Шейх

7

Облъхвана от топлината на тялото на Джамал, Зара се събуди бавно на следващата утрин. В мига, когато отвори очи, осъзна много неща наведнъж. Голямата му ръка обгръщаше гърдата й, а тялото му бе плътно притиснато до нейното. Тя бе заспала едва призори, легнала неподвижно до Джамал, очаквайки той да посегне към нея. Но той не го направи. Лекото му похъркване накрая унесе и нея в сън.

— Събуди се. — Дъхът му погали нежно ухото й. — Спа ли добре, сладка моя магьоснице?

— Не. Не ми харесва да усещам ръцете ти по себе си.

Би ли могъл да каже, че тя лъже?

Джамал се надигна на лакът и я накара да се обърне към него.

— А на мене ми харесва ръцете ми да прегръщат тялото ти. Гърдите ти са великолепни. Тежки, твърди, но не много големи. Зърната ти стърчат като зрели череши, любимите ми плодове. Имам намерение да им се наслаждавам до насита.

Зара отблъсна ръцете му.

— Трябва да сключим сделка — напомни му тя. — Кога мога да видя баща си?

Той присви очи.

— Да, сделка. Много добре, сладка магьоснице, ще сключим друга сделка. Кажи си условията и аз ще кажа моите.

— Ти ме искаш, господарю. Можеш да ме имаш доброволно, ще идвам в леглото ти, докато ми се наситиш. В замяна ще те помоля да освободиш баща ми.

Джамал се изсмя презрително.

— Не, Зара. Не мога да освободя баща ти и ти го знаеш. Ето моите условия. Можеш да посещаваш баща си всеки ден, преди да го пратя в Мекнес. В замяна ще идваш доброволно в леглото ми всеки път, когато аз пожелая.

— Това не е приемливо, господарю.

— Забравяш — напомни й Джамал, — че си моя робиня. Няма нужда да сключвам сделка с тебе, щом притежавам тялото и душата ти. Причината, поради която го правя, е, че не искам да дойдеш в леглото ми насила. Но ти подлагаш търпението ми на голямо изпитание. Нямаш никакви права, сладка магьоснице. Приеми условията ми, иначе баща ти ще си понесе последиците.

Зара прехапа долната си устна, а умът й заработи трескаво. Толкова сериозно ли го беше предизвикала? Повечето мъже нямаше да се примирят с поражението си. Щяха да я вземат независимо от желанието й.

— Каза, че мога да виждам баща си, докато е тук.

— Така е.

— Тогава ми направи една малка отстъпка. Не изпращай веднага баща ми в Мекнес. Ще ти бъда много благодарна, ако го държиш затворен тук, вместо да го пращаш при султана.

— Рано или късно Юсеф трябва да бъде пратен в Мекнес — напомни й Джамал.

— Нека да е по-скоро късно — замоли го Зара. — Султанът още не знае, че татко е тук, а докато керваните му са заплашени, това няма да го интересува.

— Напротив. Исмаил иска главата на Юсеф. Но аз ще ти дам тази отстъпка, сладка моя. Юсеф и неговите хора временно ще останат мои затворници. Но не ми искай повече от това.

Зара почувства прилив на радост. Докато Юсеф все още се намираше тук, тя беше сигурна, че ще успее някак да го освободи. Ако получеше свободата на баща си, това щеше да си струва загубата на невинността й. Тя я беше запазила по-дълго от повечето жени; тринадесет години се смяташе идеална възраст за съпруга или наложница.

— Много добре, съгласна съм с твоите условия.

Джамал й се усмихна бавно и предизвикателно.

— Хвала на Аллаха. Моето търпение ще бъде възнаградено. В прегръдките ми, сладка магьоснице, ще можеш да бъдеш толкова дива, колкото пожелаеш.

— Искам да видя баща си — отвърна Зара, избягвайки да отговори на усмивката му.

Взетото решение не й доставяше особена радост.

— Ще уредя това. Имаш един ден да се приготвиш за мене. След като се видиш с баща си, Хамет ще те отведе в харема. Нафиза ще се погрижи за тебе.

В мига, когато Джамал изрече името му, Хамет влезе в стаята.

— Искаш ли да закусиш, господарю?

— Да, донеси закуска за двама. Зара ще яде заедно с мене.

Когато Хамет излезе, Джамал стана от леглото. Беше съвсем гол. Гледката накара Зара да остане без дъх. Краката му бяха дълги и мускулести, ясно очертани мускули и жили личаха под гладката златиста кожа. Цялата му фигура излъчваше сила и изящна грация. Сложил ръце на кръста, разкрачил леко крака, той се взираше през прозореца и си пое дълбоко дъх няколко пъти, преди да се обърне към Зара.

— Ела, ще се изкъпем заедно, преди да дойде закуската ни. — Протегна ръка към нея. — Хайде.

Зара му подаде ръка и го последва в хамама. Там намериха нов сапун и чисти дрехи, ваната искреше, напълнена с чиста прясна вода. Явно Хамет беше направил всичко, предположи тя. Джамал свали кафтана на Зара и влезе заедно с нея във ваната. Посегна към сапуна.

— Имаш красиво тяло — каза той, докато натриваше тялото й с жасминовия сапун. — Тази нощ ще го изследвам цялото. Преди края на нощта и ти ще познаваш тялото ми така интимно, както аз ще опозная твоето.

Ръцете му се плъзнаха предизвикателно по гърдите, корема и хълбоците й, после я обърна, за да насапуниса гърба и седалището й.

— Седни на ръба на ваната — нареди той.

Тя не посмя да не се подчини, иначе той можеше да промени намеренията си относно баща й. Когато седна на ръба на ваната, той посегна надолу към дясното й стъпало. Извади го от водата, насапуниса крака й чак догоре, а ръката му се отклони към влажния вход между краката и. Зара изохка и се размърда. Джамал като че ли не забеляза това, изми крака й и се залови с другия. Когато свърши, тя вече трепереше.

— Сега можеш да ме изкъпеш — каза той, — но не с жасминовия сапун. Предпочитам нещо не толкова женско.

Той й подаде бурканче течен сапун, който ухаеше на борови иглички и подправки.

На Зара й се дощя да лисне бурканчето в лицето му, но размисли. Докато баща й беше негов затворник, тя беше уязвима и изцяло под властта на шейха. Джамал знаеше, че тя ще направи всичко, само и само Юсеф да е в безопасност. Затова Зара гребна от сапуна и започна да натрива тялото му. С изненада установи, че й харесва усещането за плътта му под пръстите и, толкова гладка и твърда под кадифената повърхност на кожата. Трепна, когато мускулите му се размърдаха, реагирайки на нейното докосване. Нима нейните ръце му доставяха същата наслада, както неговите по нейното тяло, мярна се смътна мисъл в главата й.

Зара внимателно заобиколи мъжествеността на Джамал, която беше започнала да се надига, и насапуниса краката му. Когато свърши, отстъпи назад и каза:

— Готова съм, господарю.

Плахостта й озадачаваше Джамал. Никога ли не беше докосвала тялото на своя любим разбойник?

— Скоро, сладка магьоснице, ще свикнеш с моето тяло така, както си свикнала със своето. Трябва да учиш много, независимо от опита си. За съжаление, нямам много време да те уча точно сега. Ела, нека закусим заедно.

Хамет вече беше наредил храната, когато двамата се върнаха в спалнята. Зара хапна набързо малко варени яйца, питки, пресни плодове и кисело мляко. Нямаше търпение да се срещне с баща си.

— Готова съм — каза тя.

— А аз едва сега започвам — оплака се Джамал. — Знам, че бързаш да се видиш с баща си, затова Хамет ще те заведе.

Хамет пак се появи като по магия. Да не би да четеше мислите на господаря си, запита се Зара. Загледа внимателно как Джамал извади един голям бронзов ключ от метална кутия на абаносовата маса, инкрустирана със седеф.

— Наметни джелабата ми върху кафтана си — каза Джамал, подавайки ключа на Хамет. — Трябва да се носиш скромно пред хората, Зара.

Тя не възрази. Наистина беше благодарна за прикриващата я дреха. Без някакво облекло под него кафтанът беше годен само за в харема.

Хамет я поведе през двора към редицата едноетажни постройки, прилепени до южната стена на имението. Спря пред първата и пъхна ключа в ключалката. Вратата се отвори и Зара влезе вътре.

Единственият прозорец високо на стената пропускаше слаба слънчева светлина. Зара веднага забеляза баща си. Той седеше с кръстосани крака върху утъпканата пръст, облегнал гърба си на една пейка, която служеше и за легло. Пред него на ниска масичка имаше остатъци от храна и кана с вода.

— Татко!

Юсеф стана и протегна ръце към дъщеря си. Зара се хвърли в прегръдките му и се притисна силно към него.

— Съжалявам, дъще. Нещата не се развиха така, както бях планирал. Сега и двамата сме пленници на шейх Джамал. Не мога да си представя кой ни е предал.

— Никой не ни е предал, татко. Джамал видял следи от камили и от лагерен огън, докато ловувал в планината. Керваните рядко се отклоняват толкова много от утъпканите пътища. Той заподозрял, че ти и синьото племе сте наблизо. Можело да има само една причина да си тук — да ме спасиш. И затова ти е заложил капан.

— Не успях, Зара. Все едно съм мъртъв. Султанът иска главата ми и ще я има, когато ме пратят в Мекнес.

— Няма да те пратят в Мекнес, татко — каза Зара, снишавайки глас.

Знаеше, че Хамет стои отвън до вратата, и не искаше той да разказва после на Джамал какво е чул.

— Как така?

— Убедих Джамал да те задържи временно тук. Това ще ми даде време да освободя и двама ни.

Юсеф обаче не беше глупав.

— Ти си убедила шейх Джамал?

Сключих сделка с него.

Юсеф се намръщи.

— Нямаш властта да сключваш сделки, дъще.

— Грешиш, татко. — Тя почервеня и отмести очи. — Имам нещо, което Джамал желае.

— Искаш да кажеш, че още не е взел от тебе това, което желае?

— Не, нищо не е взел от мене. Аз не исках, а той не желаеше да ме насилва.

Юсеф като че ли се смути.

— Ти си негова робиня, нали? Той има право да прави с тебе каквото си пожелае.

— Не познаваш Джамал, татко. Той е… не е като повечето мъже. Може би майка му, англичанката, му е повлияла, но той не е мъж, който взима насила жените.

— Не можеш да се жертваш заради мене — възрази Юсеф, пребледнял. — Няма да го допусна.

— Не можеш да ме спреш. Джамал няма да ми стори зло. Сигурна съм. Знам как да намеря начин да освободя и двама ни, когато спечеля доверието му.

— Много опасно е. Не бива да го правиш. Толкова скоро ли забрави годеника си?

— Не, не съм го забравила. Но няма да позволя да загубиш главата си.

Изведнъж вратата се отвори и в килията влезе Джамал. Усещаше напрежението между бащата и дъщерята, но се направи, че не е забелязал нищо.

— Както виждаш, Зара, баща ти е добре. Не го морят от глад, не го бият. Върви с Хамет; той ще те отведе в харема.

Зара поиска да възрази, но не посмя. За успеха на плана й беше нужно Джамал да свикне да й вярва.

— Ще дойда пак утре, татко.

Погледът на Джамал проследи Зара, докато тя излизаше. После той обърна вниманието си към Юсеф.

— Дъщеря ти ме моли да запазя живота ти.

— Мислех, че съдбата ми ще се решава от султана.

— Така е, но на мене ми харесва да удовлетворя желанието на Зара. Поне временно. Ще останеш тук като мой затворник, докато реша, че повече нямам нужда от тебе.

— От това разбирам, че искаш да ме държиш жив, докато дъщеря ми ти доставя удоволствие в леглото. Когато ти омръзне, ще ме пратиш в Мекнес. Тогава какво ще стане с дъщеря ми, шейх Джамал?

Джамал се намръщи. Думите на Юсеф бяха твърде близко до истината, за да му харесат.

— Какво ти е казала Зара?

— Че не си й направил нищо лошо и че е сключила сделка с тебе. Зара е красива жена и малко мъже биха я оставили недокосната. Благодаря ти за това. Но не желая дъщеря ми да се жертва за мене.

— Това не е жертва, Юсеф. Всичко, което ще направим със Зара, ще бъде за наше взаимно удоволствие. Смятай се за щастливец, че имаш такава грижовна дъщеря. Каквото и да се случи, тя няма да страда заради твоите грехове. Двамата с нея сключихме сделка. Аз държа на думата си.

— Ти искаш една жена и ще направиш всичко, за да я имаш — обвини го Юсеф. — Не ми харесва това, което прави Зара. Вземи я за съпруга, щам толкова силно я искаш.

— Съпруга? — Джамал едва не се задави, произнасяйки думата. — Зара е моя робиня и нищо повече. Имам три наложници. Не ми трябва съпруга. Дълго време прекарвам в морето, съпругата само ще ми усложнява положението. Освен това, дъщеря ти вече е имала любовник. Тя знае, че мъжът иска за съпруга жена, която не е имала други преди него.

Юсеф с мъка преглътна гнева си. Джамал реши, че е дошло време да си тръгне, и излезе, докато Юсеф беснееше вътрешно от несправедливото му обвинение.

Зара се питаше за какво ли говорят толкова много Джамал и баща й, вървейки след Хамет към двора, където си почиваха трите наложници. Лейла седеше на ръба на басейна, потопила крака във водата. Саха се беше изтегнала по корем на близката пейка, похапвайки сладкиши, а Амар бе седнала в краката й и подрънкваше на някакъв струнен инструмент. Когато видяха Зара, трите замряха неподвижни.

— Берберската вещица се връща — каза презрително Саха.

— Защо Джамал ни кара да понасяме присъствието на такава дивачка?

— Тя е омагьосала господаря — каза Лейла.

— Какво прави тук тази ужасна робиня, Хамет?

— Аз само изпълнявам нарежданията на господаря — оправда се Хамет и издърпа Зара иззад гърба си. — Трябва да я отведа при Нафиза. Зара ще забавлява довечера Джамал в спалнята му.

— Какво! — извика Саха с пламнал поглед. — Как може Джамал да желае такава като нея, когато има нас? Сигурно не си чул добре, Хамет.

— Слухът ми е съвършен, господарке Саха. Не ти подобава да казваш на нашия господар с коя да си ляга.

— Защо Джамал ще предпочете такава избухлива робиня от конюшните, щом всичките сме винаги готови да му служим? — запита намусено Лейла. — Както ти казах, Саха, тази берберка е омагьосала господаря ни.

— Не съм магьосница! — отрече гневно Зара.

— Влизай вътре — обади се Хамет и я побутна към вратата на харема. — Не ги слушай. Ревнуват, защото шейх Джамал изобщо не им обръща внимание, откакто ти си тук. Ще те оставя на Нафиза, но ще се върна скоро, за да те заведа в стаите на шейха.

След това Хамет се обърна към старата жена, която ги посрещна на вратата.

— Нафиза, погрижи се Зара да изглежда много добре. Тя трябва да забавлява шейха довечера.

Съсухреното лице на Нафиза светна с многозначителна усмивка.

— Значи Джамал най-накрая ще те има. Питах се колко ли ще издържиш. Той е смел и красив и е изключителен любовник, както съм чувала. Ти причини много недоволство сред наложниците му. Когато повика Лейла в спалнята си, я отпрати след много малко време, без да й даде възможност да му достави удоволствие. Обвиняват те заради това, че той не проявява интерес към тях.

— Не съм виновна аз — възкликна Зара. — По-скоро бих легнала с камила.

Нафиза разтвори широко очи.

— Познавам Джамал. Той няма да насилва жена, която не го желае, независимо дали е робиня или не. Има доброто сърце на майка си.

Зара вдигна леко брадичка, готвейки се да оспори думите на Нафиза, но не можа. Джамал нямаше да я насилва. Тъкмо тя беше предложила сделката, която двамата бяха сключили, и сега трябваше да си плати цената. Напълно доброволно.

— Права си, Нафиза. Отивам доброволно при Джамал. Трябва да ми помогнеш да се приготвя за него, защото — и тя почти се задави — искам да му доставя удоволствие.

Поне докато не спечеля доверието му и той не освободи баща ми, добави тя мислено.

— Знаех си, че ще стигнете дотам — усмихна се Нафиза. — Джамал умее да бъде убедителен и както казват Саха, Лейла и Амар, е опитен и отзивчив любовник. Имаш късмет, Зара, че той прояви такова търпение към тебе. Ела, ще те приготвя за леглото на господаря ни.

Денят мина бързо. Първо Зара бе освободена от всякакви косми по тялото, след това Нафиза я изкъпа, масажира, изтри петите й с пемза и я намаза цялата с ароматно масло. Русите й коси бяха измити и излъскани до брилянтен блясък с парче копринен плат, ноктите на ръцете и краката й бяха лакирани с червен лак. През цялото време, докато траеше разхубавяването, Саха, Лейла и Амар надничаха в хамама и коментираха.

— Тя е прекалено слаба, за да се хареса на Джамал — заяви Лейла.

— Има големи крака — допълни коварно Амар.

— Обзалагам се, че е имала толова много мъже, че е станала широка като камила — изкикоти се Саха. — След една нощ със Зара Джамал ще я прати пак в конюшните.

— Оставете ни — обърна се Нафиза със строг глас към тях. — Никой не ви е питал и забележките ви са неприлични за женски уста.

Една по една трите наложници изчезнаха накъм стаите си, оставяйки след себе си тежък облак от неприязън.

— Те ме мразят — каза Зара, но всъщност не я беше грижа.

Скоро щеше да се махне оттук и Джамал с харема си можеше да върви по дяволите. Но тази нощ беше нещо съвсем различно. За да опази баща си от гнева на султана, тя трябваше да се хареса на Джамал. За нещастие, нямаше никаква представа как да го постигне.

— Можеш да си починеш в стаята си, докато Хамет дойде да те вземе — каза Нафиза. — Той ще ти донесе подходящи дрехи.

Когато Зара се поколеба, старата жена я запита:

— Нещо тревожи ли те, дете? Няма от какво да се страхуваш с Джамал. Той няма да ти стори нищо лошо.

— Ти си мъдра, Нафиза. Искам да те помоля за съвет.

Челото на старицата се набръчка озадачено.

— Какъв съвет?

— Аз… не знам какво да правя довечера. Какво очаква Джамал от мене?

Нафиза се вгледа в Зара с неверие, изписано в издълбаните по лицето й бръчки.

— Не знаеш какво да правиш? Не те разбирам, дете.

Тъй като бяха сами, Зара заговори свободно.

— Аз съм още девствена. Знам какво правят мъжете и жените заедно, но как да се харесам на Джамал, като не знам какво точно да направя?

Нафиза се вгледа смаяно в младата девойка.

— Никога не си приемала мъж в тялото си?

— Не.

— Джамал знае ли?

Зара поклати глава.

— Мисли, че Сайед ми е бил любовник. Сайед беше годеникът ми. Убиха го в деня, когато Джамал ме плени. Не си дадох труда да му отварям очите.

— Може би трябва да ти приготвя възбудително средство — предложи Нафиза. — Въпреки че казваш, че отиваш при него доброволно, изглеждаш ми нерешителна.

— Не, нямам нужда от билки. Само ми кажи какво да правя.

Нафиза се засмя.

— Няма нужда аз да ти казвам какво да правиш. Джамал е опитен в изкуството да възбужда жените и ти без съмнение ще бъдеш готова. Той ще ти покаже чувствени удоволствия, които може да те шокират, но няма да направи нищо, с което да те нарани. Помни това и всичко ще мине добре.

Зара продължи да мисли над думите на Нафиза, докато си почиваше в стаята си в следобедните часове. Не се и съмняваше, че Джамал е опитен в изкуството да възбужда жените, защото неведнъж вече бе изпитвала омаята на изкусните му ръце и уста. Беше я целувал и я беше докосвал интимно, а еротичните му описания на нещата, които искаше да направи с нея, бяха я оставили задъхана и напрегната.

Да му каже ли, че е девствена, запита се тя. Реши да изчака и по-късно да види какво ще прави.

Едно почукване на вратата спря вихъра на мислите й. След миг Хамет влезе в стаята. В едната ръка носеше чаша, а на другата бе преметнал някакви прозрачни красиви одежди.

— Нафиза ти приготви сладко бадемово мляко. Каза, че ще ти помогне да се успокоиш. Тези дрехи ще носиш довечера — добави той и ги положи на леглото. — Шейх Джамал иска тази вечер да се храниш с него. Млякото ще те засити, докато дойде време за вечеря.

Зара взе чашата и отпи една глътка.

— Прекрасно е — каза тя, — благодаря.

Хамет я изчака да го изпие до дъно, взе празната чаша и се оттегли.

Зара насочи вниманието си към дрехите, които трябваше да облече за вечерта. Ахна смутена, когато откри, че „облеклото“ се състои от едно-едничко прозрачно копринено наметало, по което преливаха контрастиращи и искрящи сини оттенъци. Чувствайки се донякъде като жертвено агне, тя се уви в него и седна да чака кога ще я повика Джамал.

Когато Хамет дойде да я отведе, тя вече трепереше като лист, разтърсвана от нервни тръпки. Положението не стана по-добро, когато евнухът и поднесе подарък от името на Джамал. Огромният смарагд, който се плъзна в дланта й от копринената торбичка, беше съвършен във всяко отношение. Висеше на тънка златна верижка, която Зара надяна на шията си. Почувства студенината на камъка между гърдите си, дощя й се да скъса верижката и да го захвърли. Златната верижка й напомни, че е робиня и че ще стане една от онези жени, които презираше — покорна робиня за удоволствие. Нямаше окови по-унизителни от верижката, която й бе подарил Джамал. Преглъщайки гордостта си, тя последва Хамет до спалнята на шейха.

Хамет я бутна вътре и затвори вратата след нея, но тя продължи да стои като статуя. Стрелкаше погледи наляво и надясно, опитвайки се да гледа навсякъде другаде, само не и към кушетката, поставена на малък подиум. Замайващата миризма на тамян се увиваше около нея и я притегляше в света на еротичните фантазии на Джамал.

— Дълго чаках тази нощ, принцесо — каза Джамал, надигайки се да я посрещне. Жадният му поглед се спусна по стройната й, едва прикрита фигура, а после се качи отново към лицето й. — Носиш ли подаръка ми?

Тя кимна смутено.

Той скъси разстоянието помежду им и извади смарагда от падинката между гърдите й.

— Кожата ти го е затоплила. Избрах го, защото отговаря на цвета на очите ти. — Погледът му отново се спусна надолу. — Това наметало ти отива. По-късно ще го сваля, за да се насладя на всяка частица от свежата ти плът.

— Ще се опитам да ти доставя удоволствие, Джамал. Ако искаш да ми доставиш и ти удоволствие, ще направиш всичко бързо, за да мога да се върна в стаята си.

Джамал й отправи усмивка, която сякаш разтопи костите й, макар че тя по-скоро би умряла, отколкото да си го признае.

— Ах, сладка магьоснице, сигурно нямаш високо мнение за мене, щом смяташ, че ще си доставя удоволствие и ще те отпратя веднага. Не, когато зората оцвети небето, ти още ще бъдеш с мене. Преди тази нощ да свърши, великолепието на нашата любов ще те опияни. Примири се, моя войнствена принцесо, защото сега си моя, а аз съм ненаситен любовник.

— Запази живота на баща ми и ще изпълнявам доброволно всичките ти желания, господарю.

Тези думи едва не заседнаха в гърлото й. Джамал се изсмя гръмогласно.

— Нима най-накрая те опитомих, мъничко животинче? Не мисля. Не съм глупав. Знам защо така внезапно стана покорна. Искам те гореща и страстна, не като мъченица пред олтара на моята страст. Заклевам се, че преди тази нощ да е свършила, ти ще се питаш защо толкова дълго си ми се съпротивлявала. — Той хвана ръката й. — Ела и седни до мене, ще хапнем нещо леко.

Зара искаше да издере с нокти усмивката от лицето му и отчаяно се опита да сдържи избухливия си темперамент и езика си. Джамал беше най-егоистичният и най-надменният мъж, когото някога бе срещала. Беше му обещала да дойде доброволно при него, но никога не бе казвала, че това ще й достави удоволствие.

Прислужниците мълчаливо внесоха блюда с гъста супа, наречена харина, състояща се предимно от домати и чушки. На масата се появиха маслини и питки, а към края на вечерята — и пресни плодове, медени сладкиши и ментов чай. Джамал хапна малко и започна да отпива от чая, наблюдавайки как Зара рови разсеяно в чинията си. Накрая махна с ръка да изнесат храната. Прислужниците разчистиха остатъците от вечерята и се оттеглиха.

Зара вече бе започнала да усеща главата си замаяна, а тялото пулсиращо. Странното чувство се промъкваше във вътрешностите й и й пречеше да се съсредоточи върху друго освен върху начина, по който реагираше тялото й. Джамал забеляза объркването й и я изгледа остро.

— Нафиза приготви ли ти бадемово мляко, преди да дойдеш тук? — запита той уж небрежно. Зара го изгледа с любопитство.

Джамал изригна цветиста ругатня.

— По-добре да не беше го правила.

— Има ли значение?

Джамал вдигна рамене.

— Всъщност не.

Но очите му говореха съвсем друго. Погледът му, остър и напрегнат, се впиваше в лицето й, наблюдателен и очакващ нещо… нещо…

Както беше седнала на кушетката до него, Зара се размърда, объркана от странното усещане, което се разливаше във вените й като горски пожар, пораждайки желание, което я плашеше. Какво ставаше с нея? Пръстите й нервно се сплитаха и разплитаха в скута, докато умът й се опитваше да прозре странните неща, които се разиграваха в тялото й.

Тя нададе лек изненадан вик, когато Джамал я грабна и я изправи на крака.

— Искам да те вкуся — каза той и я привлече в прегръдките си. Устата му плени нейната, вкусвайки я с наслада, изследвайки мекотата на сочните й устни. — Имаш вкус на мед — прошепна той на ухото й.

Езикът му жадно облиза устните й, после се плъзна между зъбите й, за да отпие още от сладостта й. Зара изстена. Беше й горещо, ужасно горещо. Пламтеше цялата. Кръвта й се бе превърнала в жив огън. Зърната я боляха, докато притискаше хълбоци към слабините на Джамал, за да се отърси от изгарящата топлина на възбудата си, но нямаше освобождение, а само още повече топлина.

Джамал пъхна коляно между краката й, разбирайки състоянието й и причината за него. Аллах да я вземе Нафиза. Той не искаше Зара такава. Не беше наредил да й се дава възбудително средство, което Зара бе изпила с бадемовото мляко. Нямаше нужда от помощ, за да възпламени своята принцеса.

Зара изстена отново, притискайки се към коляното му, докато гърдите й бяха плътно опрени в неговите. Зърната й бяха толкова чувствителни, че я боляха. Нещо ставаше с нея! Искаше да чувства ръцете на Джамал върху себе си; искаше го вътре в себе си.

— Язди ме, сладка принцесо — прошепна Джамал с пресипнал глас. — Утоли глада си. По-късно отново ще те възбудя, когато действието на билката вече ще е отминало.

— Дал си ми билка? — ахна Зара, не можейки да мисли свързано.

Ако не получеше облекчение, щеше да се пръсне.

— Шшт, не говори. Още малко и ще свършиш.

Изведнъж тя извика, кулминацията й беше така силна, че й причерня пред очите. Когато се свести, видя, че лежи на леглото, а Джамал държеше мокра кърпа на челото й.

— Какво стана?

— Прости ми, Зара. Нафиза е действала на своя глава. Билката скоро ще престане да действа и тогава ще ти покажа, че нямам нужда от възбуждащи средства, за да те доведа до екстаз.

Зара изстена. Аллах да й е на помощ.