Шейх

2

Джамал и войниците на султана влязоха в старата крепост, гъмжаща от шумни тълпи хора и животни. Притиснал властно Зара до себе си, шейхът яздеше по тесните улички, които водеха към казбата и султанския дворец, мощна крепост, построена на билото на хълма, който се извисяваше над стария град.

Зара се възхищаваше на великолепните гледки и звуци, които я окръжаваха отвсякъде. Сукът, централният пазарен площад в стария град, беше калейдоскоп от ярки цветове и замайващи миризми. Деца и възрастни се тълпяха около разказвачите на приказки и магьосниците, докато на две крачки от тях танцьори извиваха телата си в красиви движения, а дресьори на маймуни и продавачи на вода се провираха сред сергиите с плодове и зеленчуци.

Тъй като бе прекарала почти цели си живот в своето родно село високо в планината Риф, Зара никога не беше виждала такава живописна смесица от гледки и звуци. Призивът на мюезина от минарето накара хората да замрат на място и да паднат на колене, обърнати с лице към Мека, свещения град и родно място на Пророка. Гласът на мюезина отекна над града и вярващите заповтаряха славословията в чест на Аллаха и неговите дела. След молитвата султанските войници продължиха пътя си към двореца.

Зара гледаше с интерес възхитителните султански градини, смаяна от невероятната им красота. Всякакви цветя и храсти растяха там, подредени в изящни фигури с ярки цветове. Когато стигнаха вратите на двореца, Джамал я свали на земята и също слезе от седлото. След миг двама стражи, облечени в широки панталони на ивици, къси жакети и наметала, отвориха портата. Зара спря за миг, за да разгледа украсените с рисунки стени и тавани, поддържани от високи мраморни колони, но Джамал я бутна да върви напред.

— Никога преди ли не си била в дворец, принцесо?

— Не и в такъв — призна Зара. — Може би бих живяла в такъв дворец, ако арабите не ни бяха откраднали градовете.

— Хайде, сигурен съм, че султанът е известен за пристигането ни и очаква да се явя пред него.

— Къде ме водиш?

— В харема. Там можеш да се нахраниш и да се освежиш, докато аз говоря насаме със султана.

Зара замръзна на място.

— В харема ли? Никога през живота си не съм била в харем и нямам намерение да влизам там точно сега.

Още преди да беше изрекла тези думи, когато един дебел негър се приближи към Джамал и му се поклони ниско. Беше облечен в роба от фина коприна и обут в островърхи обувки от мека кожа. Лицето му беше обло и гладко, а изражението му — всичко друго, но не и раболепно.

— Аз съм Асад, главният евнух. Ще отведа робинята в харема и ще я доведа, когато Мулай Исмаил я повика.

Брадичката на Зара излетя предизвикателно нагоре.

— Никъде не отивам!

Асад я изгледа невярващо. Не беше виждал досега жена да се държи така.

— Тази жена трябва да се научи на добро поведение, господарю — каза негърът. — Казахте ли й, че султанът няма да позволи подобно неуважение от една жена? Човек не може току-така да му се противопоставя.

Джамал сграбчи ръката на Зара и я дръпна настрана.

— Асад е прав. Трябва да направиш каквато ти казват и да държиш приличен език. Мулай Исмаил е толкова ядосан на баща ти, че няма изгледи да прояви състрадание към дъщерята на Юсеф.

Зара преглътна сърдитото възражение, осъзнавайки, че няма да спечели нищо, ако се противопоставя на султанската прислуга.

— Мислех, че съм твоя пленница.

Джамал се вгледа в ярките й зелени очи и си пожела да беше така.

— Не, никога не си ми принадлежала. Аз те плених от името на султана. След като му докладвам, ще те оставя в негова власт и ще се върна в дома си в оазиса. Не съм господар на съдбата ти.

— Ще се оправя със султана — изрече високомерно Зара и кимна на Асад. — Заведи ме където ти е заповядано.

Джамал я загледа да се отдалечава, вдигнала високо глава, вирнала предизвикателно малката си остра брадичка, и внезапен страх премина като вледеняваща тръпка по гърба му. Това упорито малко момиче не разбираше в каква опасност е изпаднало. Като знаеше колко е ядосан Исмаил на баща й, Джамал не би дал и една смокиня за бъдещето й. Само да можеше да й запуши някак устата, би имало шанс животът й да бъде пощаден, но това безочливо берберско момиче въпреки всичко щеше да намери начин да си каже думата. На султана не му трябваха жени с остри езици и Джамал се боеше, че последиците никак няма да харесат на Зара.

За Зара харемът беше нещо, което никога не би допуснала, че съществува — подове, покрити с дебели вълнени килими, толкова яркоцветни, че очите я заболяваха, стени, окичени с коприна и брокат, дивани, заметнати с богати кадифени покривки. А жените! Аллах, колко жени имаше тук! Ниски, високи, слаби, дебели, всичките бяха облечени в пъстроцветни дрехи от ефирна коприна, сатен и брокат.

Някои се излягаха по диваните или седяха на възглавници, струпани по пода. Други се къпеха съвсем голи в басейна с искряща вода в средата на голямата зала. Няколко прислужнички, облечени в груби дрехи, се суетяха насам-натам, изпълнявайки заповедите на господарките си. Асад кимна на една възрастна жена, която веднага дотича при тях.

— Бадрия отговаря за банята. Тя ще се погрижи да се освежиш и да се нахраниш, преди да се явиш пред султана.

Зара и Бадрия си размениха проучващи погледи. Бадрия проговори първа:

— Носиш дрехи на берберски боец.

— Да, аз съм берберски боец — отвърна гордо Зара.

Старата жена изведнъж смъкна покривалото от главата на Зара и дългата й копринена коса с цвят на узряло жито се разпиля по раменете й, стигайки почти до кръста. Бадрия я изгледа с нямо възхищение, любувайки се на съчетанието от издължени зелени очи, гладка златиста кожа и тая коса, която блестеше като слънчевия изгрев.

— Не познавам бойци, които да приличат на тебе, а аз вече дълго съм на този свят — призна Бадрия. — Коя си ти?

— Аз съм принцеса Зара, дъщерята на великия кадия Юсеф.

Дъхът на Бадрия излетя през стиснатите й зъби:

— Ти си дъщеря на берберски вожд? Аллах да ни е на помощ!

Харемът не беше толкова откъснат от света, че Бадрия да не знае какво става отвъд стените. Имаше хиляди начини да го научи. Винаги можеше да подкупи евнусите и робите, за да й носят важни сведения.

— Гладна съм — дръзко изрече Зара. — Донесете ми храна.

Жените, които бяха наблизо, се изкикотиха, като чуха господарския тон на новодошлата, но тайно се възхитиха на смелостта й.

— Първо ще се изкъпеш, а после ще ядеш — каза Бадрия и набърчи нос, сякаш беше подушила нещо отвратително. — Вониш на кир и камилски лайна. Свали си дрехите. Ще ти намеря нещо прилично за обличане.

Зара с нежелание започна да сваля отличителните дрехи на племето си. Щом хвърлеше синята роба, щеше да заприлича на всички останали жени.

— Можеш да изтърсиш праха от дрехите ми, но ще съм облечена с тях, когато застана пред султана.

— Ти си една глупава жена — каза Бадрия. — Появиш ли се пред султана в мъжки дрехи, със сигурност ще го ядосаш. Ако искаш да му направиш впечатление…

— Не искам да правя впечатление на султана — заяви дръзко Зара, прекъсвайки Бадрия по средата на изречението. — Аз съм принцеса Зара, дъщерята на Юсеф. Добре съзнавам каква е съдбата ми. Не ме ядосвай, жено. Ще се изкъпя, ще се нахраня и ще се изправя пред султана в собствените си дрехи.

Бадрия никога досега не беше виждала по-упорито създание. Така да бъде, помисли тя недоволно. Поне се бе опитала да предпази това нахално берберско момиче. Не беше никак мъдро да предизвиква султана.

Зара позволи на Бадрия да я съблече, без да обръща внимание на възмутеното ахкане на старицата, когато видя, че Зара не е премахнала космите по тялото си.

— Какви мъже са тези бербери, че позволяват на жените си да оставят косми по телата си? — изсумтя Бадрия. — Лично ще се погрижа да се явиш пред султана гладка като новородено бебе.

В това отношение Зара знаеше, че берберите и арабите са на едно мнение. Берберските мъже обичаха жените си гладки, без нито едно косъмче и извънредно чисти. Но тя напоследък нямаше много време да се погрижи за себе си. Освен това никой мъж не я беше виждал без дрехи. Дори и Сайед. Досега на двамата не се беше удало да вкусят любовта си.

Зара сви рамене.

— Щом настояваш, ако това ще има някакво значение за двете ни. Не искам да се говори, че принцеса Зара е посрещнала смъртта си с нечисто тяло.

Докато отиваше към басейна, Зара се помъчи да не се смущава от погледите на султанските жени, които я оглеждаха с явен интерес. Помъчи се да не им обръща внимание, докато Бадрия натриваше цялото й тяло с мек ароматен сапун. След това надзорничката на банята взе една кесия от грубо платно и смъкнаха от кожата й пяната и мръсотията. После намаза ръцете, краката и слабините й с бледорозова течност, която след измиването остави тези места гладки и без никакви косми, като у бебе. След това Зара се потопи в басейна, въздишайки от удоволствие, докато топлата, ароматизирана вода успокояваше тялото й.

Бадрия изми косата й няколко пъти, докато не остана доволна от резултата. Когато Зара излезе от басейна, старата жена изсуши косата й с копринена кърпа, така че тя заблестя като слънчев лъч. После я облече в прозрачна роба и я настани на възглавница пред една ниска масичка. След миг една робиня донесе поднос с храна и го постави пред Зара. Момичето най-после се натъпка до насита с кускус и агнешко, обелени зелени смокини, прясно подквасено кисело мляко, мек хляб, грозде и портокали. Майсторът на напитките дойде с мангала, въглените и чайника и свари ментов чай, от който Зара изпи огромни количества. Нахрани се хубаво и се отпусна, за да си почине. След подобно хранене беше готова да се изправи срещу всичко, дори срещу нахалния шейх Джамал.

Отведоха Джамал в приемната зала на султана, където Мулай Исмаил очакваше доклада му. Той се поклони почтително и зачака султана да заговори.

— Вярвам, че си постигнал успех.

Това беше по-скоро констатация, а не въпрос. Султанът не приемаше провали.

— Керванът ще стигне невредим портите на града утре преди разсъмване. Посрещнахме берберите и ги отблъснахме. Оставих няколко души да приберат ранените и да пазят кервана от по-нататъшни нападения.

— А онова куче Юсеф? Разправи ли се с него?

— Юсеф избяга, милостиви господарю.

Исмаил подскочи на резбования си трон от абаносово дърво, инкрустиран със злато и скъпоценни камъни.

— Ти да се провалиш? Това не може да бъде, Джамал. Винаги си успявал. Не понасям провали. Ако това, което казваш, е вярно, значи Юсеф ще продължи набезите си. Ще напада отново и отново.

Джамал се усмихна, без да трепне пред гнева на Исмаил. Друг на негово място сигурно щеше да се изплаши, но не и той. Султанът се нуждаеше от плячката, докарвана от Джамаловите пиратски набези.

— Надявам се да ми простиш, като видиш дара, който съм ти донесъл. Моят дар ще накара Юсеф да спре да напада керваните и да държи хората си далеч оттук, в планинските си крепости.

Исмаил отново седна, заинтригуван.

— Каква игра ми играеш, Джамал? До гуша са ми дошли безкрайните берберски нападения над моите кервани. Какъв е този чуден дар, който си ми донесъл?

— Дъщерята на Юсеф.

Лицето на Исмаил стана пурпурно от гняв.

— Дъщеря му? Дъщеря му? — повтори той с извишаващ се в крясък глас. — Каква полза има от дъщеря такъв като Юсеф? Да ми беше довел сина му, щях да ти дам половината си кралство.

— Изслушай ме, милостиви господарю. Юсеф няма живи синове. Дъщеря му язди с него и е толкова дива и свирепа, колкото би бил всеки негов син. Юсеф много цени принцеса Зара. Нека тя бъде оръжието ти срещу него.

Донякъде умилостивен, Исмаил се замисли над думите на Джамал.

— Искам да видя тази принцеса, която е толкова ценна за Юсеф. Сам ще се уверя, преди да определя каква е цената й за мене. — Обърна се към един страж, застанал наблизо. — Кажи на Асад да ми доведе онова берберско момиче.

Джамал усети как сърцето му започва да бие лудо в гърдите. Знаеше, че този момент ще настъпи, но сега усети неоправдан страх. Зара не беше от жените, които си държат езика зад зъбите, а султанът не беше мъж, който ще допусне жена да се държи безочливо. Когато двамата се изправеха лице в лице, щяха да последват гръмове и мълнии. В него се надигна силен подтик да защити Зара, което едновременно го изненада и ядоса. Замоли се дано Аллах да има милост и да върже езика на принцесата.

Още в мига, когато видя Асад да влиза в харема, Зара разбра, че е дошъл за нея. Вече беше обула панталоните, беше облякла ризата и синята си роба, предвиждайки, че той ще дойде да я вземе, и вече го очакваше. Благодари на Бадрия за грижите и последва дебелия евнух през разкошните женски покои, по коридорите, постлани с мрамор и облицовани с мозайки, през дверите, пазени от стражи.

Евнухът заведе Зара право в покоите на султана, преведе я покрай двама свирепи пазачи с ятагани и ками, затъкнати в поясите им. Зара си пое нервно дъх, вдигна гордо глава и се загледа право пред себе си, прекосявайки обширното преддверие, за да се приближи към трона. Погледът й намери Джамал и тя трепна. Той като че ли й изпращаше безмълвно предупреждение, което тя тутакси реши да пренебрегне.

— Султанът те очаква — каза Асад и я побутна напред, когато краката й отказаха да продължат.

Зара влезе в огромната зала, изправи рамене и пристъпи с вдървени крака към трона.

— Достатъчно — каза Исмаил, когато тя стигна до Джамал. Зачака я да се поклони.

— Отдай почит на нашия султан — изсъска Джамал в ухото й, когато тя дръзко впери поглед в султана и не показа никакво намерение да се просне по лице пред него.

— Няма да се поклоня пред никой тиранин — изрече дръзко Зара.

Въпреки смелите думи коленете й трепереха.

Джамал сподави стона си. Това момиче не разбираше ли, че си играе с огъня? Нима животът означаваше толкова малко за нея? Той видя, че Исмаил започва да се ядосва, и реши да предотврати избухването. Хвана Зара за тила, бутна я долу и наклони главата й към постлания с килими под, като я настъпи с ботуша си, за да я задържи на място.

— Каква жена си ти, че смееш да оскърбяваш моята кралска особа? — изгърмя гласът на Исмаил. — Никоя почтена жена няма да се облече като мъж и да отказва да отдаде почит на господаря си. Пусни тази берберка, Джамал. Искам да говоря с нея.

Кракът на Джамал отпусна врата на Зара и тя скочи, изпепелявайки го с поглед. После се обърна рязко към султана, стиснала юмруци, и му отправи презрителен поглед.

— Как се казваш, жено? — запита със суров глас Исмаил.

— Аз съм принцеса Зара, дъщеря на великия берберски вожд Юсеф — отвърна тя високомерно.

— Имаш ли братя?

— Не, всички умряха като деца.

— Шейх Джамал ми каза, че баща ти много те обича. Каза също, че ти яздиш с него и се биеш като мъж.

— Шейх Джамал не те е излъгал. Яздя заедно с баща си от тринадесетгодишна.

Изпитателният поглед на Исмаил се плъзна с необичаен интерес по тялото на Зара.

— Не вярвам, че си истинска жена, може да си сбъркана. Свали си дрехите, за да отсъдя сам.

Джамал едва не изпъшка на глас, очаквайки избухване. Не му се наложи да чака дълго.

— Не искам да си свалям дрехите — каза Зара тихо, но с достойнство.

— А аз не искам неподчинение — изрева Исмаил. — Заповядвал съм да наказват мъже с разчекване и за по-малко провинение. Или си свали дрехите, принцесо Зара, или ще накара да ги свалят от тебе.

— Направи каквото ти казва — посъветва я тихо, но настоятелно Джамал. — Животът ти е в негови ръце.

Като разбра, че Зара няма намерение да се подчини, Джамал пристъпи към нея и смъкна чалмата й, разкривайки яркия водопад от руси плитки. Дъхът спря в гърлото му; гледката на блестящите копринени коси, които се разпиляха по гърба й, го накара да се вкамени.

Заинтригуван, Исмаил пристъпи към тази необикновена жена воин.

— Продължавай — каза той с нетърпение в гласа.

Зара стоеше неподвижна като статуя, докато Джамал събличаше джелабата й, без да прави и най-малкото движение, за да го улесни, или дори да признае, че действията му жестоко я оскърбяват. Когато той посегна към връзките на ризата й, тя трепна, но не издаде с нищо друго възмущението си.

Той измъкна ризата през главата й и я хвърли настрана. Всички в залата ахнаха и по бузите на Зара пропълзя лека червенина, но никакъв друг външен знак не показа колко я бе смутило събличането. Когато Джамал не направи повече никакво движение, не посегна към връвта на панталоните й, Зара се осмели да си поеме дъх.

— Значи наистина си жена — каза Исмаил, приковал поглед към налетите й гърди.

Слезе от стъпалата на трона и пристъпи по-близо до Зара.

Поради някаква необяснима причина на Джамал му се дощя да дръпне Зара, когато Исмаил посегна да изпита тежестта и пълнотата на гърдите й. Ръцете на султана не спряха дотук, а продължиха надолу по корема, плъзгайки се под шалварите, за да се пъхнат безсрамно между бедрата й. Джамал тъкмо щеше да направи нещо необмислено, като например да издърпа Зара от ръцете на султана, когато тя направи намесата му ненужна.

Една едра храчка се залепи на лицето на султана.

— Свинско изчадие! Камилска фъшкия! Махни мръсните си ръце от мене!

Кръв нахлу в тъмното лице на Исмаил, той вдигна ръка и стовари оглушителен удар по лицето на Зара. Тя залитна и падна в краката му.

— Хванете тази берберска вещица! — изрева той, изтривайки лицето си. — Издънката на чакала не заслужава милост.

Двама стражи се втурнаха и моментално вдигнаха Зара от пода. Дясната й буза беше цялата почервеняла и вече беше започнала да се подува от силния плесник на султана.

Паника овладя Джамал. Страхуваше се, че ще се случи нещо такова. Беше се опитвал да предупреди принцесата, да смири дързостта й, но тя реши да не го послуша. Той затърси отчаяно изход, за да отърве Зара от ужаса, който й предстоеше, но не можеше да измисли нищо.

— Тази берберка е непоправима — заяви Исмаил. — Тя ще развали целия ми харем, ако реша да използвам тялото й за наслада. Не си струва труда. Отсечете й главата и я обесете на стената, да я видят всички — заповяда той със суров глас. — Вестта за съдбата й ще стигне до баща й и тогава той ще разбере, че Мулай Исмаил не търпи предатели.

Стражите повлякоха Зара към изхода на залата.

— Чакайте! — извика Джамал в отчаяние. Не беше и помислял, че Исмаил ще нареди да посекат една берберска принцеса. Предполагаше, че султанът ще я направи своя робиня или ще я задържи за леглото си. — Правиш грешка, господарю. Ако убиеш Зара, Юсеф ще побеснее. Сега берберските племена са разединени, но ако убиеш момичето, това ще ги обедини в отмъщението им и ще стане гибелно за тебе. Помисли колко много бербери има в планината Риф и в Атласките планини, представи си ги обединени под негово ръководство.

— Може би си прав — замисли се Исмаил и махна с ръка към стражите, които влачеха Зара, заповядвайки им да спрат.

Те се подчиниха мигновено и я довлякоха обратно към подиума.

— Помисли внимателно, господарю — каза настоятелно Джамал. — Остави берберката жива. Задръж я като робиня и дай да се разбере, че благополучието й зависи от подчинението на Юсеф. Нека да научи, че дъщеря му ще остане жива само ако той престане да напада керваните ти.

— Хммм — проточи Исмаил, потривайки замислено брадичката си. — Разбирам какво имаш предвид, но не искам да я държа в двореца. Има лице и тяло на райска девица, но е живо бедствие. Непокорна, нахална и устата, ще развали реда в цялото ми домакинство. Прекалено е своеволна, за да стане порядъчна робиня. — Изведнъж лицето му светна. — Сетих се! Ще я дам на най-нископоставения мъж в крепостта. Ще стане негова робиня и ще се подчинява на всичките му желания. Не е ли умно решение, а Джамал? Ако добре си спомням, има един негър ковач, огромен мъж. Той е тъкмо подходящ господар за Зара… Докато тя е жива, баща й няма да ни напада — продължи Исмаил. — Но неподчинението й ще бъде наказано и тя ще трябва да се подчинява на мъж, който е далеч под нея по положение. Ще разпространя вестта, че дъщерята на Юсеф е моя пленница и че благополучието й зависи от покорството на Юсеф. Всички набези трябва веднага да спрат.

— Ще дадеш принцеса Зара на Абдул? — запита смаян Джамал.

Добре познаваше този мъж. Беше по-лош от животно. Жена със силна воля като Зара нямаше да изтрае и една седмица при него.

— Чудесна двойка, нали? — каза самодоволно Исмаил.

— Убий ме още сега — изкрещя Зара. Вече не можеше да мълчи. — Няма да стана ничия робиня!

— Мълчи, жено, или ще изпълня желанието ти. Отведете я при Абдул и му предайте моите най-добри пожелания — обърна се Исмаил към стражите.

— Почакай! — спря го Джамал. — Имам по-добро предложение. Дай берберката на мене. Имам нужда от още една робиня.

Исмаил сви вежди, премисляйки думите на Джамал.

— Защо искаш да се обременяваш с такава непокорна робиня? Нека Абдул я укроти. Той е по-добър господар, отколкото заслужава дъщерята на Юсеф.

— Юсеф ще иска доказателство, че с дъщеря му се отнасят добре, и едва тогава ще се съгласи да спре нападенията. Можеш ли да бъдеш сигурен, че Абдул няма да я убие, след като тя го ужили като оса с острия си език? — Той поклати глава. — Не, аз не мисля така. Юсеф има шпиони навсякъде. Ще разбере какво става.

— Принцесата има прекрасно тяло — каза Исмаил. — Може би ще извлечеш някаква полза от нея. На мене не ми се разправя с непокорни девици, но ти си млад и силен и малко борба сигурно ще ти хареса. Само че… ще ти я дам, ако ми обещаеш, че ще я накараш да си плати, задето ме заплю.

— Убий ме и сложи край! — изфуча Зара.

На Джамал му се дощя да й запуши устата. Този неин език щеше да я съсипе, ако не се научи да го обуздава.

— Ще науча принцеса Зара на покорство, господарю, и ще прилагам наказания, когато бъде необходимо. Като моя робиня тя ще се подчинява или горко ще се кае. Заради обидата към твоята личност ще бъде пратена в конюшнята за неопределено време. Ще мете фъшкиите наред с робите от конюшнята, ще спи в сламата и ще споделя оскъдната им храна.

Султанът се усмихна.

— Това е добро начало, Джамал. Тази високомерна принцеса скоро ще разбере кой е господарят и кой робът. А когато се научи да се покорява, може да ти върши работа в леглото, но не ти завиждам за това.

— Значи е моя? — запита Джамал, прикривайки радостта си. Султанът беше жесток и извратен, човек никога не знаеше какво може да му хрумне.

— Обещах ти награда за добрата служба, Джамал. Смятай, че тази жена е твоята награда. Ако искаш вместо нея злато, кажи си. Тогава ще я дам на Абдул.

Джамал имаше неясното усещане, че един ден ще съжалява, задето не бе взел златото вместо Зара, но някакъв вътрешен демон му нашепваше да не изоставя смелата принцеса. Знаеше, че отхапва по-голям залък, отколкото можеше да преглътне, че Зара е жена, която създава само неприятности, но очакваше с наслада бъдещия сблъсък. Тази принцеса беше красавица, достойна да бъде укротена, и той беше мъжът, който ще й метне юздата.

— Ще взема жената, господарю — каза Джамал и погледна Зара така, че да я предупреди да си мълчи.

— Твоя е — заяви Исмаил. — Махай я от очите ми, не желая да я гледам повече. Ако баща й спре набезите си при условие, че тя е жива, радвам се, че на тебе се пада да се разправяш с нея.

Сграбчена здраво от стражите на султана, Зара изпрати към Джамал презрителен поглед, в който ясно се четяха всичките й чувства. Робиня в конюшнята — хайде де! Но по-добре да мете фъшкиите, отколкото да позволи на Джамал да се възползва от тялото й. Освен това, щом баща й научеше какво се е случило с нея, нямаше да я остави дълго да чезне в конюшните на шейха. Юсеф беше изобретателен; щеше да намери начин да я освободи от позорния робски живот и тя скоро щеше отново да се носи волно редом с него из родната планина, където й беше мястото.

Джамал грабна ризата и робата на Зара от пода и я уви с тях.

— Веднага заминаваме за Рая — каза той, избутвайки я от залата.

— Да бе, рай! По-скоро ад — изсумтя презрително тя.

Преди да успее да каже още нещо, Джамал я вдигна на ръце и я понесе далече от навъсения султан.