Скарпета обърна тялото на Тери Бриджис на една страна, за да може да го огледа отпред и отзад. Като се изключеха белезите на шията и порязването на китката, единствените други рани, които виждаше, започваха от средата на външната страна на бедрата. Бяха дълги тесни наранявания с множество продълговати охлузвания, които сигурно бяха кървили, повечето от тях бяха хоризонтални, сякаш е била удряна с нещо като дъска, нещо с плоска повърхност и ръб.
Коленете й бяха лошо натъртени и ожулени, както и горната част на краката. Под увеличението на лупата Скарпета откри мънички бели трески, фини като косми, забити в плътта. Яркото червено на раните и липсата на подутини сочеше, че са нанесени малко преди момента на смъртта. Можеше да са минути. Можеше да е и час.
Отговорът на д-р Лестър беше, че вероятно в даден момент тялото е било влачено и само тези части от него са имали контакт с дървена повърхност, вероятно под. Скарпета отбеляза, че много малко дървени подове са толкова груби, че да причинят забиването на трески, освен ако дървото е необработено.
— Не можеш да ме накараш още сега да изключа възможността за нещастен случай — увери я упорито д-р Лестър. — Връзване, бой, удари с камшик, силно пляскане по задника. Понякога нещата стигат твърде далеч.
— А какво ще кажеш за борба? — попита Бентън. — Тя също ли се вписва в твоята теория, че това може да е нещастен случай?
— Гърчене, пищене от болка. Виждала съм го по видеозаписи, които профайлъри като тебе показват на срещи — каза д-р Лестър; бръчката между веждите й сякаш беше станала по-дълбока и разсичаше челото й като пукнатина. — Двойките пускат камерата, без да знаят, че перверзните им игри ще завършат със смърт.
— Дай пак снимките — каза Скарпета на Бентън. — От местопрестъплението. Искам да проверим някои неща.
Двамата заедно започнаха да подреждат снимките от банята. Тя посочи една, на която се виждаше тоалетката и точно над нея огледалото, леко изкривено.
— Раните по краката са причинени с умерена до голяма сила с плосък предмет, който има ръб. Може би от ръба на тоалетката и на чекмеджето? Може би е била сложена да седне. Това може да обясни защо всички рани са отвънка и от средата на бедрото надолу. Нищо по гърба или някоя част от торса. Нищо по задника и горната част на бедрата, които обикновено са предпочитаните обекти за пляскане.
— Имаш ли представа дали полицията е открила на местопрестъплението някакво оръдие, което би могло да предизвика тези натъртвания и ожулвания? — попита Бентън д-р Лестър.
— Не са ми казвали — отговори тя. — Това не ме изненадва. След като този, с когото е била, си тръгва от мястото с онова, с което я е удушил, може би е взел и онова, което е използвал, за да й нанесе побой. Ако е била набита. Честно казано, щях да съм по-склонна да го обявя за убийство, ако беше изнасилена. Обаче няма доказателства за това. Няма претриване, разкъсвания, семенна течност…
Скарпета се върна при количката и премести хирургическата лампа над таза.
— Вече ти казах, че взех намазки — обади се д-р Лестър. — Освен това проявих инициативата да приготвя няколко микроскопски стъкла, които изследвах под микроскопа за сперма — продължи тя раздразнено и отбранително. — Отрицателен резултат. Пробите са изпратени в лабораториите и ти си запозната с резултатите. Според мен не е имало полово сношение. Това не означава, че намерението не е било такова. Мисля, че трябва да сме поне сигурни, че не е планирала нещо по взаимно съгласие и любовната игра не е включвала връзване.
— Гелът на местопрестъплението ли е бил? Нещо в банята или спалнята на жертвата, което да подсказва, че е бил там? Не видях нищо подобно в полицейския доклад — каза Скарпета.
— Казаха не.
— Това е крайно важно — отбеляза Скарпета. — Ако в апартамента й няма гел, нито туба или бурканче, това може да показва, че го е донесъл човекът, с когото е била. Освен това има множество причини, поради които може да е имало сношение или да е направен опит за такова, но да няма сперма или семенна течност. Най-очевидната е проблеми с ерекцията, която не е рядко явление при изнасилванията. Други възможни сценарии? Може да си е направил вазектомия или да страда от азооспермия, която води до пълно отсъствие на сперматозоиди. Или запушен еякулаторен канал. Или ретроградна еякулация, когато спермата и семенната течност се изливат обратно в пикочния мехур вместо навън от пениса и във вагината. Другата възможност са лекарства, които пречат на образуването на сперма.
— Отново ще ти припомня онова, което вече казах. Не само че няма сперма, но под ултравиолетовата светлина нищо не флуоресцира, което би посочило наличието поне на семенна течност. Изглежда онзи, с когото е била, не е еякулирал.
— Зависи от това дали семенната течност е била дълбоко във вагиналния канал или ректума — подхвърли Скарпета. — Без дисекция или използване на криминологична фиброоптика, която да включва ултравиолетово лъчение, няма да видиш нищо. Опита ли източника на УВЛ в устата й? Взе ли намазки от ректума и устата?
— Разбира се.
— Бих искала да погледна лично.
— Заповядай.
Колкото по-решителна ставаше Скарпета, толкова по-малко нападателна и самоуверена изглеждаше д-р Лестър.
Скарпета отвори един от медицинските шкафове и извади неразопаковано металическо огледало. Сложи си нови ръкавици, прегледа външните генитални органи и не видя наранявания или аномалии, след това с металическото огледало отвори вагиналния канал, където откри достатъчно гел за няколко намазки и го натърка върху микроскопски стъкла. Взе намазки от ректума, от вътрешната страна на устата и гърлото, защото не е необичайно жертвата да вдиша или глътне семенна течност, когато я изнасилват орално.
— Съдържание на стомаха? — попита Скарпета.
— Малко количество кафеникава течност — около двайсет кубически сантиметра. Не е била яла от часове. Най-малко — отвърна д-р Лестър.
— Запази ли я?
— Няма смисъл. Изпратих останалите телесни течности да бъдат проверени за наркотици.
— Не мислех толкова за наркотици, колкото за възможността в нея да има семенна течност — обясни Скарпета. — Ако е била изнасилена орално, в стомаха би могла да се намери семенна течност. Дори в белите дробове. За съжаление ни се налага да мислим творчески.
Взе скалпел от близката хирургическа количка и му щракна ново острие. След това започна да вкарва острието в раните по коленете на Тери. Капачките под ожулената кожа бяха строшени на по няколко парчета — типично нараняване при автомобилни катастрофи, когато краката се ударят в арматурното табло.
— Погрижи се да получа електронни копия на всички рентгенови снимки — каза тя.
Направи срезове на раните по бедрата и откри скъсани кръвоносни съдове на повече от два сантиметра дълбочина, чак до мускулите. Взе една дванадесетсантиметрова линийка, за да я използва като скала, накара Бентън да й помогне при снимането и почна да си води бележки по схематични чертежи на тялото, които намери в преградките над плота.
С форцепс измъкна трески от коленете и горната част на краката и ги сложи на няколко сухи микроскопски стъкла. Седна пред микроскопа и започна да нагласява светлината и контраста, след това сложи стъклото на предметната масичка. При достатъчно увеличение можеше да види трахеидите, проводящите вода клетки на дървото, и да определи, че цели области са строшени там, където фурнирът е бил залепен с много силно лепило.
Треските бяха от грубо рендосана повърхност. С Бентън отново започнаха да разглеждат снимка осем на десет на голото тяло на Тери на пода на банята. В белия мраморен плот беше вградена тоалетка, пред нея имаше малък позлатен метален стол с облегалка във формата на сърце и седалка, тапицирана с черен атлаз. Над тоалетката имаше огледална лавица с парфюми, четка и гребен. Всичко беше съвършено спретнато и подредено, с изключение на огледалото. Когато се вгледа внимателно в снимката и започна да я разглежда с лупата, Скарпета видя, че на мястото, където е вградена тоалетката, плотът е изрязан и ръбовете са остри.
Разгледа още снимки на банята, направени от различни ъгли.
— Всичко е комплект — каза тя на Бентън. — Плотът около мивката с чекмеджетата и тоалетката са комплект. Когато погледнеш тази снимка, заснета от равнището на пода, ще видиш, че гърбът на плота е облицован с бял фурнир, който опира в белите плочки на стената. Както при вградените кухни. Често обаче долната част, която не се вижда, не е боядисана. С други думи, долната част на тоалетката може да не е боядисана. След огледа под микроскоп можем да кажем, че извадените от коленете и горната част на краката тресчици са от небоядисано дърво. Трябва да идем на местопрестъплението.
Д-р Лестър беше пристъпила зад тях и гледаше мълчаливо.
— Смятам, че е възможно да я е накарал да седне на стола и да се гледа в огледалото, докато я души. И когато се е борила, е ритала бясно с крака, а те са се блъскали в ръба на плота и от това са тези продълговати охлузвания и дълбоките контузии на бедрата. Коленете са блъскали толкова силно в долната част на тоалетката, че капачките са строшени на парчета. Ако долната част на тоалетката е от небоядисано дърво, това би обяснило треските в коленете и горната част на краката. Тъй като са къси, краката й не са стигали до стената, а са се блъскали в долната част на чекмеджето.
— Ако си права — каза д-р Лестър, — това ще промени нещата. Ако е ритала и се е борила толкова силно, докато някой я е карал да гледа в огледалото — това вече е друга история.
— Важен е и въпросът как е изглеждала банята, когато Оскар се е озовал там и е намерил трупа. Ако приемем, че историята му е вярна — каза Бентън.
— Мисля, че можем да направим някои измервания и да разберем дали разказаното от него е истина — каза Скарпета. — Зависи от стола. Ако Тери е седяла на него и Оскар е стоял зад нея, не мисля, че би могъл да издърпа онова, с което я е душил достатъчно нагоре, за да се получи ъгълът на белега на врата й. Трябва да отидем на местопрестъплението. И трябва да го направим бързо.
— Първото, което ще направя, е да го попитам направо — каза Бентън. — Може би ще говори с мен, ако реши, че са се появили нови улики и е в негов интерес да сътрудничи. Ще се обадя в отделението да проверя дали е готов да постъпи разумно.
Скарпета обясняваше на Бъргър защо иска намазки от отворите на Тери и един цял стол да бъдат закарани със самолет в Националния център по сигурност в Оук Ридж, Тенеси. Високоговорителят на телефона беше включен. Луси преглеждаше имейли.
— Имам приятели в Игрек-12 — обясняваше Скарпета на Бъргър, от чието одобрение се нуждаеше. — Мисля, че можем да получим много бърза обработка на материалите. Щом получат уликите, ще е въпрос на часове. Най-много време ще отнеме създаването на вакуум в помещението, защото ще е по-бавно от обикновено. Гелът на основата на петрол съдържа много влага.
— Мислех, че те правят атомни оръжия — каза Бъргър. — Нали там са преработили урана за първата атомна бомба? Не искаш да кажеш, че Тери Бриджис има връзки с терористи или нещо подобно, нали?
Скарпета обясни, че макар да е вярно, че Игрек-12 произвеждат части за различните оръжия в американския ядрен арсенал и също така притежават най-големия запас от обогатен уран, нейният интерес към компанията е заради нейните инженери, химици, физици и най-вече заради учените, които се занимават с материалите.
— Чувала ли си за техния голямокамерен сканиращ електронен микроскоп „Визитек“?
— Искаш да ми намекнеш, че ние не притежаваме подобно нещо, така ли?
— В момента на света няма съдебномедицинска лаборатория, която да разполага с десеттонен микроскоп с увеличение 200 000 X, детектори за ЕДРА23 и ПИСФ24 — обясни Скарпета. — С един работен процес ще получим морфологията, елементния и химическия състав от проба с големината на макромолекула или автомобилен двигател. Възможно е да поискам да сложат в камерата цял стол. Ще видим. Няма да питам Луси дали може да ни заеме своя самолет, та полицията да закара уликите в Тенеси и да ги даде срещу разписка на един от моите приятели тази нощ, докато не съм сигурна, че има причина да го правя.
— Разкажи ми повече за този стол — каза Бъргър. — Защо смяташ, че е важен?
— От банята е — обясни Скарпета. — Смятам, че е седяла на него, когато е била убита. Теория, която не мога да започна да доказвам, без да взема активно участие в изследването. Имам причина да вярвам, че е била гола, докато е седяла на него, и след като знаем, че гелът е замърсен със смесица от ДНК, може да се окаже замърсен с други органични и неорганични вещества. Не знаем за какво е използван първоначално гелът, откъде се е взел и какво съдържа. Обаче този микроскоп може да ни помогне да узнаем, и то бързо. Искам да отида колкото се може по-бързо на местопрестъплението.
— Там денонощно пази полицай — отговори Бъргър — и няма да е трудно да влезеш. Но бих искала с теб да дойде и детектив. Също така трябва да те попитам пак дали си имала някакви връзки с Тери или Оскар.
— Никакви.
— В един компютър от нейния апартамент намираме неща, според които изглежда така, сякаш си имала. Най-малкото с нея.
— Не съм имала никакви взаимоотношения с нея — каза Скарпета. — Тук ще свършим след петнадесет-двадесет минути. След това трябва единствено да се отбием в кабинета на Бентън, за да вземем някои неща. Ще е хубаво някой да ни посрещне пред входа на болницата.
— Как ще се почувстваш, ако този някой е Пийт Марино? — попита нарочно рязко Бъргър.
— Ако това, което смятам, че се е случило на Тери Бриджис, е вярно — отговори също толкова преднамерено рязко Скарпета, сякаш беше очаквала Бъргър да предложи точно това, — си имаме работа със сексуален садист, който може вече да е убивал. Вероятно двама души през две хиляди и трета. Бентън получи от Марино същите имейли, каквито е пратил и на теб.
— Не съм си отваряла пощата от няколко часа — отговори Бъргър. — Всъщност тъкмо започваме с имейлите на Тери. Нейните и тези на Оскар Бейн.
— Ако подозренията ми се оправдаят, не виждам как би могъл да го направи. Разбира се, неговото ДНК още не е пуснато през ОДБД. Но онова, което мога да кажа, е, че ако е стоял зад Тери, докато тя е седяла, биха били почти еднакво високи. Ако не е бил стъпил на нещо като кухненска табуретка и да пази равновесие, докато прави всичко останало, би било трудно, ако не и невъзможно.
— Какво каза?
— Заради ахондроплазията — обясни Скарпета. — Торсът им е с нормална дължина, но краката и ръцете не са. Трябва да ви го покажа с измервания, но ако някой страда от нарушения на вкостеняването на растежния хрущял и е висок, да речем, метър и двадесет и пет и седи пред друго лице с горе-долу същия ръст, но застанало право, главите и раменете им ще са на почти същата височина.
— Не те разбирам. Каква е тази главоблъсканица?
— Някой знае ли къде е Бейн в момента? Да се провери и да се осигури безопасността му. Той може да има много сериозна причина да е параноичен, ако не е убиецът, а аз се съмнявам в това. И то много.
— Господи! — възкликна Бъргър. — Как така „къде е в момента“? Не ми казвай, че е напуснал „Белвю“!
— Бентън току-що се обади в затворническото отделение. Предполагах, че знаеш.