Скарпета

25.

За пръв път, откакто Марино я нападна миналата пролет, Скарпета се озова насаме с него. Остави куфарчето за медицински експертизи до вратата на банята и двамата с Марино погледнаха раирания матрак под прозореца на спалнята. Пердетата бяха дръпнати. После заразглеждаха снимките как е изглеждало леглото, когато е пристигнала полицията, с меките секси дрехи на него. Сега, когато бяха само на сантиметри един от друг и нямаше хора, които биха могли да ги чуят, между двамата се възцари неловкост.

Големият показалец на Марино почука по снимката на дрехите върху идеално оправеното легло.

— Смяташ ли, че е възможно убиецът да е направил това, сякаш е изживявал някаква фантазия след случилото се? Да си е фантазирал как тя се докарва в червено за него или нещо подобно?

— Съмнявам се — отговори Скарпета. — Ако такова е било намерението му, защо не го е направил? Можел е да я накара да облече всичко, каквото поиска.

И също посочи с показалец снимката на дрехите: нейният беше по-малък и от кутрето му.

— Дрехите са сложени така, сякаш някой крайно организиран човек е планирал какво ще облече — каза Скарпета. — Точно както е приготвила всичко останало за вечерта: след методично обмисляне. Мисля, че така е правела всичко. Определила е точно времето за приготвяне на вечерята, вероятно е извадила виното от хладилника, така че да е с температурата, която е искала. Приготвила е масата, подредила е цветята, които е купила от пазара. Била е по пеньоар, може би току-що е взела душ.

— И си е избръснала краката, нали?

— Не е имало какво да бръсне — отговори Скарпета. — Не си е махала космите по този начин. За тази цел е ходела на дерматолог.

Снимките шумоляха: той ги преглеждаше и търсеше онези, които показваха вътрешността на килерите на Тери и чекмеджетата, които полицията не беше оставила така, както ги беше намерила. Със Скарпета започнаха да преравят чорапи и панталони, бельо и анцузи, всичко нахвърляно в безпорядък от многото ръце в латексови ръкавици. Полицията беше ровила и сред най-разнообразните обувки на високи платформи и с високи токчета, сандали, украсени с изкуствени диаманти, верижки и каишки за глезена в най-различни размери: от 32 до 35.

— Да си намериш такива, които ти стават, е едно от най-големите предизвикателства — отбеляза Скарпета, докато оглеждаше купчините обувки. — Истинска мъка. И съм готова да се обзаложа, че е купувала доста в интернет. Може би дори всички. — И върна едни украсени с капси чехли върху парчето мокет под релсата на гардероба, която, за разлика от всичко останало в апартамента, беше монтирана по-ниско, за да може Тери да я достига лесно.

— Също така държа на теорията си, че е била под влиянието на потребителските анализи. Въпреки малко предизвикателните си вкусове.

— На това бих му дал три звезди — каза Марино: държеше колан, който беше измъкнал от едно чекмедже. — Говориш за оценки на бельото? Всичко зависи от това кой го носи.

— „Виктория Сикрет“, „Фредерик ъв Холивуд“ — каза Скарпета. — Мрежести чорапи, панталонки с открит чатал, корсет. Носела е червен дантелен повдигащ сутиен под пеньоара и ми е трудно да си представя, че е не е носила бикини в същия стил.

— Какво ще рече повдигащ сутиен?

— Точно каквото подсказва името му. Целта му е да уголеми и подчертае.

— Аха. Онзи, дето убиецът го е срязал от нея. Не изглежда да е скривал нещо важно.

— Не. И не такава е била целта — каза Скарпета. — Точно затова го е носила, ако приемем, че не е бил идея на убиеца.

Прибра бельото в чекмеджето и за миг изпита омраза към Марино, като си спомни сумтенето и миризмата му, и стряскащата му сила. Едва по-късно я осъзна, когато натъртената плът започна да я боли: пареше и пулсираше чак до костите.

— Бельото и всичките тези презервативи… — подхвърли Марино.

Беше с гръб към нея и оглеждаше чекмеджето на нощното шкафче. Презервативите бяха прибрани от полицията.

— Видяла си снимките. Държала е повече от сто презерватива в горното чекмедже. Може би това е въпрос за Бентън, но ако е била маниачка на тема чистота…

— Не ако.

— С други думи, била е раздразнителна. Всичко е трябвало да бъде както трябва. Логично ли е човек като нея да има и тази дива страна?

— Имаш предвид някой маниакално натрапчив да обича секса?

— Аха.

Марино се потеше, лицето му беше червено.

— Логично е — отговори Скарпета. — Сексът е бил начин за облекчение на чувството й за безпокойство. Вероятно единственият приемлив начин за нея да се освободи от задръжките и да отстъпи контрола. Или по-точно да се самозаблуди, че е отстъпила контрола.

— Да де, отстъпвала го е, стига да съвпада с нейните планове.

— Което означава, че всъщност никога не се е отказвала от контрола. Вероятно просто не е могла. Обаче не е била програмирана по този начин. Дори когато сякаш е отстъпвала контрола, например по време на секс, всъщност не го е правела. Защото не Оскар или някой друг е решавал какво да купи. Съмнявам се, че той или евентуално другите й партньори са решавали какво да носи или дали да има косми по тялото. Или дори дали Оскар да има косми. Моето предположение е, че тя е решавала те какво могат или не могат да правят. И къде, кога и как.

Спомни си какво беше казал Оскар: че Тери харесвала тялото му съвършено скулптирано и съвършено гладко и чисто. Че обичала секса под душа. Че обичала да властва над нея, да я връзва.

— Тя е командвала — продължи Скарпета. — До самия край. Това е било забавното за човека, който я е убил — той е упражнявал пълен контрол над нея.

— Мен ако питаш, накрая Оскар просто не е можел да издържа — каза Марино и спря, преди да е казал още нещо.

Скарпета отиде до вратата на банята и загледа белия мрамор, френските позлатени смесители и ъгловата вана с подвижен душ и дръпната настрана завеса. Огледа полирания сивкав каменен под и си представи контузиите, които щеше да има Тери, ако убиецът я беше изнасилил на него; беше почти сигурна, че подобно нещо не се е случило. Тежестта на нападателя, дори да е бил не повече от петдесет килограма като Оскар, би причинила натъртвания в областите, опирали се в пода, особено ако китките й са били стегнати зад гърба.

Изложи мислите си на Марино, докато оглеждаше огледалото в позлатена рамка над тоалетката и стола с позлатена облегалка с формата на сърце. Отражението й я гледаше от огледалото. След това зад него се появи гръдният кош на Марино — той гледаше същите неща като нея.

— Ако е искал да я гледа как умира — каза Марино, — може би е искал да гледа и как я изнасилва. Както съм застанал тук и гледам в огледалото обаче, не виждам как е могло да стане, ако е бил човек с нормален ръст. Имам предвид, ако е стоял зад нея. Да, не виждам как би могъл.

— Аз също не съм сигурна, че може да е била изнасилена, без да има някакви наранявания — каза Скарпета. — Ако ръцете й са били вързани отзад и той е легнал върху нея, дори да е станало на леглото, сигурно щеше да има охлузвания и натъртвания по гърба. Да не споменаваме, че на снимките леглото изглежда недокосвано. А и дрехите на него нямат вид на пипани.

— Нямаше ли рани по гърба?

— Никакви.

— Сигурна ли си, че ръцете й са били вече завързани?

— Не мога да го докажа, обаче това, че е срязал пеньоара и сутиена й, подсказва, че по това време е била вързана.

— По какво съдиш, че ръцете й са били вързани на гърба, а не отпред? Зная, че Оскар е казал това на полицията. На това ли основаваш мнението си?

Скарпета протегна ръцете си напред, лявата китка върху дясната.

— Основавам мнението си върху вдлъбнатините по китките й, местата, където са най-дълбоки, и тези, на които са по-плитки. Ако са били вързани отпред, вероятно едната примка щеше да влиза под тази китка — тя посочи дясната, — с блокиращата ключалка малко вдясно от дясната кост. Ако са били завързани отзад, положението им е обратното.

— Според теб убиецът левичар ли е или десничар?

— Според посоката, в която е дърпал каишката, когато я е стягал? Съответства на левичар, ако предположим, че е стоял с лице към нея, когато я е връзвал. Може и да не е важно, но силната ръка на Оскар е дясната. Май не трябваше да ти го казвам това.

Сложиха си нови ръкавици и преместиха столчето по средата на банята. Скарпета измери височината от извитите метални крака до тапицираната с черна тъкан седалка. До нея имаше по-тъмни места, петна, които подсилиха теорията й.

— Може би остатъци от гел — каза тя. — Никой не е забелязал, защото не им е хрумнало, че може да е седял на стола, докато я е душил пред огледалото. Може би и парченца тъкан и кръв от краката, докато е ритала. Чакай да погледна. — Заразглежда ги с лупата. — Не мога да кажа. Все пак може би не. Не съм много изненадана, след като раните са в горната част на краката, но отпред, а не отзад. Още ли носиш онова фенерче, което може да заслепи човек?

Марино бръкна в джоба си, извади фенерчето и й го подаде. Тя коленичи, освети тоалетката отдолу и видя по плота размазани петна тъмна кръв, които иначе не се виждаха. Наведе се и откри още кървави петна по долната част на чекмеджето на тоалетката — наистина не беше боядисана. Марино също клекна и тя му ги показа, после направи снимки.

— Ще взема намазки от петната — обясни му, — но не и от стола. Него ще го увием и ще го пратим на Ла Гуардия. Иди кажи на Джейми, че ни трябва полицай, който да натовари стола на самолета на Луси, да се качи с него и да го предаде срещу разписка на д-р Кизелщайн на летището в Ноксвил. Луси ще организира нещата. Доколкото я познавам, сигурно вече го е направила.

Огледа стола и продължи:

— Гелът е влажен, така че никакви найлонови чували или термосвиваемо фолио. Може би хартия, така че да продължава да съхне на въздух. Например хартиен чувал, а след това да се постави в голяма кутия за улики. Бъди колкото се може по-изобретателен. Не искам никакви бактерии и нищо да не се трие в седалката.

Марино излезе, а Скарпета извади от куфарчето макара, малка ножица и синя лента за маркиране на улики. Започна да мери и да реже парчета конец, които да отговарят на височината на Оскар и Тери, на дължината на краката и торсовете им. Докато ги залепваше на стената над стола със синята лента, Марино се върна с Бъргър.

— Дай бележника ми и химикалката на Джейми, за да записва данните. Искам ръцете ти да са свободни — каза Скарпета. — Ще ви покажа защо не смятам, че Оскар е извършил убийството. Не казвам, че е невъзможно, но ще се опитам да ви покажа, че не е вероятно. Нужна е само малко математика. — Посочи залепените на плочките над стола конци. — Всичко се основава на теорията, че Тери е седяла на този стол. В случая е важна дължината на нейния торс, която е осемдесет и три сантиметра и осемдесет и два милиметра…

— Хич ме няма по метричната система — обади се Марино.

— Тридесет и три инча — каза Скарпета. — Премерих я в моргата. Както знаете, хората с ахондроплазия имат ненормално къси крайници, но торсовете и главите им са с относително нормални размери като у другите възрастни и по тази причина изглеждат непропорционално големи. Затова малките хора могат да карат коли, без да седят на възглавници, но имат нужда от удължени педали, така че краката им да достигат газта, съединителя и спирачката. В случая на Тери нейният торс има почти същата дължина като този на Джейми и моя. За него съм залепила ето този конец. — Скарпета им го показа. — Това е точно дължината на Териния торс и съм я разположила така, че започва от седалката на стола и свършва ето тук.

Посочи синята лента, която придържаше конеца към стената, и продължи:

— Разстоянието между седалката и пода е петдесет и три сантиметра и тридесет и четири милиметра, което ще рече двадесет и един инча. Ако съберете осемдесет и три сантиметра и осемдесет и два милиметра и петдесет и три сантиметра и тридесет и четири милиметра, ще получите сто тридесет и седем сантиметра и шестнадесет милиметра или петдесет и четири инча. Оскар Бейн е висок сто двадесет и два сантиметра. С други думи, четиридесет и осем инча.

И посочи конеца, който обозначаваше неговата височина.

— По-нисък дори от седналата Тери — каза Бъргър, без да спира да пише.

— Точно така — потвърди Скарпета.

Взе „конеца Оскар“ от стената и направи същото с „конеца седналата Тери“, след това помоли Марино да ги вземе и да ги държи успоредно, като докосват пода.

После направи още снимки.

На вратата се появи Бентън заедно с един униформен полицай.

— Някой тук бил искал ескорт на стол до частен самолет, който ще лети до фабриката за бомби в Оук Ридж. Столът няма да се взриви или нещо подобно, нали?

— Донесе ли опаковките за уликата, за които помолих? — попита Марино.

— Доставки на място и веднага — усмихна се полицаят.

Скарпета помоли Марино да не мърда конците, обясни на Бентън какво правят и продължи:

— Ръцете му също са много къси — шестнадесет инча или четиридесет и един сантиметра от раменната става до върховете на пръстите, което му осигурява по-слаба опорна сила. Твоят обсег, Бентън, е двадесет и един сантиметра повече от неговия и ако ти беше стоял зад седналата Тери, щеше да се извисяваш над нея петдесет и един сантиметра, което би ти осигурило огромна опорна сила. При Оскар нещата са съвсем различни. Представи си някой с неговите размери да се опита да дърпа нагоре и назад с все сили, докато жертвата му рита на стола.

— Той дори не е на едно равнище с нея, когато го прави, така ли? Не виждам как би могъл да я удуши — съгласи се Марино. — Особено ако го е правил отново и отново, та тя да се свестява и след това отново да я души, докато пак изгуби съзнание, както каза ти. Няма значение колко тежка щанга може да вдигне от легнало положение.

— Да, май няма начин да го е направил той — каза Бъргър.

— Тревожа се за Оскар — каза Скарпета. — Някой опитвал ли е да се свърже с него?

— Говорих с Моралес — отговори Бентън — и го попитах дали някой знае къде е Оскар или дали е чувал за него. Отговори ми, че полицията разполагала с мобилния му телефон.

— Доброволно ли го е предал? — попита Скарпета.

— Да, заедно с множество други неща — отвърна Бентън. — Лошо, особено за телефона. Щеше ми се да е у него, защото не вдига телефона вкъщи, което не ме изненадва. Не знам как ще успеем да се свържем с него.

— Мисля, както вече казах, че трябва да се разделим — каза Бъргър. — Бентън? Ти и Кей се вижте с Моралес в дома на Оскар и огледайте. Аз и Марино ще се погрижим столът да бъде опакован както трябва. Ще се погрижим и намазките, които Кей е взела от тоалетката, и останалите улики да заминат направо в лабораториите. След това ще идем отсреща и ще проверим какво има да казва съседката за Джейк Лаудин.

Скарпета изнесе стола от банята и го остави пред полицая, който бе готов да го опакова и да го съпроводи до местоназначението му.

— Ако си още в апартамента на Оскар, когато свършим, ще се видим там — каза Бъргър. — Луси каза, че ще ми звънне, ако открие нещо важно.