Скарпета

24.

Луси беше сама. Старото куче спеше до стола й.

Тя прочете още имейли на Тери и Оскар и говори със Скарпета по телефона.

— Кое е под носа й и очевидно? Сякаш е направила някакъв опит или той го е направил и е получил онова, което тя или той, или и двамата са искали — каза Луси в хендсфрито. — По дяволите, за какво говори тя?

— Не зная какво е било под носа й, но бърка. Или не казва истината — отвърна Скарпета.

— Вероятно не казва истината — съгласи се Луси. — Затова не е искала Оскар да види имейлите от теб.

— Не може да има никакви имейли от мен — повтори Скарпета. — Трябва да те питам нещо. Застанала съм в средата на Териния апартамент и това не е най-подходящото място да водим този разговор. Особено по мобилни телефони.

— Аз ти набавих твоя телефон, забрави ли? Той е специален. Няма за какво да се тревожиш. Аз също. Телефоните ни са обезопасени.

Докато говореше, отваряше всеки имейл акаунт и преглеждаше изтритите за нещо полезно.

— Може да е дала повод на Оскар също да те мрази. Неговата приятелка е вманиачена по своята героиня, която най-накрая й е отговорила. Подведен е да повярва това. А тя не иска да му покаже имейлите. Изглежда така, сякаш си създала проблем, за който не си знаела нищо.

— И с който нямам нищо общо — каза Скарпета. — Какво захранване използват нейните лаптопи? Това е моят простичък въпрос.

Един от абонаментите на Тери беше празен и Луси го беше запазила за накрая: предполагаше, че Тери го е създала, но просто не е стигнала до него, за да го използва. Но когато отвори папката за изтрити съобщения, се удиви от намереното и възкликна:

— Уха! Направо не е за вярване. Изтрила е всичко вчера сутринта. Сто тридесет и шест имейла. Изтрила ги е подред.

— Не юесби, а кабел с магнитна връзка? Какво е изтрила? — попита Скарпета.

— Задръж — каза Луси. — Не затваряй. Ще ги прегледаме заедно. Може да включиш Джейми, Бентън и Марино, като превключиш на високоговорител.

Всички изтрити имейли бяха между Тери и друг ползвател с потребителско име Скарпета612.

Шест и дванадесет — 12 юни беше рожденият ден на Скарпета.

Адресът на интернет доставчика беше същият като на останалите осемнадесет акаунта, за които се предполагаше, че са на Тери. Скарпета612 не беше включен в историята на тяхното ползване и не беше създаден на този лаптоп, нито беше влизано в него от тази машина или на основа датите, които Луси вече виждаше — Скарпета612 нямаше да бъде включен в историята заедно с останалите осемнадесет абонамента.

Щеше да е там, ако го беше създала Тери, но нямаше доказателства за това — или поне засега.

— Скарпета612 — каза Луси. — Някой с това потребителско име е писал. Имам предвид на Тери. Можеш ли да накараш Джейми и Марино да вземат паролата на този акаунт?

— Всеки може да използва някаква разновидност на моето име, а и рождената ми дата не е някаква голяма тайна, ако някой се интересува — отбеляза леля й.

— Дай на Джейми потребителското име. Скарпета с долепено до него шестстотин и дванадесет.

Луси й предаде и името на фирмата доставчик на интернет и зачака. Чуваше как Скарпета говори с някого. Май беше Марино.

След това чу гласа на Скарпета:

— Ще стане.

— Веднага, нали?

— Да, веднага. Попитах те дали някой от лаптопите е с магнитен захранващ кабел.

— Не, имат входове за флашка, вдлъбнат медиен порт и жак за 220 волта. Онова, за което говориш, няма да бъде разпознато от машините на Тери. Интернет протоколът за Скарпета612 може да бъде проследен до Десето авеню осемстотин деветдесет и девет. Това не е ли адресът на колежа по криминология „Джон Джей“?

— Да, адресът е същият. За какъв интернет протокол става дума? И какво общо има „Джон Джей“? Джейми и Марино са още тук. Искат да чуят какво казваш. Ще включа на високоговорител… Какво прави Бентън? — попита ги тя.

Луси чу гласа на Бъргър на заден план да казва, че Бентън говори по телефона с Моралес, и й стана неприятно, че чува Бъргър да говори за Моралес. Не беше сигурна защо, освен ако причината не беше усещането й, че той се интересува от Бъргър, че я иска сексуално и може би, както изглеждаше, имаше начин да получи онова, което иска.

— Който и да е писал на Тери от твое име, го е правил от този интернет протокол адрес. От „Джон Джей“ — каза Луси.

Продължи да прехвърля изтритите имейли от лицето, което очевидно играеше ролята на леля й, после каза:

— Ще ти изпратя някои. Всички трябва да ги видят. След това искам паролата, нали? Този е бил изпратен от Скарпета на Тери преди четири дни, на двадесет и осми декември малко преди полунощ. Денят, лельо, след като беше убита Бхуто и ти говори по Си Ен Ен. Ти беше тук, в Ню Йорк.

— Бях, но това не съм аз. Това не е моят имейл адрес.

Имейлът гласеше:

Луси прочете текста по телефона и каза:

— Лельо Кей, онази вечер, когато си тръгна от Си Ен Ен?

— Друго неудобство? — чу се гласът на Бъргър, която говореше със Скарпета. — Сякаш ти би нарекла убийство или друга проява на насилие „неудобство“. По дяволите, кой го прави това? Напомня ли ти на някой, когото познаваме?

— Не. — Гласът на Скарпета, отговаряше на Бъргър. — Нищо не ми напомня.

— Марино? — отново беше Бъргър.

Неговият глас:

— Нямам представа. Но тя не би казала нещо подобно. — Сякаш Скарпета имаше нужда тъкмо той да се застъпва за характера й. — Не мисля и че е Джак, ако на някой му е хрумнало.

Имаше предвид Джак Филдинг и не беше вероятно на някой да му хрумне точно това. Филдинг беше сериозен съдебен патолог, добронамерен и в общи линии верен на Скарпета, но същевременно беше спортист с променливи настроения и куп физически проблеми като висок холестерол и кожно заболяване от годините, през които беше помпил мускули и се беше тъпкал с анаболни стероиди. Нямаше обаче енергията да се прави на Скарпета из интернет, а освен това не беше хитър или жесток. Някой обаче жестоко бе заблуждавал Тери. Поне в началото тя беше боготворила Скарпета. Усърдно се бе опитвала да влезе във връзка с нея. Ако най-накрая бе смятала, че Скарпета й отговаря, за нея трябва да е било страхотна тръпка, докато нейната героиня не е започнала да се отнася презрително с нея.

— Лельо Кей — каза Луси, — на двадесет и осми декември вечерта си излязла от Си Ен Ен и си била на две преки от „Джон Джей“. И както винаги си се върнала пеша в апартамента, така ли е?

Апартаментът се намираше в Сентръл Парк Уест и беше много близо до Си Ен Ен и „Джон Джей“.

— Да — потвърди Скарпета.

Друг имейл с вчерашна дата. Отново адресът на интернет протокола можеше да бъде проследен обратно до „Джон Джей“.

Луси им изпрати мейла, докато го четеше на глас.

— Вчера следобед не съм била в Ню Йорк — възмути се Скарпета. — Не бих могла да изпратя това от „Джон Джей“. Не че бих го направила. И не развеждам любопитни из моргата.

— В случая ударението е върху това, че не си началник тук в Ню Йорк — отбеляза Бъргър. — Някой те омаловажава със собствената ти уста, така да се каже. Разбира се, и аз се чудя дали Тери не е била Скарпета612 и да е изпращала имейлите сама на себе си, сякаш са от Скарпета. Помисли си какъв удар би било това за нейната дисертация. Луси, моят въпрос е: виждаш ли някакви причини, заради които напълно да изключим възможността изпращачът да е Тери?

На Луси й се стори, че в гласа на Бъргър има специална топлота.

Беше станало толкова бързо, а и Бъргър се оказа изненадващо сигурна в това, което иска. Излезе изненадващо пряма. След това нахлу горчивият вятър, когато отвори вратата и си тръгна.

По телефона Луси каза на леля си:

— Тези имейли до Тери уж от теб обясняват защо те цитира в дисертацията си и си мисли, че те познава.

— Кей, получи ли подобни сведения от Оскар? — попита Бъргър.

— Не мога да ти кажа какво ми каза, но няма да отрека, че получих подобно сведение.

— Ясно — въздъхна Бъргър. — Тогава той определено знае за тази кореспонденция. Дали я е виждал, или не, е друг въпрос.

— Ако Тери не е изпращачът — обади се Марино, — кой е изтрил всички тия писма? И защо?

— Много точно — съгласи се Бъргър. — Точно преди да бъде убита. Точно преди Оскар да дойде тук на вечеря. Или някой друг ги е изтрил и е пъхнал лаптопите в килера?

— Ако Тери ги е изтрила — обади се Луси, — защото се е притеснявала, че някой може да ги види, е трябвало да изпразни кошчето за боклук. Дори идиотите знаят, че можеш да възстановиш изтритите файлове, ако още са в кошчето за боклук. Особено ако са изтрити наскоро.

— В това може да сме сигурни — намеси се Скарпета. — Независимо дали тя или някой друг е изтрил имейлите, Тери Бриджис не е очаквала да бъде убита миналата нощ.

— Не би могла да очаква собствената си смърт — подхвърли Луси. — Освен ако не е планирала да се самоубие.

— И след това е свалила примката от врата си? Не мисля — каза Марино, сякаш беше приел подхвърленото от Луси буквално.

— Не е имало никаква примка — намеси се Скарпета. — Тя е била удушена с гарота. Не е имало никакви възли.

— Трябва да разбера кой се крие зад Скарпета612 и каква снимка е изпратило това лице — каза Луси. — В кошчето за боклук няма джипеци или друг формат снимки. Може да е изтрила снимката, преди да изтрие всички тези писма, с което е изчистила диска.

— И тогава какво? — попита Бъргър.

— Тогава ще трябва да се опитаме да я възстановим от този лаптоп по същия начин, по който възстановихме текстовите й файлове в другия — обясни Луси. — Да направим същото, което видя, когато беше при мен.

— Някакво друго обяснение за снимката? — попита Скарпета.

— Ако тя, приемаме, че говорим за Тери, е влязла в приложената снимка от друг компютър, джобен например или изобщо друг компютър на друго място, тя няма да е в лаптопа, който е използвала за интернет.

— Точно това се опитвах да ти кажа — обади се Скарпета. — В кабинета й има магнитен захранващ кабел, който не става за нито един от компютрите, които са при теб. Трябва да има още един някъде.

— Трябва да идем в апартамента на Оскар — чу се гласът на Марино. — Моралес имаше ключ. Още ли е у него?

— Да — отговори Бъргър. — Още е у него. Оскар може да е там.

— Не вярвам и за секунда, че е там — чу се и гласът на Бентън.

— Говорил си с Моралес? — попита Бъргър. — Какво иска?

— Подозира, че Оскар е стигнал до извода, че ще го арестуват. Каза, че един от пазачите му бил казал, че Оскар не бил добре, след като Кей си тръгнала. Каза, и не забравяйте да вземете предвид източника, че Оскар се почувствал предаден от Кей. Чувствал се излъган и неуважен и бил доволен, че Тери не е видяла колко оскърбително се била държала Кей с него по време на прегледа. Била му сложила химикали и му причинила силни болки.

— Оскърбително? — попита невярващо Скарпета.

Водеха този разговор, забравили, че Луси е на телефона. Тя продължаваше да търси сред изтритите имейли.

— Това беше думата, която използва Моралес — чу се отново гласът на Бентън.

— Със сигурност не съм била груба и който и да е този Моралес, той знае много добре, че не мога да кажа какво е станало там вътре — каза Скарпета на Бентън. — И знае, че Оскар не е арестуван. Така че аз наистина не мога да се защитя, ако започне да подхвърля подобни думички насам-натам.

— Не вярвам Оскар да е направил подобни изказвания — каза Бентън. — Той знае, че не може да повториш нищо от казаното. Така че, ако наистина не ти е имал доверие, ще предположи, че ще се защитиш, ако започне да те представя в невярна светлина. Ще предположи, че ще нарушиш поверителността, защото не си почтена. Ще говоря с пазача лично.

— Съгласна съм — каза Бъргър. — Вероятно самият Моралес е източникът на тези коментари.

— Той е интригант — изсумтя Марино.

— Има съобщение за теб — продължи Бентън.

— Подозирах — отговори Марино.

— Свидетелката, с която си говорил по-рано днес, жената от другата страна на улицата — каза Бентън.

Изглежда бяха забравили, че Луси продължава да е на телефона.

— Не съм говорил за нея с него — каза Марино.

— Добре, но той знае за това — отговори Бентън.

— Трябваше да накарам диспечерката да убеди жената да ме пусне да вляза. Тя си мислеше, че съм убиецът с брадвата, и се обади на сто и дванадесет. Може така да е научил.

— Изглежда, отново е звъняла на сто и дванадесет — каза Бентън. — Преди малко.

— Тя уплашена до смърт — обясни Марино. — Заради станалото с Тери.

— За да съобщи за измъчване на животни — каза Бентън.

— Стига бе, заради умрялото кученце?

— Какво?

— Аз попитах — каза Марино. — Всъщност за какво говориш?

— Казала на диспечерката от сто и дванадесет да предаде на Джейми, че ставало дума за същия мъж, който, цитирам, се измъкнал в началото на месеца. И тя, жената, която се обадила, казала, че е направила снимка с мобилния си телефон и може да докаже, че пак го прави.

— Джейк Лаудин — вметна Бъргър. — Кой твърди, че го е снимал?

— Всичко, което зная, е, че диспечерката от сто и дванадесет е предала съобщението на Моралес. Предполагам заради неговата връзка с Джейми.

Луси отпиваше диетична кола, слушаше и четеше. Джет Рейнджър хъркаше.

— За каква връзка може да става дума? — избухна Марино. — Шибаната Таверна на зелената поляна? Казвам ви, не ми харесва този тип. Той е мръсник.

— Каза, че може би ще поискаш да говориш отново с твоята свидетелка по същество — каза Бентън. — И може би Джейми също ще иска, след като станалото изглежда свързано с големия й случай за жестокост срещу животни. Но може би първо всички трябва да се видим с него в жилището на Оскар, докато все още имаме възможност.

— Госпожата живее от другата страна на улицата — каза Марино. — Когато отидох да говоря с нея, пиеше. Започна да ми разказва, че иска де си вземе друго куче. Не знам защо не е казала нещо за Лаудин по-рано. Говорихме за кучета и за екипа на Джейми за борба с жестокостта срещу животните. След като вече сме тука, да идем да се видим с нея, а после да отидем у Оскар. Той живее от другата страна на парка недалеч от вашия апартамент. Не е далече и от „Джон Джей“.

— Мисля, че трябва да се разделим — долетя гласът на Бъргър. — Вие двамата отидете у Оскар, ние с Марино ще останем тук.

— Бих искала да се върнем в „Джон Джей“ — каза Скарпета. — Щом интернет протокол адресът може да се проследи обратно до колежа, не трябва ли да намерим лицето, което е изпратило имейлите оттам?

Мълчание.

Скарпета повтори въпроса и каза:

— Луси? Още ли си на линия?

— Да — каза Луси. — Чета имейлите.

— Не знаех, че е на линия — каза Бентън. — Може би не е лошо да оставиш телефона си на бюрото. Извинявай, Луси, и здравей.

Мобилният телефон изтропа, когато Скарпета го остави на плота.

— Който и да е Скарпета 612, трябва да е бил в обхвата на безжичната мрежа на „Джон Джей“, за да може да влезе в нея — каза Луси. — Например лицето може да е било на място и да е използвало компютъра на някой колега. Обаче това е малко вероятно заради часа, почти полунощ, когато сградите са заключени. Последният имейл е изпратен точно по това време — точно преди полунощ на двадесет и осми декември. Лицето може да е донесло своя лаптоп или нещо по-малко като блекбери, айфон или джобен компютър, въобще някакво устройство, с което може да влезе в интернет. Мисля си, че лицето е използвало джобен компютър и просто е стояло пред някоя от сградите и се е възползвало от безжичната мрежа. Предполагам, че ченгетата са намерили мобилния телефон на Тери, нали? Или блекбери или джобен компютър, ако е имала такъв? Колкото до снимката, която е изпратил Скарпета612? Може да е от блекбери, джобен компютър или нещо подобно, както вече споменах.

— Мобилният й телефон се проверява. — Това беше гласът на Марино. — Няма други телефони, блекберита или други машинки, които би могла да използва за влизане в интернет. Ако приемем, че описът, с който разполагаме, е точен. Само един телефон. Най-обикновен отварящ се телефон. Бил на кухненския плот и се зареждал. Плюс хендсфри, което също се зареждало.

Всички продължиха да обсъждат и изказват предположения. Настъпи малка пауза, когато Марино и Бъргър се свързаха с имейл доставчика на Скарпета612 и той им предостави информацията, която беше нужна на Луси.

— Паролата е „сифон“ — каза Бъргър. — Марино, можеш ли да се свържеш с охраната на „Джон Джей“ и да ги попиташ дали не са забелязали някой да стои пред сградата с класните стаи късно през нощта на двадесет и осми декември и вчера следобед към три?

— И в двата случая, на двадесет и осми и вчера следобед — обясни Бентън, — тя е била затворена заради часа и празниците.

— А охранителните камери? — попита Бъргър.

— Знаете ли какво мисля? — обади се Луси. — Мисля, че айпито е използвано нарочно, за да изглежда, че имейлите наистина са от леля Кей. Тя е свързана с „Джон Джей“, така че защо да не изпраща писма, като използва тяхната безжична мрежа? Важното е, че на онзи, който е откраднал самоличността на леля Кей, не му пука дали айпито ще бъде проследено, и вероятно е предполагал и дори се е надявал, че ще бъде. В противен случай това лице щеше да използва анонимно прокси — това е програма на отдалечен сървър, който хваща файлове за теб и маскира истинския ти адрес. Или някакъв друг вид анонимност, при която получаваш временен адрес винаги когато изпращаш имейл, така че хората да не могат да открият истинския ти интернет протокол адрес.

— Това е голямата ми битка — въздъхна Бъргър.

Любимото й оплакване от интернет.

За Луси да го чуе бе истинско удоволствие. Демонът, с който се бореше Бъргър, й беше добре познат.

— Престъпленията на бели якички, следенето, кражбите на самоличност — добави прокурорката. — Не мога да ви опиша колко ме е яд.

— А имаме ли информация за абонатната сметка на Скарпета612, Луси? — попита Марино, сякаш между тях не се бе случило нищо.

Беше само по-сдържан, което го правеше донякъде учтив. За разнообразие.

— Нещо повече за генеричния хост, който ми дадоха? — продължи той.

— Името е включено в описа като д-р Кей Скарпета. За адрес и телефонен номер са посочени нейните в Уотъртаун. Цялата достъпна за обществото информация — каза Луси. — Няма профил, няма опции, които биха накарали лицето, създало акаунта, да използва кредитна карта.

— Същата работа като с абонаментните сметки на Тери — чу се гласът на Бъргър.

— Милиони акаунти са такива — каза Луси. — В момента съм в Скарпета612 и единствените изпращани и получавани имейли са за и от Тери Бриджис.

— Не смяташ ли, че Тери е открила тази сметка, за да изглежда, че Кей й пише? — предположи Бъргър.

Луси отговори, без да спира да преглежда имейлите:

— Не съответстват на нито един от двата лаптопа, но това може да означава, че Тери или неизвестното лице не са носили някой от тях до „Джон Джей“, за да се възползват от безжичната мрежа. Но ти си права. Единствената цел на Скарпета612 е самозванецът да си пише с Тери Бриджис, което би потвърдило теорията, че Тери и самозванецът са едно и също лице… ако не беше едно-единствено нещо.

Нещото, за което говореше, беше на екрана пред нея.

— Говоря с вас, докато преглеждам акаунта на Скарпета612 — обясни тя. — А това е нещо наистина важно. Много важно.

Толкова важно, че Луси направо не можеше да повярва.

— Снощи в осем и осемнадесет Скарпета612 е написала имейл, който е запазила като чернова, но не е изпратила. Препращам го на всеки от вас за сведение и след секунда ще го прочета на глас. Това изключва Тери и Оскар като възможни автори. Чухте ли какво казвам? Този имейл изключва възможността някой от тях да е Скарпета612.

— Мамка му — чу се гласът на Марино. — Значи някой е писал имейл, докато тук е гъмжало от полицаи? Фактически по това време тялото й сигурно вече е било в моргата.

— Доколкото си спомням — намеси се Скарпета, — тялото й е пристигнало в моргата към осем.

— Значи някой пише имейл на Тери и по някаква причина решава да не го изпрати. — Луси се опитваше да разбере добре станалото. — Сякаш лицето по средата на писането по някакъв начин е разбрало, че Тери вече е мъртва. И после просто е запазило написаното като чернова.

— Или е искало ние да го намерим и да стигнем до това предположение и да извлечем съответното заключение — подхвърли Скарпета. — Не забравяйте, че не знаем каква част от това трябва преднамерено да ни води или по-скоро заблуждава.

— Моето предчувствие — включи се Бъргър — ми подсказва, че това е нарочно. Който и да се крие зад това, е бил достатъчно умен, за да разбере, че накрая ще стигнем до тези имейли. Лицето иска да видим онова, което виждаме сега.

— Да ни води за носа — съгласи се Марино. — И наистина действа. Чувствам се страшно воден за носа…

— Две неща са неоспорими — включи се и Бентън. — По времето, когато този имейл е написан и запазен като чернова, Тери вече е била мъртва от няколко часа. А Оскар вече беше в „Белвю“, така че определено не е изпращал писма на никого. Така че не може да е написал и този имейл, за който говориш. Луси? Би ли ни го прочела?

Тя зачете на глас:

— Интернет протоколът не е на „Джон Джей“ — добави Луси. — Досега не сме виждали този адрес.

— Радвам се, че не е могла да получи този имейл — тъжно каза Скарпета. — Това е ужасно. Ако въпреки всичко не си ги е пращала сама. Оскар вероятно си е мислил същото. Радвам се, че нито той, нито тя са го прочели, радвам се, че не е било изпратено. Колко невероятно жестоко!

— Точно това исках да кажа — обади се Марино. — Този човек е боклук. Играе си игрички и се забавлява с нас. Това е написано за нас, за да се ебава с нас. Кой друг би видял този неизпратен имейл, освен хората, които разследват убийството на Тери? Написано е главно заради докторката. Мен ако питате, някой го е написал нарочно заради докторката.

— Луси, някаква представа докъде може да се проследи интернет протоколът? Какъв е адресът, щом не е „Джон Джей“?

— Всичко, с което разполагам, е набор цифри от интернет доставчика — отговори тя. — Те няма да ми кажат нищо, ако не се хакна в сървъра.

— Не чух това — обади се Бъргър. — Не си казвала подобно нещо.