Спомен за света

ЗАПИС 0109

Събудих се с чувството, че съм изгубил нещо ценно, то е паднало в мрака на съня и сега не мога да го намеря. Ходя като лунатик, навеждам се над всяко стъкълце, искам да го пипна, но то изгаря пръстите ми.

Сутринта дойдоха няколко работника от градчето, извадиха от склада дебели оловни листове и започнаха да обковават стаята ми в ризница. Чух веселите подвиквалия, мъжете се катереха по стълбата, пълзяха по стената и стигнаха прозореца ми, за да затворят завинаги светлото му око, откъснаха ме от морето и пролетта и ме наказаха да живея под светлината на студените спираловидни лампи.

Това е всичко, което хората направиха за мен.