Спомен за света

ЗАПИС 0139

— Какво искам ли? Спокойствие… Уморен съм. Къде е спасителното равнодушие?

— Боговете не можем да сме равнодушни.

— Или целта ми е висока?

— Не, моята цел не е висока. Съвсем по моя ръст е.

— Не ми ли се струва, че задачата е нерешима?

— Не ми се струва.

— Мозъкът ми е претоварен. Ако искаш да знаеш, на мен никак не ми е лесно.

— И на мен не ми е лесно.

— Шшт! Винаги съм един такъв… Не искам ли нещо?

— Искам да ме оставят на мира.

— Да ме оставят тогава…