Спомен за света

ЯН ВОЙЦЕХОВСКИ:

За мен и Влади ставаше все по-очевидно, че моделът бързо и непоправимо губи своите рационални възможности. Той скачаше от една в друга крайност, не можеше да се въздържа, да се контролира, качеството на мисленето му спадаше. Ние вече бяхме подготвили доклада, но въпреки това реших да поговоря с него. Обясних му, че методът на обвивките криви ни кара да се съмняваме в качеството на неговото мислене, но той се държа нагло и арогантно. Дори отрече, че сънува — нещо, което беше ясно като две и две от радиограмите. Ние открихме няколко прекъсвания на мисловния процес, определено зацикляне, свръхамплитуди, тета-ритьм — явно начало на мозъчна регресия (ако може да се употреби този термин). Но той повтаряше едно и също: мисля качествено, не сънувам, не съм болен, не се нуждая от вас.

Неволно спомена за антинуклеардина. Разбрах, че някой му разказва забранени неща. Веднага изключих от подозрителните Райнхард и Влади. Естествено — и себе си. Оставаха Мария и Хоаким. Пък и тяхното поведение изведнъж стана толкова необичайно. Мария ходеше като замаяна и не говореше с никого, дори със съпруга си, а Хоаким помоли да му носят храната и изобщо не се показваше — след онази история с тайнствения маратон по коридорите.

Веднъж към три след полунощ, току-що се бях прибрал от психометричната лаборатория, някой позвъни. Имахме малка централа за връзка между апартаментите и лабораториите, но никой никога не я ползваше.

— Ало, Ян, ти ли си?

— Че кой друг може да се обажда от тази стая, Хоаким?

— Сигурно си сам. Дали не ни подслушват?

— Едва ли. Между нас няма служители на Интерпол.

— Не знам, не знам. Ян, ти си католик, нали?

— Родителите ми бяха католици.

— Как мислиш, може ли господ отново да слезе на Земята? За да прибере новия си син.

— Аз не знаех, че има и друг син. Това старче доста дълго време е запазило оплодителната си способност. И коя е новата Мария?

— Ти я познаваш.

— А сина познавам ли?

— Бог се открива само пред вярващите в него.

— Жалко. Щеше да ми бъде интересно.

— Престани, ти си католик! Той е тук, Ян, видях го!

— Тогава заповядайте двамата в моята стая. Ще пийнем.

— Антихрист! Не се подигравай, дошъл е часът на възмездието. Ние ще бъдем първи пред страшния съд — из, ти, Райнхард и Влади. Ще се спаси само Мария.

— Не ставай наивник, Хоаким. Мария е безплодница.

— За да родиш бог, са необходими други неща.

И затвори телефона. Помислих, че е едно от поредните му фанатични изстъпления. Нещата обаче се оказаха по-дълбоки.