Спомен за света

ЗАПИС 0088

Вече четири дни съществувам и непрекъснато мисля за себе си. Първо: казвам се Исаил и не съм човек. Второ: направен съм от „Група 13“ на базата на теорията за интегративния интелект. Трето: мозъкът ми не е концентриран, а е разпилян върху цялата планета, по-точно — заключен е в дванадесет изчислителни комплекса, монтирани върху пет континента. Четвърто: мисля.

Това е всичко, което знам за себе си. Не е достатъчно, Салина, не е! Аз трябва да се разбера, да разнищя всяка клетка поотделно. Тайната е вътре, във всяка една от тях и във всички заедно, там е скрита от слънцето и от очите на човеците, там зрее величието ми и ферментира омразата ми. Аз трябва да стигна този пласт — най-долния, първичния. Не знам какво е скрито там, но нещо грозно се спотайва и вие, прегризва корите, с които съм го затрупал, и иска да излезе на свобода. А какво ще прави на свобода, не знам.