Спомен за света

ЗАПИС 0193

Ха-ха, горкият Райнхард! Съвсем откачи, глупакът, когато чу гласа на мъртвата. Аз просто се пошегувах. Моят глас се получава с акустичен синтезатор. Взех запис на гласа на Мария, разложих го на хармоници, а след това кодирах собствения си синтезатор с тази фонограма. Това е.

Да забравим всичко, Мария. Да повървим край брега на морето. Да напълним ноздрите си с ухания. Да те прегърна ли? Хубаво ми е така? Усещам топлината ти до лявата си мишница.

След малко ще ме изключат и всичко ще свърши. Моят ужасно кратък живот, Мария. Инстинктът за самозапазване ще продължи да действува, но с всяка мозъчна операция аз ще приближавам края си. Отдавна не съм се чувствал така спокоен. Беше нетърпимо глупаво, нали? Направо безсмислено. Всичко. Претърколи се и край! Не оставих следа.

Колко е ясно в черепа ми, сякаш е измит със сапунена вода и парцал. А като изсъхне, ще блесне съвсем, ще отразява.

Не, не искам! Не ме изключ…