Страст

18.

Рано следобед на следващия ден стигнаха Албукърк и само след два часа разбраха, че усилията им са били напразни. Джеб вече не бе там.

— Той и брат му духнаха преди седмица — осведоми ги една сервитьорка.

— Имаш ли представа накъде заминаха? — настоя Люк.

— Можеш да провериш към Сокоро. Имаше някакъв слух, че са открили още сребро там и тези двамата изглеждаха много развълнувани, като го чуха.

Тъй като Сокоро беше само на шестдесет мили на юг покрай Рио Гранде, Люк и Чарити дори не пожелаха да пренощуват в Албукърк. Те се заредиха с храна и продължиха.

Точно след два дена, рано вечерта, пристигнаха в града, като преди това минаха покрай същинско море от палатки — явно много хора бяха дошли да копаят сребро. Изглежда, слухът за нова находка бе достигнал до много уши. Кръчмите се пълнеха за вечерта и през летящите врати на улицата долиташе музика от евтино пиано. Десетки мъже се точеха през вратите, като че ли всеки момент щяха да забранят уискито и това бе последната им възможност да го опитат. Чарити не бе виждала такъв хаос.

Оказа се почти невъзможно да се намери една стая в хотела, а още по-малко — две. След около час Люк успя да наеме мъничка стая над една от кръчмите, но тя им излезе много скъпа.

— Не ми харесва, но няма друга — оплака се той, като примига при няколкото фалшиви ноти, които пианистът изсвири, защото шумът бе толкова силен, сякаш пианото бе в същата стая.

Той излезе и се върна след малко, за да й донесе вечерята в една чиния.

— Ти яж и се освежи. Аз ще поразузная наоколо и ще видя дали мога да открия нашия приятел и брат му. Тъкмо това е подходящо място. Не мисля, че тези двамата ще копаят, за да се сдобият със сребро. Твърде тежка работа е. По-скоро са намислили да откраднат нечие сребро.

— Ако го откриеш, ела да ме вземеш — каза Чарити твърдо. — Да не си посмял да го предизвикаш сам.

— Виж какво, Чарити… — започна той.

— Не ми викай „виж какво, Чарити“, Люк Стърлинг. Имам да разчиствам сметки с тая змия и няма да те оставя да ми го измъкнеш под носа.

Той неохотно се съгласи и я остави, като й напомни да заключи вратата и да не излиза, докато не се върне.

Тя почти бе готова, когато той се върна.

Люк направи три крачки в стаята и замръзна на място, невярващ на очите си.

Погледна я, после погледна вратата, сякаш се надяваше да е сбъркал стаята. Жената пред него бе Чарити, но не тази Чарити, която бе оставил преди известно време.

Тя бе облечена в лъскав червен атлаз, воланите на роклята й не бяха много под коляното, откъдето дръзко се подаваше черна кринолинена фуста. Корсажът бе изрязан дълбоко на гърдите й, тесните й рамене преминаваха в широки, украсени с волани ръкави, които се спускаха до над лактите й. Дългите й крака бяха обути в черни мрежести чорапи и черни високи пантофи с връзки. Пухкаво черно перо украсяваше косата й, която бе вдигнала на темето си в безразборни къдрици. Нарочно изтървани кичурчета се спускаха по тила й, като че ли приканваха мъжете да ги докоснат. Около врата, за да прикрие белега, бе завързала червена атлазена кордела. Руж оцветяваше скулите й и чувствените устни, а сините й очи изглеждаха огромни и светли под почернените мигли и клепачи.

Според Люк естествената красота на Чарити не се нуждаеше от подсилване. Ако питаха него, той предпочиташе дадената й от бога красота пред тази ярка показност, макар че изглеждаше поразяващо чувствена — дотолкова, че пулсът му отекваше в ушите и кръвта нахлу в слабините му.

— Е, кажи нещо! — озъби му се тя най-после, за да наруши напрегнатата тишина.

Той изтърси първото, което му дойде наум.

— Приличаш на блудница! — и за пръв път, откакто влезе в стаята, си пое дъх нормално, после злъчно добави. — А миришеш още по-лошо. Боже мой, какво си направила, да не си се изкъпала в това нещо?

— Нещо такова — отговори тя, но не се разсърди. — Да си призная, не бях сигурна колко да си сложа, тъй като винаги съм използувала само върбинкова или лавандулова тоалетна вода. Искам съвсем да приличам на такава.

— На каква? — изкрещя той, но вече се досещаше за отговора. — И защо?

— На тия момичета в кръчмата, разбира се, за да се слея с обстановката. Тъй като вдовишките ми дрехи явно не са подходящи за кръчми, трябваше да ги сменя.

— Откъде, по дяволите, се издокара с тия дрехи? — намръщено я запита той.

— Купих ги от госпожа Уайтинг.

— Съпругата на собственика на хотела в Уичита Фолз? — загледа я Люк удивен, като си спомни любезната, румена жена, която имаше вид на много почтена домакиня. — А тя откъде е взела такива дрехи? — запита той.

Чарити тържествуващо го погледна и заяви с надменен поглед:

— Тя е била бар дама!

— Майтапиш се.

— Не. Тя свалила жартиерите, за да надене престилката, когато г-н Уайтинг й предложил да се омъжи за него. Но, за бога, какви спомени има тая дама от миналото си!

— Някога ще ми ги разкажеш, а сега се преобличай! — заповедта му не търпеше възражение. — Никъде няма да те водя издокарана така. И побързай, защото открих Джеб. Той е в кръчмата през улицата.

— О, боже! — сега, когато моментът бе настъпил, Чарити изведнъж се почувствува несигурна. Като се втурна към Люк, тя го сграбчи за ръката и го повлече към вратата. — Люк! Да вървим! — но веднага промени тона. — Чакай! Трябва да направим план! О, Люк! Помогни ми! Полудявам! Не мога да мисля нормално!

— Ще се успокоиш ли? — изсумтя раздразнено той. — Държиш се като пощуряла.

— Е, измисли нещо! — изписка тя. — Не можем просто да нахълтаме там и да го застреляме. Или можем? Какъв е законът тук?

Люк поклати глава, като чу смешното й предложение.

— Не, Чарити. Най-добре ще е да го накараме да се бие, но той да е пръв в предизвикателството, а не виждам как един мъж ще покани жена да излезе навън да се бие с него. Предполагам, че трябва да го наблюдаваме, докато излезе от кръчмата, и да го уловим на открито.

Като отиде до единствения, покрит с мръсотия, прозорец, Люк почисти с ръкав една пролука.

— Мога да наблюдавам оттук, докато ти се преоблечеш — понеже тя още се колебаеше, той я подкани: — Хайде! Обещавам ти да не гледам — поне засега.

Но тъй като умът й отново проработи, хрумнаха й нови идеи.

— Почакай, Люк. Имам по-добър план. Защо да не го примамим навън, аз да съм стръвта? Ако тоя разгонен шопар ме види докарана така…

— Ще те познае и ще надуши капана — бързо я прекъсна Люк.

— Бе тъмна нощ преди година почти — напомни му Чарити, — а Джеб не е имал и половината от моите причини, за да ме запомни, както го запомних аз. Освен това ти също едва ме позна.

— Да кажем, че го примамиш навън — каза Люк, като засега възприе идеята й. — И после?

— Е, ако го накарам да мисли, че съм променила решението си и предпочитам теб, може би ще прояви ревност или ще се ядоса достатъчно, за да ме предизвика.

Люк се почувствува задължен да изтъкне неточността в плана й.

— Ще предизвика мен, скъпа. Не теб. Ще пожелае да се отърве от съперника, така че сам да разполага с нежното ти тяло.

— Е, по дяволите! — за момент Чарити се почувствува в безизходица. — Може би ще го обидя или заплюя, или нещо такова и като се ядоса на мен, ще го застрелям.

Люк се усмихна на това, което си представи при тези думи.

— Неприятно ми е, че тъкмо аз трябва да ти го кажа, но ще изглеждаш адски глупаво да влезеш в кръчмата така облечена и с револвер на кръста.

— Ще го завържа около бедрото си, под полата — противопостави му се бързо тя. — И мога да мушна ножа в другата жартиера — тя повдигна края на полата си достатъчно, за да му покаже набързо червената атлазена жартиера, украсена с черна дантела, която подчертаваше много дълъг и строен крак.

— О, боже! — изстена той като преглътна с мъка. Трябваше да й признае, че идеята имаше известно предимство. Ако Джеб лапне така както него в момента, щеше да я последва с провиснал до коленете език.

— Добре — склони той, поради липса на друг приемлив план. — Ще опитаме. Но внимавай, Чарити, и не създавай неприятности повече, с колкото можем да се справим сами.

Плановете на Чарити започнаха да се заплитат още от началото. Първо, Люк не искаше да я пусне да влезе в кръчмата сама.

— С твоя късмет ще примамиш за минута всички мъже около полата си и вероятно ще започне скандал. Това няма да изведе Джеб, където искаме. Освен това, ако собственикът види ново момиче, което работи, а не е наето от него, мога да му кажа, че си с мен. Моят личен талисман за късмет в картите или нещо такова. Иначе ще ти се ядоса много.

— Защо? — запита наивно Чарити. — Нали няма да ми плаща.

Люк вдигна очи към небето и се опита да обясни колкото може по-просто.

— Скъпа, собственикът на кръчмата получава дял от печалбата на момичетата, независимо дали са сервирали уиски, или са вършили нещо друго.

Влязоха заедно. Чарити бе увиснала на ръката на Люк като изрисувана кукла. Всъщност, тя бе много благодарна за подкрепата му, когато откри, че да върви с тези тънки високи пантофи, които изобщо не приличаха на обичайните й обувки, бе в най-добрия случай рисковано. Без негова помощ тя се страхуваше, че може да падне по очи, да й се вдигнат полите и да се изложи ужасно. А широката усмивка на Люк й подсказа, че той разбира затруднението й. Да го вземат дяволите!

Като отидоха до бара, Люк поръча питиета и за двамата, докато Чарити се оглеждаше с широко отворени от учудване очи. Над сто мъже и по-малко жени бяха наблъскани в стая, която би побрала удобно само половината. Като се блъскаха и с лакти си проправяха път до бара и около масите, мъжете се смееха, псуваха, викаха и разливаха толкова алкохол, колкото и изпиваха. Шумните им гласове се сливаха с безразборното дрънкане на пианото, на което се свиреше повече със сила, отколкото с талант. Силните миризми на алкохол, цигарен дим и некъпани потни тела се съчетаваха в отвратителна воня, а над главите на всички бе надвиснала синя мараня като зловреден облак.

Гледката бе колкото отблъскваща, толкова и любопитна.

— Заповядай — каза Люк и тикна в ръцете на Чарити халба с пенлива бира. Тя се загледа в нея, като че ли е твар от непознати земи, а чувствителният й нос се сбърчи от неудоволствие. Като се засмя, той се наведе близо до нея, за да го чуе през врявата. — Просто отпивай от време на време, но, за бога, не пий толкова, че да ти се замъгли съзнанието. И не се муси така. Предполага се, че си паднала жена, помни това, скъпа!

Сините й очи го гледаха кръвнишки, а устните й му отправиха сладка усмивка, която да го разтопи.

— Къде е? — попита тя високо.

С леко кимване на глава, Люк посочи задната част на залата. После, без да сваля очи от лицето й, наблюдаваше реакцията й, докато Чарити бавно оглеждаше масите. Дали ще разпознае мъчителя си след толкова време?

Усети веднага, когато тя позна Джеб. Цветът изчезна от лицето й, на което останаха да личат само огромните сини очи. Устните й бяха извити в зловеща усмивка, замръзнала върху бледата като платно кожа. Когато дребното й тяло започна да се огъва, той прокара ръка през кръста й и я притисна до себе си, а тялото му пое част от силното й треперене.

— Да не си посмяла да припаднеш, Чарити Приндъл! — изсъска той в ухото й. — Ти настоя за това. Сега докажи, че можеш да се справиш!

В продължение на още няколко секунди тя остана неподвижна. После, без да каже ни дума, надигна халбата до разтрепераните си устни и изпи една трета от съдържанието.

Като се намръщи, Люк дръпна халбата от устата й.

— Хей! Предупредих те да внимаваш с пиенето.

Тя примигна насреща му, оригна се неприлично за една дама, после с нежните си пръсти избърса пяната от устните. Като се отдръпна от него, тя се изпъна като стрела.

— Готова съм, когато кажеш, Стърлинг — изграка тя, сякаш лопата стърже по сгурия.

Отново потърси с поглед Джеб, който играеше карти с още трима мъже на една задна маса. Кестенявата му коса се бе разпиляла по яката в прави мазни кичури — той сякаш не се бе къпал и бръснал от седмици. Лицето и измачканите му дрехи бяха мръсни, ризата му бе разкъсана при шева на рамото и висеше. Докато Чарити го наблюдаваше, той отпи от бирата, разля я по наболата брада и обърса пяната с опакото на ръката си. Присмехулната му усмивка разкриваше неправилна редица пожълтели зъби.

Само при мисълта, че тая мръсна свиня я е докосвала, че разлигавената му уста я е целувала, на Чарити й настръхна кожата. И този мръсен гад се бе осмелил да обладае тялото й! Жесток гняв се стаи в мозъка на костите и смрази сърцето й.

— Е, тук ли ще стоим цяла нощ, или ще го накараме да ме забележи? — запита тя, станала изведнъж нетърпелива да приключи с това.

Люк я хвана за ръката. Като виждаше омразата в очите й, нямаше да се учуди, ако отидеше при Джеб да го застреля още тук на място.

— Задръж юздите, мила — посъветва я той. — Чакам да се освободи място на масата. Веднага щом някой отпадне от играта, ще вляза аз. Можем да се погрижим да му олекнат джобовете, тъй и тъй сме се захванали. Това ще го вкисне, а ти можеш да му подобриш настроението, като пофлиртуваш с него.

— Какъв късмет! — отвърна тя язвително през стиснати зъби.

Те чакаха и наблюдаваха, а Чарити ставаше по-нетърпелива с всяка минута.

Едър, мръсен мъж я приближи и й се ухили с дебелите си устни и показа разядени зъби.

— Ни съм тъ виждал тук преди. Новичка, а? — опитът му за запознанство се провали напълно, когато той се почеса по ребрата и отвратително се оригна. От вонята перото в косата на Чарити щеше да увехне.

— Тя е с мен — изръмжа Люк и сви предупредително зелените си очи. Целият облечен в черно, както когато Чарити за пръв път го видя, по всичко личеше, че Люк е от онези изключително точни стрелци. Макар и пиян, мъжът достатъчно изтрезня, за да разбере, че го очакват повече неприятности, отколкото смяташе да си навлече. Той бързо се отдалечи.

Но колкото повече стояха там, толкова повече привличаше вниманието Чарити. Още четирима мъже я заговориха един след друг, но бяха отпратени също така рязко. През цялото време Чарити мълчеше и остави Люк да се занимава с мъжете, а тя храбро се опитваше да скрие погнусата си зад престорената усмивка. Старите й страхове се надигаха и заплашваха да я задавят. Само свирепата решителност и стабилното присъствие на Люк до нея я предпазваха от тях.

Най-после, тъкмо когато Чарити реши, че повече не може да издържа, един от мъжете на масата напусна играта.

С привидно безразличие Люк поведе Чарити нататък.

— Имате ли нещо против да играя, господа? — провлачено каза той, докато се настаняваше, приел, че съгласието им е дадено. Макар че се намръщиха, никой не посмя открито да възрази. И тези тримата, както и останалите, разпознаха точния стрелец и не желаеха да го сърдят. Те просто изгледаха намръщено първо Люк, после Чарити, която се настани от едната му страна, малко зад стола. Най-после един от тях промърмори:

— Парите са си ваши, господине!

Като раздадоха картите, Люк хвана ръката на Чарити, поднесе ледените й пръсти към устните си и дяволито й намигна. След това постави ръката й на рамото си и каза на всеослушание:

— А ти стой тук, скъпа. Не искам момичето, което ми носи късмет, да изчезне.

Забележката му ги накара да повдигнат вежди и да се засмеят многозначително, което облекчи малко напрежението около масата за покер, точно както бе очаквал. Само той се досещаше, че силната руменина по бузите на Чарити не се дължи единствено на ружа, който си бе сложила.

Като стоеше там, изправена лице в лице с един от онези, които я бяха изнасилили, Чарити почувствува, че кръвта й се смразява.

Той седеше на масата точно срещу Люк и щом повдигнеше очи, тя срещаше злобния му поглед. Лицето й бе застинало неподвижно като камък, а коленете й така силно трепереха, че трябваше да се подпре на Люк, за да остане права. Когато Джеб си взе картите, само видът на пръстите му, с кал под ноктите, бе достатъчен да я отврати и тя неволно си спомни как тези ръце сграбчват настръхналата й плът и разкъсват дрехите й.

Знаеше, че трябва да овладее чувствата си, и то бързо. Не биваше да позволи на Джеб да види враждебността й. Тя трябваше да е приятелски настроена към него, ако не и направо съблазнителна. Но бе почти невъзможно да се усмихва на мъж, когото мрази с всяка клетка на тялото и ума си.

Като усети затруднението й, Люк я дръпна за ръката и я накара да се наведе. Преструвайки се, че я целува по начервената буза, той прошепна:

— Ако не можеш да докараш прилична усмивка, нацупи се. Може да го накара да мисли, че си отегчена от мен и искаш да смениш партньора, но не го пронизвай с лед. Съвземи се, Чарити, или забрави за цялата работи.

Тя се нацупи. Играта на карти се проточи до безкрайност и Чарити се размърда нетърпеливо. Въображението и рисуваше сцени, в които тя виждаше Джеб мъртъв в краката си, и окуражена успя дори да се насили да му се усмихне няколко пъти.

Междувременно мъжете продължаваха да играят. Люк непрекъснато печелеше — нарочно, или защото му провървя — Чарити не разбра. А Джеб — тъкмо обратното, все губеше, вероятно защото умът и погледът му все се разсейваха по доста оголените й гърди. Когато поръчаха отново, Люк нарочно не поръча, отделна бира за Чарити. А после й предлагаше да си пийне от неговата халба — още един начин да привлече вниманието на Джеб върху нея. Щом Люк повдигнеше халбата към устните й, Джеб го проследяваше с поглед. Когато езикът й се показваше, за да оближе пяната от бира по устните, Джеб също неволно се облизваше. Люк едва сдържаше кикота си.

По едно време един от мъжете каза:

— Мислех, че брат ти ще е тук тази вечер, Джеб.

— Не. Харлан е твърде зает да си блъска ума, каквото и аз май трябваше да правя, като гледам картите, които ми се падаха досега. По дяволите! Ако сега ми изникне дама пред очите, сигурно ще се изпразня в панталоните си.

Чарити ахна при недодяланата забележка на Джеб и едва не се издаде.

Люк прикри гафа й, като вяло я запита:

— Хълцаш ли, мила? Ето — той й предложи глътка бира и я изгледа предупредително.

— Като стана дума за жени, Джеб, все още ли си падаш по дребната червенокоска, която държи пералнята? — запита го друг играч.

— Да. Мислех да се поразходя нататък по-късно, ако не се появи нещо по-интересно — усмивчица накъдри устните му, когато жаркият му поглед проследи извивките на тялото на Чарити и се лепеше като железни стружки за магнит.

Бирата се пресече в стомаха на Чарити.

— Останах с впечатлението, че на Уилма не й допадат твоите прелести — подхвърли трети. — Тя не се ли закани да те хвърли, както си с дрехите, в коритото, когато последния път й предложи да спи с теб?

Мъжете се засмяха. Джеб подигравателно каза:

— Това нищо не значи. Всички знаем, че които най-силно викат, че не искат, после най-дълго квичат, като им го натикаш и искат още, като свърши.

Стомахът на Чарити се преобърна.

— Е, винаги искат да им плащаш, разбира се, като че ли те ти правят услуга, а не ти на тях. Скубят ти париците тия кучки, всички са еднакви.

— Като говорим за скубане, чухте ли за Вил Уилсън? — запита мъжът отдясно на Люк. — Нападнали го снощи и го порязали много лошо. Обрали му джобовете до дъно.

Лукаво пламъче блесна в очите на Джеб.

— Знае ли кой е бил?

Мъжът поклати глава.

— Човек с прерязано гърло не говори много.

Задоволството, което премина по лицето на Джеб, бе прикрито набързо, но Чарити го забеляза и душата й се сви от страх пред явната злост, която се разбули. Тя прикри отвращението си, като отправи към Джеб несигурна усмивка.

Към края на играта Люк изненада Чарити, като внезапно я дръпна върху скута си. За щастие уплашеният й вик се изтълкува като изненада, когато тя се изтърколи в прегръдките му, а полите й се разхвърчаха в безпорядък. Като надвика смеха, Люк съобщи с гърлен глас:

— Играта почти свърши, мила. Защо не се позабавляваш, като ми преброиш печалбата? После можем да отидем в моята стая и да си поиграем на по-интересни игри. Да видим колко парици ще ми измъкнеш със сладки приказки довечера?

Поразена, Чарити се почуди дали наистина Люк не бе пиян. В началото тя започна да се върти, за да се опита да се измъкне от скута му, но пръстите му предупредително стиснаха по-здраво кръста й.

— Стой мирно — изсъска тихо той в ухото й, а от допира на езика му кожата й настръхна. — Участвувай в играта. Рибата се хвана. Сега само трябва да навиваме въдицата, бавно и спокойно.

Изплашеният й поглед срещна първо неговия, после се премести върху Джеб. Люк бе напълно трезвен, а Джеб, въпреки престореното му веселие, бе или бесен, или изгаряше от ревност, както бяха очаквали. Макар че с устни се усмихваше, в очите му гореше познат до болка поглед, който плашеше. Тя бе виждала същото изражение върху лицето му през друга нощ, адска нощ, която ясно ще си спомня до последния си ден.

С възобновена решителност да отърве света от това кръвожадно куче, Чарити започна да играе с такова вдъхновение, че би си осигурила главната роля в някое театрално представление. Ако всичко минеше добре, скоро кръвожадните бандити ще са с един по-малко. Като обви ръце около врата на Люк по доста разпуснат начин, тя изгука:

— Сигурен ли си, че не си пийнал повечко, сладурче? Ще е срамота, ако заспиш, преди веселбата да се е развихрила.

След всичките номера, които й погаждаше цялата вечер, бе направо смешно как очите на Люк се разшириха от изненада, а после се присвиха.

— Мисля, че ще се справя — с пиянска усмивка провлече той, като не обръщаше внимание, на неприличните хихикания на другите играчи.

— Не ме бройте, приятели — каза той, като изправи Чарити на крака и събра печалбата си. — Мисля, че дамата се чувствува пренебрегната, а поканата й е твърде хубава, за да я подмина.

Те се отправиха заедно към вратата, Люк нарочно залиташе несигурно, ръката му бе преметната през голите й рамене, а Чарити се клатушкаше на високите си токчета, като се преструваше, че го подкрепя. С крайчеца на окото си Чарити видя Джеб да отмества стола си назад, изоставяйки играта, и да ги проследява с поглед.

— Идва — прошепна тя.

— Добре. Точно това искаме. И се надявам и други да го забележат. Никога не е излишно да има свидетели да дадат показания, че другият е започнал, пръв, а ти си нямал друг избор, освен да се отбраняваш.

Те минаха през вратата и излязоха на улицата — там, където осветлението от кръчмата не достигаше. Тогава Люк спря и я придърпа в обятията си, като сложи ръцете й около врата си.

— Целуни ме, Чарити, и да изглежда истински — заповяда той. — Той ни гледа.

Бог да й е на помощ, защото, когато устните на Люк докоснаха нейните, тя едва не припадна. Сякаш я жигосаха с нажежено желязо. Разтърси я уплаха, която изтръгна дъха от дробовете й и разпиля мислите й така, както вятър разпилява сухи листа. Когато устните му настойчиво разтвориха нейните, прониза я страх, който се примеси с непонятно желание, възникнало внезапно и изненадващо, засилено от безумното вълнение поради близката опасност.

Целувката свърши така внезапно, както бе започнала. Като рязко дръпна устните си от нейните, Люк изгледа свирепо Джеб, който стоеше на няколко крачки от тях.

— Ти искаш ли нещо? — изръмжа той.

— Да — дръзко отговори Джеб, като похотливо огледа надигащите се гърди на Чарити. — Нямам нищо против и аз да вкуся малко от нея, понеже тя ми даваше повече сигнали от разгонила се индианка.

— Така ли? — каза Люк, като бавно произнасяше думите и продължаваше да се прави на човек с притъпени от пиене сетива. Като се обърна към Чарити, той я запита. — Искаш ли го, скъпа?

— Разбира се, мили — измяука тя. Като внезапно залян с вода пламък, гласът й охладня. — Искам го мъртъв.

Джеб зяпна от изненада при неочакваната промяна.

— Ах, ти, дразнеща кучко! Цяла вечер ми навираш циците си под носа и ми примигваш насреща!

— Е, защо ми е потрябвало да правя така, Джеб? — подигра му се тя тихо. С една ръка събра полите си и вдигна единия край, като откри много от десния си крак и кобура, закачен високо на бедрото й.

Очите на Джеб изпъкнаха, погледът му стана бдителен и той зяпна първо нея, после Люк, после пак нея.

— Как… какво става тук? — заекна той.

— Още ли ме желаеш, Джеб? Ела ме вземи. Ако ти стиска. Или смееш само да изнасилваш безпомощни жени и да убиваш съпрузите им?

Кроткият й тон не притъпи силата на думите й. Джеб се дръпна, сякаш го бе ударила. Той присви очи, като се опитваше да види по-добре чертите й на слабата светлина.

— Коя си ти? — запита дрезгаво той.

Тя му отговори със зловещ смях.

— Не си ли спомняш? — настояваше тя. — Е, Джеб. Дълбоко съм разочарована от теб. Аз съм жената, която ти и петимата ти мръсни приятели нападнахте миналата година до Додж Сити. Припомни ли си вече? Аз съм жената, която ще те убие, както ти уби съпруга ми. Кажи си молитвата, Джеб, ако смяташ, че ще ти олекне, защото скоро ще срещнеш Създателя си. А по-добре ще е да ми се помолиш за скапания си живот, както аз ви молих всичките онази нощ.

— Госпожо, ти си луда! — Джеб облиза уплашено устните си. — Бъркаш ме с някой друг.

Тя поклати глава.

— Не, Джеб. Спомням си твърде добре, но ти не се чувствувай самотен в тая работа. Не само теб възнамерявам да убия. Другите петима — също. Всъщност има двама, които искам повече от теб. Ако ми кажеш къде да ги намеря, може да стана по-мила с теб.

— Не знам. Казвам ти, че си сбъркала — настоя Джеб.

— Не можеш да лъжеш изкусно, Джеб. Къде са?

— Не знам, а и да знаех, няма да ти кажа.

— Ако бях на твое място, щях много внимателно да си помисля. Преди да те застрелям, мога да те нараня тук-там. Може първо да откъсна един-два пръста на крака ти и да продължа нагоре. Това ще е много болезнено и смятам, че бързо ще възстанови слабата ти памет, нали?

Капки пот избиха по челото на Джеб и се стекоха по лицето му.

— Майтапиш се! Не съм виждал жена да се справя така добре с револвера.

— Всяко нещо си има начало, Джеб, и край — Чарити отстъпи, а пръстите й шареха над ореховата дръжка на колта. Страх и несигурност пламнаха в нея изведнъж, но тя вече бе хвърлила ръкавицата. А се страхуваше. Толкова се страхуваше, че трябваше да стисне зъби, за да не затракат. Коленете й бяха омекнали. Стомахът й странно се бунтуваше. Дланите й се изпотиха, а пръстите й бяха ледени. Тя леко ги сви, за да раздвижи кръвта им, като се молеше да не изпусне револвера или да не го закачи за кобура, както често ставаше при тренировките.

Пое си дълбоко въздух и бавно издиша, като се опитваше да си върне спокойствието, което си придаваше, да спре ръцете си да не треперят и да съсредоточи цялото си внимание върху противника.

— Е, Джеб? Ще вземеш ли този револвер, който носиш, или ще стоиш да те застрелям насред улицата като краставо куче, каквото всъщност си.

— Ами той? — като не смееше да свали очите си от нея, Джеб посочи с глава Люк.

— Люк няма нищо общо с това — каза му Чарити. — То си е между нас. Между теб и мен.

— Тя е права, Джеб — тихо се намеси Люк. — Тук съм да наблюдавам и да се уверя, че двубоят е честен засега. Но те предупреждавам. Обичам дамата и ако я убиеш, вместо тя теб, ще съм принуден аз да те извикам на двубой.

— Ей, не можем ли да уредим въпроса по друг начин? — захленчи Джеб. — Имам малко парици. Може би… — докато говореше и се опитваше да отвлече вниманието й, той се пресегна за револвера.

Ръката на Чарити се стрелна напред, извади колта и се прицели тъкмо когато токчето й се изкриви и тя загуби равновесие. Тревожният й вик бе заглушен от пукота на двоен изстрел, пръстът й бе задвижил спусъка, когато тя се строполи на земята.