Страст

22.

На следващото утро, когато Люк разбра, че Чарити бе изсмукала отровата от раната му, почервеня от гняв.

— Идиотче такова! Имаш ли представа какво можеше да се случи, ако имаше някаква раничка в устата си? Или по устните? Или по езика? — гласът му се извиси и той закрещя.

— Ами нямах, затова…

— Можеше да глътнеш от отровата. Къде щяхме да сме тогава? И двамата безпомощни в тази проклета пустиня.

— Първо на първо, не бе моя идеята да пътуваме през тая проклета пустиня — разгорещено му напомни тя. — А аз измъкнах и двама ни, нали?

— Това да — призна той с рязко кимване. — И ще съм ти вечно благодарен. Ти ми спаси живота. Но осъзнаваш ли какво рискува? Имаш ли представа какъв щур късмет извадихме? Ако още веднъж изложиш живота си на опасност, за да спасиш моя, обещавам ти, че здраво ще ти сритам задника.

— Какво си се прехласнал по задника ми? — промърмори тя, като си сбърчи носа. — Щом започнеш да ме заплашваш, все намесваш задника ми.

Забележката й го накара да се усмихне неохотно.

— Да, знам. Предполагам, че започна, когато за пръв път те видях в онези тесни дънки. Едва не си глътнах езика. Не можех да повярвам, че имаш такова сладко малко дупенце, стегнато и с формата на сърце, и по големина да приляга на ръцете ми.

Тя зяпна и за секунди остана безмълвна, после възкликна, като се засмя.

— Люк Стърлинг! Развратно старче такова! — макар и изненадана, очите й весело проблясваха.

— Старче, а? — повтори той, като я гледаше със закачлив поглед. Бе забравил гнева си. — Старче? Трябва ли да ти доказвам колко жизненост има още в това старо тяло?

Той пристъпи към нея, ухилен дяволито, с блеснали очи и разширени ноздри, сякаш дебнещ да улови следата й, докато тя бавно отстъпваше.

— Мисля, че ти трябват още няколко урока, госпожо!

— Какви… какви уроци? — задъхано запита тя, като се опитваше да не се захили глуповато. — Револвери? Ножове? Бързо вадене на оръжието?

— Неее… — той поклати глава и изви нагоре черната си вежда в знак на чисто мъжка дързост. — Първо, урок по усмиряване на волната ти уста. После урок за възрастта, мъжете и любовта.

— В тази последователност ли? — подигра се тя и открито се засмя.

Той я сграбчи и я дръпна в обятията си.

— Урок номер едно — измърмори той и като граблива птица се спусна към устните й.

Неговите бяха твърди, топли и сладки и Чарити бе принудена да се съгласи, докато все още можеше да мисли нормално, че това наистина е успешен начин да затвориш устата на някого. Устните й бяха обсебени, езикът й бе зает с приятни занимания и тя не би могла да произнесе нито дума, дори животът й да зависеше от това.

Чарити усещаше само устните му, които изкусително се движеха върху нейните, и преди да разбере, ризата й бе разкопчана, а ръцете му бързаха да освободят гърдите й от долната риза. Тя инстинктивно понечи да го спре, вдигна ръце и сключи пръсти около китките му.

— К… какво правиш? — ахна тя, като откъсна устните си от неговите.

— Събличам те, скъпа — провлачено каза той. — После ще те любя.

— Тук? Сега? — изпищя тя.

— Точно тук. Точно сега — потвърди той.

— Не можем. Люк, посред бял ден е!

Тя бе толкова възмутена, че той се засмя.

— Чарити, скъпа, наоколо няма никой, освен конете, а те няма да кажат на никого.

Тя размаха ръце.

— Права бях за едно поне. Може да не си стар, но наистина си развратен.

Той пак я накара да млъкне по най-добрия начин, който бе открил. И тя отново се поддаде на очарованието му, усещаше устните му върху своите, ръцете му бързо ги освобождаваха от дрехите, топлото слънце огряваше голата им плът, а лекият ветрец подухваше между дърветата. Тревата погъделичка голия й гръб, когато той я положи нежно на земята и покри тялото й със своето.

Ръцете му я галеха с безкрайна нежност. Кожата й настръхваше там, където минаваха чудните му устни, докато покриваха тялото й с целувки — от лицето бавно надолу, възбуждащо, сантиметър по сантиметър. Светът й се обърна наопаки.

После той внезапно спря, ръката му замръзна върху бедрото й. Преди да отвори очи, тя почувствува как го обзема гняв, усети как пръстите му конвулсивно стиснаха крака й. Огънят във вените й се превърна в лед, когато тя повдигна клепачи и видя ужасния израз на лицето му.

— Люк? — гласът й трепереше от смущение и тревога, когато се обърна към него.

Плахата й молба го откъсна от мрачните мисли и го накара да осъзнае колко силно я плаши. С треперещи пръсти той проследи дългите, грапави белези, които се спускаха по цялата дължина на бедрата. За тези белези бе чувал, но не бе ги виждал досега, не бе забелязал тази сбръчкана плът на меката светлина на огъня предната нощ, когато страстта бе завладяла сетивата им.

— Чарити! — ниският му глас бе дрезгав от вълнение, изпълнен с гняв и състрадание. — О, миличка! Колко ли си страдала!

Тя безуспешно се опита да отмести ръцете му.

— Не. Моля те, не ги гледай! Толкова са грозни. Толкова ужасни! — от гърдите й се изтръгна ридание, по бузите й се стичаха сълзи, а от това сърцето му се късаше.

— Не. Всичко в тебе е хубаво, красиво, любов моя. Но все пак искам да открия този, който го е сторил, който така е белязал хубавото ти тяло. Дори години да ми отнеме, няма да престана да го търся, докато не си плати за това, и то в повече.

После той направи нещо много удивително! Сложи устните си върху белега и я целуна, после прекара устни по цялата дължина на двата белега, сякаш с този жест искаше да изтрие болката, която тя бе изтърпяла, да я заличи от дълбините на съзнанието и душата й, сякаш изобщо не е съществувала.

И изведнъж, като от вълшебство, за пръв път след нападението, тя се почувствува отново красива, цяла — ценена повече от най-скъпоценните камъни. Радост, удивление и невяра я заляха. Сърцето й пееше. Душата я болеше. Съзнанието й викаше от възторг. Сълзи се събираха в очите й, пареха гърлото й.

— О, Люк! Люк!

Когато той се надигна над нея и телата им се сляха в едно, тя повтаряше името му като молитва — молитва на благодарност и любов.

Ел Пасо напомни на Чарити за Додж Сити, само че бе по-голям, по-шумен и по-мръсен. И той, като Додж, бе животновъден град, но бе на границата и бе удобен за преминаване от и в Мексико за много бандити, убийци и всякаква паплач. Ел Пасо бе и процъфтяващ център за най-хубавите кожени изделия от Мексико, което позволи на Люк бързо да си избере чудесно ново седло и нуждата да яздят заедно отпадна.

Дискретно поразпитаха, където трябва и скоро изровиха вести за Кътър. Какъвто груб самохвалко си бе, не бе си дал труд да укрие следите си. Все още бе в Ел Пасо и явно се чувстваше в безопасност и доволен, тъй като прекарваше по-голяма част от времето си в пиене, по жени и да заплашва всички.

Много скоро откриха, че Кътър вече не е добре дошъл в повечето от публичните домове в града. Бе се разчуло, че предпочитанието му да използува ножа не се ограничава само в случаите, когато трябваше да се разправи с неприятелите си или да плаши и принуждава жените да му се подчиняват. На човека просто му доставяше удоволствие да порязва хората и всички дами от занаята бяха изплашени до смърт от него.

— Така ужасно бе нарязал едно от моите момичета, че едва не умря от загуба на кръв, докато дойде докторът — разказа им една от съдържателките.

Като си представи как Кътър злонамерено размахва острието, Чарити потръпна от спомените за болката, която й бе причинил.

— И представителите на закона нищо ли не направиха? — попита тя.

— Кои представители? — презрително отвърна Сейди. — Лайната, които минават за представители на закона в този град, когато видят негодници като Кътър, се напикават от страх.

— Предполагам, не можеш да не го пускаш в бара?

Сейди горчиво се изсмя.

— Шегуваш ли се, мила? Наела съм двама от най-грамадните грубияни, които открих, с единствената надежда да поддържам някакъв ред тук, така че ще се замисли, преди отново да нарани някое от момичетата ми, но те все още идват със синини и разплакани от порязвания с нож. Поне не сме викали пак доктор за раните им, но трябва да им плащам двойно, за да изтърпяват, насилията му. Изплашени са до смърт от него. Но ние знаем, че ако не си начеше крастата тук или в някой от другите публични домове, ще вземе да нападне някоя невинна душа на улицата.

— Да — съгласи се Чарити тъжно. — Точно това ще направи. Правил го е и преди.

Сейди я погледна замислено.

— Затова ли го търсите?

Чарити само кимна.

— Можем да работим заедно — предложи Люк. — И да го премахнем завинаги.

Очите на Сейди светнаха.

— Скъпи, ако успееш, тези тук ще бъдат най-щастливите курви в цял Тексас. Само ми кажи как да помогнем.

— Първо, трябва да сме сигурни, че Кътър не подозира нищо. Това означава, че ти и момичетата трябва да пазите в тайна плановете ни. Когато Кътър дойде следващия път, ще го вкараме направо в капана.

— Люк, надявам се, че не възнамеряваш да използуваш някое от момичетата на Сейди в плана, който замисляш — каза Чарити. — Представям си колко са неспокойни и как се чудят коя ли ще избере следващия път, а ако ги използуваме умишлено за примамка, това допълнително ще ги притесни. Една изтървана дума, един погрешен ход и целият план се проваля, за нейна сметка при това. Твърде много ще е, и твърде опасно — Чарити прие най-упорития си израз и добави. — Освен ако не направим така, че аз да съм жената, която Кътър ще пожелае.

— Това е най-тъпото нещо, което каза досега — увери я Люк. — По дяволите, Чарити. Та той ще те познае!

— Джеб не ме позна — възпротиви се тя. — А съм сигурна, че Сейди има хиляди начини да ме дегизира до неузнаваемост.

Сейди кимна в знак на съгласие.

— Като свърша с нея, дори и майка й няма да я разпознае.

— Всичко това е добре, но как ще накараме Кътър да предпочете нея пред другите момичета?

— От скука — отвърна Сейди с многозначителна усмивка. — Само да се пусне слух, че имам ново момиче, и Кътър пътека ще направи до моя „Дом на греха“ и ще припка като зайче с подпалена опашка. Люк все още не скланяше.

— Не знам, Чарити. Доста трудно ти беше убедително да се преструваш на обслужваща в бара. Как, по дяволите, ще се преструваш на курва, без да се издадеш?

— Като си напомням всяка минута колко много ми дължи тоя дявол от ада — заяви тя хладно и дръпна шалчето, вързано на врата й, като не обърна внимание на изненаданото ахване на Сейди, когато се откри яркият белег. — Искам да го върна там завинаги, в онова свърталище на усойници, откъдето е изпълзял.

Същия ден се разпространи новината, че в конюшнята на Сейди има нова кобилка — свежа, хубава и готова да доставя удоволствие. Според плана, всички предложения от интересуващи се клиенти бяха снизходително отхвърлени, докато Чарити и Люк с тревога очакваха пристигането на Кътър. Стана почти осем часът, когато той се появи — рано, според приетите норми в тези разгулни домове, тъй като оставаше цял час, преди лятното слънце да залезе, но достатъчно късно, за да се опънат до крайност нервите на Чарити. Ръцете й бяха влажни, главата й се пръскаше.

— Дръж се, скъпа. Ето го — прошепна й Сейди.

— Дойдох да видя новото момиче — заяви Кътър високо, от което космите по врата на Чарити настръхнаха.

Като си лепна весела усмивка на лицето, тя се обърна към него с наперено поставена на хълбока ръка.

— Това е Чери2 — каза Сейди, като я представи с името, за което се бяха разбрали преди това.

Кътър се засмя, явно оценяваше шегата, както и Сейди, когато измисли името й.

— Така ли? — кисело запита той.

— Зависи колко си готов да платиш, Кътър — шеговито забеляза Сейди.

Хладните му подли очички огледаха оскъдно облеченото тяло на Чарити и жадно поглъщаха сочните гърди, повдигнати високо и предизвикателно над дантелата, която украсяваше по края черния атлазен корсет, после се сведоха към кюлотите и стройните й крака, обути в чорапи.

— Харесва ли ти нещо от това, което виждаш, господине? — провлечено и дрезгаво запита Чарити, като едва успя да сдържи трепета в гласа си, когато срещна змийския му поглед. Тя отчаяно залагаше на внезапно осенилата я интуиция, че Кътър сигурно се отегчава от жени, които явно се страхуват от него, и че няма да устои на някоя, която не се страхува и която ще трябва умишлено и злостно да пречупва и да кара да се моли за милост.

— Още не си чувала за мен, нали? — изфука се той.

Тя нарочно продължи да се държи предизвикателно.

— Не вярвам на всичко, което чувам.

Той пак се засмя.

— Е, като видиш, ще повярваш, моме. К’во ще кажеш да идем горе и Кътър да ти покаже някои номерца, дето не ги знаеш.

Когато Чарити тръсна глава, щраусовото перо, което украсяваше къдрите й, дръзко подскочи.

— Съгласна, но бас държа, че знам повече номерца от теб.

— Не ти личи — изтъкна той с похотлива усмивка. Той я огледа по-внимателно и очите му се присвиха. — Позната ми се струваш, май съм те виждал преди — бавно, почти подозрително, каза той, от което сърцето на Чарити прескочи няколко удара.

— Скитала съм много — успя да изрече тя, като сви рамене. Хвана го под ръка с надеждата да не забележи как треперят вкочанените й пръсти и го поведе по стълбите. — Ходил ли си в Сейнт Луис?

Два пъти се спъна и едва не падна. Когато Кътър я изгледа особено, тя се засмя и се надяваше, че е убедителна.

— Добре, че не съм толкова непохватна, когато не стоя права на краката си, нали?

— Да, е, ще видим — измърмори той.

Когато стигнаха до вратата й, Кътър извади ножа си от калъфа, дръпна я до себе си и изръмжа.

— Хайде, отваряй!

Като преглътна ужаса, който я прониза, и като знаеше, че трябва убедително да изиграе ролята си, Чарити досетливо отвърна:

— Тъкмо туй щях да направя, тъй като обикновено нямам навика да се опитвам да минавам през стените.

— Млъкни! — излая той, като грубо я раздруса. — Ако искаш да оцелееш през следващите няколко минути, тази стая трябва да е празна, а ако не е, първо твоето гърло ще срежа.

Тъй като прозорците гледаха на изток и щорите бяха спуснати, стаята бе затъмнена, но не и тъмна. Когато всичко му се стори наред, Кътър я дръпна напред, малко пред себе си. Внимателно продължаваше да държи ножа в готовност. Като направи три стъпки през прага, Чарити внезапно спря. Когато Кътър се блъсна в нея, тя се изви на една страна, сграбчи го здраво с две ръце за китката, провря крака си зад неговия и с едно пресметнато дръпване го простря на пода.

Преди Кътър да успее да се вдигне, Люк се появи иззад вратата и насочи дългата цев на револвера си към гърдите му.

— Хвърли ножа — заповяда той, а гласът му прозвуча така заплашително, какъвто бе и видът му.

Оръжието изтрака на пода, Люк го ритна встрани, далеч от Кътър.

— А сега свали колана с револвера, леко и спокойно. Не, с лявата ръка, дясната вдигни над главата си и я дръж там.

Кътър гледаше кръвнишки, но изпълни заповедите.

— Добре. А сега се изправи много бавно. Едно погрешно движение и ще ти е последното, Кътър.

Докато Люк обезоръжаваше Кътър, Чарити нахлузи пола и блуза, смени високите пантофи с ботуши и закопча колана на револвера си.

— Готова съм, Люк — съобщи му тихо тя.

— Какво става тук? — поиска да разбере Кътър.

— Страшният съд — спокойно отговори Чарити, макар че стомахът й все още се бунтуваше. Тя насочи револвера си към Кътър.

— Тръгвай! Ще слезем по задните стълби, за да не безпокоим клиентите на Сейди, макар че от това, което чух за приключенията ти в Ел Пасо, можеш да крещиш колкото си щеш и никой няма и пръста си да помръдне, за да ти помогне.

— Къде отиваме? — Кътър бе започнал да се вълнува.

— Някъде, където няма толкова народ, за да може Чарити да те убие на спокойствие — каза Люк, като го побутна да тръгва.

Те го изведоха от публичния дом — Люк вървеше отпред, а Чарити го пазеше отзад. Преминаха през лабиринт от опустели улички и алеи и накрая спряха на едно отдалечено място, близо до края на града.

— Достатъчно се отдалечихме — каза му Люк.

— Обърни се много бавно — прибави Чарити — и срещни съдбата си.

Кътър се обърна към нея и изръмжа.

— Няма да ти се размине, имам приятели.

— Знам ги твоите престъпни приятели — прекъсна го Чарити. — Те са следващи в списъка ми с жертви, освен Джеб. Той първи опита от отмъщението ми. А сега искам да знам къде са останалите — четиримата, които нападнаха Джони и мен и ни оставиха да умрем в прерията в Канзас. Сети ли се вече коя съм, Кътър?

— Да, ти си жената на оня фермер от Канзас, нали? Знаех си, че трябваше да те довършим. Как адски кървеше, помислих, че умираш.

Чарити му отправи ледена усмивка.

— Трябваше да се уверите, ти и твоите разгонени приятелчета — убийци. Защото сега е мой ред и аз няма да допусна същата грешка. Обаче първо ще ми кажеш къде да намеря другите.

— Нищо няма да кажа.

— Ще кажеш. Веднага или не, с желание или без — по твой избор, но колкото повече се бавиш, по-болезнено ще е за теб — Чарити разви камшика, който бе закачен от лявата страна на колана на револвера и го размаха. Той се изпъна с плясък и се плъзна в праха помежду им. С леки движения на китката Чарити го изви като змия пред настръхналия поглед на Кътър.

Застанал встрани, Люк гледаше и изчакваше — мълчалив часовой, готов да защити дамата си, ако се наложи. Той почти не забеляза кога Кътър мръдна ръката си, толкова бързо разбойникът извади ножа си някъде из панталоните. Ножът се появи изведнъж, неочаквано, дълъг и смъртоносен, а залязващото слънце проблясваше по добре заострения ръб.

Когато Кътър дръпна ръката си, готов да запрати ножа право в сърцето на Чарити, Люк се пресегна за револвера. Колтът излизаше от кобура, когато рязко плющене разцепи въздуха и в отговор се чу как Кътър извика от болка. Ножът отхвръкна от кървавата му ръка и падна на няколко крачки извън обсега му. Чарити стоеше пред него, спокойна и уверена, с презрителна усмивка върху устните си.

— Не бе особено разумно от твоя страна — подигра му се тя, като погледна разкъсаните му пръсти. — Дори и да си скрил друго оръжие, вече не можеш да го използуваш.

Кътър изръмжа като притиснато до стената животно.

— Кучка такава!

— Вещица — поправи го спокойно тя. — В Сокоро, където убих Джеб, ме знаят като Вдовицата Вещица. Тази вечер всички в Ел Пасо ще чуят за мен. Искаш ли да разбереш защо? — когато той с презрение отказа да отговори, тя продължи: — Оставям визитна картичка и букет от сухи плевели върху трупа на жертвата. Чувстваш ли се по-добре, като знаеш, че ще те закопаят с малък спомен от мен? Справедливо е, в края на краищата, щом и аз ще имам един от теб — с другата ръка тя дръпна панделката, която бе сложила на шията си, и му показа белега. — Това е най-малката причина, поради която ще те убия, нали разбираш? Но първо ми кажи къде да открия престъпните ти съдружници.

— Ще умра, но няма да кажа нищо — запъчи се той.

— Ще ти се прииска да умреш — обеща му тя на свой ред.

Камшикът изплющя със злостно свистене, като шибаше и удряше, забиваше се в плътта на Кътър многократно и наряза дрехите му на парцали. Въпреки че Люк стоеше нащрек със зареден револвер, Кътър се опита да побегне, но гладката кожа изпя най-примамливата си песен и се уви около него като две силни ръце, придърпвайки то за още назидателни ласки и хапливи целувки.

След около десетина минути — толкова малко, но и толкова безкрайно дълги — Кътър бръщолевеше и скимтеше, изреждайки имена и места толкова бързо, колкото му позволяваха разтърсващите хълцания. На колене пред нея, той се молеше да го пощади.

— Моли бога да е снизходителен към душата ти — отвърна тя. — Той ще те изслуша с повече готовност от мен.

Въпреки раните, Кътър изведнъж се спусна към ножа си. Пръстите му едва докоснаха дръжката, когато камшикът на Чарити изплющя за последен път и стегнато се уви няколко пъти около врата му. Когато камшикът се разхлаби, Кътър лежеше безжизнен в прахоляка. И последният му дъх бе изцеден.

Чарити бавно събра и нави камшика си. Люк погледна към тялото на Кътър. С изумление забеляза, че макар той да бе удушен, на гърлото му се виждаше порезна рана, точно като тази, която бе нанесъл на Чарити преди години.

Той я погледна и откри, че тя също е изумена. С толкова тих глас, че трябваше да се напряга да я чуе, тя изстена.

— Боже мой, Люк! В какво чудовище се превръщам?

Според Кътър, Данди се движеше сам напоследък, като обикаляше заведенията за комар по крайбрежието на залива в Тексас. Люк сметна, че Галвстън е най-подходящото място да започнат издирването. И така, те отново се отправиха по суша, а непосредствената им цел бе град Сан Антонио.

Чарити не бе доволна, че отново пресича сух и безплоден терен. Ако тя трябваше да избира, щяха да продължат покрай Рио Гранде и сравнително зелените й брегове, независимо че щяха да загубят време. Дълго спориха с Люк, преди тя да отстъпи накрая.

— Да, сухо е, но не като в пустинята, през която минахме преди — каза й той. — Има реки и храсти, тук-там се срещат дървета и трева.

На половината път до Сан Антонио Чарити разбра, че Люк е преувеличил нещата.

Реките бяха малко, почти пресъхнали от лятната жега, трева почти нямаше, а дърветата бяха рядкост. Дори в планините бе сухо и прашно. Единствената по-голяма река бе Пекос, но тя вече бе останала зад тях.

— Дявол те взел, Люк Стърлинг! — мърмореше тя, като си свали кърпата и избърса потта и праха по лицето и врата си. — За последен път се съгласявам ти да водиш. Аз искам да намеря Данди толкова, колкото и ти, но още два дни път при малко повече удобство нямаше да са от голямо значение. Кътър още бе в Ел Пасо, какво те кара да смяташ, че Данди няма да е в Галвстън или в някои от градовете по крайбрежието?

— Защото вървя по следите му от година — припомни й Люк. — Той е хлъзгав като мазно прасе и два пъти по-предпазлив. Сякаш по неестествен начин научава кога се приближавам. Може да съм само на часове път след него и той духва яко дим. По дяволите, уморих се да откривам къде е, но да оставам с празни ръце.

Като въздъхна, тя се примири с безмилостното слънце и праха, който дразнеше гърлото. Просто не можеше да се разговаря с него в такива моменти, когато твърдо си е наумил да бъде неговата воля. До Сан Антонио им предстоеше още пет дни път. Чарити яздеше до Люк, изпаднала във вцепенение от силната жега, когато изведнъж забеляза, че слънцето не е така ярко като друг път. Вятърът се усилваше и около тях небето бе добило някакъв странен, жълтеникаво — кафяв оттенък и се сливаше с хоризонта така, че тя вече не различаваше земята от небето. На югозапад, близо до земята, се оформяше застрашителен облак.

— Какво става? — запита тя, като забеляза дълбоката бръчка, която проряза челото на Люк.

— Пясъчна буря — кратко обясни той, а погледът му зашари пред тях. — Изглежда, се насочва право към нас. По-добре да намерим подслон, и то бързо.

Още докато Люк говореше, вятърът се усили, вдигаше и извиваше във вихрушки пясък и прах, шибаше лицата им и падаше във вратовете им.

— Нахлупи шапката върху лицето си и покрий устата и носа си с кърпата! — извика той. — Облечи си мушамата, вдигни и придърпай яката около врата си.

Макар че бе сигурна, че ще се запари в мушамата, тя послуша съвета му, тъй като вече усещаше прашинки между кожата и дрехите си, докато несръчно се опитваше да си нахлузи шлифера. Вятърът заплашваше да го издърпа от ръцете й, преди да успее да го загърне около тялото си. По-бърз от нея, Люк скочи на земята, сграбчи една риза, която измъкна от дисагите си, и започна борба с вятъра и капризния кон, докато му завърже плата около главата. От нейните дисаги той изтръгна черната й фуста, за да покрие кобилата й.

Объркана, тя извика през воя на вятъра.

— Ще се задушат! Няма да виждат!

— Те и сега не виждат! — изрева в отговор той. — Така поне няма да им се напълнят очите и ноздрите!

Тя осъзна, че той е прав.

Без нищо да спира хвърчащия пясък, конете ще се задушат от него, като се събере в носовете и гърлата им.

Като продължиха да яздят и с мъка си проправяха път през гъстата завеса от прах, тя се чудеше дали и нея ще я сполети подобна участ. Макар че кърпата бе покрила носа и ушите, през нея и над нея преминаваха прашинки. Очите ги смъдяха и от тях се стичаха сълзи, миглите почти не можеха да спрат праха. През слоевете дрехи, той шибаше телата им, като стържеше и жулеше, сякаш ги търкат с четка с твърди косми. Прахът се промъкваше в ушите им, хрущеше между зъбите, когато се опитваха да дишат. Полепваше по гърлата им.

Чарити изобщо не можеше да си представи къде ще намерят подслон в това пусто плато. Ако напреде й се изпречеше планина, тя сигурно щеше да се блъсне в нея.

Навярно провидението направляваше стъпките им. Нямаше друго обяснение за това, че съвсем ненадейно се натъкнаха на пещера. Люк пръв я видя, а тя щеше да я подмине и изобщо да не я забележи.

Като хвана юздите на кобилата й, той се опита да надвика бурята.

— Нататък! — и поведе конете към тъмния вход навътре в пещерата.

Да влезеш през райските порти, сигурно нямаше да е толкова приятно. Сега, когато от три страни ги обграждаше яка скала, шумът от бурята стихна до приглушен вой. Тук вятърът почти не ги достигаше и прахът не забиваше остри зъби в плътта им.

Чарити свали шала от лицето си и се опита да си поеме дълбоко дъх — първия през почти цял час, но се задави от праха, наслоен в гърлото й. Раздра я такава кашлица, че трябваше да се наведе и да се улови за високата част на седлото, за да не падне. Това, което си спомняше, бе, че Люк я смъкна от седлото и я тупаше по гърба. Когато спазмите стихнаха, той я положи на земята. Поднесе й манерката.

— Напълни си устата, но не гълтай — заповяда той. — Изплакни си устата и изплюй! После, когато измиеш повечето от праха, пий бавно. Не пий на едри глътки, че пак ще се задавиш.

Тя едва устоя на желанието си да направи обратното на това, което Люк нареди. Най-много от всичко на света искаше да усети само как хладката, с вкус на тенеке течност се стича по пресъхналото й гърло. Накрая, като се опря тежко на рамото му, дишаното й се успокои.

— В безопасност ли сме? — изграчи тя.

— Така смятам, щом не сме на вятър.

Сякаш думите му разгневиха някой бог на бурята, та в пещерата нахлу вятър и ги засипа с пясък.

— Може би трябва да отидем по-навътре — предложи той, като почистваше насълзените си от прах очи.

Като се върна към входа, започна да дърпа един малък храст, опитвайки се да го изтръгне от несигурното му гнездо в земята. След няколко опита той се изскубна с корените и Люк го довлече при нея.

— Можем да го скършим, да увием плат около него и да си направим факел. Няма да изтрае дълго, но нямаме друг избор.

Оказа се, че факлите им горяха по-дълго, отколкото очакваха. Короните им бяха покрити с някакво черно вещество, плътно и хлъзгаво, с отвратителна миризма, но което гореше великолепно. Като приложиха първоначалната идея на Люк, те увиха резервните си ризи около корените и ги напоиха с тъмната маслена точност, после ги използуваха да си осветяват пътя в тъмните кътчета на пещерата. С всяка стъпка те навлизаха все по-дълбоко в неизвестното.