Сърце от пламък

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

На следващата сутрин Блеър беше готова в пет и половина. Облечена в униформения си костюм, с чанта в ръце, тя седеше на края на леглото и размишляваше какво да прави, докато стане шест. Дали да слезе на партера да го чака, или той пак ще се покатери през прозореца?

Когато часовникът в салона удари шест, тя отвори вратата на стаята си, защото й се стори, че чува звънеца на вратата. Полетя надолу по стълбите и се озова в антрето в същия миг, когато полузаспалата Сюзън отваряше вратата на Леандър.

— Добро утро! — усмихна се той. — Готова ли си?

Блеър отговори на усмивката му.

— Не можете да излезете така, мис Блеър-Хюстън. Не сте закусили, а пък и готвачката още не е станала. Почакайте, докато се облече.

— Ти закусил ли си? — попита Блеър.

— Струва ми се, че дни наред не съм хапвал нищо — отговори Лий. Когато й се усмихна, Блеър отново помисли колко е красив с тези зелени очи.

И кой знае защо, в същия миг тя си спомни нощта, през която му се отдаде. Странно, че мислите й я отнесоха към онези часове, които толкова се стараеше да з забрави. Може би причината беше, че той повече не се опитваше да я дразни.

— Ела в кухнята и ще ти приготвя закуска. Поне пържени яйца със сланина ще мога да направя. Яденето в тази къща е изцяло съобразено с мистър Гейтс. Той става късно, но днес не можем да го чакаме.

Половин час по-късно Лий се отдръпна от голямата дъбова маса в кухнята и доволно изтри устата си.

— Не предполагах, че умееш и да готвиш. Кой мъж би очаквал жената да бъде всичко едновременно: готвачка, приятелка, колежка и… — Той сведе очи и понижи глас: — …Любовница? Не, толкова добро няма по света. — После с въздишка вдигна очи. — Заклех се, че ще загубя с достойнство и спокойно ще те пусна да си отидеш. — Усмивката му беше искрена като на малко момче. — Прости ми, ако понякога се забравям…

— Да, разбира се — отговори нервно Блеър, тъй като споменът за нощта не искаше да я напусне. За онази нощ, когато реши, че трябва да му стане любовница в ролята на сестра си, когато ръцете и устните му…

— Не са ли чисти?

— Моля? — сепна се тя, връщайки се в реалността.

— Гледаш втренчено ръцете ми и аз реших, че нещо не е в ред.

— Аз… Не е ли време да вървим?

— Щом си готова.. — Той се изправи и й помогна да стане.

Блеър се усмихна, защото неволно си помисли за лошите маниери на мъжа, който искаше да се ожени за сестра й. Не можеше и дума да става за сравнение с Лий.

По пътя към болницата той я заразпитва за Алън и тя каза, че е обещал да ги чака пред болницата: — И действително младежът беше там, сънен и с мрачно изражение на лицето, което помрачня още повече, когато видя Блеър и Лий да пристигат заедно във файтона.

Денят беше дълъг и напрегнат. Лий като че ли носеше отговорност за всички пациенти в болницата и тримата работеха за дванадесет. В един часа следобед докараха четирима тежко ранени миньори, изровени след ужасно срутване в галериите на мина „Инекспресибъл“. Двама умряха, преди да успеят да ги прегледат, третият беше със счупен крак, а четвъртият беше между живота и смъртта.

— Не можем да го спасим — отбеляза Алън. — Чиста загуба на време.

Блеър изгледа мъжа, проснат пред нея, затворените очи и трепкащите мигли, които единствени издаваха волята му за живот. Не знаеше колко тежки са вътрешните наранявания, но се надяваше, че все пак има някакъв шанс за спасение. Ако се съди по вида му, отдавна трябваше да бъде мъртъв. Но той отчаяно се вкопчваше в живота.

Блеър вдигна очи към Лий и за момент те му напомниха погледа на младия профсъюзен водач.

— Смятам, че можем да го спасим. Най-добре да го разрежем и да видим какво може да се направи. Ясно е, че този човек иска да живее.

— Блеър — обади се раздразнено Алън, — и неграмотният вижда, че само след минути този човек ще свърши. Сигурно вътрешните му органи са на каша. Оставете го да умре при семейството си!

Блеър не му обърна внимание. Очите й бяха устремени в Лий.

— Моля те! — прошепна тя. — Моля те!

— Отнесете го в операционната! — извика Лий. — Не, по-добре не го движете! Ще го оставим на тази маса и ще го носим с нея.

Блеър имаше право, но Алън също. Далакът беше смачкан и силно кървеше. Изрязаха го и едно по едно се справиха с всички наранявания на вътрешните органи.

Поради многобройните вътрешни кръвоизливи трябваше да работят бързо и още преди да го осъзнаят, двамата отстраниха Алън от операционната маса. Леандър и Блеър образуваха превъзходен екип, а и имаха по-голям хирургически опит. Двамата зашиваха раните толкова бързо, че мисис Кребс едва смогваше да вдява иглите. Мисис Кребс беше най-сръчната операционна сестра и работеше само с Леандър след завръщането му в Чандлър. Алън скоро осъзна, че не може да устои на темпото, с което оперираха Блеър и Лий, затова отстъпи мястото си до операционната маса и предостави на тримата да завършат закърпването на ранения.

Когато най-после зашиха коремната обвивка, всички облекчено напуснаха операционната зала.

— Оттук нататък пациентът е в ръцете на Бога, въпреки това смятам, че направихме всичко, което беше по силите ни, за да му помогнем. — И Лий се ухили срещу Блеър. — Ти беше страхотна. Прав ли съм, мисис Кребс?

Яката сестра с посивели коси измърмори:

— Ще видим. Ако оживее… — После напусна залата.

— Тази жена май не обича да прави комплименти — усмихна се Блеър, докато изтриваше ръцете си от кръвта.

— Ще получиш комплимент само когато го заслужиш. Аз все още очаквам своя. Но едва от две години съм в тази болница.

Двамата се засмяха и Блеър изобщо не забеляза, че Алън се е облегнал на стената до прозореца и ги наблюдава.

След кратка почивка тримата отново се заеха с работа и късно следобед се занимаваха с едно дете, донесено в болницата с тежки изгаряния. Блеър и Леандър изглеждаха неуморими, докато Алън се влачеше след тях и му се струваше, че става все по-излишен. Два пъти се опита да заговори Блеър и да я убеди, че е крайно време да се прибере в къщи, но тя не го слушаше. Следваше Лий по петите и не се отделяше от него нито за миг. В десет часа вечерта Алън беше на прага на пълното изтощение.

— Хайде да отидем в кабинета ми — каза Лий, когато удари единадесет. — Приготвили са ни бира и сандвичи, а и смятам да ви покажа нещо.

Алън се отпусна в креслото и се зае със сандвичите, докато Лий извади няколко навити картона и ги разстла върху масата.

— Това са плановете ми за женска клиника — място, където всички жени ще бъдат внимателно изслушвани при всяка своя болест и съответно лекувани. — Той изгледа Блеър и се усмихна. — Но не с конски тор и пластир против рак.

Тя отговори на усмивката му и внезапно забеляза, че лицето му е само на сантиметри от нейното — с изражение, което бе видяла само веднъж. Онази нощ. Преди да осъзнае какво прави, тя се надигна срещу него по начин, който й се стори съвсем естествен. За нея беше нормално ей сега да получи целувка.

Но когато устните им се озоваха само на милиметри едни от други, Лий трепна и трескаво засъбира картоните.

— Вече е късно. По-добре е да се прибираме. Явно надценихме силите на Алън, освен това е безсмислено да ви показвам плановете си. Ти вече няма да си тук, когато ще обзавеждам клиниката си. Тогава вече ще работиш в реномирана болница в големия град и няма да си блъскаш главата над всекидневните неприятности, които съпътстват всяко ново начало. Няма да има нужда да размисляш каква апаратура да си набавиш и как да разпределиш помещенията, колко персонал ти е необходим и колко пациенти можеш да приемеш, както и в кои области да се специализираш.

Той спря и въздъхна.

— Да… В твоята градска клиника всичко е отдавна запланувано и организирано, там не цари такава треска, както в една новооткрита болница.

— Но това съвсем не е лошо. Искам да кажа, че ще ми достави удоволствие да обсъдя с теб създаването на клиниката. Аз например бих направила специално отделение за изгаряния, освен това изолационна и…

Лий рязко я прекъсна:

— Правиш добри предложения, но в големите градове пациентите редовно плащат сметките си.

— Щом градските клиники са толкова добри, защо не си остана в твоята? — не можа да се сдържи Блеър. — Защо се върна?

С прекомерна, едва ли не почтителна грижливост той прибра плановете в стенния шкаф.

— Вероятно защото предпочитам чувството, че хората имат нужда от мен пред сигурността, — отговори той, като се обърна отново към нея. — На Изток има предостатъчно лекари, но тук трябва да се напрегнеш, ако искаш да свършиш работата си. Тук лекарските грижи са лукс. Тук имам чувството, че правя добро на хората, които зависят от мен. На Източния бряг нямах подобно усещане.

— Да не мислиш, че се връщам в Пенсилвания само заради сигурността? Или смяташ, че няма да се справя с тежкия труд?

— Моля те, Блеър, не исках да те обидя. Ти ме попита защо съм заменил едно сигурно и удобно работно място в голяма и безотказно функционираща клиника на Източния бряг за нашия малък град и аз ти изброих причините. Това е всичко. Ние сме колеги. Никога не е бих се осмелил да ти нареждам какво да правиш или да не правиш. Напротив. Ако си спомняш добре, аз отстраних от пътя ти всички препятствия, за да осъществиш мечтите си. Отказах се от намерението си да се оженя за теб, за да се върнеш спокойно на Изток, да се омъжиш за Алън и да работиш в своята болница, както искаше от самото начало. Какво още да направя, за да те подкрепя?

Блеър нямаше какво да отговори. Но сигурността й изчезна. Стори й се, че е голяма егоистка, като смята да работи в болницата „Свети Йосиф“ само за слава, вместо да помага на хората, както изискваше професионалната й етика.

— А що се отнася до Алън, по-добре е да го отведем в хотела — проникна в мислите й гласът на Лий.

Блеър изцяло беше забравила Алън и когато сега се обърна към него, видя, че е клюмнал напред в креслото си.

— Да, наистина трябва — промърмори разсеяно тя. Все още разсъждаваше над думите на Лий. Може би голямата болница наистина беше „по-сигурна“, но хората тук се разболяваха също като на Изток. Все пак там болните можеха да разчитат на много повече лекари, а тук нямаше дори свястна болница за жени. Във Филаделфия бяха създадени най-малко четири специализирани клиники за жени и деца. Там бяха назначени най-много лекари-жени и това беше естествено, защото много от жените предпочитаха години наред да понасят мъчителни болки, отколкото да бъдат прегледани от лекар-мъж.

— Да тръгваме ли? — попита Лий, след като събуди Алън.

По пътя за в къщи Блеър продължи да размишлява над всичко, казано досега. Дори когато си легна, тези мисли не я напускаха. Без съмнение градът се нуждаеше от лекарка. Тя можеше не само да помогне на Лий при създаването на новата клиника, но и да завърши при него практиката си.

— Не, не и не! — извика високо тя и удари с юмрук по възглавницата. — Няма да остана в този проклет град! Ще се омъжа за Алън, ще работя като стажант-лекар в болницата „Свети Йосиф“, а после ще отворя собствен кабинет във Филаделфия!

Заспивайки с това решение, Блеър не можа да не помисли още веднъж за стотиците жени на Чандлър, които имаха нужда от лекар. Нощта премина неспокойно.

В сряда сутринта Лий дойде във Вила Чандлър да я види и Блеър усети, че се радва на посещението му.

— Днес съм на работа едва късно следобед и реших да те попитам дали си съгласна да направим малка разходка на коне. Първо отидох в хотела и поканих Алън да излезе с нас, но той ми отговори, че е твърде уморен, а и без това не умее да язди. Сигурно ще ми се разсърдиш, че съм го подразнил, нали?

Преди Блеър да каже и дума, той бързо продължи:

— Знам, че ще ме наругаеш. — Той сведе очи към шапката си, която стискаше с две ръце. — Не можеш да излезеш сама с мен, защото си сгодена за друг мъж. Но тъй като целият град смята, че след пет дни ще се ожениш за мен, никоя млада дама не би приела поканата ми за излет. — Той се обърна да си върви. — Прощавай. Нямам намерение да те товаря със своите собствени проблеми. Моята самота не е твоя…

— Лий — прекъсна го Блеър и го хвана за ръката, — аз… аз с удоволствие бих поговорила с теб за оня случай на отравяне на кръвта, с който се занимаваш сега в клиниката. Може би…

Леандър не й даде възможност да завърши изречението си.

— Благодаря ти, Блеър! Ти си истински приятел — каза той и лицето му засия така, че коленете й омекнаха. Само след миг тя почувства ръката му на кръста си, като я избута на верандата и я отведе на двора, където ги очакваха два оседлани коня.

— Но аз не мога да изляза на езда с тази рокля — възпротиви се тя изгледа дългата си пола.

— Роклята ти отива — усмихна се той. — Голяма работа, че ще видя голите ти глезени. Никой друг няма да ги види, а аз вече съм виждал и някои други неща.

Преди да успее да каже нещо, той стремително я вдигна на седлото. Блеър примирено се опита да подреди полите си така, че поне до известна степен да запази благоприличие. Надяваше се, че точно в този момент Хюстън не гледа през прозореца. Някой ден сестра й сигурно щеше да й прости, че й е откраднала годеника, но тя никога, никога нямаше да й прости, че е излязла на езда с неподходящо облекло.

Ала щом Леандър й се усмихна, Блеър начаса забрави и сестра си, и всичките си съмнения, че е излязла с мъж, чието общество й е неприятно. Отидоха далеч извън града. Известно време яздиха един до друг в мълчание. После Блеър го накара да развие подробно плановете си за устройството на клиниката. Тя също описа как си я представя. Лий замислено спомена, че много иска да работи с някой колега. Блеър внимателно се осведоми не би ли приел някоя колежка. Ако тя е тази колежка, отговори той, ще я вземе без всякакви уговорки. После в продължение на половин час говори само затова, как добре биха работили двамата в новата клиника, ако Блеър остане в Чандлър. Не мина много време и фантазиите му заразиха и нея. Тя въодушевено заговори за чудесата, които ще извършат заедно, и скоро двамата стигнаха дотам, че изтребиха из корен всички болести в щата Колорадо.

— После тримата ще се преместим в Калифорния и ще излекуваме окончателно още един щат — засмя се Лий.

— Тримата? — слиса се Блеър.

Лий укорително я изгледа.

— Ами Алън? Забрави ли мъжа, когото обичаш? Човека, за когото ще се омъжиш. Той също ще бъде с вас. Трябва да го вземем на работа в новата клиника. Ще ни помага, както ни помагаше и вчера.

Странно, но Блеър почти беше забравила, че вчера Алън също беше с тях в болницата. Помнеше само, че сметна за безнадежден случая с разкъсания стомах на миньора, но дали след това взе участие в операцията?

— Стигнахме — каза Лий, когато Блеър го последва на малката полянка, обкръжена от високи скали. Той скочи от коня и го разседла. — Не мислех, че ще понеса гледката на това място след всичко, което се случи тук…

Блеър отстъпи назад, докато Лий сваляше седлото на коня и.

— Какво е станало тук?

Той спря за миг със седлото на рамо.

— Най-лошият ден в живота ми! Доведох тук Хюстън след нощта, в която ти и аз се любихме. И разбрах, че жената, на която дължа най-прекрасната нощ в живота си, не е тази, за която съм сгоден.

— О! — промълви едва чуто Блеър и си пожела да не го беше питала. Отдръпна се назад, докато Леандър извади одеялото от чантата на седлото и го разстла на тревата. После той отведе конете край поточето, което течеше наблизо и започна да разопакова кошницата за пикник.

— Седни — покани я Лий.

Май наистина не биваше да излизам на езда с него, рече си Блеър. Лесно му се противопоставяше, когато се държеше дръзко или хвърляше Алън в езерото, но последния път, когато се държа толкова мило, нещата стигнаха дотам, че тя се озова гола в обятията му и двамата се любиха. Блеър вдигна очи към Леандър, който се беше изправил над нея и видя, че слънцето е образувало ореол от лъчи около главата му. В никакъв случай не бива да го допускам близо до себе си, помисли си Блеър. Трябва да предотвратя и разговора за станалото през онази нощ. Ще се помъча да разговарям само по медицински въпроси…

Хапнаха от нещата, които беше донесъл Лий, и Блеър започна да му разказва за най-сериозните случаи в медицинската си практика. Нарочно си припомняше всички кървави подробности, защото Лий беше съблякъл сакото си и се беше излегнал на одеялото само на сантиметри от нея. Очите му бяха затворени и той от време на време изръмжаваше по нещо, за да й даде да разбере, че слуша. Блеър се страхуваше, че той всеки момент ще заспи. Докато описваше един особено тежък случай, очите й неволно търсеха тялото му. Гледаше дългите му крака, широките, силни рамене, които опъваха тънката памучна риза. Спомни си как космите на гърдите му докосваха голото й тяло и потръпна.

Колкото повече си спомняше, толкова по-бързо започваше да говори, докато най-после думите взеха да се прескачат в устата й и се спряха в гърлото й. С въздишка на примирение тя млъкна и втренчи очи в прибираните си на скута ръце.

Лий дълго не проговори и тя почти се убеди, че е заспал.

— Никога не съм срещал жена — заговори най-после той, и то така тихо, че Блеър се наведе над него, за да чуе думите му, — която да ме е разбирала толкова добре. Ти знаеш защо съм станал лекар. Всички момичета, които познавах досега, непрекъснато ме е упрекваха, защото вечно закъснявах за някоя забава. А аз трябваше непременно да закърпя някой ранен. Никога не съм срещал жена, която да се интересува от професията ми. Ти си най-великодушната и най-достойната за любов личност, която съм познавал досега.

Блеър бе толкова смаяна, че дъхът й секна. Някога вярваше, че се е влюбила в Алън само защото той беше първият млад мъж, който не възразяваше срещу професията и поведението й. Тя често се опитваше да бъде като сестра си: тиха и изискана. Да бъде сдържана, когато мъжът говори глупости, вместо да го укорява за това. Но не можеше да надскочи сянката си. Заради критичния си дух, смеха и откровеността си тя никога е беше имала много обожатели. Мъжете в Пенсилвания бяха обърнали внимание на красотата й и се интересуваха от нея, но когато научаваха, че е лекарка, чувствата им бързо охладняваха. Ако все пак не се изплашваха от бъдещата й професия, те бързо откриваха, че тя е много умна, а това качество беше недопустимо за една жена. Достатъчно беше да победи мъжа на шах или да реши наум някоя задача по-бързо от него и засегнатият веднага се отдръпваше колкото се може по-далеч. Алън беше първият, който не се стресна от ума й — затова само три седмици след запознанството им Блеър се убеди, че го обича.

А сега Леандър й признаваше, че я харесва. Като си помисляше какво му беше сторила през последните дни — отмъкна файтона и коня му и то трябваше да се върне пеш в града, — тя се чудеше как изобщо я понася. Или си имаше работа с мазохист, или Лий беше наистина забележителен мъж.

— Знам, че след няколко дни ще си отидеш и аз повече никога няма да те видя, затова искам да ти кажа колко много означаваше за мен нощта, през която бяхме заедно — заговори отново той с глас, който едва се чуваше. — Тогава смятах, че не можеш да устоиш на милувките ми, и суетността ми беше поласкана. Ти също ме укори, че съм суетен, но аз ставам такъв само когато съм с теб. Тогава се чувствах невероятно добре. Повярвах, че съм намерил жената на своя живот — приятелка, колежка и несравнима любовница. А ето загубих всичко!

С всяка дума Блеър се приближаваше до него, макар и едва забележимо. Лий обърна глава настрани.

— Искам да бъда почтен. Искам да ти дам онова, което желаеш и което ще те направи щастлива. Но се надявам, че няма да поискаш от мен да те изпратя на гарата, когато двамата с Алън напуснете града. Нищо чудно в деня на заминаването ви да се напия до смърт и да доверя проблемите си на някоя червенокоса хубавица в бара.

Блеър рязко се изправи.

— Такива неща ли ти харесват? — попита сковано тя.

Лий учудено я изгледа.

— За какво говориш?

— За червенокосите красавици от бара!

— Я престани, ти, малко, глупаво… — Лицето му пламна от гняв и той скочи. Издърпа одеялото под нея и нахвърля съдовете в кошницата. — Не, не обичам червенокоси проститутки. А би ми се искало да беше така. Бях достатъчно глупав да се влюбя в най-своенравната, най-сляпата и проклета жена на света. Никога не съм имал трудности с жените, а откакто те познавам, ти ми носиш само неприятности!

Той бързо започна да оседлава конете.

— Понякога ми се иска никога да не съм те срещал! — За миг обърна към нея разкривеното си от гняв лице. — Сама ще си затегнеш ремъците. И сама ще се прибереш в града. Ако, разбира се, не си сляпа и видиш пътеката пред себе си. Защото, що се отнася до хората, Бог те е наказал с пълна слепота.

Той сложи крак в стремето, но теглен от някакъв импулс, се върна и стремително впи устни в нейните.

Блеър напълно беше забравила какво става с нея, докато Лий я целуваше. Само след миг вече не знаеше коя е, защото щом усетеше устните му върху своите, цялото й съзнание се изпълваше с него.

— Ах, ти… — промърмори гневно той, когато се откъсна от нея и трябваше да я разтърси, за да отвори очи. — Имал съм слепи пациенти, които виждаха много повече от теб.

Лий се отдръпна от нея и понечи да се метне на коня си, но изръмжа: „По дяволите!“, върна се и затегна колана на седлото. Спря едва пред Вила Чандлър и заяви:

— Утре в осем те чакам в болницата.

Блеър едва успя да кимне, когато той вече изчезна от очите й в буен галоп.