Сърце от пламък

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Блеър се опита да върви редом с Лий, но вълненията на последните дни, мизерната храна, която получаваше при бандитите, и недостатъчният сън казаха тежката си дума. Тя започна да се препъва и на няколко пъти едва не падна. Лий веднага се притече на помощ и я вдигна на коня си. Но Блеър непрекъснато клюмваше и той трябваше да я подкрепя, за да не я загуби по пътя си.

Така минаха няколко часа. На Блеър й се струваше, че са яздили дни наред и че никога в живота си не е виждала легло, нито пък е спала в него.

Слънцето почти залязваше, когато Лий най-после спря и я свали от коня. Блеър с мъка отвори очи и видя, че се намира пред голяма дървена хижа с каменен фундамент.

— Къде сме? — попита тя, макар че това съвсем не я интересуваше. Искаше само легло, в което да заспи.

— Това е ловната хижа на баща ми. Ще останем тук няколко дни.

Блеър само кимна и отново затвори очи. Лий я отнесе в хижата. Стори й се, че се качват по някаква стълба, но беше твърде уморена, за да отвори очи още веднъж. Когато Лий я положи в леглото, тя вече спеше дълбоко.

Събуди я някакъв странен шум под прозореца и когато разтърка подутите си от спане очи, любопитството й веднага надделя. Трябваше да разбере причината за този шум. Отметна завивките и уплашено затаи дъх, защото установи, че е съвсем гола. На таблата на леглото висеше мъжка риза и Блеър бързо я навлече, преди да изтича до прозореца. Видя крави, които мирно пасяха по широката морава, а точно под прозореца й беше застанала майка с теленцето си. Сладкото им хрупане я беше събудило.

Къщата се намираше на върха на малък хълм сред обширно сечище, а зад високите корони на дърветата се издигаха огромни планини. Наоколо растяха в изобилие диви розови храсти, вече нацъфтели.

Зад гърба й се чу шум. Някой се изкачваше по стълбата. Когато на прага застана Лий с табла в ръка направо й прилоша от миризмата на прясно изпържена сланина.

— Явно добре съм чул — усмихна се той и с интерес се вгледа в дългите й голи крака под мъжката риза. Блеър се изчерви и побърза да се пъхне под завивките. Лий сложи таблата на скута й и махна кърпата, с която беше завита храната.

— Боя се, че няма достатъчно прясна храна, но за сметка на това килерът е пълен с консерви.

На таблата имаше голяма чиния с пържена шунка, сирене, праскови, царевичен хляб и малка купичка с горски ягоди.

— Менюто е страхотно, а аз просто умирам от глад — отговори Блеър и посегна с две ръце.

Лий се излегна напреки на леглото, облегна глава на ръката си и така настойчиво я загледа, че лицето й отново поруменя. Стана й ясно, че най-после бяха отстранени всички препятствия по пътя към тяхната брачна нощ.

— Всъщност колко време съм спала? — попита тя с пълна уста.

Леандър извади джобния си часовник, щракна капачето и после го остави на нощната масичка, сякаш той вече не му трябваше.

— Четиринадесет часа — отговори той.

Блеър едва не се задави с парчето царевичен хляб.

— Каза, че това е ловната хижа на баща ти. Отдавна ли идвате тук?

Леандър бавно започна да разкопчава ризата си. За всяко копче отделяше поне по минута. После още по-бавно я измъкна от панталона и й отговори:

— Още от дете.

Очите му настойчиво се взираха в нея, а погледът им под дългите гъсти мигли беше смущаващ. Блеър продължаваше да яде, но ускори темпото.

— Лосове ли гоните?

Без да я изпуска от очи, Лий започна да разкопчава панталона си. Блеър неволно погледна нататък и разбра, че той не носи бельо под тънкия панталон. Ръцете й се разтрепериха.

Леандър се изправи и пусна панталона си на пода. Блеър вдигна очи към него и застина с парче шунка в ръка. Без да бърза, той се наведе към нея, махна таблата от скута й и я остави на пода.

— Вече не си Хюстън — прошепна той.

За момент Блеър изпита страх. През изминалите седмици двамата водеха непрекъсната борба помежду си. А и тя толкова страдаше от чувство на вина спрямо Хюстън, че й се струваше невероятно днес да може да се отдаде на Лий с леко сърце и чиста съвест.

Лий се приведе над нея, но тя започна да се дърпа назад, докато опря гръб в рамката на леглото. Част от нея искаше да скочи и да избяга, но другата, по-голямата част от нея по-скоро би умряла, отколкото да се мръдне от мястото си.

Устните на Лий нежно погалиха нейните. Той не искаше да я насилва и не я докосваше. Но Блеър все повече се опиваше от гледката на великолепното мъжко тяло и от вкуса на силните му устни.

Блеър се плъзна по гръб в леглото и с почуда установи, че движението й прилича на стапящо се масло, което се плъзга по тавата. Без да сваля устни от нейните, Леандър следваше движенията й, докато най-после загуби равновесие и падна отгоре й.

Оттук нататък вече нямаше бавене, нямаше мекота и внимание. Блеър се отвори за целувките му и Леандър се превърна в някакъв дивак без задръжки, с горещи устни и ръце, които се заравяха в косите й, притискаха тялото й и рязко издърпаха ризата от гърба й. Страстта му се предаде на Блеър. От седмици го желаеше и най-после той беше неин, двамата можеха да се милват колкото си искат и той трябваше да й помогне да се освободи от тази болка, която беше следствие от дълго потискания физически копнеж.

Плътно прегърнати, двамата се преобръщаха върху леглото, целуваха се жадно, а ръцете им сякаш се умножаваха и се движеха навсякъде по телата им. Блеър си припомни всички мигове, в които страстно беше желала да го докосне. Спомни си сръчните пръсти, които връзваха конците по време на операция, и се наслади на парещото им докосване. Спомни си как наблюдаваше походката му и мечтаеше да изпита силата на тези мускулести крака. Прокара пръсти по опънатия му гръб и надолу към краката и почувства, как в тялото й се разгарят пламъци.

Лий явно усети, че тя е готова да го приеме. Когато проникна в нея, от гърдите й се изтръгна вик на удоволствие. Той бързо затвори устните й със своите и тя жадно отговори на целувката му.

Движенията му ставаха все по-бързи и Блеър веднага се приспособи към темпото му, вкопчвайки се в него с ръце, крака и устни. А когато тласъците станаха неудържимо силни, тя разтвори колкото се може повече бедрата си, за да го приеме по-навътре в себе си.

Блеър отново простена и цялото й тяло се разтърси в сладостни тръпки, докато семенната течност се изливаше в утробата й. Едва след минути треперенето отслабна, но тя все още обвиваше с крака бедрата му, защото не можеше да се отдели от него.

Така лежаха известно време, докато тялото на Блеър се отпусна и освободи Лий от прегръдката си. Тя посегна да приглади назад мокрите му от пот коси и започна с връхчетата на пръстите си да изследва лицето му, мускулите по гърба му, всяка пора на кожата му. Той беше толкова нов за нея — и същевременно толкова близък. Но в него имаше още много неща, които и бяха непознати и които се стремеше да опознае.

Лий се облегна на лакът и я изгледа.

— Долу има седяща вана, а на печката ври вода. Искаш ли да се окъпеш?

Блеър се вгледа в главата му, огряна от слънчевата светлина, и си помисли, че този човек й е станал безкрайно скъп. Дали си въобразяваше, или той наистина беше най-красивият мъж в света…

— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще отложим банята за следващия вторник.

Лий вдигна комично вежди, когато Блеър се усмихна прелъстително, уви я в едно одеяло и я отнесе в приземния етаж. Единият край на стаята беше зает от огромна зидана камина, а от двете и страни имаше прозорци. В другия край беше кухнята. По масата и столовете бяха струпани мръсни чинии, тенджери и тигани — резултатът от готварското изкуство на Лий. Дългите странични стени бяха иззидани от камък на един метър от пода, а нагоре бяха от дърво.

Пред камината беше поставена цинкова вана, дъното на която беше оформено като седалка. Ваната беше пълна със студена вода от потока наблизо, както обясни Лий. Докато Блеър стоеше и засрамено го гледаше, той изсипа вътре топлата вода, която вдигаше пара на печката, отведе я до ваната, свали одеялото и я сложи да седне вътре.

Хладната вода беше божествена. Блеър се отпусна назад и затвори очи. Усещаше, че Лий я наблюдава. Той беше облякъл панталона си, но горната част на тялото му беше гола и това много й харесваше: тъмна, загоряла от слънцето кожа, опъната над добре тренираните мускули. Личеше си, че често е на въздух и е свикнал с физическите упражнения.

— Май се омъжих за съседското момче — промърмори усмихнато тя. Лий коленичи в долния край на ваната.

— Защо се опитваше да вгорчаваш живота ми, когато бях момче?

— Никога не съм го правила — отговори тя и започна да сапунисва ръцете си.

— А кой ме бомбардираше с глинени куршуми и снежни топки? Кой разказа на Мери-Алис Пендъргаст, че съм си загубил ума по нея? Нейната майка показала на моята любовни писма, написани уж от мен.

— Защото ми отне Хюстън — отговори тихо Блеър. — С нея бяхме неразделни, но щом ти се появи, тя те обикна повече, отколкото мен.

Когато Леандър доста време не каза нищо, тя вдигна очи и забеляза, че той я гледа втренчено. Като че ли не искаше да повярва в думите й. Вече много години тя не беше мислила за детските дни, прекарани с него. Да, беше го намразила — още първия път, когато го видя. Но защо? Всички останали го харесваха, а Хюстън направо го обожаваше. Блеър обаче просто не можеше да го понася. Когато идваше у тях, тя бързаше да излезе от стаята.

— Може би… — прошепна тя.

— Какво може би?

— Може би съм искала да бъда твоя приятелка.

— Но това беше невъзможно, понеже Хюстън ме беше обсебила изцяло, така ли? — Лий вдигна единия й крак във въздуха и се зае да го сапунисва. Дългите му пръсти се плъзгаха все по-нагоре и по-нагоре.

— Говориш, сякаш цялата тази работа не те засяга. Но нали ти я помоли да се омъжи за теб. Сигурно си я обичал — продължи Блеър, докато наблюдаваше ръцете му и се наслаждаваше на докосванията им.

Лий сапунисваше пръстите й един по един.

— Сигурно е било така. Понякога дори не помнех как и къде съм помолил за ръката й. Мисля, че съм го направил във фазата, когато всеки мъж се стреми да докаже мъжествеността си. Всички мъже в Чандлър бяха правили предложение на Хюстън.

— Наистина ли? — отвърна поразена Блеър. — Тя никога не ми е разказала за тях. А при мен Алън беше единственият, който попита искам ли да се омъжа за него. Всички останали бяха…

— Глупаци — засмя се Лий, продължавайки да мие крака й.

— Но аз съм толкова различна — промълви Блеър и макар че нямаше причини за плач, очите й се напълниха със сълзи. — Винаги съм се старала да бъда като другите жени — мека и покорна като Хюстън. Вместо това станах лекарка. А после, когато получавах най-добри оценки в сравнение с колегите си мъже и жени, — виждах как се променят очите на мъжете, щом ме погледнеха. Ставаха студени и…

— Би могла да поработиш още над зашиването на раните — прекъсна я Лий, докато се зае с десния й крак.

— А всеки път, когато бях по-добра от някой мъж по специалността… — Очите й се разшириха. — Какво каза току-що?

— Когато бързаш, правиш бодовете твърде големи.

Блеър отвори уста, за да протестира, но веднага я затвори.

Беше сигурна, че шевовете й са безупречни, но веднага разбра, че Лий просто не иска тя да изпада в самосъжаление. Затова с усмивка вдигна очи към него:

— Ще ми покажеш ли как да ги направя по-добри?

— Ще ти покажа как всичко да стане по-добро — отговори той и така я погледна, че в сърцето й нахлу топла вълна. — Ония мъже са били глупаци — продължи той и насапуниса десния й крак. — Мъжът със самочувствие няма защо да се бои от една жена. Вярно е, че мина известно време, но ти все пак намери при мен своя дом.

— Да, намерих дом при годеника на сестра си — въздъхна Блеър.

Леандър помълча известно време, после взе лявата й ръка и сключи пръсти около нея.

— Мисля, че ако имах брат, след който тичат всички жени, а на мен не ми обръщат внимание, и аз щях да ревнувам.

— Ревност? Аз не съм… — Тази мисъл не беше й хрумвала никога досега, но може би истината беше именно в ревността й към Хюстън. — Тя олицетворяваше онова, което аз винаги съм искала да бъда. Не съм искала да ставам лекарка — аз просто трябваше да го направя. Исках да бъда като Хюстън — винаги с чисти ръце. Тя винаги имаше приятели. Имаше теб.

Без да вдига очи, Лий внимателно миеше дясната й ръка.

— Тя никога не ме е обичала.

Сякаш не го беше чула, Блеър продължи:

— Хюстън правеше всичко съвършено. Лесно печелеше приятели. Всички хора на десет мили наоколо я обичаха. Ако беше предвождала войските на Южните щати, те непременно щяха да спечелят Гражданската война. Хюстън е превъзходен организатор.

— И теб е организирала превъзходно. Сама се погрижи да ме отнемеш от нея.

— Аз — тебе? Не, това стана случайно. За всичко съм виновна аз. Хюстън няма нищо общо.

— Блеър — проговори тихо Лий, — на приема у губернатора възнамерявах да кажа на Хюстън, че развалям годежа.

— Да го развалиш? Съмнявам се, че каза подобно нещо, но сигурно не си го мислил сериозно.

Лий спря за миг да я мие.

— Та аз въобще не познавам Хюстън. Никога не съм я разбирал. Въпреки това виждам у теб неща, които са заложени и у нея. Хюстън отлично умее да крие мислите си зад проклетите си бели ръкавици. Кой знае по каква причина тя реши да се омъжи за мен още когато бяхме деца. За нея аз не бях личност, а само цел. Може би за теб медицината е същото, само че твоята цел е поставена правилно. Мисля, че Хюстън спешно се нуждаеше от претекст, за да развали годежа. Тя започваше да разбира, че от брака ни нищо няма да излезе.

— Трябваше да я видиш вечерта, когато мистър Гейтс й каза, че за теб трябва да се омъжа аз.

— А ти как би се почувствала, ако години наред си следвала медицина и някой прекрасен ден установиш, че припадаш при вида на кръвта? Или че ти прилошава от миризмата на карбол?

— Бих умряла — отговори тихо тя.

— Ето така се е чувствала Хюстън. Тя едва понасяше близостта ми. Никога не си говорехме, не се шегувахме, а когато се опитвах да я докосна, направо се вледеняваше.

— Просто не мога да си го представя — прошепна с искрен ужас Блеър.

Лий с усмивка се зае с горната част на тялото й, леко насапуниса врата и страните й.

— Вероятно инстинктивно е осъзнавала, че двамата с теб си подхождаме, затова те е изпратила на приема у губернатора.

— Но тя просто искаше да разгледа къщата на Тагърт и…

— Не ме карай да се смея! Госпожица ледената принцеса Хюстън Чандлър никога не е отстъпвала пред мъж, но щом се появи този Тагърт, бързо започна да се размразява. Помниш ли как го срещнахме в града? Той спря колата си до моята и жадно изгледа Хюстън. Тогава дори не ми хрумна, че всъщност би трябвало да ревнувам. Искам да кажа, ако бях наистина влюбен в Хюстън, както подобава на годеник. Но бях само любопитен.

— Тагърт… — промълви замислено Блеър. — Просто не мога да разбера как е могла да се влюби в този ужасен тип.

— Да, но той с готовност рискува живота си, за да ни помогне — възрази Лий. Гладките му насапунисани пръсти се придвижваха към гърдите й. — Бандата на Франки отвлече теб вместо Хюстън. Искаха откуп от петдесет хиляди долара. Тагърт донесе не само револвера си, но и исканите от тях пари.

Блеър не чуваше думите му, защото ръцете му се плъзгаха по гърдите й. Тя вдигна ръце, постави ги върху неговите и се отпусна назад, за да се наслади докрай на милувките му.

Леандър се изправи и я издърпа от водата. Мократа й кожа полепна по неговата.

— Доста дълго чаках този миг — усмихна се той.

Лий явно умееше да се освобождава бързо от дрехите си, защото беше съвсем гол, когато я положи на дивана. След като беше задоволил първата си страст, сега се зае да изследва тялото й. Блеър имаше чувството, че това сладостно мъчение никога няма да свърши. Той отблъсна ръцете й, които посягаха да го прегърнат, за да изпита докрай удоволствието с ръце и устни да изследва цялото й тяло и да трие кожата си в нейната, докато тя едва не загуби свяст от желание.

Когато легна върху нея, Блеър се вкопчи в него с цялото си тяло, но той беше дразнещо бавен, не позволяваше да го притесняват, употреби много време в първите дълги тласъци. Когато най-после ускори движенията си, желанието на Блеър се беше засилило до такава степен, че експлозията всеки миг можеше да избухне.

Когато най-сетне двамата заедно достигнаха върха, освобождаването от натрупаното напрежение беше толкова силно, че за миг Блеър помисли, че умира. Тялото й тръпнеше и тя не можеше да се отдели от него.

Лий внимателно се плъзна настрани и усмихнато проговори:

— Знаех си, че ще бъдем страхотен екип.

— Това ли е единствената причина, поради която се ожени за мен? — В гласа й прозвуча горчива сериозност.

А Лий отговори също така сериозно:

— Това и шевовете ти.

— Ах, ти! — изпъшка тя и заби нокти в ребрата му, но Лий моментално се изтърколи от дивана.

— Хайде, ставай, ще те водя на разходка. Искам да ти покажа някои места в околностите.

Блеър не беше свикнала да го вижда без дрехи. Единствените голи мъже, които беше виждала досега, бяха трупове върху студени мраморни маси. Лий беше по-жив от всеки друг човек, когото беше познавала някога.

— О, не, недей пак! — засмя се той и я издърпа да стане. — Иди горе и облечи нещо. В скрина до стълбата ще намериш няколко стари рокли. Избери си нещо подходящо — подкани я той и здраво я потупа по твърдото голо задниче.

Блеър хукна нагоре по стълбата, отвори скрина и започна да рови в наредените дрехи. На стената зад нея имаше огледало и тя не се стърпя да не се огледа в него. Кожата й пламтеше, бузите й бяха розови, очите блестяха. Косата, която винаги беше опъната назад, за да не й пречи на работата, сега беше разпиляна по раменете и приличаше на буйна лъскава грива.

Дали Леандър наистина я обичаше? Поне не се отвращаваше от близостта й, а и беше положил много усилия да я завладее. А може би просто му трябваше втори хирург за операции и добра партньорка в леглото?

— Имаш само три минути! — извика отдолу Лий.

— И как ще ме накажеш, ако се забавя? — попита тя.

— С въздържание.

Блеър със смях се напъха в една фланелена риза и дебел платнен панталон. Панталонът беше доста къс, но все пак скриваше голяма част от тялото й. Беше толкова широк в талията, че трябваше да го придържа с две ръце.

Долу Лий тъкмо пълнеше раницата с провизии.

— Имаш ли някакъв колан? — попита Блеър и когато той вдигна очи към нея, с коварна усмивка отпусна панталона, който се свлече на земята. Беше възнаградена за постъпката си с трагично охкане.

Лий посегна към един пирон до печката, откачи въжето, което висеше там, и отиде при нея. Коленичи и прекара въжето през всички гайки на колана. После вдигна панталона и покри с целувки краката й от долу нагоре, така че накрая Блеър се залюля като тръстика в ръцете му. Но накрая беше обута и пристегната с колан.

Лий пристъпи към вратата.

— Хайде, тръгваме! — Този път коварна усмивка играеше по неговите устни.

С омекнали колене Блеър излезе навън.