Сърце от пламък

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

След целия преживян ужас Блеър и съпругът й останаха още седем часа в болницата, докато закърпят всички млади мъже, изпотъпкани и тежко наранени от побеснелите говеда. Накрая Блеър беше изтощена до крайност. Беше толкова уморена, че нямаше сили дори да се ядоса, когато някакъв тайнствен глас потърси Лий по телефона и той веднага излезе от болницата, без да й каже къде отива и защо.

Когато се стъмни, тя си тръгна. По пътя се отби в пощата и изпрати телеграма на приятелката си, доктор Луиза Блийкър:

Пристигна в къщи и без да обръща внимание на протестите на мисис Шейнс, не пожела да вечеря и се качи в спалнята си. Падна на леглото, както си беше облечена, и потъна в дълбок сън без сънища.

Събуди я някакъв шум. Някой се опитваше да отвори вратата на спалнята.

— Лий? — повика тя, но никой не й отговори. Надигна се сънено, отиде до вратата и я отвори. Пред нея стоеше Леандър — мръсен, със скъсана риза, покрита с кървави петна.

— Какво стана? — извика тя и веднага се разсъни. — Кой е ранен?

— Аз — промълви Леандър и политна в стаята.

Блеър почувства, че стомахът й се преобръща, и остана на мястото си като вцепенена. Леандър се олюля към леглото.

— Ще се наложи да ме превържеш — пошепна той и започна да се съблича. — Раната не е тежка, но много кърви.

Блеър моментално се отърси от вцепенението си, измъкна лекарската си чанта от шкафа, извади ножиците и започна да разрязва ризата. После сложи ръката му на рамото си и огледа раните. Две дълги кървави ивици прорязваха гръдния му кош точно над сърцето. На едно място имаше оголени ребра. Блеър беше виждала достатъчно огнестрелни рани и веднага разбра, че се касае именно за такива. Тъй като кръвотечението беше много силно, нямаше опасност от инфекция.

С пресъхнали уста Блеър промълви:

— Трябва да почистя раните. — После с треперещи ръце извади от чантата инструменти и дезинфекционни средства.

— Блеър — обади се Лий. Очевидно болките бяха почти непоносими, но това личеше единствено по неравното му дишане. — Трябва да ми помогнеш и в друго отношение. Предполагам, че мъжете, които стреляха по мен, ей сега ще ме потърсят тук и ще поискат да ме арестуват.

Блеър мислеше единствено как по-добре да затвори раните и първоначално почти не схвана смисъла на думите му. За пръв път лекуваше човек, когото обичаше. Надяваше се да бъде последен. По лицето й потекоха вадички пот, косите й залепнаха на челото.

Лий я хвана за брадичката и обърна лицето й към своето.

— Разбра ли ме? Няколко души ме преследват и ще бъдат тук, само след минути. Трябва да ги накараш да повярват, че цялата вечер съм си бил в къщи. В никакъв случай не бива да разберат, че са стреляли по мен.

— И че са те ранили — отговори с равен глас Блеър и започна да превързва раните, които беше почистила грижливо. — Кои са тези хора?

— Аз… Предпочитам да не ти го кажа сега.

Блеър беше полумъртва от тревога и преизпълнена със страх за живота му, но все пак една част от нея ужасно се разгневи, че мъжът й я моли за помощ, но не желае да й каже нищо повече.

— Преследват те агентите на Пинкертън, нали? — Почувства злобничко удовлетворение, когато Лий я изгледа с искрено смайване.

— Сигурно си въобразяваш, че аз от нищо нямам понятие, но знам много повече, отколкото си мислиш. — Тя залепи превръзката и продължи: — Не се движи, защото пак ще почне да кърви.

Без да каже повече нито дума, тя отиде до гардероба и извади нощницата и халата, които беше носила през сватбената нощ. Съблече лекарската си униформа и бързо се пъхна в ефирните коприни. Леандър седеше на леглото и смаяно я наблюдаваше. Явно не разбираше какво трябва да означава целият този маскарад.

— Да видим дали ще имам време да се подготвя — прошепна тя и му хвърли чиста риза. — Можеш ли да се облечеш сам? А аз ще повися с главата надолу.

Лий усещаше силни болки и беше толкова смаян от думите й, че изобщо не посмя да я попита какво смята да прави, а мълчаливо се постара да се съблече сам. В това време Блеър легна напреки на леглото и главата й увисна надолу.

В този миг някой затропа с юмруци по вратата и двамата замръзнаха по местата си.

Блеър се изправи.

— Не бързай. Аз ще ги задържа колкото се може по-дълго.

Тя се погледна в огледалото и разпусна косите си. Буйната грива се разпиля по раменете й и я направи още по-привлекателна.

— Как изглеждам? — попита тя и се обърна към мъжа си. Лицето й беше зачервено от нахлулата в главата й кръв, а косите висяха разбъркани по раменете й. Всеки би предположил, че тази жена току-що се е любила.

Когато отвори входната врата, Блеър беше изненадващо спокойна. Пред нея застанаха трима силни и яки мъже с коварни физиономии. Те почти я избутаха и се втурнаха в антрето.

— Къде е той? — изкрещя единият.

— Ей сега ще се облека и ще дойда с вас — отговори спокойно Блеър. — Отивам да взема чантата си.

— Не искаме вас — отговори другият. — Искаме доктора.

Блеър застана на второто стъпало и мъжете учудено вдигнаха очи към нея.

— Ще трябва да се задоволите с това, което ви се предлага — заговори сърдито тя. — Вече ми писна от този еснафски градец. Все едно, дали ми вярвате или не, но аз съм също толкова добър доктор, колкото и съпругът ми. Щом се нуждаете от помощ, с удоволствие ще ви лекувам. Леандър е уморен и има нужда от сън. Уверявам ви, че аз умея да шия рани също толкова добре, колкото и той. Надявам се, че се разбрахме. Сега отивам да взема чантата си. — Тя се извърна и изкачи още едно стъпало.

— Момент, госпожо, на нас не ни трябва лекар. Дошли сме да отведем мъжа ви в затвора.

— Какво? Искате да затворите мъжа ми? Защо? — стресна се тя и в очите й пролича искрено смайване.

— Защото беше на едно място, където няма какво да търси, затова.

Блеър бавно слезе едно стъпало надолу и тихо попита:

— И кога твърдите, че е бил там?

— Преди около час.

Тя само ги изгледа и се опита да приведе косите си в ред. Никога не обръщаше внимание на външността си, но тази вечер трябваше да изглежда колкото се може по-прелъстителна. Робата се свлече надолу и разкри прекрасните й рамене. Блеър с усмивка се обърна към мъжете.

— Но преди час съпругът ми беше тук — с мен.

— Имате ли доказателства? — попита единият от мъжете. Другите двама гледаха с отворена уста красивата жена.

— Никакви доказателства — усмихна се благосклонно тя. — Но пък ви давам думата си на дама, която носи името Чандлър. Както би трябвало да знаете, този град е наречен на баща ми. Но щом се съмнявате в твърденията ми… — И тя невинно изгледа мъжете, които явно бяха смутени и объркани.

— Никой не би се усъмнил в думите ти, мила — проговори зад нея Лий. Лицето му беше зачервено и той изглеждаше уморен. Но кой ли мъж изглеждал бодър, когато току-що се е забавлявал със съпругата си?

— Доколкото чух, вие твърдите, че преди час съм бил някъде другаде. — Той бавно тръгна надолу по стълбата и застана зад Блеър. Мъжете, които стояха долу, помислиха, че жената нежно се обляга на мъжа си, но в действителност тя го подкрепяше.

В тъмното малко антре се възцари тишина. Блеър и Леандър затаиха дъх, наблюдавайки мъжете, които отстояха пред стълбата и ги зяпаха вцепенени. В крайна сметка водачът им изпусна шумна въздишка.

— Сигурно си мислите, че този път ни се изплъзнахте, Уестфийлд, но ви уверявам, че се лъжете. Когато и да е, ще ви хванем.

После обърна очи към Блеър.

— Ако искате да запазите съпруга си жив, дръжте го до себе си в къщи.

Без да кажат нито дума, двамата съпрузи изчакаха мъжете да напуснат къщата и затвориха вратата след тях. Блеър заключи и когато се обърна, видя, че лицето на Лий е смъртнобледо. Изтича, хвана го за лакътя и му помогна да се изкачи в спалнята.

Тази нощ Блеър почти не мигна. Седеше до заспалия Лий и наблюдаваше движенията на гръдния му кош, сякаш се боеше, че той всеки миг ще престане да диша. Седя така цялата нощ и бдя над него. Непрекъснато си повтаряше, че куршумите са минали на милиметри от сърцето му, разтреперваше се и здраво стискаше ръката му.

Лий спеше неспокойно. Няколко пъти отвори очи, усмихна й се в полусън и после отново задряма.

Объркани мисли лудо се блъскаха в главата й: от ужаса, че мъжът и едва е избягнал смъртта, през прозрението, че за нея няма живот без него, до възмущението, че вършеше нещо, от което тя е изключена и което можеше да му коства живота.

На зазоряване, когато стаята се изпълни със сива утринна светлина, Лий се събуди и седна в леглото, Блеър дръпна завесите на прозореца.

— Как се чувстваш? — попита тя.

— Вцепенен, ранен, разбит и гладен.

Тя се опита да му се усмихне, но устните не искаха да й се подчиняват. Всички мускули я боляха след седенето с часове край леглото.

— Ще ида да ти приготвя закуска.

Събра кървавите ленени кърпи и остатъците от ризата на Лий и ги отнесе на долния етаж. Поне това предимство имаше жилището на двама лекари: никой нямаше да се учуди на кървавите парцали в кофата за боклук.

Беше твърде рано за мисис Шейнс, затова Блеър сама направи бъркани яйца за двамата, отряза няколко дебели филии бял хляб и наля две чаши студено мляко. Нареди всичко на таблата и я отнесе в спалнята. Когато видя, че Лий е успял да се облече сам, безмълвно нареди нещата на малката масичка до прозореца.

Лий с въздишка се отпусна на стола и започна да яде, докато Блеър седеше насреща му и човъркаше яйцата с вилицата си.

— Хайде, кажи какво те мъчи — промърмори Лий.

— Нищо ми няма — отговори тя и отпи глътка мляко.

Той улови ръката й.

— Не виждам ли как трепериш? Също като вчера сутринта.

Блеър безмълвно изтръгна ръката си.

— Предполагам, че ще идеш в болницата. И ще работиш цял ден.

— Трябва да се мярна там. Трябва да се преструвам, че нищо не се е случило. Хората не бива да узнаят къде съм бил снощи.

— Никой няма право да го узнае, нали? — изфуча тя и удари с юмрук по масата. В следващия миг скочи на крака и изкрещя: — Я се погледни! Не можеш дори да седиш, а искаш цял ден да висиш в операционната! А помисли ли за пациентите си? Можеш ли да оперираш с тези несигурни ръце? Къде беше снощи? Толкова ли е важно, та рискуваш живота си заради това?

— Не мога да ти кажа — отговори тихо Лий и отново се зае с яйцата. — Много ми се иска, но не мога.

Напиращите сълзи я задушаваха.

— Вчера сутринта ме нападна като луд, защото съм рискувала живота си. Забрани ми да се доближавам до миньорските лагери. Но сега нещата се обърнаха и ти не ми признаваш правото да се тревожа за теб. О не! Не ми е позволено дори да знам какво прави мъжът ми и защо стрелят по него! Мое задължение е да бъда послушна съпруга, да си седя в къщи и да кърпя раните на съпруга си, когато се върне окървавен. посред нощ. Позволено ми е да флиртувам с агентите на Пинкертън в собствената си къща, но не бива да знам защо трябва да го правя. Позволено ми е да гледам, че съпругът ми страда, но ми е забранено да попитам за причината. Я ми кажи, ти също ли стреляш по хората, когато излизаш нощем? Само дивеч ли си, или и ловец? Може би нощем убиваш също толкова хора, колкото денем лекуваш…

Със сведена глава Лий продължаваше да яде — бавно и методично.

— Блеър, казах ти всичко, което можех да ти кажа. Имай ми доверие.

Блеър обърна глава и се опита да преглътне сълзите си.

— Както подобава на милата, послушна и покорна женичка, нали? Тя си стои в къщи, чака мъжа си и не задава въпроси. Но аз не съм като тия жени! Винаги съм била непокорна и дръзка! Винаги съм била участник и никога зрител. Затова сега искам да узная в каква каша съм се забъркала.

— По дяволите, Блеър — избухна Лий, но веднага затвори очи, защото раните му не понесоха резките движения. — Не е лошо поне веднъж да се задоволиш с ролята на зрител. Казах ти всичко, което можех да ти кажа. Не искам да се забъркваш още повече в тази работа. И без това те забърках достатъчно.

— Искаш да си остана невинна, така ли? За да мога с чиста съвест да твърдя пред съда, че не знам нищичко и въобще не съм си помислила нещо лошо, когато съпругът ми се е върнал посред нощ с пробити от куршум гърди. Това ли искаш?

— Горе-долу — промърмори Лий, остави вилицата и я погледна право в очите. — Каза, че ме обичаш, че си ме обичала много отдавна. Е, сега ти се удава случай да го докажеш. Ако наистина ме обичаш, ще ми се довериш и поне веднъж в живота си ще обуздаеш непокорството си. Моя те, откажи се от ролята на участник в събитията. Сега си ми необходима не като колежка или равноправна партньорка, а именно като съпруга.

Блеър се изправи и дълго го гледа в очите.

— Може би си прав, Лий — промълви най-после тя. — Мисля, че до днес не знаех какво означава да си съпруга. — Гласът й звучеше изненадващо меко. — Обещавам ти, че ще се науча да бъда истинска съпруга. Ще ти вярвам и никога вече няма да те питам къде ходиш. Но щом решиш да ми се довериш, ще седна и ще те изслушам.

Болезненото изражение на лицето му постепенно изчезна. Той се надигна от стола си и се опря с дясната ръка на масата. Блеър изтича да му помогне.

— Лий — продължи тя, — най-добре е днес да идеш в клиниката. Там не е нужно да оперираш, мисис Кребс ще ти помага и няма да стоиш прав. Освен това там е пълно с жени и ако дойде агент на Пинкертън, непременно ще се набие на очи.

— Чудесна идея — отговори той и я целуна по челото. — Много обичам такива думички.

— Просто се опитах да бъда добра съпруга. Ела, ще ти помогна да се облечеш.

— А ти какво ще правиш? Не е ли време също да се облечеш?

— Честно казано, чувствам се твърде уморена. Толкова ужаси преживях вчера сутринта, през нощта и днес рано-рано, та смятам, че съм заслужила почивката си. Ще остана у дома и дори малко ще помързелувам.

— Да, разбира се, защо не? — отговори Лий. Звучеше съвсем разумно, макар че за пръв път чуваше подобни приказки от устата на Блеър. — Остани в къщи и си почини. Аз ще поработя в клиниката.

Блеър се усмихна под сведените си мигли.

— Какъв прекрасен съпруг имам!

Само пет минути, след като Лий излезе от къщи, Блеър се обади на сестра си и попита:

— Хюстън, къде да си купя десет килограма ароматни соли за баня? Как да си поръчам маникюристка в къщи? Кой може да ми доставя всеки ден богат асортимент сладкиши и бонбони? Къде да си купя луксозни копринени конци за бродиране? Не се смей — най-късно тази вечер трябва да съм оборудвана с всичко необходимо за една идеална съпруга. Ще изпълня желанието на скъпия си съпруг и ще бъда онова, което му се струва, че иска. Затова престани за малко да хихикаш и отговори подробно на въпросите ми!