Сърце от пламък

ГЛАВА ПЪРВА

Чандлър, Колорадо. Май 1892 г.

Блеър Чандлър беше застанала мълчаливо насред разкошния салон в дома Чандлър, обзаведен с тромави тъмни мебели с резбовани крака и дантелени калъфи. Нямаше никакво значение, че преди много години майка й се омъжи повторно и къщата беше платена от новия й съпруг Дънкан Гейтс: хората в града все още вярваха, че домът е собственост на Уилям Хюстън Чандлър, мъжа, който го планира и построи, но почина, преди да е направил първата вноска.

Блеър наведе очи към пода, защото не искаше никой да забележи гневните синьо-зелени огънчета в очите й. Вече цяла седмица живееше в дома на втория си баща, а не беше разменила нито една разумна дума с този тромав, набит мъж. Той непрекъснато я ругаеше.

Всеки непредубеден зрител би я сметнал за скромна млада жена в тъмносиня кадифена пола, която скриваше зад широките си плисета гъвкавите форми на изваяното й тяло. А лицето й излъчваше такава весела и жизнена красота, че никой не можеше да предположи какъв горещ темперамент е скрит зад нея. Но този, който познаваше отблизо Блеър Чандлър, знаеше, че тя умее да отстоява правото си във всеки спор.

А Дънкан Гейтс й даде повод за това още в самото начало, като изобщо не се опита да скрие отношението си към нея и към това, че тя твърде много се различава от представите му за една „истинска“ лейди. В тези представи не се включваха млади дами, изучили медицинската професия и знаещи как се лекуват огнестрелни рани. Не можеше да проумее, че Блеър ще използва шивашките си умения както за съшиване на продупчени от куршуми вътрешности, така и за бродиране на калъфи за мебели.

Цяла седмица той продължаваше да мърмори и да й намира кусури и тя вече не можеше да го понася. Затова започна да му отговаря в същия тон. За съжаление точно в този миг обикновено влизаха майка й или сестра й и задушаваха в зародиш всяка караница. Блеър бързо стигна до извода, че мистър Гейтс управляваше с желязна ръка своя дом и жените, които принадлежат към него. Той можеше да говори каквото си иска, но на никоя жена не беше позволено да има собствено мнение.

— Надявам се, че навреме ще се осъзнаеш и ще се откажеш от тия медицински глупости — изфуча в този миг Гейтс. — Една лейди си стои в къщи. И без това женските й функции страдат, когато се опитва да си служи с разума си. Междувременно доктор Кларк го доказа научно.

Блеър въздъхна дълбоко, без да удостои дори с поглед омачкания от много четене трактат, който мистър Гейтс размахваше във въздуха. Заключенията на доктор Кларк се разпространяваха в стотици хиляди екземпляри сред грамотния народ и бяха донесли голяма вреда на жените, които мечтаеха да получат образование.

— Нищичко не е доказал доктор Кларк — отговори уморено Блеър. — Написал е, че е прегледал една-единствена четиринадесетгодишна ученичка с плосък бюст и от резултатите на този единствен преглед прави извода, че при учените жени е застрашена способността за продължаване на рода. Твърденията му не почиват на никакви научни доказателства.

Мистър Гейтс почервеня от гняв.

— Не позволявам подобно нахалство! Само защото са ти позволили да се наричаш доктор, нямаш право да се държиш невъзпитано. Не и в моя дом!

Според Блеър този човек отново прекрачваше всяка граница на приличието.

— Откога тази къща е твоя? — избухна тя — Баща ми я…

В този миг в салона влезе сестра й Хюстън, застана между двамата и умолително изгледа Блеър.

— Мисля, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент. Не е ли време да отидем оттатък? — промълви тя с хладния, сдържан глас, който нервираше Блеър също толкова, колкото и простащината на мистър Гейтс.

Блеър зае мястото си край голямата махагонова маса. По време на вечерята отговаряше едносрично на раздразнените въпроси на втория си баща. Мислите й бяха при сестра й.

Толкова се радваше, че се връща в Чандлър, че ще види отново майка си, сестра си и приятелите от детските игри. Бяха минали цели пет години от последното й идване у дома. Тогава тя беше седемнадесетгодишна, изпълнена с ентусиазъм, в самото начало на следването си. Вероятно е била погълната изцяло от себе си и не е усетила атмосферата, в която живеят майка й и сестра й.

Но този път почувства тъга още щом слезе от влака. Хюстън я посрещна на гарата и Блеър бързо се убеди, че никога досега не е срещала по-съвършен пример за твърда, студена, непримирима жена. Сестра й приличаше на изработен от лед идеал за женска красота.

Нямаше нито сърдечно посрещане на гарата, нито доверителен разговор в каретата по пътя към Вила Чандлър. Блеър се опита да заговори с Хюстън, но срещна само хладния й, отнесен поглед. Дори споменаването на Леандър, годеника на Хюстън, не разчупи леда между тях.

Половината път седяха безмълвно една срещу друга. Блеър беше сложила на скута си новата си лекарска чанта и я притискаше до себе си, сякаш някой беше решил да й я отнеме. Когато влязоха в града, тя се загледа през прозореца.

През петте години от последното й посещение градът се беше изменил невероятно. Блеър имаше чувството, че тук всичко е още в начален стадий на развитие, докато градовете по Източното крайбрежие се отличаваха с мощното си съзнание на пазители на традициите.

Къщите с претенциозните им фасади — някой веднъж беше нарекъл този стил викторианска архитектура на Запада — бяха нови, много от тях в строеж. Когато Уилям Чандлър дошъл по тези места, градът бил само едно красиво земно кътче с богати въглищни находища непосредствено под повърхността. Тогава нямало влак, нито градски център, нито име за няколкото търговски пункта, в които купували стоките си шепата скотовъдци, заселили се наоколо. Бил Чандлър скоро променил тези места из основи.

Когато завиха във входната алея на дома Чандлър — или на Вила Чандлър, както го наричаха тукашните хора, — Блеър с доволна усмивка се вгледа във фасадата на триетажната сграда. Градината, засадена от майка й, блестеше с обилната си зеленина и ароматът на цъфналите рози се носеше навсякъде. Сега от тротоара към къщата водеше стълба, тъй като хълмът беше частично изравнен заради новата алея за коне, иначе почти нищо не беше променено. Тя пристъпи под издадения покрив на широката веранда, която обикаляше цялата къща, и влезе през една от двете предни врати.

Само десет минути след пристигането си Блеър беше узнала причината за променения нрав на сестра си.

В салона беше застанал мъж, толкова масивен и тежък, че дори и най-самоувереният скален блок би му завидял, а погледът, с който я посрещна, напълно се покриваше с вида му.

Блеър отиде да живее при вуйчо си и леля си в Пенсилвания, когато беше на дванадесет години. Там тя се подготвяше за следването по медицина и с течение на годините забрави какъв тиранин е вторият й баща. Още при посрещането, когато с любезна усмивка му протегна ръка, той й даде да разбере, че за него тя е лоша жена и че никога няма да й позволи да внася смут в неговия дом.

Блеър объркано и с недоумение беше изгледала майка си. Оупъл Гейтс беше отслабнала, движенията й бяха забавени, но още преди Блеър да успее да отговори на забележката на мистър Гейтс, майката пристъпи към дъщеря си, прегърна я сдържано и я отведе на горния етаж.

Първите три дни изминаха в мълчание. Блеър се ограничаваше с ролята на безучастен наблюдател. Но това, което видя, я уплаши до дън душа.

Сестрата, която помнеше — това засмяно, жизнено момиче, с което си играеха, дори понякога дръзко си разменяха местата и правеха какви ли не бели, — тази сестра беше изчезнала или беше погребана толкова дълбоко, че никой да не може да я открие.

Тази Хюстън, която непрекъснато измисляше нови игри, Хюстън, която беше толкова жизнена, Хюстън артистката, тази Хюстън беше заменена от една желязна млада дама, която имаше повече рокли от всички останали момичета в Чандлър, взети заедно. Изглежда, Хюстън ограничаваше жизнеността си единствено в ежеседмичните покупки на красиви нови рокли.

На втория ден от пребиваването си в Чандлър Блеър узна от една приятелка нещо, което й даде надежда, че сестра й все пак не търси смисъла на живота си само в повърхностните занимания. Всяка сряда Хюстън се преобличаше като дебела стара жена и с карета с четири коня заминаваше за миньорските лагери извън града, където раздаваше хранителни продукти. Това начинание съвсем не беше безопасно, тъй като лагерите бяха строго охранявани, за да не се допусне проникването на профсъюзни идеи сред работниците. Ако хванеха Хюстън, че раздава на миньорските жени нелегално внесени стоки — продукти, които не бяха купени от магазините на минната компания, — можеха да я изправят пред съда, а още по-вероятно беше охраната веднага да я застреля.

Но на третия ден надеждите на Блеър почти се изпариха, защото този ден тя се срещна отново с Леандър Уестфийлд.

Когато семейство Уестфийлд се премести в Чандлър, близначките бяха шестгодишни. Блеър тъкмо седеше със счупена ръка в стаята си, когато дванадесетгодишният Леандър направи първата си визита в дома им, придружен от петгодишната си сестра. Блеър узна всичко от разказите на сестра си. Без да обръща внимание на майчината заповед, Хюстън се беше промъкнала в стаята на сестра си, за да й съобщи, че току-що се е запознала с мъжа, за когото един ден ще се омъжи.

Блеър я изслуша с широко отворени очи. Хюстън винаги знаеше какво иска и се изразяваше като възрастна.

— Той е точно този тип мъже, които обичам. Спокоен, интелигентен, много красив и желае да стане лекар. Междувременно ще науча всичко, което трябва да знае съпругата на лекаря.

Ако можеше, в този миг Блеър би разтворила очите си още по-широко.

— Попита ли те дали искаш да се омъжиш за него? — прошепна тя.

— Не — отговори й Хюстън и свали от ръцете си безукорно белите ръкавици. Когато Блеър носеше такива неща, по тях най-много след половин час се появяваха черни петна.

— Младите мъже като Леандър все още не мислят за женитба, но ние, жените трябва да се замислим отрано. Аз вече реших. Ще се омъжа за Леандър Уестфийлд, щом той завърши медицинското си образование. Естествено първо трябва да получа съгласието ти. Не мога да се омъжа за него, ако ти не го харесваш.

Блеър се почувства поласкана, че получава подобни пълномощия от Хюстън, и напълно сериозно се зае да ги осъществи. Беше много разочарована, когато се запозна с Леандър и установи, че той изобщо не е мъж, а едно високо, стройно, красиво момче, което говореше твърде рядко. Блеър обичаше момчета, които тичаха с нея по поляните, хвърляха камъни и я учеха да свири с два пръста. След няколко незадоволителни беседи с Леандър постепенно й стана ясно какво харесват хората в това момче, особено след случая с Джими Самърс, който падна от едно дърво и си счупи крака. Никое от момчетата не знаеше какво да направи, всички стояха и гледаха как той се превива от болки. Но Лий веднага взе нещата в свои ръце и изпрати едно момче при лекаря, а друго при мисис Самърс. Блеър го наблюдаваше с възхищение, а когато се обърна към сестра си, Хюстън само леко кимна с глава сякаш за да потвърди окончателно, че е решена да стане мисис Леандър Уестфийлд.

Блеър беше готова да признае, че Леандър има и някои добри качества, но тя така и не успя да го обикне. Намираше го твърде самоуверен, твърде вглъбен в себе си… твърде съвършен. Естествено тя никога не каза на Хюстън истинското си мнение за избраника й. Надяваше се, че с годините той ще се промени и ще стане поне малко по-човечен. Но и тази надежда не се изпълни.

Преди няколко дни Лий беше дошъл да вземе Хюстън за чай. И тъй като Оупъл беше отишла в града, а мистър Гейтс — в своята пивоварна, Блеър имаше случай да поговори насаме с него, докато Хюстън се преобличаше. Щеше да мине цяла вечност, докато я пристегнат в сложните творения от коприна и дантели, които носеше винаги.

Блеър сметна, че щом двамата са лекари, ще имат достатъчно теми за разговор и това ще бъде база за по-добри отношения помежду им.

— Следващият месец започвам работа като стажантка в болницата „Свети Йосиф“ във Филаделфия — започна тя, след като зае място срещу него в предния салон. — Казват, че болницата е превъзходна.

Леандър само я изгледа с оня пронизващ поглед, който беше характерен за него още в момчешките му години. Беше й невъзможно да разбере какво става в главата му.

— Питам се, дали има начин да те придружа някой път при визитациите ти в болницата на Чандлър — продължи тя. — Може би ще ми дадеш някои добри съвети, които ще ми бъдат от полза в лекарската практика.

Мина твърде дълго време, преди Лий да отговори:

— Не вярвам, че ще мога да го осъществя.

— Мислех, че между двама лекари…

— Не съм сигурен, че управителният съвет на болницата ще признае една жена за пълноценен лекар. Бих могъл да те взема със себе си в женската болница.

В университета я бяха предупредили, че подобни отговори са нещо обичайно.

— Може би ще се изненадаш, но аз ще продължа образованието си в областта на хирургията и ще специализирам женски болести. Не всички жени-лекари искат да станат само по-добри акушерки.

Леандър вдигна вежди и я изгледа от глава до пети по толкова безсрамен начин, че Блеър се запита, дали всички мъже в Чандлър смятат жените за идиотки, които е най-добре да бъдат затворени в къщи.

Въпреки това не й се искаше да скъса окончателно с него. Все пак двамата бяха вече възрастни хора и трябваше да забравят детските глупости. Щом той беше мъжът, избран от Хюстън за неин съпруг, нека си го вземе — тя, Блеър, нямаше да живее с него.

Но след още няколко дни, когато прекара повече време със сестра си, съмненията й, че този брак е подходящ за двамата, отново се усилиха, защото в компанията на Лий Хюстън се държеше още по-скромно от обикновено. Двамата рядко разменяха по някоя дума помежду си. Немислимо беше да ги видиш да хихикат, събрали глави, както често правят влюбените двойки. Ние с Алън се държим съвсем другояче, мислеше Блеър.

А тази вечер, докато седяха на масата, положението като че ли още повече се изостри. Блеър се беше наситила на непрекъснатите укори на втория си баща и не желаеше повече да приема мълчаливо тираничната атмосфера, която разрушаваше живота на сестра й. Когато Гейтс за кой ли път се опита да я укори в нещо, тя избухна и му изкрещя, че е достатъчно, дето е съсипал живота на сестра й — тя, Блеър, няма да му позволи подобно нещо.

Още в същия миг младата жена съжали за думите си и поиска да се извини, но точно тогава в столовата влезе Негово кралско величество Леандър Уестфийлд и всички обърнаха очи към него, сякаш някоя високопоставена личност ги удостояваше с присъствието си. Блеър си представи много ясно как сестра й ще пожертва невинността си за този студен, безчувствен мъж. А когато Леандър нарече Хюстън своя годеница с тон на истински собственик, Блеър не можа да издържи. Очите й се напълниха със сълзи, тя скочи и избяга от стаята.

Нямаше понятие колко време е плакала, когато в стаята влезе майка й, прегърна я и я залюля като малко дете.

— Кажи ми какво те мъчи — пошепна Оупъл и поглади дъщеря си по косите: — Иска ти се да се върнеш в къщи, нали? Зная, че мистър Гейтс се постара да направи пребиваването ти тук не особено приятно, но той има най-добри намерения. Иска да си имаш дом и деца и се страхува, че щом станеш лекарка, никой мъж няма да те вземе. Не е нужно да оставаш дълго при нас, ако желаеш да се върнеш при Фло и Хенри и да започнеш работа в болницата.

Думите на майка й доведоха до нов поток сълзи.

— Не става въпрос за мен — изхълца Блеър. — Аз мога по всяко време да напусна тази къща, но не и Хюстън. Тя е в толкова лошо положение, а вината за това е моя и само моя. Отидох си и я оставих в ръцете на този ужасен мъж. Сега е толкова нещастна!

— Блеър — заговори твърдо Оупъл, — мистър Гейтс е мой съпруг и какъвто и да е той, аз го уважавам и не мога да допусна да говориш така за него.

Блеър вдигна към майка си мокрите си от сълзи очи.

— Но аз не говоря за съпруга ти. Имам предвид Леандър. Хюстън е изцяло в негова власт.

— Лий? — попита слисано Оупъл. — Но Леандър е великолепно момче! Знаеш ли, че всички млади дами на Чандлър биха дали живота си, за да танцуват поне веднъж с него? А нашата Хюстън ще се омъжи за него. Надявам се, че твоята тревога не е сериозна. Защо смяташ, че Хюстън не бива да се омъжи за Лий?

Блеър се освободи от прегръдката на майка си.

— Аз винаги съм била единствената в това семейство, която го вижда такъв, какъвто е в действителност! Наблюдавала ли си поне веднъж как се държи Хюстън, когато е с него? Тя се превръща в парче лед! Седи, сякаш се страхува от целия свят и най-вече от Лий. По-рано обичаше да се смее и да се забавлява, сега дори не се усмихва. О, мамо, в този миг ми се иска никога да не бях излизала от къщи! Ако си бях останала тук, щях да направя всичко, за да предотвратя този годеж.

Блеър отново изтича при майка си и скри лице в скута й. Оупъл се усмихна и трогнато се вгледа в дъщеря си.

— Не, не биваше да оставаш тук — отговори меко тя. — Иначе щеше да станеш като Хюстън, която вярва, че единственият смисъл в живота на жената е да създаде дом за мъжа, когото обича. Тогава светът щеше да загуби една чудесна лекарка. — И тя леко повдигна лицето на Блеър към своето. — Та ние въобще не знаем как се държат един с друг Лий и Хюстън, когато никой не ги наблюдава. Никой не знае какъв е частният живот на човека до него. Предполагам, че ти също имаш своите тайни.

Блеър веднага помисли за Алън и страните й поруменяха. Но сега не беше моментът да заговори за него. След няколко дни той щеше да дойде тук и тогава може би щеше да има до себе си човек, който да я подкрепи.

— Нали ги виждам — продължи упорито Блеър. — Не разговарят, не се докосват. Досега не съм забелязала нито един влюбен поглед! — Тя скочи. — И ако искам да съм честна, аз никога не съм могла да понасям този надут, високомерен и толкова обичан в града мистър Леандър Уестфийлд. Той е един от ония разглезени богаташки синове, които получават всичко на сребърна табла. Разочарование, лишения, напрегнат труд — това за него са само понятия и никога не е чувал думичката „не“. Докато следвах, съседното висше медицинско училище за мъже разреши на петте най-добри студентки от моя колеж да посетят някои курсове. Всички господа се държаха много учтиво с нас, но щом започнахме да получаваме по-добри оценки на изпитите от тях — веднага ни поканиха да се откажем от курсовете още преди края на семестъра. Леандър много ми напомня за ония млади пуяци, които не можаха да понесат конкуренцията от страна на жени.

— Но, мила, наистина ли смяташ това за почтено? Само защото Леандър ти напомня за някои други, това съвсем не означава, че е същият като тях!

— Няколко пъти се опитах да заговоря с него за медицина, но вместо да каже нещо, той седеше и ме зяпаше. Какво ще стане, ако Хюстън реши да направи нещо повече от живота си, а не само да седи в къщи й да му кърпи чорапите? Той ще се нахвърли върху нея много по-жестоко, отколкото Гейтс върху мен, и то не само за една или две седмици. Хюстън никога няма да избяга от тиранията му!

Оупъл също стана сериозна.

— Говорила ли си с Хюстън за това? Сигурна съм, че тя ще ти обясни защо обича Леандър. Вероятно двамата са съвсем различни, когато са насаме. Аз съм твърдо убедена, че тя го обича. Но каквото и да казваш ти — Леандър е добър човек!

— Това важи и за Дънкан Гейтс — промълви като на себе си Блеър. Междувременно тя добре беше разбрала, че „добрите“ мъже са в състояние да убият душата на една жена.