Тайна с цвят на праскова

Деветнайсета главаСънища наяве

Роклите им прошумоляваха в мрака, докато изкачваха стъпалата пред верандата. Колко прекрасна се бе оказала вечерта! „Да не повярваш — помисли си Уила — че само преди няколко седмици не възнамерявах изобщо да присъствам на празненството“. Не възнамеряваше да се влюби, нито да намери нов добър приятел, нито да извади наяве невероятни семейни тайни.

Мислеше, че харесва живота си такъв, какъвто е.

Колин и Себастиан ги чакаха на верандата. Себастиан се беше подпрял на рамката на отворената врата, стиснал коктейлна чаша на фона на ореола от светлина отвътре. Колин се беше облегнал на стената с разхлабена вратовръзка, пъхнал ръце в джобовете си. Уила приближи до него и той я прегърна и прислони главата й към гърдите си. Пакстън спря пред Себастиан. Той й подаде чашата си, обгърна я през кръста, придърпа я по-близо и я целуна.

Четиримата се върнаха в банкетната зала, сбогуваха се с последните гости, които щяха да пренощуват в имението, и седнаха на една от масите. Останаха там цяла нощ, разговаряха и се смееха, докато край тях разчистваха залата.

Уила за пръв път виждаше Пакстън и Себастиан да се държат като двойка — уверено и спокойно. Наблюдаваше ги и разбираше смисъла да са заедно. Всеки поглед, всяко докосване излъчваше съпричастие, магнетичен заряд.

Колкото до нея и Колин, те изглеждаха по-предпазливи, излъчваха желание да действат стъпка по стъпка, да се забавляват и да не приемат нещата твърде на сериозно. Ала само така изглеждаше. Бяха далеч по-сериозни, отколкото биха признали. Напоследък обсъждаха често намеренията си. Готов ли е наистина Колин да се завърне? Иска ли Уила да напусне града? Научила, че баща й е възнамерявал да пътува, въпреки че майка му е в старческия дом, Уила приемаше далеч по-леко тази възможност. Решиха тя да замине за няколко седмици с него в Ню Йорк, а после той да се върне за няколко седмици с нея в Уолс ъв Уотър и така, докато разберат как е най-добре. Още не бяха споделили с никого. Все още се питаха един друг дали наистина ще успеят. Ала всъщност и двамата бяха взели решение. И двамата искаха да бъдат там, където е другият.

Бъдещето зависеше изцяло от тях.

Когато се зазори, Пакстън и Уила все още будуваха, вдигнали крака в скутовете на Себастиан и Колин, които пък бяха обронили глави върху масата. През раменете на Колин висеше сребрист гирлянд, а зад ухото му беше пъхнато цвете. Уила го беше накичила, докато спеше. Чуваше го как похърква леко.

Пакстън я погледна и тя се засмя тихо.

— Въпреки всичко го искам — прошепна.

Пакстън свали крака от скута на Себастиан и стана.

— Ще поръчам да ни донесат закуска. Гладна съм. А ти?

— Умирам от глад. Да ги събудя ли? — попита Уила.

— Още не — понечи да се отдалечи Пакстън, но спря. — Уила?

— Да?

— Радвам се, че дойде снощи. Радвам се…

Не успя да довърши изречението, но Уила я разбра.

— Спасих те — каза тя. — И съм твоя за цял живот.

Когато Пакстън излезе, Уила затвори очи. Опита се да си представи бъдещето. Защо не, щом зависи изцяло от нея?

Представи си как от днес нататък, срещнат ли се случайно на улицата или в някой магазин, с Пакстън ще се усмихват, сякаш знаят тайна, известна само на тях. Баба Джорджи ще бъде тук, защото бъдещето й изглеждаше невъзможно без нея. Знаеше, че някой ден тя ще си отиде, ала засега, в бъдещето, което Уила създаваше, баба Джорджи присъстваше неотменно. Агата ще продължава да се грижи за нея, а те ще й подаряват колкото шоколади поиска. Няколко години с Колин ще живеят ту в Ню Йорк, ту в Уолс ъв Уотър. Докато ги няма, Рейчъл ще отговаря за магазина и ще задълбочава науката си за кафенето. Сигурно ще публикува книга с откритията си и ще изкове термина кафелогия. Уила и Колин ще се завърнат у дома завинаги, когато Уила забременее. Бременна. Смела представа, но сърцето й се сви развълнувано, сякаш планираше най-голямото и най-красивото приключение. Себастиан и Пакстън вероятно ще се оженят веднага и Пакстън ще роди набързо три деца. Толкова силно се привличаха. Въпреки семейството и децата, Уила и Пакстън ще се чуват по телефона почти всяка вечер, дори просто за да си пожелаят лека нощ. Понякога Уила ще разбира, че е Пакстън, преди да е чула и дума. Ще лежи до Колин, заспал непробудно до нея, телефонът ще иззвъни, тя ще вдигне слушалката и ще каже:

— Лека нощ, Пакстън. Тук съм винаги, когато ти потрябвам.

Бяха разбрали, че такова е истинското приятелство.

Бяха разбрали, че усмихне ли им се щастието да го намерят, трябва да го пазят.

Да го пазят и да не го оставят да отлети.

Уила отвори очи и видя, че Колин се е събудил. Косата му беше разрошена, а очите — замъглени от съня. Усмихна й се и погали нежно краката й. Унесено и щастливо каза:

— Сънувах удивителен сън.

— И аз — усмихна му се в отговор тя.