Теодор Буун. Активист

17.

Съдът за животни. На приземния етаж на стария величествен и внушителен съд на окръг Стратън имаше прашен коридор с няколко занемарени стаи. На вратата на една от тях се мъдреше простичкият надпис: СЪД ЗА ЖИВОТНИ. Помещението беше пълно с вехтории от целия окръг — стари сгъваеми столове, до един различни, стара очукана маса, която съдията използваше като съдийска скамейка, стари пристави пред пенсия, които влизаха от време на време, и една възрастна начумерена секретарка, която недочуваше и мразеше работата си. На горните етажи имаше много по-хубави съдебни зали и Тео беше седял във всички тях. Любимата му беше главната зала, където водеше делата си съдия Хенри Гантри. Обичаше и Съда за животни, защото там не се искаше да бъдеш адвокат, за да защитаваш каузата си.

На тринайсет Тео вече беше завоювал няколко впечатляващи победи пред съдия Йек.

Мрачната съдебна зала може и да беше стара, но съдия Йек определено не беше: около четирийсетгодишен, с дълга коса и брада и предпочиташе дънките и военните ботуши пред черната тога и папийонката. Беше модерен и готин и Тео много го харесваше. Работата му беше на хонорар — съдия Йек имаше право четири следобеда седмично да произнася присъди тук, защото никой негов колега не желаеше. Съдът за животни беше толкова ниско в йерархията, че другите юристи не припарваха до него.

Тео се отбиваше непрекъснато. Съдът за животни работеше от четири до шест следобед от вторник до петък и обикновено имаше едно-две интересни дела. Но понякога нямаше работа и тогава Тео си дръпваше един стол и си бъбреше със съдия Йек за правото, юридическите факултети, другите адвокати, правните клюки из града и най-вече за други процеси. На Тео му дожаляваше за съдия Йек, защото, когато нямаше дело в Съда за животни, той работеше в малка фирма, за която се говореше, че не е особено успяла.

Душещи змии, хапещи кучета, плюещи лами, пикиращи папагали, поръчани по пощата питони, бесни котки, своенравни маймуни, шкембести прасета, смъртоносни паяци, скунксове с отстранени анални жлези, ранени пуми, изоставени крокодилчета, незаконни боеве с петли, гладни мечки, обезумял лос — съдия Йек беше виждал всичко това в Съда за животни.

Не беше виждал обаче толкова пълна със зрители зала. В три следобед в сряда съдебната му зала беше претъпкана и атмосферата беше напрегната. От една страна бяха семейство Буун — господин и госпожа Буун, и двамата добри адвокати от града, а между тях седеше младият Тео. На пода до Тео имаше позната муцуна, макар че, подута и бинтована, тя изглеждаше по-различно. Според Тео песът беше кръстен Джъдж в чест на съдия Йек, но съдия Йек беше чувал хората да говорят, че момчето споменало и пред няколко други съдии, че е кръстило кучето в знак на почит към тях. Точно зад Тео се мъдреше Айк Буун — някога изтъкнат адвокат в Стратънбърг, провалил се сериозно преди години.

Скупчени зад семейство Буун бяха седнали техните приятели. Уди, родителите му и двама от по-големите му братя. Харди Куин, неговите родителите, баба му и дядо му и няколко негови лели, чичовци и братовчеди. Имаше и приятели на Тео от училище, включително Чейс и Ейприл заедно с лудата й майка. Господин Маунт беше дошъл за подкрепа заедно с капитан Мълой. Доктор Кол и Стар също присъстваха, в случай че се наложи да свидетелстват за нараняванията на Джъдж. Елза от кантората седеше до доктор Кол. На задните два реда се бяха настанили редовни посетители в съда, които се стараеха да не пропускат зрелищните битки.

От другата страна на съдебната зала седяха рамо до рамо четиримата мъже, арестувани в неделя сутринта — толкова начумерени и свъсени, та не оставаше и място за съмнение колко им е неприятно да са тук. Четиримата служители на «Стратегически проучвания» — Лари Самсън, Лестър Грийн, Уилис Кийт и Джино Гордън. Зад тях бяха съпругите и приятелките им, роднини и други хора. Пред тях седеше преуспялата адвокатка Мора Кофри, известна и като Мора Кофти заради агресивния си нрав, резките жестове и бързия език. Подобно на повечето адвокати в града, и тя не искаше да я виждат в Съда за животни.

Между двете групи седяха двама млади полицаи, въоръжени и с униформи. Съдия Йек допускаше, че делото ще се окаже напрегнато, затова беше поискал допълнителна охрана.

— Така, следващото дело обхваща няколко сложни проблема. Струва ми се, че разбирам основните факти и повечето обвинения. Към днешна дата на четиримата служители на «Стратегически проучвания» — Самсън, Грийн, Кийт и Гордън — са отправени обвинения за нападение, нападение над малолетни и незаконно навлизане в частен имот. Тези обвинения ще бъдат разгледани в Окръжния съд, не тук. Доколкото разбирам, тази сутрин господин Сайлъс Куин е предявил и граждански иск срещу четиримата и техния работодател. Тази битка също се води в друг съд и по друго време. — Съдия Йек замълча и огледа препълнената съдебна зала. — Юрисдикцията на този съд се простира над животните и само над тях. По закон това включва и случаите на проявена жестокост към животни. Пред мен е жалба, подадена от господин Теодор Буун, в която той твърди, че господин Лари Самсън взел дълго метър и половина дървено колче и удрял с него кучето му Джъдж, докато то не изпаднало в безсъзнание. На мен ми се струва много жестоко. Как ще отговорите, госпожо Кофри?

Госпожа Кофри се изправи с бележника си и с кацнали на върха на носа й очила.

— Ваша чест, подали сме молба за снемане на тези обвинения или за прехвърлянето им в Окръжния съд.

На което съдия Йек рязко отговори:

— Молбата се отхвърля. Освен това в моя съд не е нужно да се изправяте. Нещо друго?

Тео беше виждал подобно нещо и друг път. Нашумели адвокати, които се явяваха пред съдия Йек с надменно отношение, защото смятаха, че Съдът за животни е от бушменската лига. Обикновено не им се получаваше особено добре.

Госпожа Кофри седна и каза:

— Да, ваша чест, бихме искали делото да се протоколира и затова сме довели стенографка.

— Разбира се — сви рамене съдия Йек.

В Съда за животни заседанията не се протоколираха, тоест показанията на свидетелите и изказванията на съдията и на адвокатите изобщо не се документираха. Във всеки друг съд в сградата всичко се записваше електронно и със стенография. Тъй като свадата между момчетата, Джъдж и землемерския екип беше предизвикала редица правни проблеми, разумно беше показанията на свидетелите да бъдат протоколирани.

— Нещо друго? — попита съдия Йек госпожа Кофри.

— Да, ваша чест, моля ви да се оттеглите като съдия по делото и да бъде назначен друг магистрат.

Съдия Йек не трепна.

— На какво основание?

— Мисля, че въпросното куче е минало през вашата съдебна зала преди около две години и че вие сте подтикнали семейство Буун да го осинови.

— И защо това да е проблем? Кой друг би се занимал с такъв въпрос?

— Ами просто… струва ми се, че е възможно да чувствате прекалена близост с кучето.

— Не съм виждал това куче от две години — отговори съдия Йек. — А през това време през съдебната ми зала са минали хиляди други кучета. Молбата се отхвърля. Може ли вече да започваме?

За госпожа Кофри и за всички останали в съдебната зала стана ясно, че тя вече не е любимка на съдията. Положението можеше само да влоши още повече.

Госпожа Кофри не отговори.

— Нещо друго? — строго попита съдия Йек.

Тя поклати глава.

— Госпожо Буун, мисля, че вие ще бъдете адвокат на сина си, собственик на кучето, а втори адвокат по делото ще бъде господин Уудс Буун, така ли е?

— Точно така, ваша чест — отговори госпожа Буун със сърдечна усмивка.

— Тогава призовете първия си свидетел.

— Теодор Буун — оповести госпожа Буун.

Тео стана, направи десет крачки и седна на стар стол по-близо до съдията, който му нареди:

— Вдигни дясната си ръка, Тео. — Момчето се подчини и съдията попита: — Заклеваш ли се да казваш истината?

— Заклевам се.

— Тео, и преди си идвал в моята съдебна зала, но днес е по-различно — обясни съдия Йек. — Стенографката ще записва всяка дума, затова искам да говориш ясно и бавно, разбра ли? Същото важи за всички свидетели.

— Добре, сър — отговори Тео.

— Моля, продължете, госпожо Буун.

Без да става от стола си, госпожа Буун каза:

— Добре, Тео, разкажи на съда какво се случи.

Бавно и възможно най-ясно Тео разказа за срещата на момчетата със землемерския екип. Гледаше право в Лари, докато описваше побоя над Джъдж. Сълзите едва не го задавиха, докато разказа как вдигнал на ръце кървящото и изпаднало в несвяст куче, хукнал и чул зад гърба си мъжете да се смеят. Докато свидетелстваше, Тео поглеждаше към Джъдж, поглеждаше и към родителите си, Айк, приятелите си и понякога към четиримата мъже, които седяха със скръстени пред гърдите ръце. Веднъж-дваж Лари Самсън се намръщи и поклати глава, сякаш Тео лъжеше.

Момчето разказа цялата история без прекъсване, а когато приключи, госпожа Кофри получи възможност да го разпита.

След това беше ред на Харди, после на Уди. И тримата представиха случилото се еднакво — всички казаха истината. Съдебната зала беше притихнала, докато те свидетелстваха, а съдия Йек попиваше всяка дума.

— Имате ли още свидетели, госпожо Буун? — попита той.

— Засега не. Може би по-нататък.

— Много добре. Госпожо Кофри, призовете първия си свидетел.

Без да се изправя, тя каза:

— Ваша чест, призовавам обвиняемия господин Лари Самсън.

Когато свидетелят се изправи и тежко пристъпи напред, Джъдж бавно се надигна от пода и запази равновесие на трите си здрава крака и на счупения. Изръмжа тихо, само колкото да го чуят Айк и Тео. Тео се пресегна, потупа го по гърба и му прошепна: «Шшшт!». Джъдж се успокои, но прикова поглед в господин Лари Самсън, сякаш при първа възможност щеше да го нападне и да го нахапе до кръв.

Господин Самсън седна на свидетелското място, обеща да говори истината и почти веднага след това започна да ръси лъжи. След като установи къде живее и работи свидетелят, госпожа Кофри каза:

— Е, господин Самсън, чухте какво казаха трите момчета. Разкажете ни своята версия за случилото се.

Първите му думи, придружени с подигравателна усмивка, гласяха:

— Тия хлапета лъжат, и тримата. Беше петък следобед и след напрегнатата седмица ние просто разпускахме. И изведнъж изникват малчуганите на колела с това куче и започват да ни заплашват. Онзи със синята риза, Харди, се прави на голямата работа и твърди, че земята е на семейството му и трябвало веднага да напуснем. Ние и бездруго си тръгвахме, денят беше към края си, седмицата приключи, но това хлапе се прави на умник и ни пробутва щуротиите, че сме в имота на семейството му. После онзи Буун се разбъбри за арести и незаконно проникване. Те дърдореха, ние дърдорехме, но изобщо не мислехме да се сбиваме с банда хлапета. Тогава Буун извади мобилен, за да звъни на ченгетата, та си покрещяхме още малко. Накрая казахме на момчетата, че и бездруго си тръгваме, и те се качиха на колелата си. Кучето душеше наоколо, ръмжеше, такива работи, да ни сплаши ли, какво ли… Както и да е, когато те се качиха на велосипедите си, кучето някак се изпречи на пътя и едно от момчетата го прегази. Не видях кога е станало, но чух как песът изскимтя, а когато се обърнах, момчетата и велосипедите бяха един върху друг, а най-отдолу в купчината беше песът и здравата лаеше. Така е пострадало това животно.

Тео имаше вид на човек, когото са ритнали в корема. Зад гърба си чу как Уди и Харди ахнаха изумени. Цялата половина на съдебната зала зад семейство Буун беше шокирана до такава степен, че секунда-две хората дори не можеха да мислят.

Съдия Йек не пропусна реакцията им.

Когато госпожа Буун най-накрая успя да си поеме дъх, тя попита:

— Господин Самсън, значи вие нито сте удряли, нито сте докосвали кучето, така ли?

— Не съм.

Тя кимна с подозрение и погледна право към съдия Йек. Би могла в този момент да се опита да спори или да опровергава свидетеля, но беше твърде опитна за такова нещо. Госпожа Буун беше прекарала много време в съдебната зала и знаеше какво ще последва. Четиримата мъже бяха скалъпили една лъжа, към която всички щяха да се придържат. Съдия Йек трябваше да реши на коя версия да повярва, а госпожа Буун имаше предчувствието, че той ще застане на страната на Тео.

— Няма друго — каза тя.

Тео се наведе към нея и прошепна:

— Мамо, той лъже.

Тя само кимна. Уди се наведе към баща си и каза:

— Татко, той лъже.

Харди се наведе към дядо си и прошепна:

— Дядо, той лъже.

— Призовете следващия си свидетел — нареди съдия Йек.

Докато Уилис Кийт излизаше отпред, съдия Йек погледна към Тео и му намигна. Никой друг не забеляза, само Тео.

Господин Кийт призна, че е началник на групата, но не искаше да коментира дали е завел хората си в чужд имот без позволение. Незаконното навлизане в чужда собственост щеше да се гледа пред друг съд. Що се отнася до раненото куче, той разказа същата версия за случилото се като Лари Самсън. Никакво колче, никакви удари, никакъв контакт или стълкновение с животното. Горкото куче някак се оплело и било прегазено от един или от няколко велосипеда. Не видял цялата случка и много бегло описа някои подробности. Госпожа Буун се опита да го притисне с въпроса къде точно е стоял по време на сблъсъка, но се оказа, че господин Кийт има слаба памет.

Лестър Грийн продължи с лъжите, а паметта му се оказа още по-неблагонадеждна от тази на шефа му. Той обаче се придържаше към общата версия и заяви, че раните на кучето се дължат на неприятна злополука с велосипеди. Когато приключи, съдия Йек, който ставаше видимо по-раздразнителен, смрази съдебната зала с въпрос към господин Грийн:

— Господине, знаете ли какво е лъжесвидетелство?

Свидетелят се обърка, почувства се безпомощен и после малко се уплаши.

Съдията му помогна с думите:

— Господин Грийн, лъжесвидетелство е, когато свидетел лъже пред съда, след като се е заклел да говори истината. Разбирате ли?

— Май да.

— Добре. А знаете ли как се наказва лъжесвидетелството в този щат?

— Всъщност не.

— Така си и мислех. Наказанието е каквото аз реша — максимум до дванайсет месеца затвор. Адвокатката обясни ли ви го?

— Не, сър.

— Знаех си. Можете да се върнете на мястото си.

Краткото обсъждане на концепцията за лъжесвидетелството предизвика вълна от страх в другата половина на съдебната зала. Лари Самсън, Уилис Кийт и Лестър Грийн се спогледаха разтревожено. Госпожа Кофри уж съсредоточено си водеше записки.

Господин Буун се приведе към Тео и каза:

— Отиват в затвора.

Джъдж го чу и наостри уши.

— Призовете следващия си свидетел, госпожо Кофри — остро разпореди съдия Йек.

— Господин Джино Гордън.

Господин Джино Гордън изведнъж изгуби желание да свидетелства. Едва-едва се надигна от мястото си, едва-едва измина няколкото метра до свидетелското място и с мъка се настани на него. Ако е имало свидетел, на когото адски му се иска да изфиряса от съдебната зала, това беше Джино Гордън.

— Заклевате ли се да казвате истината? — попита съдия Йек.

— Май.

— Да или не, господин Гордън?

— Добре, да.

— А сега, преди да започнем, ви питам: знаете ли какво е лъжесвидетелство? — Съдия Йек повиши глас и саркастичният му тон не остави никакво съмнение, че според него Гордън се кани да излъже като останалите от екипа си.

— Да, знам — отговори той и очите му неспокойно зашариха.

— А разбирате ли, че мога да ви вкарам в затвора за лъжесвидетелство?

Преди свидетелят да успее да отговори, госпожа Кофри се обади гневно:

— Господин съдия, моля ви, той още нищо не е казал.

— Знам това — изстреля в отговор съдия Йек. — Да кажем, че го предупреждавам, ясно? Продължете.

— Господин Гордън, ще разкажете ли на съда какво се случи? — подкани го госпожа Кофри.

Господин Гордън сякаш неочаквано се беше парализирал от шията надолу и само мускулчетата на лицето му се движеха. Те оформиха измъчена гримаса на пълно объркване. Той се насили да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук. Ядосано изгледа госпожа Кофри, но тя ровеше в куфарчето си.

Ако излъжеше, можеше да отиде в затвора. Ако кажеше истината, приятелят му Лари можеше да бъде осъден и шефът, току-виж, го уволнил. Накрая успя да изломоти:

— Ами, съдия, аз всъщност нищо не видях.

Съдия Йек очакваше такъв отговор и възрази:

— Но и трите момчета твърдят, че сте били там. Как е възможно да не сте видели? Истината ли казвате?

— Ами, вижте, съдия, аз не искам да свидетелствам.

— Умен мъж. Върнете се на мястото си.

Вратата се отвори, влязоха още трима униформени полицаи, които си намериха места и седнаха.

— Имате ли още свидетели, госпожо Кофри?

— Не, ваша чест.

— Госпожо Буун?

— Да, ваша чест. Бихме искали да призовем доктор Нийл Кол. Той е ветеринарят, лекувал Джъдж.

Доктор Кол излезе отпред и положи клетва. Госпожа Буун го помоли да опише нараняванията. Бавно и изключително подробно доктор Кол даде показания, че Джъдж е получил множество рани по темето, от двете страни на главата и по тила, както и две в горната част на гръбнака. И, разбира се, не пропусна счупения преден десен крак.

— Чухте свидетелите, доктор Кол — продължи госпожа Буун. — Какво е причинило нараняванията? Многократни удари с дървена пръчка или гумите на велосипед?

— Възразявам — обади се госпожа Кофри.

— Отхвърля се. Моля, отговорете, доктор Кол.

Доктор Кол се усмихна, пое си голяма глътка въздух и каза:

— Абсурдно е да се твърди, че раните на кучето се дължат на прегазване с велосипед. Джъдж е ранен с няколко силни удара с тъп предмет.

Съдия Йек се обърна към госпожа Кофри, но тя не каза нищо повече.

— Благодаря ви, доктор Кол. Свободен сте. Адвокатите имат ли още свидетели? — Съдия Йек погледна часовника си и продължи: — Тук сме почти два часа. Някой да иска да каже нещо, преди да произнеса присъдата?

Нямаше желаещи. В половината на Буун общото настроение беше, че е казано достатъчно, а от другата страна на пътеката се усещаше само страх.

Съдия Йек погледна стенографката и каза:

— Впишете в протокола, моля. Пред мен са изложени две много различни версии за случилото се. Трите момчета разказват една история, тримата членове на екипа — друга. Истината обикновено е някъде по средата, но не и в този случай. Вярвам на момчетата и съм сигурен, че членовете на екипа на фирмата — господин Самсън, господин Кийт и господин Грийн — са измислили версия, която да не им навлича неприятности. — Съдията измери с гневен поглед мъжете и продължи: — Изглежда, сте си въобразили, че може да влезете в тази съдебна зала, в Съда за животни, да сервирате лъжите си и всичко да приключи без последствия. Мислите си, че като сте възрастни, съдът ще повярва на вас, а не на група деца. Толкова по-зле. Лъжата си е лъжа, независимо кой я изрича, а когато човек лъже под клетва в съда, подкопава съдебната система. Господин Самсън, намирам, че сте проявили жестокост към животно, а това е сериозно престъпление, защото е следствие от умишлено нараняване. Затова ви осъждам на шест месеца затвор.

— Шест месеца ли! — провикна се Самсън. — Майтапите ли се?

— Не. Повече ли искате?

— Вие сте луд! — отново кресна Самсън и изглеждаше готов да нападне съдийската скамейка. Двама униформени полицаи бързо се изправиха и се притаиха наблизо. Зад Самсън жена му се разплака. — Имам жена и деца! — провикна се той.

— Тихо, господин Самсън, не съм приключил — нареди съдия Йек. — Освен това ви обвинявам в лъжесвидетелство и ви осъждам на шейсет дни затвор в допълнение към шестте месеца.

— Това не е съд за животни, ами цирк! — изсъска Самсън.

— Изведете го от тук — нареди съдия Йек на полицаите, които сграбчиха Самсън, щракнаха му белезници и го завлачиха навън. След като вратата се затръшна, съдия Йек изгледа гневно Уилис Кийт и Лестър Грийн, които бяха ококорени и пребледнели. Пое си дълбоко въздух — те пък бяха стаили дъх — и каза: — Що се отнася до вас, господин Гордън, бяхте достатъчно съобразителен да замълчите и да не свидетелствате, затова тази вечер няма да отидете в затвора. Господин Кийт и господин Грийн обаче нямат този късмет. Намирам ви за виновни в лъжесвидетелство и ви осъждам на шейсет дни затвор.

— Ще обжалваме — заяви госпожа Кофри.

— Имате това право, но засега те отиват в затвора. Отведете ги.

Полицаите бързо оградиха Кийт и Грийн. Щракнаха им белезниците и ги отведоха.

Докато минаваха покрай Джъдж, кучето се изправи на четири крака и изръмжа с всичка сила.