Теодор Буун. Активист

29.

Празненството започна в два следобед в събота след публичното обсъждане. Беше организирано в последния момент от рода Куин, от всичките му представители. Поканиха много хора: съседи, чиято земя и къщи също бяха застрашени, противници на обходния път, които бяха воювали срещу него, хора като Себастиан Райън и членовете на Сиера Клъб, и много от децата — «жълтата банда», — изиграли толкова важна роля в борбата. В ясния следобед всички се събраха във фермата на семейство Куин, зад къщата, в обширния заден двор, където поколения от рода Куин бяха празнували и се бяха забавлявали.

Дядото на Харди, господин Сайлъс Куин, отговаряше за огромното барбекю. Цялата скара беше покрита с пилешко, наденички, хотдог и ребърца, а над фермата се носеше вкусен мирис. На моменти синкавият пушек от грила напомняше за димките на Тео. Бабата на Харди, госпожа Бевърли Куин, се суетеше край масата, където подреждаха истинско угощение. Фасул, зелева салата, гювечи, варени яйца с пикантен пълнеж, кочани варена царевица — храна за цяла армия.

Тео беше тук с двамата си родители и с Джъдж, чийто счупен крак вече почти беше зараснал и нямаше шина. Джъдж подскачаше наоколо с още десетина кучета. Уди, Чейс, Ейприл и още няколко приятели си подхвърляха фризби, а родителите им пиеха студен чай и си разказваха истории за знаменитата победа.

Събирането беше истинско празненство. Семейство Куин бяха дълбоко признателни, че скъпата им земя е спасена, и изразяваха благодарността си пред всички присъстващи. Когато стана време да се хранят, гостите се събраха край масата и бащата на Харди, преподобният Чарлс Куин, поде прекрасна дълга молитва. Той благодари на всички, но най-вече на приятелите, стари и нови, притекли се на помощ във време на нужда.

Свел глава, но с отворени очи, Тео погледна надолу към Джъдж, който, разбира се, беше гладен, и отправи своя лична благодарствена молитва.