Теодор Буун. Активист

25.

В пет следобед в неделя Чейс публикува филма «Обходен път за никъде» на страницата на групата им във Фейсбук (със същото име) и в Ю Туб. Повече от двеста човека харесваха страницата и мнозинството от тях започнаха да постват линк към видеото. Себастиан Райън изпрати линк на всяка друга екологична организация, която протестираше срещу строителството на обходния път, и те на свой ред бомбардираха с имейли членовете си.

Последното нещо, което Тео направи, преди да угаси лампата в неделя вечерта, беше да погледне в Ю Туб. Хиляда осемстотин осемдесет и трима човека бяха гледали видеото, включително родителите на Тео. Те привидно одобряваха, но и се тревожеха, че синът им играе публична роля в тази нечиста политическа битка.

Когато Тео се събуди в понеделник сутринта, над три хиляди човека бяха гледали видеото. А когато пристигна на училище, това беше единствената тема за разговор сред съучениците му. На обед общият брой зрители беше четири хиляди. Когато Тео изтича нагоре по стълбите за обичайната си среща с Айк късно в понеделник следобед, зрителите бяха почти пет хиляди.

Тео беше изпратил на Айк имейл предната вечер и чичо му беше посветил почти целия си ден да разпраща линка на всичките си познати. Освен това беше прочел и много от коментарите.

— Буквално всички са положителни — каза той. — Изглежда, си напипал болното място, Тео.

Тео също беше чел много от коментарите и беше във възторг от тях. Повечето зрители явно бяха против строителството на обходния път и се радваха, че филмчето го критикува. Повечето признаваха, че са се смели на глас, когато и двата футболни отбора изпопадали в безсъзнание заради отровните газове. Не беше чудно, че имаше и критики. Някой беше нарекъл видеото «двуминутно евтино материалче, заснето от хлапета, които не гласуват, не шофират, не плащат данъци и явно не четат вестници». Като цяло обаче видеото се радваше на добър прием.

Айк разпита как са го заснели и Тео подробно му разказа. Изтъкна заслугата си за идеята с димките и отдаде дължимото на Харди за жълтите хирургически маски. На Айк много му допадна хрумването да включат и Джъдж, но отбеляза, че кучето изглежда доста нещастно с маската.

Посмяха се почти половин час, преди Тео да си тръгне. Нито един от двамата не спомена тайните сведения, които Тео беше открил в папката на Джо Форд. Тео определено не беше забравил, но просто не знаеше как да постъпи с тях.

След обедната почивка във вторник директорката госпожа Гладуел изпрати да повикат Тео в кабинета й. Когато отиде, Тео завари Норис Флей от «Стратънбърг Газет» да чака с обичайната си насмешлива усмивка. Флей винаги имаше вид на човек, който току-що се е измъкнал от леглото. Дрехите му бяха смачкани, косата му — рошава. Рядко се бръснеше. Тео беше виждал бездомници в центъра на града, които изглеждаха по-спретнати от Флей.

— Той твърди, че иска да говори с теб, Тео — каза госпожа Гладуел. Стояха в нейния кабинет.

— Познаваме се — каза Тео и изгледа Флей подозрително.

— Работя над материал за видеото ви — обясни Флей. — Историята е хубава и бих искал да поговоря с теб и с приятелите ти, с децата, които са заснели филма. Разпространи се като същинска епидемия, не мислиш ли? Десет хиляди са го гледали през първите трийсет и шест часа.

— Не е зле — отбеляза Тео.

— Предизвика сензация и се превърна в новина. Затова съм тук.

Норис Флей беше вездесъщ, непрекъснато душеше за някаква мръсотия, а понякога и за хубава история.

— Вие какво мислите, госпожо Гладуел? — попита Тео.

— На твое място бих се посъветвала с родителите си, Тео — каза тя.

— Хубава идея.

Тео излезе от кабинета и се обади на майка си. Госпожа Буун категорично смяташе, че Тео е получил повече от нужното внимание по този въпрос. Но от друга страна, шумната съпротива на група ученици би могла да обърне нещата срещу обходния път. Тя предупреди Тео да внимава какво говори и най-вече да не използва любимите си напоследък думи «негодници» и «мошеници». Освен това го предупреди да избягва да отговаря на въпроси за димките.

След часовете Тео, Харди, Уди, Чейс и Ейприл се срещнаха с Норис Флей в празна класна стая. Господин Маунт също присъстваше и слушаше всяка дума. Очевидно Флей се беше забавлявал с филма — дори твърдеше, че е противник на обходния път — и задаваше лесни въпроси. Възхищаваше се на таланта на авторите, но беше не по-малко впечатлен и от осведомеността им относно проблемите. Бяха се подготвили старателно и знаеха за предлагания обходен път повече от някои политици, които беше интервюирал. Харди въздействащо описа пълната разруха на семейната си ферма и на живота на своите баба и дядо. Тео знаеше повече за правото на държавата да отчуждава частна собственост от някои адвокати, с които Флей беше разговарял. Както винаги, журналистът си носеше фотоапарат и направи няколко групови снимки. Не можеше да каже кога ще бъде публикувана статията, но смяташе, че ще е скоро.

В шест и половина на следващата сутрин будилникът събуди Тео и той веднага влезе в интернет, за да погледне «Стратънбърг Газет». Изуми се. Огромното заглавие на първа страница гласеше: ПОПУЛЯРНО ВИДЕО РАЗТЪРСВА БОРБАТА ЗА ОБХОДНИЯ ПЪТ. Отдолу имаше две снимки. Първата беше цветен кадър от филма с групата активисти пред табелата на началното училище «Джаксън» с жълти хирургически маски на лицето. Под нея беше снимката, направена от Норис Флей предишния следобед. Имената им бяха изредени под долната снимка.

Тео прочете статията със свито сърце, молейки се да не е цитиран погрешно и да не е изтърсил нещо, заради което може да го изправят пред съда. Не беше. Флей добре описваше видеоматериала, гледан вече от петнайсет хиляди човека, и дори беше публикувал линк към него. Пишеше, че видеото предизвиква доста проблеми за членовете на окръжната комисия — и петимата били залети с гневни телефонни обаждания и още по-гневни имейли и дори били обсадени от вбесени граждани, които се появявали в кабинетите им и настоявали за среща. Флей беше посетил и началното училище «Джаксън» и беше интервюирал няколко родители. Майка на четири деца твърдеше, че семейният й кръг включва седемнайсет регистрирани гласоподаватели и че нито един от тях няма повече да гласува за човек, одобрил строителството на обходния път. Друга майка се кълнеше, че ще махне децата си от училището и ще плаща на частни учители. Гневен баща заявяваше, че организира семейства и събира пари, за да наемат адвокати, които ще се борят със строителството на пътя. Учителка от детската градина, чието име не бе упоменато по нейна молба, казваше: «Шокирана съм от липсата на загриженост за безопасността на нашите деца».

Нищо чудно, че единственият член на комисията, склонен да говори, беше господин Мичъл Стак, агресивен както обикновено. Той твърдеше, че не е гледал видеото, но въпреки това го наричаше «детинска сензация». Приветстваше телефонните обаждания, имейлите, писмата и личните срещи с думите: «В това е смисълът на демокрацията. Вярвам в Петата поправка и в свободното слово и подканям всички хора в моя район да изразят мнението си». След това възхваляваше предимствата на обходния път.

— И нито дума, че зет ти ще натрупа цяло състояние, ако одобрят пътя — промърмори под носа си Тео.

Някой тихо почука и после отвори вратата. Госпожа Буун влезе и каза:

— Е, добро утро, Тео. Нямаше търпение да прегледаш сутрешния вестник, нали?

Тео се усмихна — разкрила го беше.

— Добро утро, мамо.

— Направих горещо какао — каза тя, понесла две чаши.

— Благодаря, мамо. — Тя приседна на леглото до него на сантиметри от Джъдж, който се озърташе къде е неговата чаша с какао. — Хубава статия, а?

— Много хубава — каза Тео. — Притеснявах се.

— Хубаво. Най-разумно е човек винаги да е нащрек в присъствието на репортери. Според мен обаче Норис Флей е свършил добра работа.

— Татко прочете ли я?

— О, да. Обсъдихме я в кухнята.

— Сърди ли се?

Тя го потупа по коляното и каза:

— Не, Тео, с баща ти се гордеем. Просто се тревожим, че си се замесил в битка, в която може би не следва да участват деца.

— Защо, мамо? А децата, които ходят на училище и играят футбол там? Децата, които ще са принудени да дишат тези изгорели газове? Ами децата като Харди, чиито семейства ще изгубят имотите си, и другите, които ще изгубят дома си?

Госпожа Буун отпи още една глътка от чашата си и се усмихна на Тео. Той имаше право и тя го знаеше. Но синът й не разбираше колко жестока може да бъде политиката, когато залозите са високи.

— Не дойдох да спорим, Тео. Да кажем, че с баща ти много се стараем да те закриляме.

— Аз ли не знам!

Възцари се продължително мълчание, докато и двамата се взираха в пода. Тео отпи голяма глътка и каза:

— Мамо, публичното изслушване е следващия вторник. Наистина искам да присъствам. С татко ще имате ли нещо против?

— Не, Тео, и аз ще отида. Противник съм на обходния път и искам членовете на комисията да го знаят.

— Страхотно, мамо. Ами татко?

— Той сигурно ще го пропусне. Нали знаеш, че не обича продължителните заседания?

— Да, така е.

Тя излезе, а Тео я последва долу заедно с Джъдж. Извърши сутрешния си ритуал по-бързо от друг път — душ, зъби, шини, дрехи и закуска.

Нямаше търпение да отиде на училище.