Труден за убиване

4

Сред празната черупка, която остана от стаята на втория етаж, се оформяше втора обвивка. Изграждаха я от новички чамови дъски, заковани една за друга по обичайния начин, тъй че в старото помещение постепенно израстваше нова стая. Само че щеше да бъде с трийсет сантиметра по-тясна във всички посоки. На дължина, ширина и височина.

На трийсет сантиметра над старите подови греди се издигаха къси чамови летви. Приличаха на горичка от подпори, готови да поемат новия под. Други подобни летви стърчаха от стените, за да закрепят рамката от греди. Новите греди бяха яркожълти и съвсем пресни. Блестяха пред старата дървена рамка с цвета на боров мед. Сякаш насред стария чамов скелет изведнъж бе взел да расте съвсем нов.

Строяха го трима работници. Те прескачаха умело и ловко от летва на летва. Личеше си, че отдавна са в занаята. А и работата им спореше. Според договора трябваше да приключат навреме. Клиентът изрично го подчерта. Работата била спешна. Тримата дърводелци не се оплакваха. Клиентът изобщо не се пазари за цената. Бяха я надули, за да могат да свалят при преговорите. Но за отстъпка не стана и дума. Онзи дори не спомена нещо подобно. Само кимна и заръча да почнат веднага щом предишната група приключи с разчистването. Напоследък работа се намираше трудно, а клиент, който да не се пазари, беше същинско чудо. Тъй че тримата се захванаха с радост да работят упорито, бързо и без почивки. Държаха да оставят добро впечатление. Накъдето и да погледнеха, виждаха възможности за още работа.

Именно затова се трудеха от сърце. Притичваха нагоре-надолу по стълбището с инструменти и нови греди. Работеха на око, като отбелязваха с нокът къде да режат, а моторните триони замлъкваха само когато почнеха да се нажежават. Но през цялото време измерваха разстоянието между вътрешната повърхност на старите стени и мястото, където щяха да бъдат новите дъсчени прегради. Клиентът бе подчертал, че това разстояние е от изключителна важност. Старите греди бяха дебели петнайсет сантиметра. Новите — десет. Между тях оставаха още трийсет сантиметра.

— Петнайсет плюс десет и още трийсет — каза единият. — Общо петдесет и пет сантиметра.

— Добре ли е така? — обърна се другият към старшия майстор.

— Идеално — рече старшият. — Точно както го искаше.