Убийства в Декагона

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

ОСМИ ДЕН

1.

Големият кампус на университета К. започва от подножието на близкия хълм и се разпростира в странна, неправилна форма. Двуетажната сграда, в която се помещават повечето клубове и студентски организации, официално разрешени от университета, се намира в един от ъглите му. Бяха изминали два дни от намирането на шестте тела на остров Цуноджима. Следобеда на 2 април, сряда, в бокса[24] на Клуба на писателите на детективски романи на втория етаж се събраха около десетина негови членове. В претъпканото помещение бяха поставени две конферентни маси и хората плътно се наредиха около тях. Сред дошлите се забелязваше и бившият член на Клуба Каваминами. Шимада Кийоши, по-младият брат на водещия разследването инспектор, не присъстваше.

„Може би се опитва да прояви деликатност. Или си има друга работа“, помисли си Морису Кийоичи. Липсата на новия приятел на Каваминами първоначално го разтревожи, но младежът бързо го преодоля.

„Няма значение. Той не знае. Нищо не е забелязал, няма и да забележи.“

Инспектор Шимада пристигна с двама полицаи малко след уречения час. Подуши носещата се във въздуха миризма на цигарен дим и се намръщи, но после забеляла Морису и Каваминами и сърдечно ги поздрави. Веднага след това насочи поглед към цялата група.

— Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ми. Казвам се инспектор Шимада.

След официалното представяне инспекторът седна на определеното за него място, изчака присъстващите да се представят един по един и ги запозна с най-важните факти около случилото се. После с лекота премина към главния въпрос, като периодично поглеждаше ту в бележника пред себе си, ту в лицата на студентите.

— Отново ще повторя имената на шестимата загинали на Цуноджима: Ямазаки Йошифуми, Оузуки Тецуро, Мацура Джуниа, Ивазаки Йоко, Оно Юми и Хигаши Хаджиме. Сигурен съм, че всички ги познавате добре.

Докато Морису слушаше, лицата на шестимата се появяваха едно след друго в съзнанието му.

По, Кар, Елъри, Aгата, Орци и Льору.

— Полицията смята, че петима от тези шестима души вече са били мъртви, когато е избухнал пожарът. Оно е била удушена, а Хигаши е пребит до смърт. Първоначалните данни сочат, че Ямасаки, Сузуки и Ивазаки са отровени. Последният, Мацура, е бил още жив, когато пожарът е избухнал. Предполага се, че първо е излял бензин върху себе си, а после го е разсипал из цялото помещение, след което е отнел живота си.

— Значи Мацура е убил другите петима и после се е самоубил? — попита един от събралите се членове.

— Досегашният оглед ни навежда на тази мисъл. Мацура най-лесно би могъл да се сдобие с отрова. Семейството му притежава голяма аптека в град О., а той често ги е посещавал, което може да обясни нещата. В момента проверяваме въпросната версия. Така и не успяхме обаче да открием мотив за престъпленията. Ето защо ви събрах днес. Искам да си поговорим за загиналите момчета и момичета и се надявам да ми помогнете да разбера причината за деянието на Мацура.

— Има ли вероятност да е някой друг?

— Засега не се очертава подобен сценарий.

Морису почти въздъхна от облекчение при това изявление.

— Фактите сочат, че Мацура Джуниа се е самоубил. Останалите петима са умъртвени по различно време и начин. Първата жертва е загинала три дни преди пожара, всички след нея са намерили смъртта си при разнообразни обстоятелства. Хората ми разпитаха рибарите в околността и разбраха, че дори те избягват да минават покрай острова. Малко вероятно ми се струва някой да е използвал лодка и да е пътувал до там и обратно няколко дни поред с цел да убие младежите.

— Инспекторе — прекъсна го Каваминами, — смята се, че Накамура Сейджи е убит и изгорен при подобни обстоятелства. Говоря за миналогодишната трагедия в Синята къща.

— Да, има доста детайли, които свързват този случай с трагедията през септември миналата година. — Инспекторът стрелна с поглед Каваминами. — Но навремето основната причина да заподозрем градинаря като извършител на престъплението беше неговото изчезване. Един човек, който трябваше да се намира на острова, не беше там, и съвсем естествено подозренията ни се насочиха към него. Приехме, че

той е убиецът.

— Аха, разбрах.

— След последните разкрития обаче сме принудени да променим версията си за случилото се на Цуноджима. Подозираме, че Накамура Сейджи се е самозапалил, както и че цялата трагедия представлява своеобразно самоубийство, извършено от неговата ръка.

Инспекторът погледна красноречиво Морису и Каваминами.

— Имаме нова информация по случая от сигурни източници, която подкрепя тази теория.

„Шимада Кийоши сигурно му е казал нещо“, помисли си Морису. Но той ясно бе заявил, че няма намерение да споделя с полицията никакви факти, нито подозренията си. Морису му бе повярвал, въпреки че не друг, а собственият му брат работеше в полицията. Но това означаваше, че…

Нима бе разговарял с Накамура Коджиро?

— Искам да узная — поде инспектор Шимада, като изгледа всеки един в стаята — колко от вас знаеха, че шестима ваши членове отиват на острова?

Морису и Каваминами вдигнаха ръце.

— Хм, само вие двамата. Помните ли кой го предложи?

— От известно време се говореше за това — отвърна Морису. — После групата успя да организира екскурзията с връзки.

— Връзки казвате?

— Да. Чичо ми — казва се Тацуми — управлява много имоти. Той купи Декагона от предишния му собственик. Казах им, че мога да го попитам.

— Ах, Тацуми Масааки! Значи вие сте племенникът, за когото Тацуми говори толкова много. Но защо не сте отишли?

— Не ми се ходеше на място, където само преди шест месеца се е случило нещо толкова ужасно. Всички се радваха за предстоящата екскурзия, но аз реших, че е лоша идея. А и възникна проблем със спалните.

— Спалните ли? Но там има седем стаи.

— На практики си само шест. Можете да питате чичо — една от тях беше неизползваема. Покривът ѝ беше разбит и дъждът я бе съсипал. В нея нямаше нищо друго, освен няколко рафта и стари мебели, които се нуждаеха от ремонт. Цялата беше покрита с мокри петна и таванът всеки момент можеше да падне. Част от пода беше прогнила, зееше голяма дупка.

— Разбирам. И кой от шестимата беше… как да се изразя… организатор на тази екскурзия?

— Аз казах на Льору за къщ… извинете, имам предвид Хигаши, защото той щеше да стане новият главен редактор на списанието, или новия лидер на Клуба, така да се каже. Той обаче се посъветва с Мацура.

— Значи Хигаши и Мацура.

— Точно така.

— Освен личния им багаж видях, че са носели храна, одеяла и други вещи. Как са ги пренесли?

— Помогнах им да транспортираме нещата, които чичо беше приготвил за тях. Наех рибарска лодка един ден преди пристигането им и пренесох всичко.

— Хм, ще трябва да проверя думите ви просто за да сме наясно.

Инспекторът потърка увисналата си буза и отново се обърна към всички присъстващи:

— Някой от вас има ли представа какъв може да е бил мотивът на Мацура да извърши убийствата?

Из стаята се разнесе ропот. Морису също се присъедини към разговорите, но в главата му се въртеше друго.

Светло лице. Крехко тяло, което може да се прекърши, ако го притиснеш по-силно. Дълга черна коса, следваща извивките на врата. Тънки вежди, винаги присвити срамежливо. Бадемовидни очи, в които се чете тъга. Тънки устни, разтегнати в лека усмивка. Нежен глас, наподобяващ мъркането на малко котенце.

Чиори.

Двамата се бяха влюбили встрани от погледа на другите. Мълчаливо, но дълбоко.

Ах, Чиори, Чиори…

С никого не бе споделил. Нито с членовете на Клуба, нито с приятелите си. Тя също. Не че го криеха или се срамуваха от любовта си, не — двамата просто се страхуваха, че малкият им космос може да се разпадне, ако някой разбере.

Но във фаталния ден всичко се срути. За него беше ясно, че през гибелната януарска вечер онези шестимата откраднаха живота ѝ.

Ако бях останал до нея…

Колко пъти се бе обвинявал за случилото се, колко се бе измъчвал! И колко много мразеше хората, при които я бе оставил онази вечер.

Морису бе изгубил баща си, майка си и малката си сестричка по същия начин. Жестоката ръка на непознат бе отнела топлината на близките му без всякакво предупреждение и я бе отнесъл там, където не можеше да я достигне. Когато най-после бе намерил скъп на сърцето си човек в лицето на Чиори, отново падна мрак.

Не беше инцидент.

Тя не беше от момичетата, които пиеха до забрава. Знаеше, че сърцето ѝ е слабо. Бяха я принудили, докато е била зашеметена и безпомощна.

Те я убиха. Тя беше убита.

— Морису — прекъсна размислите му Каваминами, който седеше на съседния стол.

— Ох… да?

— Да кажем ли за писмата?

— Хм. За какво става дума? — намеси се инспектор Шимада, дочул разговора им.

— Има нещо, което забравихме да споменем — отвърна Каваминами и извади плика с писмото от джоба си. — Получих това писмо в деня, когато групата замина за острова. Морису — също.

— Писмо от Накамура Сейджи?

— Ами… да.

— И двамата сте получили такива писма?

Инспекторът взе плика от Каваминами и провери съдържанието му.

— Разбрахме, че същото писмо е доставено в домовете на всички жертви, включително и на Мацура.

— Може ли да е свързано със случилото се на острова? — попита Морису.

Инспектор Шимада се усмихна накриво, оголвайки жълтеникавите си зъби.

— Не мога да кажа със сигурност. Има вероятност да е просто груба шега без отношение към случая. Странното е, че е подписано от мъртвец.

Морису се присъедини към смеха му, но съзнанието му неусетно се понесе назад към спомените.

2.

Знаеше, че Накамура Сейджи е баща на Чиори още преди тя да му каже. Беше чул, че Сейджи води странен начин на живот на малък остров, наречен Цуноджима, който се намира близо до град С.

След загубата на Чиори заживя като полуинвалид, изпълнен с невъобразима мъка и гняв. Един есенен ден преди шест месеца прочете как родителите на Чиори срещнали смъртта си на онзи остров и новината го потресе. Тогава нямаше представа, че в бъдеще гибелта им ще му помогне да отмъсти за собствената си трагедия.

Да накаже шестимата, които бяха виновни за смъртта на Чиори — тази мисъл не излизаше от главата му. Не беше достатъчно просто да ги обвини, да изкрещи в лицата им, че са убийци. Те му бяха отнели нещо, което не можеше да замени, бяха му отнели човека, който придаваше смисъл на целия му живот. Бяха му отнели Чиори.

Жадуваше за отмъщение, но успя да състави план за убийството им чак когато научи, че чичо му Тацуми Масааки е закупил остров Цуноджима. Там се намираше Синята къща, където бе родена Чиори и където се бе случила трагедията с родителите ѝ. Образът на шестима безбожници, които отиваха на острова само за да задоволят любопитството си, обагри гнева му с нови, ярки цветове.

В началото реши да ги убие и накрая да се самоубие, но това означаваше да погребе себе си до онези грешници, сякаш е един от тях. Не, той трябваше да произнесе присъдата си над тях. Да отмъсти в името на справедливостта.

Морису мисли дълго, преди да състави плана си. Щеше да убие шестимата на острова, но успя да намери начин как да остане жив.

— Чичо ми наскоро купи остров Цуноджима. Ако искате да го посетите и да разгледате Декагона, мога да го помоля да ви услужи. Какво ще кажете?

Те, естествено, захапаха.

След като уточниха нещата, Морису пое отговорността за подготовката. Избра дните на екскурзията според графика им и прогнозата за времето. Планът му се нуждаеше от ясно небе и спокойно море, за да успее. Беше рисковано да се осланя на синоптиците, но ако условията се влошаха, винаги можеше да отложи датата. За негов късмет, краят на март се очертаваше слънчев и безветрен.

Беше решено групата да замине на 26 март и да остане на острова една седмица.

Морису подготви завивки, одеяла и храна. Погрижи се за шест комплекта. Постара се да повярват, че ще бъдат седмина, а всички останали на сушата да узнаят, че той не е заминал с тях. После написа девет писма от името на Накамура Сейджи. Писмата имаха две цели. Първата, естествено, беше да ги обвини. Искаше всички да разберат, че са убили момиче на име Чиори. Втората цел беше стратегическа. Писмото от мъртвец представляваше чудесна стръв за Каваминами Такааки. Тя щеше да го накара да се задейства.

Да изпрати едно от тези подписани от Накамура Сейджи писма на Каваминами, беше важен ход за алибито му. Морису знаеше, че приятелят му ще се свърже с него веднага след като го получи. Познаваше го много добре. Щеше да започне да души наоколо и накрая щеше да дойде при него за съвет. Морису го очакваше. Ако се наложеше сам да търси контакт с Каваминами, странното писмо му предоставяше идеалното извинение.

За написването на писмата нарочно използва компютър от лабораторията на университета, достъпен за всеки студент. Изработи и два комплекта табелки със закупени от местния супермаркет материали.

На 25 март, вторник — деня преди заминаването, пусна в пощата на град О. деветте писма, сетне отиде до град С. и пренесе провизиите на Цуноджима с предварително резервираната рибарска лодка. После се върна в град С., излъга чичо си, че отива до Кунидзаки да рисува, и взе колата му. В багажника сложи една гумена лодка с извънбордов двигател, пневматичен цилиндър, туби с бензин и други неща.

Чичо му използваше гумената лодка за риболов. Морису я откри в склада му в дъното на гаража и тайно я изнесе. Чичо му ходеше за риба само през лятото и есента, затова племенникът му не се страхуваше, че ще разкрие липсата ѝ.

Много малко хора плаваха до другата страна на нос Ж. дори и през деня. Морису достигна безпрепятствено до брега, скри лодката и цилиндъра в храстите, изчака малко и върна колата на чичо си. Излъга го, че тази вечер се връща в град 0. и утре отново ще ходи до Кунидзаки. Всъщност отиде до град 0., взе мотора си и през нощта отново пое към нос Ж.

Разстоянието от град О. до нос Ж. беше деветдесет минути с кола, но ако пътуваш с мотор 250 SS през нощта, ти отнема по-малко от час. Ако си свикнал да караш извън пътя, можеш да пресечеш нивите и храсталаците. Морису остави мотора край брега и го покри с кафяв брезент, за да не се вижда. После извади скритата лодка и облече водолазния костюм. С помощта на луната и светлината от фара на носа една дълга сянка пое през морето към остров Цуноджима.

Вятърът не духаше силно, но беше ужасно студено и видимостта през нощта се влошаваше. Младежът няколко пъти бе излизал с лодката и знаеше как да я управлява, но заради здравословното му състояние пътуването се оказа много по-трудно, отколкото бе очаквал. Чувстваше се зле, защото от вчера не бе пил вода. Планът му налагаше да се въздържа от утоляване на жаждата си. Разстоянието от нос Ж. до Цуноджима му отне трийсет минути.

Най-сетне стигна до каменистия бряг и първата му мисъл беше къде да скрие лодката. Сгъна я и я завърза с въже заедно с въздушния компресор и мотора, които предварително бе увил във водоустойчив плат и пъхнал в найлонова торба. После потопи пакета във водата между скалите, където нямаше да бъде изложен на директната атака на вълните, завърза го към една скала и го покри с голям камък. Предварително бе скрил резервни туби с бензин из храсталаците покрай брега на носа. Накрая преметна големия си фенер през рамо и тръгна към Декагона, следван от любопитната луна. Настани се в стаята вляво от входа — онази с липсващата мебелировка, пострадала от дъждовете. Щеше да спи в спалния чувал, който бе донесъл следобед.

И така, капанът за грешници беше заложен.

3.

Шестимата пристигнаха на другия ден, 26 март. Никой нищо не подозираше. Каквото и да ставаше на острова през тази седмица, нямаше как да се свържат със сушата, но групата не показваше признаци на тревога, а изцяло се наслаждаваше на приключението.

През първата нощ Морису се оттегли в стаята си рано с извинението, че е настинал и не се чувства добре. Това беше причината да не пие вода. Знаеше, че симптомите на лека дехидратация напомнят тези на настинката. Не можеше просто да имитира болест и да се надява номерът да мине. Нямаше как да заблуди По, който учеше медицина. Но ако По го прегледаше и го обявеше за болен, всякакви подозрения щяха да отпаднат.

Морису напусна веселата компания и облече непромокаемия костюм, сложи всичко необходимо в раницата си и излезе през прозореца. Слезе на каменистия бряг, наду лодката и отплава към нос Ж. От там се качи на мотора, пое за град 0. и към единайсет влезе в собствената си стая.

Беше уморен, разбира се, но най-важната част предстоеше.

Обади се на Каваминами. Трябваше да го използва за свидетел и да му покаже, че по време на убийствата си е бил вкъщи.

Никой не вдигна телефона, но Морису разсъди, че ако Каваминами се е размърдал, както подозираше, то задължително ще цъфне на вратата му. Дори подозираше, че вече се е обаждал. Ако беше така, щеше да го попита къде е бил, но Морису бе подготвил извинение за случая. Картината.

Беше я започнал, за да покаже защо остава на сушата, докато другите шестима са на острова. Картината на каменните статуи на Буда. Или по точно картините, в множествено число. Беше направил три. Първата представляваше скица с въглен, която току-що бе започнал да оцветява, на втората бе добавил цвят с ножа за масло, а третата вече беше готова. Иначе бяха съвършено еднакви.

Бе попаднал на каменните статуи миналата есен, докато бродеше из страната с разбито сърце. Случайно стигна до планината на полуостров Кунидзаки и ги видя. Сега подготви трите картини по памет, като имитираше различни етапи на завършеност и заменяше есенните цветове с пролетни.

Морису постави първата картина на триножника и докато чакаше Каваминами да се обади, още веднъж прочете писмото, което бе изпратил на себе си. Ако не успееше да се свърже с Каваминами, щеше да се наложи да търси друг свидетел. Притесни се и опита да успокои тревогата, обзела трескавото му съзнание, с четене.

Към полунощ телефонът най-после звънна и двамата с Шимада Кийоши се качиха до стаята му.

Каваминами бе захапал въдицата, както и очакваше. Разказа му, че е ходил до дома на Накамура Коджиро. Морису почувства леко безпокойство от присъствието на Шимада — мъжа, с когото Каваминами се бе запознал в Канава. Помисли си, че е добре да има повече свидетели, но не му беше приятно някой да се бърка в работите му. Молбата им да се присъедини към детективската им игра беше нещо, на което се бе надявал.

За негов късмет, вниманието на двамата бе насочено не към ставащото в момента, а към миналото. Можеше да бъде спокоен, че няма да тръгнат към острова, за да предупредят членовете на Клуба. За да ги впечатли, Морису използва фразата „детектив в креслото“ и се съгласи да вземе участие в разследването им. Каза им, че утре отново ще ходи до Кунидзаки и ги помоли да му се обадят вечерта. Предложи им да посетят Йошикава Масако в Аджими, за да ги държи далеч от ставащото на Цуноджима.

Когато двамата си тръгнаха, Морису си легна и успя да поспи малко. Преди разсъмване се върна с мотора на нос Ж., отвърза лодката и отплава за острова. Когато влезе в Декагона и се увери, че салонът е празен, подреди табелките на масата.

За какво му бяха тези табелки?

Дали не искаше да покаже на грешниците какво означава да си жертва? Или странно чувство на дълг го подтикваше да мисли, че няма да е справедливо, ако не обяви „наказанието им“ предварително? Ами ако беше просто ирония? Отговорът, до който бе достигнало изкривеното му съзнание, вероятно включваше всичко това.

През втората нощ успя да се прибере в стаята си още по-рано. Когато напускаше салона, с Кар си размениха остри реплики, но Морису побърза да се измъкне от салона.

Дехидратацията все повече влошаваше състоянието му. Преди да се преоблече, изпи до капка цялата кана с вода, която Агата му бе дала заедно с лекарството. След третия ден не планираше да се връща на сушата. Трябваше да възстанови водния баланс и здравето си колкото се може по-бързо.

Пътуването от Цуноджима до град О. беше по-трудно от предишната вечер. През ума му неведнъж минаваше мисълта да зареже всичко. Сега, като се връщаше мислено назад, за него беше истинска загадка къде в изнемощялото му тяло се бе побрала цялата тази енергия.

След като се върна в дома си, първата му мисъл беше да навакса с водата и дори когато Каваминами и Шимада дойдоха и започнаха да обсъждат случая, продължи да пие. Изгълта четири чаши чай, обяви, че се оттегля от разследването, и убеди двамата гости, че е безсмислено повече да го посещават.

На другия ден Морису нямаше намерение да се връща на сушата и въпреки че бе поел ролята на „детектива в креслото“, сега изрази презрение към плана им. Острият тон, който използва срещу Шимада, всъщност отразяваше истинското му отношение към работата им. Когато разбра, че двамата се ровят около смъртта на Чиори, направо побесня.

Както и предишния ден, Морису се върна на острова преди разсъмване, влезе в стаята си в Декагона, легна в спалния чувал и се опита да потисне насъбралия се в сърцето му гняв.

4.

Причините да избере Орци за Първата жертва бяха няколко. Преди всичко прояви милосърдие. Тя щеше да бъде пощадена от жестокото състояние на страх и паника, което щеше да настъпи сред останалите по-нататък.

Орци беше добра приятелка на Чиори. Нещо в това момиче, което никога не гледаше околните в очите, силно му напомняше за неговата любима. Не вярваше, че Орци има вина за убийството ѝ. Беше убеден, че просто е била странична наблюдателка, но това не означаваше, че трябва да я изключи от наказанието.

Друга важна причина да я избере беше златният пръстен на лявата ѝ ръка. До онзи момент не бе виждал Орци с пръстен. Именно затова го забеляза. Беше пръстенът, който бе подарил на Чиори за рождения ѝ ден. Спомни си пълните със сълзи очи на Орци по време на погребението. Вероятно ѝ бяха дали пръстена за спомен от приятелката ѝ.

Щом Орци беше толкова близка довереница на Чиори, сигурно знаеше, че е родена на Цуноджима. Може дори да е подозирала, че той и Чиори имат връзка. От вътрешната страна на пръстена бяха гравирани техните инициали: „КМ&ЧК“. Дори и да не беше разбрала за чувствата им от приятелката си, щеше да се досети от надписа, особено след като започнеха убийствата. Тогава имаше голяма вероятност да разгадае мотива и да идентифицира убиеца.

Ето защо я уби първа. Нямаше друг избор.

Щом всичко утихна, се промъкна в салона и тръгна към стаята ѝ. Неговият чичо му бе дал шперц от всички врати в Декагона, но Морису го запази в тайна от другите. Използва го, за да влезе в спалнята ѝ, тихо пристъпи към леглото, за да не я събуди, бързо уви кордата около врата ѝ и дръпна с цялата си сила.

Очите на Орци широко се отвориха, сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Лицето ѝ изгуби цвета си преди очите. Изведнъж момичето спря да се съпротивлява, отпусна се и пое въздух за последен път. Морису оправи леглото ѝ, защото всъщност му беше мъчно за нея, и се опита да свали пръстена от ръката ѝ. Искаше да го запази като спомен от Чиори, но в същото време се страхуваше, че някой може да разчете инициалите от вътрешната му страна. Пръстите на Орци бяха подути, вероятно не бе свикнала с климата на острова, и Морису не успя за го извади. Докато пръстенът се намираше на пръста ѝ, никой не можеше да види инициалите, но младежът не можеше просто да изостави с лека ръка скъпия спомен от Чиори. Реши да приложи груба сила и да вземе цялата ръка. Ако бе отсякъл само безименния пръст, щеше да насочи вниманието на всички към пръстена, а и отрязването на ръката от китката надолу щеше да привлече мисълта на останалите към трагедията на Цуноджима миналата година. Алюзията щеше да предизвика интересни реакции, а шестимата неминуемо щяха да свържат случилото се с Накамура Сейджи.

За целта използва нож от предварително приготвения в раницата си арсенал и с много усилия успя да отреже ръката и временно да я зарови зад къщата. След като приключеше с всичко, щеше да я изкопае и да вземе пръстена.

За да пусне в употреба идеята, че някой е влязъл отвън и е извършил убийството, Морису отключи вратата и прозореца. Остана последната подробност. Извади табелката с надпис Първата жертва от чекмеджето в кухнята и я залепи на вратата.

Следобеда на предишния ден, 27 март, беше сложил цианид върху червилото на Агата. Табелките вече бяха излезли на сцената, но никой не им обърна сериозно внимание, така че намери време и възможност да се промъкне в стаята ѝ. Прецени, че капанът с червилото щеше да даде резултат известно време след откриването на тялото на Орци, но това не го тревожеше. Понеже бързаше, успя да сложи отровата само на едното червило. Това беше причината избухването на бомбата му да се забави повече от предвиденото.

Следващата в плана му беше чашата с единайсет ъгъла. Морису откри наличието ѝ вечерта, когато всички пристигнаха на острова. Направи го случайно, но веднага съобрази, че може да я използва.

Сутринта на втория ден, след като остави табелките, младежът взе чашата със себе си в стаята. В шкафа имаше още, не беше проблем да я замени с някоя от резервните.

Отровата, която носеше, беше открадната от лабораторията във факултета по природни науки. Цианкалий и арсеник. Избра да сложи арсеник, защото нямаше мирис и цвят. На третия ден по някое време преди вечерята успя да размени отровната чаша с една от шестте на кухненския плот. Никой не го видя, защото всички все още бяха в шок. Вероятността чашата да попадне в него беше едно на шест, но ако това се случеше, просто нямаше да изпие кафето. Планът му обаче се оказа излишен и Кар стана Втората жертва. Умря пред очите му и гибелта му се стори много по-ужасна от смъртта на Орци. Беше извършил чудовищно престъпление. Тази истина накара сърцето му болезнено да се свие, но нямаше връщане назад. Трябваше да затвори раната в душата си и да довърши кървавото дело.

Групата остана в салона дълго, но преди разсъмване най-после всички се разотидоха по стаите си. Морису ги изчака да заспят, вмъкна се в спалнята на Кар, отряза лявата му ръка и я хвърли във ваната. Така щеше да подхрани допълнително алюзията с предишното престъпление и да прикрие истинската причина за отрязването на ръката на Орци. После взе табелката с надпис Втората жертва и я залепи на вратата.

От там се отправи към развалините на Синята къща. В главата му отекваха думите на Елъри, преди Кар да падне на пода. „Някъде тук трябва да има подземна стая.“ Чичо му бе споменал за подобно помещение и Морису го откри. Сред боклуците вътре скри тубите с бензин и другите необходими за лодката неща.

Елъри подозираше, че убиецът може да се спотайва в подземието. Беше ясно, че ще отиде да разгледа мястото. Морису поръси пода с борови иглички и остави следи върху тях, за да го наведе на мисълта, че някой често минава от там. Взе малко корда от макарата на въдицата, която принадлежеше на По, и я опъна през каменните стъпала. Предположи, че на следващия ден Елъри ще дойде до скривалището и ще се спъне в нея.

„Ах, Елъри, ах, глупако!“

Всъщност Елъри имаше много остър ум. От друга страна, беше невероятно нехаен и глупав. Морису си помисли, че почетната титла Детективът не приляга на човек, който се хвърля в подозрителна подземна стая, без да вземе предпазни мерки. Елъри се размина само с навехнат глезен и без сериозни рани. Дори да се бе надявал на смъртоносен изход, Морису все пак не се надяваше да увеличи броя на труповете с толкова детинска игра.

Неочакваният момент настъпи с червилото на Агата. Морису следеше какъв грим си слага и установи, че тя използва червило в друг нюанс, не онова, което бе напоил с отрова. Щеше да изчака още един ден и ако нямаше резултат, щеше да вземе мерки.

Сериозно се разтревожи, когато По предложи да претърсят всички стаи. Естествено, беше предвидил подобно развитие на нещата. Скри табелките, лепилото и ножа в храстите отвън и зарови покритите с кръв дрехи, които носеше, докато режеше двете ръце. Тубите с бензин се намираха в подземието, а отровата носеше в себе си, защото не вярваше, че ще започнат да претърсват наред всички присъстващи. Единственото в стаята, което можеше да го издаде, беше непромокаемият костюм, но реши, че ще съумее да измисли някакво извинение.

Онова, което определено не искаше другите да открият, беше състоянието на спалнята му. Можеше да им замаже очите, като каже, че е взел най-лошата, защото е организатор и се чувства отговорен за комфорта на гостите си, но беше по-добре изобщо да не разбират. Ето защо възрази срещу предложението на По стаите да бъдат претърсени.

Същата вечер всички си легнаха по-рано заради истеричната криза на Агата. Не мислеше да напуска острова, но и не желаеше да прекара цяла нощ в бездействие. Ако успееше да стигне до град 0. и да се срещне с Каваминами, алибито му щеше да е желязно.

Състоянието му обаче наистина се бе влошило. Облачното небе го разтревожи, но по радиото обявиха, че вероятността за валежи е малка и морето ще бъде спокойно. Реши да се върне в град О., както бе направил предишните нощи. Първо се прибра у дома, сложи платното в багажника на мотора, за да изглежда така, сякаш току-що се е върнал от Кунидзаки, и чак тогава се отправи към Каваминами.

5.

През нощта падна лек дъждец, който обаче не можа да обърка плановете му и на сутринта на петия ден, 30 март, Морису успя да се върне на острова малко преди небето да започне да просветлява.

Наближи каменистия бряг, спря мотора на лодката и достигна сушата с гребане. Вече бе завързал лодката и я дърпаше към брега, когато се случи непредвиден инцидент. Стори му се, че чува вик. Усети, че е наблюдаван, и вдигна поглед. Застанал по средата на каменната стълба, Льору го гледаше изплашено.

„Видя ме. Трябва да го убия“, помисли си на мига Морису.

Нямаше време да се чуди какво прави кроткият Льору сам на брега. Може би бе видял въжето около скалата и бе решил, че е подозрително, или пък бе дошъл да провери какво става. Така или иначе, Льору го бе видял. Сигурно още не разбираше какво точно се случва, но, в крайна сметка, щеше да намести парченцата.

Морису грабна най-близкия камък и хукна след Льору.

Трепереше от страх, ала Льору беше още по-зле. Опита се да избяга, но краката му се заплетоха и дистанцията между тях се скъси за нула време. Льору извика за помощ към Декагона, ала Морису вече го бе настигнал и запрати камъка в главата му. Оръжието достигна целта си с тъп звук и Льору падна напред. Морису отново вдигна камъка и се прицели във вече образувалата се рана на главата му. Удари веднъж, втори път, трети…

След като се увери, че е мъртъв, Морису побърза да се върне на каменистия бряг. Забеляза отпечатъците от обувките си, но беше толкова изплашен, че не можеше да разсъждава хладнокръвно. Страхуваше се, че някой може да е чул виковете на Льору и да се появи всеки момент.

Набързо провери дали отпечатъците му имат някакви особени белези, но не забеляза нищо, което би могло да уличи с категоричност когото и да било от тях. Тук нямаше полиция и криминолози, значи всичко щеше да е наред. Тогава забрави за проблема.

Сега всичките му страхове бяха съсредоточени върху възможността някой да се е събудил и да се появи на стъпалата. Ако видеха лодката, всичко щеше да се разбере. Морису я забута към залива, далеч от каменистия бряг. Кеят беше висок и имаше достатъчно място да я скрие. Завлече лодката до там и спря за момент да обмисли ситуацията. Никой не се появи. Имаше късмет.

Морису се качи на кея, пусна лодката и я скри в рибарската барака наблизо. Беше рисковано, но щеше да е много по-опасно, ако се върнеше назад към каменистия бряг. Стигна до Декагона по суша и окачи табелката Третата жертва на вратата на Льору. После се прибра в стаята си, мушна се в спалния чувал и успя да поспи.

Опънатите му нерви му позволиха само лека дрямка. През цялото време му се повдигаше и му беше зле. Събуди се от алармата на часовника, излезе от стаята да пие вода и тогава откри тялото на Агата. Тази сутрин явно бе сменила цвета на червилото. Смъртта ѝ обаче не му донесе удовлетворение. Беше започнало да му се повдига от трупове. Не искаше да вижда повече мъртви тела и, без да иска, извика с цяло гърло. Изгуби контрол над себе си и повърна, неспособен да потисне пристъпа. Беше ясно, че тялото и съзнанието му се намират на предела на силите си.

Но вече не можеше да спре. Нямаше как да избяга от съдбата си. В отровеното му от болка и страдание съзнание изгря образът на неговата любима, която никога повече нямаше да се върне.

Морису седеше на десетоъгълната маса заедно с последните оцелели, Елъри и По. Идваше ред на финала. Изглежда, ситуацията, беше по-мъчителна за По. По-късно Елъри го отрече, но по онова време подозираше, че той е убиецът.

Когато видимо заинтригуваният Елъри огледа стъпките на мястото, където бе убит Льору, сърцето на Морису се сви. „Не се панирай. Всичко ще бъде наред. Не се панирай, не се панирай…“, не спираше да си повтаря Морису, докато се бореше с желанието отново да повърне. Елъри насочи вниманието си другаде и той си отдъхна.

Въпросът обаче пак излезе на дневен ред и младежът се изплаши. Дали не бе допуснал грешка? И то фатална? Хукна след Елъри към Синята къща и се опита да запомни разположението на стъпките, както поиска той. Тогава откри грешката. Прокле собствената си глупост, сигурен, че ще го разкрият.

С нарастването на броя на убитите кръгът от заподозрени се стесняваше все повече. Морису знаеше, че ще става все по-трудно да действа, и се бе подготвил за драстични мерки, ако ситуацията го изискваше. В най-лошия случай можеше да се наложи да се бие с няколко души, затова носеше малък нож в джоба на якето си.

Когато Елъри се задълбочи в разследването на стъпките, на няколко пъти му мина през ума да се хвърли срещу двамата с ножа в ръка. Ако обаче не успееше с първата атака, те щяха да го надвият и тогава всичко щеше да свърши. А и още не беше сигурно, че ще го заподозрат и впоследствие разкрият.

Морису слушаше безпристрастните разсъждения на Елъри и вътрешно трепереше от страх. Съзнанието му трескаво търсеше начин да се справи и с двамата. За негов късмет, заключението на Елъри се оказа твърде елементарно и ги насочи по грешна следа. Според него убиецът не беше сред тях, а външен човек, дошъл на острова с лодка. Явно имаше предвид Накамура Сейджи. Наистина вярваше, че е жив. Дори и в най-смелите си мечти Морису не си бе помислял, че идеята за живия Накамура Сейджи може да го прикрие в този решаващ момент.

Изпълни се с увереност и умът му се проясни.

Елъри свърши цигарите и По му подаде своя пакет. Веднага съзря възможност за действие и бързо извади малка кутия от джоба си. В нея имаше една — единствена цигара „Ларк”, в която бе добавил цианкалий. Беше я приготвил от самото начало с намерението да я използва върху По, ако му се удаде случай. Каза, че и той иска цигара, така че кутията попадна в него. Морису извади две, едната сложи в устата си, а другата мушна незабелязано в джоба. После я замести с отровната цигара.

По беше заклет пушач и сигурно щеше да запали нова в мига, в който кутията се върнеше при него, но имаше вероятност и да откажеше и пакетът отново да се озове в ръцете на Елъри. Това не представляваше проблем, за Морису нямаше значение кой от двамата ще умре пръв. После щеше да мисли начин да се справи с единствения оцелял.

Този, който запали отровната цигара, беше По.

6.

В салона останаха само двама.

Дори и след смъртта на По Елъри беше убеден, че убиецът е Накамура Сейджи. Не показа нито грам съмнение към Морису. Това му даде време. Не се налагаше да бърза с последната си жертва. Реши спокойно да изчака подходящия момент. Щеше му се да направи така, че смъртта на Елъри да изглежда като самоубийство.

„Ох, Елъри, ох, глупако.

Елъри несъзнателно му бе помагал от началото до края. Мислеше се за велик детектив, но беше просто безпомощен клоун. Може би се дължеше на случайност, но Морису бе предвидил подобен финал. Детективът и Убиецът трябваше да са последните оцелели.

Трябваше обаче да признае, че финалните разсъждения на Елъри го впечатлиха, като се започне от чашата с единайсетте ъгъла, която ги отведе в единайсетата стая на Декагона, до разкритията му там. Морису нямаше представа и никога не би се досетил, че под къщата се крие подобна тайна, въпреки че Каваминами му бе разказал за любовта на Накамура Сейджи към триковете в архитектурата.

Развитието на разследването обаче не го застраши. Подземната стая по-скоро подсили теорията на Елъри за убиеца Накамура Сейджи, отколкото да я елиминира. Двамата влязоха в тайното помещение и Елъри започна да търси изход. Тогава откриха онзи полуразложен труп.

В мига, когато го видя. Елъри реши, че трупът принадлежи на изчезналия градинар, Йошикава Сейчи.

Йошикава беше убит преди шест месеца. Морису предполагаше, че е бил нападнат от обезумелия Накамура Сейджи, след което е избягал от Синята къща и се е скрил тук, където впоследствие е умрял, освен ако самият Сейджи не го бе довлякъл в подземието, за да го убие.

Морису сподели съжденията си с Елъри, който стоеше мълчаливо пред трупа и кимаше. После, все още покривайки носа си с ръка, каза:

— Да. Значи е взел отнякъде още едно тяло, за да инсценира убийството си в пожара миналата година — Сетне продължи — Хайде, Ван. Трябва да разберем накъде води този коридор.

Двамата заобиколиха трупа и навлязоха в коридора. „Ще те придружа до края, тогава ще видим“, помисли си Морису. В същото време започна да се притеснява, че Елъри може да го заподозре. По непокътнатия прахоляк на пода си личеше, че никой не бе стъпвал тук от дълго време, което го разтревожи още повече. Помисли си, че Елъри само се преструва, че не подозира нищо, че всъщност не го интересува коридорът, а само чака удобен момент да го повали на земята.

Морису стисна ножа в десния си джоб и го последва в мрака.

Коридорът завършваше с врата. Тук звукът на вълните беше по-отчетлив. Елъри отвори вратата и шумът се чу още по-ясно. Младежите застанаха насред скалата, която гледаше към залива. Зад вратата се виждаше лека издатина като малка тераса. Пространството под нея беше тъмно като в рог. До водната повърхност имаше доста голямо разстояние.

Елъри предпазливо излезе на терасата и я освети с лъча на фенерчето. После се обърна и отсече със задоволство:

— Вратата е под такъв ъгъл, че е почти невъзможно да я забележиш от върха на скалата или отдолу на брега. С малко усилие е възможно човек да се добере до каменните стъпала. Сейджи е използвал този път, за да стигне до Декагона.

— Сигурен съм, че тази нощ Сейджи отново ще дойде — каза Елъри, когато се върнаха в салона. — Добре, открихме тайния проход. Все едно дали ще се появи през него или през входната врата. Няма от какво да се боим, защото сме двама срещу един. Предлагам да се опитаме да го хванем.

Морису кимна и направи кафе. Тайно бе взел няколко таблетки от кутията със сънотворните на По и след като се увери, че Елъри не го гледа, пусна три от тях в една от чашите. После съвсем невинно я постави пред Елъри. Без да подозира нищо, Елъри я изпи до дъно.

— Малко ми се доспа. Напрежението ми дойде в повече… Нали нямаш нищо против да подремна? Събуди ме, ако има проблем.

Това бяха последните думи на великия детектив, преди да напусне сцената. Съвсем скоро Елъри захлупи глава на масата и заспа като дете. Морису изчака дълбоко да потъне в съня, отнесе го в стаята му и го сложи в леглото. Вече бе решил Елъри да се „самоубие“ при пожар. Полицията сигурно щеше да открие приспивателното в стомаха му, но Морису си даде сметка, че тялото на Йошикава Сейчи също щеше да бъде намерено и тогава разследващите щяха да заключат, че Накамура Сейджи се е самоубил след четворното убийство. Обстоятелствата бяха близки до сегашните, което непременно щеше да повлияе на мнението им.

Дъждът най-после спря. Нямаше повече изгледи да вали.

Морису отиде до залива, приготви лодката, после се върна в подземието при пожарището, за да вземе скрития бензин. Изрови ръката на Орци, махна пръстена и върна крайника в стаята ѝ. Сетне премести в стаята на Елъри останалите табелки, окървавените дрехи, отровата, ножа — всичко, което трябваше да унищожи. Отвори прозореца и заля помещението с бензин. Напои и другите стаи, донесе бутилката с газта в салона и отвори вентила. Излезе навън, отправи се към отворения прозорец, изсипа останалия бензин върху Елъри и хвърли бутилката вътре.

Действията му разбудиха Елъри, но докато отвори очи и стане, Морису вече бе метнал газовата си запалка върху напоеното с бензин легло. Отскочи няколко крачки встрани и затвори очи. Огънят лумна и затанцува дивашки танц по клепачите му.

На следващата сутрин, след едва ли не вечен сън, Морису се събуди от телефонен звън. Чичо му му разказа за инцидента на острова. Обади се на Каваминами и замина за град С.

Най-напред посети дома на чичо си, поиска колата му с извинението, че ще отиде до нос Ж. да види какво става. Прибра скритите там лодка и бензин в багажника. В този момент очите на всички бяха насочени към Цуноджима и никой не мислеше за нос Ж. Върна колата на чичо си и прибра лодката в дъното на склада. След това се насочи към пристанището, за да се срещне с Каваминами и Шимада.

7.

След срещата в университетския Клуб на писателите на детективски романи Морису побърза да се прибере у дома.

Елъри — Мацура Джуниа — бе убил петимата си приятели, после се беше самоубил по неясни причини или вследствие на умопомрачение. Обяснението устройваше полицията. На събирането не се разкри възможен мотив, но някои изказвания, осветляващи личността на Елъри, грабнаха интереса на инспектор Шимада и затвърдиха мнението му.

Планът му протече по-добре от очакването. Вече се бе отървал от двете картини, имащи за цел да потвърдят алибито му за ходенето на Кунидзаки. Беше направил това, което се изискваше. Нямаше от какво да се страхува.

Всичко свърши.

Беше отмъстил.