Убийства в Декагона

ШЕСТА ГЛАВА

ТРЕТИ ДЕН НА СУШАТА

Вечерта наближаваше.

Морето вече тъмнееше в далечината. Каваминами стоеше на брега и се взираше в сянката на далечния остров, който сякаш се носеше върху морските вълни. Шимада бе приклекнал под каменните стъпала, водещи до водата. Върлинестата му фигура обезпокои децата, които ловяха риба наблизо.

Намираха се в град С.

Имаше ли вероятност Накамура Сейджи все още да е жив? Двамата дойдоха тук с надеждата да намерят улика подкрепяща заключението, до което бяха достигнали миналата вечер. Освен това искаха да хвърлят поглед на Цуноджима. След половин ден в разпити на местни хора и рибари обаче успяха да се сдобият само с няколко истории за призраци и нищо, което би могло да придвижи разследването им напред. Двамата се бяха уморили от напразните усилия и решиха да слязат до пристанището да си починат.

Заслушаният в шума на близките вълни Каваминами пъхна цигара между устните си, седна, протегна крака и се загледа в Шимада, който си играеше с въдицата, взета назаем от малките рибари. С тънкия си гласен, дънките и зелената тениска Шимада не приличаше на солиден човек в края на трийсетте си години. „Наистина е много странен”, помисли си Каваминами. Припомни си завършилия доста конфузно вчерашен разговор между Шимада и Морису и въздъхна дълбоко.

Новият му приятел и Морису бяха напълно противоположни характери. Ако Морису беше ин, то Шимада бе изцяло ян. В очите на сериозния и интровертен Морису Шимада — човек, следващ собствения си интерес и вътрешен инстинкт — сигурно изглеждаше като хлапе, което няма търпение да задоволи любопитството си. В същото време мъжът беше доста по-възрастен от Каваминами и Морису, което също бе отблъснало стария му приятел. Шимада, на свой ред, сигурно беше разочарован от показната и леко фалшива добродетелност на Морису — в крайна сметка тя развали забавлението му.

— Господин Шимада, не е ли време да тръгваме? — провикна се Каваминами и стана. — Обратният път ще ни отнеме поне още час.

— Да вървим тогава.

Шимада върна въдицата на децата и им махна за довиждане. Дългите му крака го отведоха на няколко крачки от Каваминами.

— Изглежда, обичаш деца.

— Естествено — отвърна Шимада, без да се поколебае. — Не мислиш ли, че е прекрасно да си млад?

Двамата тръгнаха рамо до рамо по пътеката край брега.

— Днес не открихме нищо.

— Така ли? — ухили се Шимада. — Но пък научихме няколко истории за призраци.

— Това са само легенди, които можеш да чуеш навсякъде, където някой е загинал при съмнителни обстоятелства.

— Не съм съгласен. Колкото и странно да звучи, вярвам, че истината може да е скрита някъде из тези истории.

Малко по-встрани от морската алея един начумерен и доста як младеж поправяше с ловки пръсти рибарската си мрежа. Според Каваминами надали имаше двайсет години. В ентусиазма, с който си вършеше работата, личеше нещо детинско.

— Знаеш ли, Конан — заговори Шимада, — мога само да се надявам, че твоите приятели… не, бившите ти приятели, не са се поддали на магията на призрака на Цуноджима.

— Какво искаш да кажеш?

— Смятам, че призракът на Цуноджима може да бъде само един — Накамура Сейджи, когото мислят за мъртъв. Подозирам, че Сейджи е жив и се крие някъде на острова, а твоите бивши приятели са отишли в леговището му, без нищо да подозират.

— Но това е…

— Извинете — прекъсна ги непознат глас и те изненадано се обърнаха. Беше младежът, който поправяше рибарската мрежа. — Вие да не сте приятели на онези студенти, които заминаха на острова? — попита високо той. Пръстите му не спираха да се движат.

— Да — незабавно отвърна Шимада и се приближи към младежа. — Познавате ли ги?

— С баща ми ги заведохме до там. Ще ги върнем следващата сряда.

— Интересно — развълнува се Шимада и клекна до момчето. — Я ми кажи, според теб имаше ли нещо странно в пътуващата група?

— Не мисля. Всички се вълнуваха от екскурзията, макар че не знам кое му е интересното на този остров.

Младежът говореше намусено, но съсредоточените му в Шимада очи излъчваха добронамереност. Той прокара ръка по късо подстриганата си коса и отново заговори, оголвайки белите си зъби.

— Опитвате се да намерите следа в историите за призраци, а?

— Да, нещо такова. Ти виждал ли си призрак?

— Не. Това са само слухове. Не вярвам в чудовища.

— Призраците и чудовищата са различни същества.

— Така ли?

— Знаеш ли кой е призракът?

— Онзи Накамура Сейджи ли? Казват, че жена му също броди из острова.

— Не си ли си мислил някога, че Накамура Сейджи още живее там?

Младежът повдигна изненадано вежди.

— Да живее ли? Че нали е умрял? И затова е станал призрак?

— Може да не е умрял — поде загадъчно Шимада. — Спомни си, че понякога в Декагона се виждат светлини. Може Сейджи да пали лампите. Много хора твърдят, че са го забелязвали. Не е ли по-логично да приемем, че е жив, отколкото да вярваме в тези призрачни истории? Казват, че моторните лодки, които минават близо до острова, потъват. Защо да не приемем, че Сейджи убива рибарите и потапя лодките им, за да не го издадат?

— Много сте забавни — засмя се развеселеният младеж. — Историите за лодките обаче не са верни. Бях там, когато едната потъна.

— Какво?

— Онзи ден вълните бяха високи. Намирах се наблизо и предупредих рибарите. Казах им, че около острова няма нищо, освен дребна риба, но те не ме послушаха и продължиха. Още не бяха наближили брега му, когато една вълна ги обърна. Старите моряци може да говорят, че призракът е потопил лодката, но според мен си беше чиста случайност. Говорят също, че рибарите умрели, но всъщност не беше така. Всички мъже в лодката се спасиха.

Каваминами, който стоеше до момчето и слушаше разговора му с Шимада, изведнъж избухна в смях. Шимада потупа устните си с пръст.

— Добре, отказвам се от тази история. Въпреки това мисля, че Сейджи може да е жив.

— Въобразявате си, че е жив и обитава острова? Какво яде тогава?

— Може някъде да е скрил лодка и понякога да плава до града за провизии.

— Ами то… — разколеба се момчето.

— Мислиш ли, че е невъзможно?

— Не, възможно е, ако идва откъм нос Ж. през нощта. От там никой не минава. Но ако връзва лодката си на кея, някой може да го разкрие.

— Сигурно я крие. Нали ако няма буря, можеш да прекосиш разстоянието с моторна лодка?

— Да. При такива условия ще успееш дори и ако лодката ти е безмоторна.

— Разбирам… — кимна с усмивка Шимада и се изправи. — Благодаря ти, момче. Научих важни неща от теб.

— Така ли? Вие сте много странен човек.

Шимада махна с ръка на младежа и тръгна към паркираната надолу по пътя кола. Каваминами се затича след него.

— Е, Конан — засмя се той, когато младежът го настигна, — днес с теб се радваме на богат улов, а?

Каваминами не беше сигурен коя част от разговора представляваше „богатият улов“, но беше убеден, че Шимада няма предвид отхвърлената теория за живия Сейджи. Ето защо измърмори с половин уста:

— Да.

„Но каквото и да си мисли… — рече си той и се загледа в плуващото над морето слънце от другата страна на морския насип — те сега са на онзи съдбовен остров. Какво лошо може да им се случи?“

Черната сянка на Цуноджима бавно се сливаше с вечерния мрак.