Убийството с нарцисите

16Наследникът

— Ваш ли? — не можа да повярва Уайтсайд. — Но, човече божи, да не сте полудели? Как така ще е ваш?

— И все пак е мой — каза тихо Тарлинг. — Познах го в мига, в който го видях на бюрото ви, но реших, че има някаква грешка. Тези бразди доказват, че грешка няма. Той е сред най-верните ми приятели и съм го носил в Китай в продължение на шест години.

Уайтсайд се задави.

— И да не искате да кажете — допълни детективът, — че Торнтън Лайн е убит с вашия пистолет?

Тарлинг кимна.

— Удивителен, смайващ факт — потвърди той, — но револверът без съмнение е мой, а е намерен в стаята на госпожица Райдър в Каримор Маншънс; за мен не съществува и най-малкото съмнение, че Торнтън Лайн е загубил живота си от куршум, изстрелян от това оръжие.

Настъпи дъго мълчание.

— Не мога да го проумея — рече Уайтсайд и сложи оръжието на бюрото си. — На всяка крачка се натъкваме на нова загадка. Това е второто сътресение, което преживявам днес.

— Второто ли?

Тарлинг зададе въпроса си машинално, съзнанието му беше погълнато от тази нова и изключително важна за него страна на престъплението. Торнтън Лайн убит с неговия пистолет! Това беше най-смайващото обстоятелство, излязло на бял свят, откакто той бе поел случая.

— Да — потвърди Уайтсайд. — Това е втората ни несполука.

С усилие Тарлинг отклони мислите си от едната загадка към другата.

— Помните ли това? — продължи Уайтсайд.

Той отвори касата си и извади голям плик, в който имаше телеграма. Тарлинг я взе и кимна.

— Да, това е телеграмата, която уж е изпратила Одет Райдър, за да покани Лайн в апартамента си. Намерена е сред нещата на покойника, когато са претърсвали къщата.

— Нека да сме точни — поправи го Уайтсайд. — Намерена е от камериера на Лайн — някой си Коул. Изглежда много честен човек, срещу когото не би трябвало да има каквито и да е подозрения. Пратих да го повикат рано тази сутрин, за да го разпитам какво е правил Лайн вечерта преди убийството. Между другото, той е в съседната стая, ще го доведат.

Натисна един звънец и даде указания на влезлия униформен полицай. След малко вратата се отвори отново и полицаят въведе почтен на вид мъж на средна възраст, на чието чело сякаш пишеше „слуга“.

— Просто кажете на господин Тарлинг онова, което съобщихте на мен — обърна се към него Уайтсайд.

— За телеграмата ли, сър? — попита Коул. — Точно така, боя се, че направих малка грешка, но бях много объркан от тази ужасна история и сигурно съм си загубил ума.

— Какво се е случило? — поиска да знае Тарлинг.

— Ами, сър, донесох телеграмата на господин Уайтсайд на следващия ден — искам да кажа в деня след убийството. — Тарлинг кимна окуражително. — И когато я донесох, дадох погрешни показания. Такова нещо не съм правил в живота си, но ви казвам, че се уплаших от всички тези въпроси, които задаваха полицаите.

— Какви неверни показания? — прояви нетърпение Тарлинг.

— Ами, сър — подхвана пак слугата, като въртеше нервно шашката в ръцете си, — казах, че я е отворил господин Лайн. Всъщност телеграмата пристигна едва четвърт час след като господин Лайн излезе от къщи. Аз бях този, който я отвори, когато чух за убийството. Сетне си рекох, че си пъхам носа в работата на полицията и ще си докарам някоя беля, та казах на господин Уайтсайд, че я е отворил господин Лайн.

— Той не е получил телеграмата, така ли? — настоя Тарлинг.

— Не, господине.

Двамата детективи се спогледаха.

— Е, какво ще кажете, Уайтсайд?

— Да пукна, ако зная какво да кажа — заяви Уайтсайд, чешейки се по главата. — Разчитахме на телеграмата, за да уличим момичето. Това пречупва голяма брънка във веригата срещу него.

— Която и без това е скъсана — рече едва ли не агресивно Тарлинг.

— И ни лишава от единственото възможно обяснение защо Лайн е ходил в апартамента в нощта, когато са го убили. Напълно ли сте сигурен, Коул, че телеграмата не е стигнала до господин Лайн?

— Напълно, сър — потвърди категорично Коул. — Аз я получих. След като господин Лайн потегли е колата, отидох при вратата на къщата да подишам чист въздух и бях на най-горното стъпало, когато се получи. Ако сте забелязали, сър, на нея е отбелязано „получена в 9 часа и 20 минути“, времето когато е пристигнала в районната пощенска станция, а тя се намира на около три километра от нашата къща. Просто не е имало как да стигне до нас преди излизането на господин Лайн и аз се изплаших до смърт, че такива умни господа като вас ще го забележат.

— Толкова съм бил умен, че не съм го забелязал — призна с усмивка Тарлинг. — Благодаря ви, господин Коул, нямам повече въпроси.

Когато слугата си отиде, той седна на стола срещу Уайтсайд и с рязък жест напъха ръце в джобовете си, изразявайки своята безпомощност.

— Е, объркан съм — заяви Тарлинг. — Нека изложа случая, Уайтсайд. Става все по-заплетен и започвам да забравям и най-простите му детайли. През нощта срещу четиринайсети Торнтън Лайн е убит от едно или от няколко неизвестни лица, по всяка вероятност в жилището на Одет Райдър, бивша негова касиерка, която живее в Каримор Маншънс. На пода са намерени петна от кръв, а има и други улики като пистолета и изстреляната гилза, които идват да потвърдят, че заключението е правилно. Никой не е видял Лайн да влиза в апартамента или да излиза от него. Той е открит в Хайд Парк на следващата сутрин без сако и жилетка, около гърдите му е омотана копринена нощница, за която е установено, че принадлежи на Одет Райдър. Върху тялото има букет жълти нарциси, а колата му, в която са сакото, жилетката, и обувките му, е изоставена на около стотина метра от мястото. Дотук така ли е?

Уайтсайд кимна.

— Друго може и да не ви е в ред — усмихна се той, — но паметта ви е безукорна.

— При обиска на спалнята, в която е извършено престъплението, е намерен кървав отпечатък от палец върху белия шкаф, а на леглото има наполовина пълен куфар, за който е установено, че принадлежи на Одет Райдър. По-късно в кошницата с ръкоделието й, под конците, е открит пистолет, който е мой. Първото предположение е, че убийца е госпожица Райдър. То е опровергано от факта, че когато е извършено убийството, тя се е намирала в Ашфорд и е била в несвяст в резултат на железопътна катастрофа; вторият момент в нейна полза е, че убитият не е получил телеграмата, открита от камериера и подписана от момичето, с която то кани Лайн в апартамента си в определен час. — Тарлинг се изправи. — Хайде да вървим при Кресуел. Този случай ще ме прати в лудницата.

Заместник-началникът изслуша разказа на двамата мъже и дори нещо да го изненада, не се издаде.

— Случаят започва да се очертава като убийството на века — рече той. — Разбира се, не можете да предприемете нищо повече срещу госпожица Райдър и сте постъпили добре, че не сте я арестували. Тя обаче трябва да бъде държана под наблюдение, защото очевидно знае или смята, че знае, кой е извършил убийството. Трябва да бъде наблюдавана денем и нощем и рано или късно ще ни отведе при човека, върху когото падат подозренията й. По-добре е с нея да се срещне Уайтсайд — продължи Кресуел, обръщайки се към Тарлинг. — Може би ще схване другояче как гледа на нещата тя. Не смятам, че ще има голяма полза да я водите тук. И между другото, Тарлинг, почти всички счетоводни документи на универсалния магазин „Лайн“ са връчени на фирма способни експерт-счетоводители — „Дашуд и Соломон“ на Сейнт Мери Акс. Ако подозирате, че е имало злоупотреби от служители на Лайн, и ако те са станали причина за убийството, вероятно ще научим нещо, което ще ни наведе на следа.

Тарлинг кимна.

— Колко време ще трае ревизията?

— Според тях една седмица. Отчетите са пренесени тази сутрин, което ми напомня, че вашият приятел господин Милбърг — доколкото си спомням, така се казваше — е оказал пълно съдействие на полицията да получи точно счетоводно извлечение за финансовото състояние на фирмата. — Кресуел изгледа Тарлинг, почеса се по носа и попита: — Значи е извършено с твоя пистолет, а, Тарлинг? Това не е добре.

— Звучи налудничаво — засмя се Тарлинг. — Връщам се веднага у дома да разбера какво е станало с пистолета ми и как се е озовал в онази стая. Зная, че си беше на мястото, защото преди половин месец го носих да го смажат.

— Къде го държите?

— В шкафа при колониалния си екип — отвърна Тарлинг. — Никой няма достъп до моята стая освен Лин Чу, който е винаги там, когато ме няма.

— Лин Чу е вашият слуга китаец, нали?

— Не точно слуга — усмихна се Тарлинг, — той е един от най-добрите детективи, които съм срещал в Китай. Изключително честен е, готов съм да му поверя живота си.

— Убит с твоя пистолет, а? — повтори Кресуел. Настъпи кратка пауза, сетне продължи: — Предполагам, че наследството на Лайн ще премине в полза на държавата. Той няма роднини и наследници.

— Тук грешите — каза спокойно Тарлинг.

Полицаят вдигна изненадано поглед.

— Има ли наследник? — попита той.

— Има братовчед — отвърна с лека усмивка Тарлинг, — който за нещастие му е достатъчно близък роднина, за да наследи милионите на Лайн.

— Защо за нещастие? — поиска да знае Кресуел.

— Защото по една случайност наследникът съм аз — каза Тарлинг.