В тъмните гори

Шестнадесета глава

— Ха! Вижте! Къщурка!

Робинс се изравни с Нийла. Спряха до Шери и се вгледаха между дърветата.

Накрая на дълга и окъпана от лунната светлина поляна стоеше дървена къщичка.

— Хубава е — каза Робинс. — Да изхвърлим едно око.

Той излезе напред. Стъпи на откритото пространство и се спря. Огледа околността. Поляната бе по-голяма от футболно игрище. Погледът му опипа дърветата, които я очертаваха. Не забеляза никакво движение. Къщичката беше тъмна и изглеждаше безлюдна.

— Вървете близо до мен — каза той.

Нийла застана от дясната му страна. Шери — от лявата. Той закрачи напред с готова за стрелба пушка. Меката почва пружинираше, под ботушите му. Студеният бриз облъхваше голите му ръце.

Робинс погледна към Нийла. Тя накуцваше. Прехапала беше устна от болка, изглеждаше едновременно много смела и много уязвима. Прииска му се да я прегърне.

Тя забеляза, че я гледа и му се усмихна.

— Как са краката ти? — попита той.

— Били са и по-добре.

Робинс се обърна към Шери.

— Ще се справим ли?

— Има шанс — каза тя и опита да се усмихне.

Приближиха се към къщичката. Робинс видя, че тя е построена сред множество колове, забити в земята. Напречно на всеки от тях бе закована по една къса дъска. Приличаха на кръстове. Напомняха на градински плашила с разперени ръце. Върху всяка от късите дъски в средата стърчеше по една тъмна топка.

Шери улови Робинс за ръката и го принуди да спре.

— Ох, майната му! Ама че говняна работа! — възкликна тя изумено.

— Това са глави — прошепна Нийла.

Робинс погледна към най-близкия кол. Наистина, на него бе набучена човешка глава с развяващи се под нощния ветрец тъмни коси. Той обходи с поглед и другите колове. На всеки бе набучена по една глава.

— Господи Боже! — изрече той и направи крачка напред.

Шери го дръпна за ръката.

— Ние там не отиваме!

Той се обърна към Нийла.

Тя поклати отрицателно глава. Лицето й изразяваше погнуса.

— Да вървим към къщата — каза той.

— Не искам — каза Нийла с глас на силно изплашено дете.

Робинс се огледа. Забеляза някакво движение сред дърветата, ограждащи поляната. Зад една трепетлика се мярна лице. Той вдигна пушката и се прицели. Лицето мигом изчезна.

Отляво между дърветата пробяга голо тяло.

Шери силно изстена.

— Хайде към къщата — каза Робинс.

Нийла стисна ръката му.

Един нож литна в параболичен полет и, като се превърташе и проблясваше, се устреми към тях. Робинс бутна Нийла. Тя залитна и ножът изсвистя край тялото й. Робинс се впусна към нея.

— Да бягаме към къщата — каза той и я задърпа.

— Господи, насмалко да…

— Да, но не стана.

Затичаха се. Преди да навлязат сред коловете, Робинс пусна ръката на Нийла и извади забилия се в земята нож.

— Вземи го — каза й той.

После погледна назад.

Не видя нито една жива душа.

После, навеждайки се под напречните дъски, ги поведе сред коловете. Бяха забити нагъсто. Той се движеше внимателно, за да не се блъсне в някой от кръстовете. Въпреки това пушката му закачи един от тях. Колът се заклати. Нещо тупна на земята. Нийла нададе ужасен вик. Той понечи да погледне назад, но коловете го обграждаха плътно като в клетка. Не можеше да се обърне, без да блъсне някой.

— Добре ли си? — подвикна той през рамо.

Не последва отговор.

— Нийла?

— Добре съм — отвърна тя с напрегнат шепот.

— Шери?

— Изведи ни оттук!

— Вие, в ариергарда — произнесе думите, преди да разбере грешката си. — Забравете за…

— А-ааа!

Той рязко се надигна. Рамото му удари една от напречните дъски. Колът се заклати в рохкавата земя. Той го сграбчи с две ръце, за да не падне. Обърна се и погледна назад. Нийла, както бе вървяла наведена, така и се бе заковала на място. На известно разстояние зад нея Шери стоеше изправена. Раменете й се намираха на височината на напречните дъски, а главата й — малко под другите глави. Робинс веднага разбра. Тя не се оглеждаше за крули, а бе приковала поглед в набучените глави. Бяха стотици. Обграждаха я отвсякъде. Приближаваха се като чудовищна тълпа.

— Шери! — извика Робинс.

Тя стреснато се обърна. Блъсна един от коловете. Той се килна и се стовари върху друг, който пък на свой ред падна върху трети. Така последователно около дузина колове нападаха. Посипаха по земята страшните си плодове, някои от които се затъркаляха един към друг, сякаш да си споделят някаква тайна. Други пък се завъртяха на място в самостоятелен зловещ танц.

Шери се загледа втрещено в тях. После обърна поглед към Робинс. Очите и устата й приличаха на тъмни дупки върху облятото от лунната светлина лице.

Нийла започна да се надига. Робинс натисна тила й и каза:

— Не гледай!

После се обърна към Шери и добави:

— Шери, ела насам!

Тя не помръдна о мястото си.

— Шери!

— Не мога!

— Стой тук! — нареди той на Нийла.

Робинс се приведе под напречните дъски и се запромъква през гората от колове. Доближи се до Шери. Наклонените колове му препречиха пътя. Той се опита да изправи един от тях, за да премине по-нататък. При това движение една изсушена от ветровете глава, с ветреещи се под бриза редки косици, се заклати пред лицето му. Отвратен, той пусна кола.

Застина, гледайки към Шери. Между него и нея оставаше немалко разстояние, препречено с наклонени под различни ъгли колове и глави.

Без да отделя погледа си от нея, той отново се запридвижва напред. Вдигаше високо краката си и стъпваше върху по-ниско наклонени колове. На два пъти стъпи върху натъркаляните по земята глави. Едната от тях изхрущя под тежките му ботуши. А другата се хлъзна изпод подметката му и той едва не падна. Успя да запази равновесие, изпълнен с ужас от мисълта, че едва не беше легнал сред тази гнусотия.

Най-сетне докопа Шери.

Огледа поляната зад нея. Никой не се прокрадваше към тях.

— Добре ли си?

Отговорът й приличаше на изскимтяване.

Робинс я хвана за ръка и я поведе през коловете и нападалите глави.

— Затвори си очите — нареди той.

Обърна се, за да се увери, че наистина ги е затворила. После отново я затегли след себе си. Каза й да се хване за колана му. Стигнаха до първия изправен кръст. Ритна го, за да падне. Тупна и главата, набита на него. Той отмести погледа си. Друг кръст се изпречи на пътя му. Псувайки, този път употреби приклада на пушката, за да го килне встрани. Така, като буташе коловете, Робинс се запридвижи по-бързо.

— Нийла, продължавай да си държиш очите затворени. Приближаваме се към теб.

Продължи да бута коловете. Те падаха един върху друг, а главите по върховете им отхвърчаваха на всички страни.

Съвсем се доближи до Нийла. В нетърпението си извади от земята три кола и ги хвърли настрани. Задмина я и каза:

— Хвани се за Шери! Не отваряйте очи! Продължаваме!

— Джони, какво…?

— Отиваме към къщичката.

Изнесе крака си напред. Изрита по-тънък кол, който свали на земята следващите два. След като коловете паднаха, той си проправи път напред и порути още два. Освободи пушката от рамото си. Издигаше приклада нависоко и събаряше глави. Сваляше пушката ниско и се разхвърчаваха колове. Но се изправяха нови препятствия пред тях. Вратата на къщичката оставаше все още далече.

Робинс се обърна и видя, че през зловещата гора от колове е направил дълга просека. Тя отбелязваше пътя, по който бяха минали. По нейното протежение коловете се бяха наклонили под различни ъгли.

— Всичко е наред! — каза той.

Двете жени също се обърнаха и загледаха назад. Шери прикри с длан устата си. А Нийла бързо извърна поглед.

Робинс стигна до вратата на къщичката. На нея нямаше нищо, което да напомня брава. В замяна на това от един процеп висеше кожен ремък. Робинс го дръпна и чу как мандалото се вдигна. После бутна вратата. Тя се отвори.

— Хей, има ли някой? — извика той, пристъпвайки в царящата непрогледна тъмнина.

Не последва отговор.

Въздухът беше топъл и влажен. Миришеше на мухъл. Колкото и да се взираше в мрака, Робинс не различи нищо.

Бръкна в джоба на панталоните си. Извади кибрит. Драсна клечка. Главичката й пламна. Примигвайки от блясъка на внезапно лумналия пламък, той се завъртя около себе си. Установи, че никой не се спотайва в малкото помещение. Клечката угасна. Робинс се върна към вратата.

— Всичко е наред! Хайде, влизайте.

Нийла и Шери пристъпиха прага. Робинс затвори вратата зад тях, с което отряза пътя на лунната светлина. Дървеното резе падна. Той запали втора клечка. Под трепкащата й светлина бързо се огледа за лампа. На една от стените откри закован свещник с лоена свещ. Запали я. На всяка стена висеше по един свещник. Запали всичките свещи. Под играещите пламъци стаята се изпълни с причудливи сенки.

— Това трябва да е легло — измърмори Шери, загледана в куп кожи, нахвърляни една върху друга.

Седна върху тях. После се излегна с въздишка.

Нийла продължаваше да стои в средата на помещението. Обърна се бавно към Робинс. Очите й се спряха върху лицето му.

— Трябва да се махнем оттук — каза тя.

— Нуждаем се от почивка — отвърна Робинс. — А пък и от това място ще можем лесно да се отбраняваме.

Шери надигна глава.

— Аз не излизам.

— Но… — възрази Нийла, нервно потривайки с длан устните си. — Онзи, който живее тук, и онзи, който е набил главите на коловете, навярно са едно и също лице.

— Не искам и да слушам за това — каза Шери.

— Ами какво ще стане, като се върне?