В тъмните гори

Двадесет и пета глава

Уилис Хог обкрачи столчето пред бара. Сякаш яхваше кон.

— Едно кафе, Терк.

— Къде ти е шапката за риболов, Хог? — попита Терк, потупвайки безупречно бялата шапка на готвач върху главата си.

— Изненадан бях от жена ми — отвърна Хог. — Купила е някакво стилно старо огледало и познай кой е ангажиран да го окачва.

— Не съм аз — каза Терк, слагайки чаша димящо кафе пред Хог. — Трябва да си ти.

— Може би. — Хог задуха кафето. — Истинска трагедия беше снощи.

— И да, и не.

— Бях наистина разстроен, когато чух за младия Филдинг. Беше свястно момче. Ходеше на училище с моя Роджър.

— Не мога да се насиля да кажа, че съм бил разстроен за Шоу и синчето му. Или пък за Ханк Стоувър.

— Не ми се гризат кокалите на мъртвите. Обаче Филдинг наистина беше свестен. Жалко!

— Чу ли за Джон Робинс?

— Да чуя какво?

— Боб Рат спря, за да си купи сладкиш. Каза, че Робинс май се е омел. Като търсели миналата нощ онези двечките — майката и дъщерята, — минали и през къщата на „Олив стрийт“. Робинс го нямало там. Нямало и колата му. Смятат, че е откарал двенките със себе си.

Хог отново духна кафето и сръбна.

— Не могат да минат. Пътят е блокиран. А и няма да смеят да драснат през горите пешком.

— Рат спомена, че ще претърсват къщите една по една.

— Бих искал да бъда онзи, който ще ги намери.

— Можеш все още да се включиш в претърсването.

— Подозирам, че жена ми няма да бъде във възторг. С нетърпение очаква да започна да окачвам онова проклето огледало.

Хог излезе от ресторанта. Спря край шосето да изчака преминаването на един фолксваген. Младият мъж и младата жена в него не бяха от града. Хог се ухили. Вероятно бяха на ваканционно пътуване и си мислеха: „Ах, какво симпатично градче!“

Хог се затича през шосето. Придържаше смъкващите му се панталони. Като стигна другата страна, ги вдигна. Затегна колана си с една дупка.

— Добрутро, Рой! — извика той.

Рой мъкнеше към офиса на мотела два големи куфара. Ухили се и отвърна:

— Как си днес, Уилис?

— Не мога да се оплача. Как е жената?

— О, Розовото листенце е люта и раздразнителна както винаги.

— Добре, добре — каза Хог и продължи да крачи край шосето.

Защо ли Уилис се беше оженил за тази дъртачка? Е, преди двадесетина години, когато сключиха брак, не беше чак толкова стара. Тогава да е била около шестдесетте. Оттеглила се от занаята курва, както всички казваха. Знае ли човек понякога какво се върти в главата на един мъж…?

Хог стигна до вратата на железарския магазин на Филипс. Зад витрината беше тъмно. Изглеждаше безлюден. Хог натисна бравата. Вратата се оказа заключена.

— Проклятие! — измърмори той.

Отпред висеше табелка с работното време: „От понеделник до събота вкл. от 10 ч. до 18 ч.“

Беше събота след десет часа. Погледна часовника си. Точно така — десет и четиридесет и пет.

Почука на вратата и зачака. След малко отново почука.

— Хайде, хайде — промърмори нетърпеливо.

— Какъв е проблемът? — извика Рой.

Беше застанал пред мотела. Все още държеше куфарите.

— Да знаеш някое друго място, където да купя болтове?

— Не мога да се сетя веднага. Но съм сигурен, че Филипс има.

— Но той не е отворил магазина.

— А трябваше да го е отворил.

— Ако на това се казва отворено, той има забавен начин да започва работния ден. Вратата е заключена здраво.

— Така ли?

— Иначе навреме ли отваря?

— Абсолютен е в това отношение.

Рой остави куфарите на земята и се приближи. Бузите му се подрусваха при всяка негова крачка. Хог се запита откъде ли е взел хавайската риза на цветя. Вероятно от някой по-богат и екстравагантен клиент на мотела.

Рой на свой ред натисна бравата, сякаш не вярваше на Хог.

— Прав си — изрече той.

— Не ме учудва.

Рой опря лице към стъклото.

— Не изглежда да е тук.

Заблъска по вратата. После я ритна два пъти така силно, че разклати рамката й. Това упражнение го изпоти. Извади от джоба си носна кърпа и попи потта от челото си. Прокара кърпата и по лъсналото си теме.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Рой.

— Означава, че не мога да купя болтове.

— Означава, че въобще не е идвал.

— Навярно е пипнал някой вирус.

— Или пък вирусът е пипнал него. — Рой облещи очи при внезапната мисъл, която го бе споходила. — Може би женски вирус?

— Накъде биеш, Рой?

— Случайно виждах как Арт Филипс се среща тайно с Пег Стоувър.

— Ами да, точно така!

— Повярвай ми. Малко е странно това, че не е отворил именно днес, като се има предвид какво се случи нощес.

— Печелиш червена точка.

— Мисля тутакси да се втурна към дома на Филипс и да видя какво става там.

— И аз смятах да се насоча натам.

Рой присви очи.

— Така ли?

— Защо да не обединим усилията си? Ако намерим кокошката и пиленцето, ще делим наполовина.

— Да тръгваме. Ще вземем моя камион. А и Розовото листенце. Няма да й хареса, ако пропусне предстоящите изненади.

Хог чакаше в офиса на мотела. Не седеше на едно място. Безпокоеше се, че претърсвачите на къщите ще стигнат до дома на Филипс преди тях. Ако това се случи, той ще загуби хиляда долара — половината от обичайното възнаграждение за залавянето на двама отцепници.

Вратата в задната част на рецепцията се отвори. От нея излезе Рой. Повдигна хавайската риза над корема си, който приличаше на бяла топка. Пъхна в колана си револвер.

— Нямаш ли ютийка и за мен? — попита Хог. — Готов съм да я наема срещу заплащане.

— Това бебенце е единственото, което имам.

— Да поспрем пътем при моя дом.

— Тогава тръгни към дома си с твоята кола. Ще се срещнем направо при Филипс.

— Всъщност едва ли е нужно чак толкова да се въоръжаваме.

Не искаше да рискува и да им дава преднина.

Вратата изскърца. От нея излезе Розовото листенце. Тя изтрака с изкуственото си чене към Хог. Същевременно му намигна с единия си плътно гримиран в синьо клепач.

— Добро утро — каза той.

Тя отвърна на поздрава му, като вдигна чука към периферията на каубойската си шапка, при което я накриви на една страна. Но не си направи труда да я намести.

Заизлиза иззад плота на рецепцията. Хог забеляза, че гърдите й свободно се провесваха под широката й тениска. На фланелката с огромни букви пишеше „Бейби“. А една стрелка сочеше надолу.

Наистина е съвсем откачена, отбеляза мислено Хог.

Когато се показа цялата, той помисли, че е гола от кръста надолу. После видя, че е по розови бикини с доста скромни размери.

Ще трябва да разкажа на Терк за това, помисли си той.

Докато вървяха към камиона на Рой, Хог се стараеше да не гледа в нея. Тя се качи първа, като се надупи, излагайки пред очите му висящия си сбръчкан задник. Сигурен, че го прави нарочно, Хог отвърна поглед встрани.

Розовото листенце изчезна в задната част на камиона, а Хог зае мястото до шофьора.

— Ще делим фифти-фифти — каза той. — Розовото листенце не се брои.

— Споразумението си е споразумение.

— Много добре.

Докато камионът пресичаше шосето, изотзад се появи Розовото листенце. Подаде на Хог железен лост.

— Черепотрошач — каза тя.

Дъхът й излъчваше адско зловоние.

— Благодаря.

След около минута и нещо Рой паркира на една пресечка и загаси мотора.

— Къщата на Филипс е три порти по-нататък — каза той.

— Няма да е подходящо направо да се изтъпаним пред вратата и да позвъним, нали?

— Това няма да ни отведе далеч — съгласи се Рой. — Нуждаем се от план.