В тъмните гори

Трета глава

Докато двама от мъжете държаха Нийла с извити зад гърба й ръце, сервитьорката дръпна портмонето й и го хвърли на тезгяха. Едно момиче на тийнейджърска възраст го сграбчи и заоглежда съдържанието му.

— Патъците й са готини — каза луничаво момче, застанало зад момичето. — Я да ги видим.

— Няма да ти станат — каза момичето.

— Може и така да е, но на нея няма да й трябват повече.

Сервитьорката коленичи и събу едната маратонка на Нийла, която не се и опита да я спре. Последния път, когато се опита да протестира, единият от мъжете й изви болезнено ръката. Шери, която се опълчи в началото, получи силен ритник в стомаха. Нийла реши, че е по-добре да ги оставят да им вземат каквото си поискат. Надяваше се да им се размине най-лошото.

Сервитьорката хвърли маратонките към момчето. То ги улови във въздуха. Качи се и седна на барплота, за да ги изпробва.

След това дойде редът на ръчния часовник на Нийла, последван от пръстена подарък, даден й при завършване на гимназията. Сервитьорката, ги пусна в предния джоб на престилката си. Те издрънчаха сред монетите от бакшишите, които бе получавала през деня. Грубите й ръцете дръпнаха яката на блузата на Нийла. Горното копче се скъса и се търкулна на пода. Обикновено тя носеше златна верижка на врата си. Сега се зарадва, че я бе оставила вкъщи, преди да тръгнат на път.

Жената вдигна косата над ушите на Нийла. Измърмори недоволно, че не намира обици на тях, и я шамароса.

После пристъпи към Шери. Повтори същата процедура и с нея — взе й портмонето, сандалите, двата пръстена. Шери нямаше часовник, но затова пък на шията й висеше разпятие със златна верижка. Сервитьорката внимателно свали верижката. Пусна и нея в джоба си. Шери извика от болка и се заизвива в ръцете на двамата едри мъже, когато сервитьорката дръпна златните й обици, разкъсвайки долната част на ушите й.

— Това ли е всичко? — попита единият от мъжете.

— Предполагам, че да — отговори сервитьорката.

Нийла чу подрънкване на метал. Дръпнаха лявата й ръка рязко надолу. Със силно прещракване около китката й се затвори халката на белезница. Другата се сключи около китката на Шери.

— А сега, дами, да тръгваме!

Някой побутна Шери. Тя залитна напред и опъна докрай верижката, свързваща двете момичета. Острите ръбове на халката се впиха болезнено в плътта на Нийла. Тя ускори крачка, стремейки се да бъде близо до Шери, за да избегне нова болка.

— И аз идвам — каза луничавото момче.

— Перверзник! — каза момичето.

Вече с маратонките на Нийла на краката си, момчето скочи от плота. Втурна се към задната врата и я отвори. Мъжете изведоха през нея първо Шери и после — Нийла.

— Къде ни водите? — попита Шери.

Нийла се учуди на спокойния й глас, с който зададе въпроса.

Мъжете запазиха мълчание. Още от самото начало пестяха думите си. И четиримата запазиха спокойния си тържествен вид, сякаш изпълняваха неприятна, но необходима задача.

Момчето изтича пред тях. Отиде до един стар пикап и се опита да отвори задната врата. Тъй като не успя, единият от мъжете се завтече и му помогна. Заедно спуснаха вратата. Тя се отвори с изскърцване и процепи нощната тишина.

Момчето се качи в задната част. Мъжът отиде към шофьорската седалка и седна. Другите заблъскаха Нийла и Шери към задната врата.

— Това, което вършите, е отвличане, нали знаете? — каза Шери.

— Това е най-малката от бедите ви, сестричке.

Набутаха ги в пикапа. Оставиха ги проснати на металния под. Единият от мъжете затвори вратата. С трясък тя застина на мястото си. Мъжът я заключи, качи се в колата и седна в краката на Нийла.

Пикапът потегли, друсайки се по разровената от гуми почва на паркинга. Главата на Нийла се удари в пода и тя се надигна.

— Лежи долу! — каза мъжът до нея.

След като зави и се раздруса за последен път, пикапът тръгна по равно.

Излезли сме на главния път, каза си Нийла. И отиваме на запад. В посоката, от която дойдохме.

— Накъде ни карате? — попита Шери.

— Недалеч оттук — отвърна мъжът до нея.

— Ще ни убиете, така ли?

Чувайки въпроса, Нийла усети как стомахът й се свива. Не можеше ли Шери да държи устата си затворена?

— Не ние — отговори мъжът.

— Искам да ги опипам — каза момчето.

— Заповядай, щом искаш.

— За Бога, Шоу! — възкликна мъжът до Нийла.

— Абе, остави момчето — обади се онзи, който седеше при краката на Нийла. — Голяма работа!

— Но това не е редно!

— А кое тогава е редно, по дяволите?

— Той вече е на дванадесет години — каза Шоу, който беше бащата на момчето. — Трябва да се учи.

— Всеки път, когато ни попадне някоя по-млада, Тими се захваща с нея. Отвратително е!

— Да не би да си станал обратен, Робинс?

— Просто не мисля, че това е правилно. Ясно ли ти е? Защо да се превръщаме в банда диваци, за Бога? Следващата крачка е ние самите да започнем да изнасилваме и да…

— Това не е позволено и ти го знаеш — каза Шоу.

— Ами че това е неминуемо, по дяволите! Ако все така оставяме Тими да прави каквото си иска, скоро ще започне и да ги чука.

— Няма да го правя — нацупено каза Тими.

— Не е толкова глупав.

— Казвал ли си му някога какво направиха с Вейс?

Последва тишина.

— Не искам да те плаша, момче, но в тая далавера по едно време участваше тип на име Вейс.

— Млъкни, Робинс!

— Вейс също не беше глупав. Знаеше правилата.

— Робинс!

— Остави го да разкаже — обади се мъжът в краката на Нийла. — Добре е момчето да знае. За негово добро е.

— Та преди около шест години пипнахме една наистина готина мадама и Вейс не издържа. Трябваше да го спрем. Не знам защо не го направихме. Предполагам, че твърде много бяхме изкушени и ние самите. Затова нямахме нищо против поне да погледаме. И той я облада тук, в пикапа.

— Начука ли я? — попита Тими.

Нийла усети напрежение в гласа му.

— Няколко дни по-късно Вейс изчезна заедно с цялото си семейство. Имаше жена и три деца. Изчезнаха посред нощ направо от дома им.

— Може би са избягали — подхвърли Тими.

— Не. Крулите са ги пипнали.

— Откъде знаеш?

— Открихме някои следи — обясни Шоу.

— Така че не забравяй за Вейс, когато много ти се прииска да бъзикаш дамите, които караме.

— Всичко ще е наред, щом не ги чукам.

— Момче, опичай си акъла!

— Стига сте дрънкали! — отсече Шоу.

— Татко, може ли?

— Остави го да си начеше крастата — обади се мъжът при краката на Нийла.

— Аз съвсем малко… — настоя Тими.

— Искаш да свършиш като Вейс ли? — попита Робинс.

— Ами след като не ги чукам…

— По дяволите! — измърмори ядно Робинс.

— Почти пристигнахме — каза Шоу. — Прави, каквото си намислил, но по-чевръсто.

Тими изпълзя към главата на Шери. Коленичи и се наведе над нея.

— Не ме пипай, момче! — процеди през зъби тя. — Ще те убия, кълна се!

Тими погледна към баща си.

— Я млъквай, сестричке!

— Ами да — додаде Тими. — Отгоре на всичко си цяла крава. На кой ли ще му се прииска, от теб?

Внезапно той се излегна върху Нийла. Коремът му притисна лицето й, а ръцете му задърпаха блузата от кръста й. Тя усети как дланите му започнаха да разтриват корема й. Едната се подпъхна в колана на панталоните, навлезе в бикините й и два-три пръста я проникнаха дълбоко.

Със свободната си дясна ръка Нийла нанесе силен удар по гърба на Тими. Той потръпна и се задави. Ръката му се отдръпна. Натискът на корема му върху лицето й отслабна.

— По дяволите, Робинс! — извика Шоу. — Защо й позволи да удари момчето?

— Ами просто не очаквах!

Тими коленичи и продължаваше да кашля с изкривено от болка лице.

— Проклета кучка! — процеди през зъби Шоу.

Момчето се разплака, като едвам си поемаше въздух.

— Ах, ти… — извика то.

Малкият му, но твърд юмрук се стовари върху лицето на Нийла. Тя протегна ръка, за да отклони следващия удар, но в този миг Робинс с рязко движение отстрани от нея Тими. Момчето полетя встрани.

— Стига вече! — изрече Робинс.

— Татко!

— Я не пипай момчето ми, приятелю!

— Така ли? Та то вече се самозабравя. Държи се като лайно. Няма да му позволя да продължава. Поне по време на тази операция!

Мъжът, седящ при краката на Нийла, се обади:

— Какво ти става, Робинс? Момчето искаше да се позабавлява малко. Как така изведнъж стана толкова чувствителен? Миналата седмица дори му помагаше! Не помниш ли как стъпи върху ръката на онова момиче?

— Това не ме кара да се чувствам велик.

— Какво, по дяволите, те прихвана? Да не си станал религиозен или нещо от тоя род?

— Нещо от тоя род.

Пикапът се раздруса. Зави по черен път. Над него се преплитаха гъсти клони, през които лунната светлина не проникваше.