В тъмните гори

Осма глава

Робинс мина тичешком край тялото. Без да обръща внимание на виковете, идващи откъм четиримата, той се насочи към дървото с двете жени. Метна пушката на рамо и бръкна в джоба си. Извади ключ.

— Изчезваме оттук.

Жената, която го вълнуваше, го погледна изумена.

Той пристъпи към нея и отключи едната халка.

— Ти си един от ония, от пикапа! — каза тя.

— Точно така. И ви отвеждам оттук. Там, сред дърветата е колата ми. — Докато изричаше това, той се зае с халката на другата й китка. — Можеш ли да бягаш?

Тя неопределено вдигна рамене.

— Как се казваш?

— Нийла.

— Аз пък съм Джони Робинс.

— А аз съм Шери — обади се по-едрата жена иззад дървото и протегна ръце, от които вече свободно висяха белезниците. — Ще ме освободите ли от тях?

Той бързо махна халките. Здраво хвана пушката. Огледа поляната. Въпреки виковете на завързаните около другото дърво, долови далечния вой на крули. Все още бяха далече.

— Окей — каза той. — Тръгваме.

— Чакай! — спря го Нийла. — Не можем да ги оставим тук.

Тя посочи четиримата.

— Можем и още как. Хайде!

Хвана Нийла за ръка, но тя се отскубна.

— Не тръгвам без тях!

— Майната ти! — обади се нейната приятелка.

Нийла рязко се обърна към нея.

— Какво става с теб? Как въобще можеш да си помислиш да оставим тук тези хора?

— Мога, щом става въпрос за спасението на хубавия ми задник!

— Не можем да го направим!

Робинс изстена. Беше глупаво да губят време с освобождаването на другите. Закъснението можеше да бъде фатално. Но ако не се отзовеше, не му оставаха много шансове с Нийла.

— Добре — каза той. — Движете се плътно до мен.

Те го последваха към съседното дърво.

— Млъкнете всички! — сопна се той на завързаните.

Те тутакси прекратиха виковете и стенанията си. Робинс застана пред по-възрастния мъж.

— Поемаш грижата за тях — му каза той, отключвайки дясната халка. — Оставям ти ключа. Ние тръгваме. Ще позадържа малко колата. — Отключи халката и на другата ръка на мъжа. Пусна ключа в разтворената му длан. — Късмет! — После се обърна към Нийла. — Добре ли е?

— Добре е.

— Сега да драсваме.

Хукнаха. Робинс водеше, като умишлено бягаше по-бавно заради жените. Оказаха се по-мудни, отколкото се бе надявал. По дяволите, трябваше да спре колата по-наблизо. Остави я твърде далеч, за да може да се прокрадне тихо. С повечко късмет можеше досега да е освободил Нийла без излишен шум и да е вече на път, без никой нищо да е разбрал. Ако не бе се наложило да застреля онова голо копеле…

Бяха почти напуснали поляната, когато Нийла го сграбчи за ръката.

— Чакай! — задъхано му каза тя. — Трябва да изчакаме!

— Какво?

Тя посочи към групата, която все още стоеше под дървото. Мъжът все още отключваше белезниците.

— Забрави ги! — отсече Робинс.

— Как ще намерят колата?

— Няма значение. Хайде.

— За Бога, Нийла! — изскимтя Шери.

— Виж!

Робинс посочи към далечна фигура, която с подскоци се придвижваше през поляната към четиримата.

— Ето още един. И още един.

Появиха се шест-седем тъмни сенки. Някои от тях бягаха. Други като че накуцваха. А трети пълзяха по земята като огромни раци.

— О, Господи! — едвам успя да промълви Нийла.

— След няколко минути ще заприиждат още. И ще сложат ръка и на нас, ако продължаваме да се мотаем.

Робинс дръпна Нийла към гората. Отначало тя се поопъна, но после се затича след него. Той навлезе сред тъмните стволове на дърветата, разчиствайки си път сред гъсталака и трънаците. Прескочи паднал напряко дънер и се спря, за да даде възможност на жените да си поемат малко дъх.

Ослуша се.

Воят беше спрял, но усещаше, че наблизо има крули. Листа и съчки шумоляха в нозете им. Чуваше се учестено дишане, както и отделни срички от странния им език.

— Почти стигнахме — прошепна той.

— Те са навсякъде — промърмори Шери. — Няма да успеем.

— Ще успеем.

Продължиха да бягат. Накрая стигнаха до колата. Той спря и се огледа.

— Всичко е наред. Хайде.

И приведен, хукна към колата. Момичетата тичаха непосредствено зад него. Той сграбчи бравата и понечи да отвори вратата. В последния миг погледът му улови някакво движение вътре. Погледна предпазливо.

Едно лице зад стъклото се кривеше и зъбеше.

Нийла изкрещя.

Робинс се вгледа в лицето. Беше цялото изранено.

Носът липсваше. Висеше само кожа, като че ли беше отхапан в люта битка.

Още пет подобни лица гледаха в него.

Нещо го хвана за крака. Той залитна назад. Блъсна се в момичетата. После ритна дланта, която се бе впила в глезена му. Трима крули се заизмъкваха изпод колата.

Вратите й се отвориха.

Робинс светкавично подпря приклада на пушката върху рамото си. Прицели се в безносото лице и стреля. Горната част на главата отлетя.

— Да бягаме! — изкрещя той.

— Накъде?

Той стреля пак. Този път улучи в окото едно от съществата, пулещо му се от задната врата.

— Бягайте, за Бога! Бягайте!

Освободени от белезниците, те хукнаха да бягат. Пред всички тичаше Лендър. Водеше ги към мястото, където другите трима бяха изчезнали.

Насочваше ги натам, въпреки изстрелите, които се чуваха, и въпреки жената, устремила се към тях от същата посока. Това беше старица с бели коси и люлеещи се до пъпа й изсъхнали гърди. Беше въоръжена с мачете. Схванатият кръст и гърбицата й пречеха да се придвижва бързо. Лендър смяташе да я заобиколят.

— Татко!

Хвърли поглед през рамо. Видя, че един мъж буквално беше по петите на Корделия. В непосредствена близост зад него тичаха още двама. Бен внезапно се спря и с рамо блокира най-близкия от тях. Претъркулна се на една страна заедно с него.

Лендър погледна напред и видя, че старицата е отпреде му. Метна се встрани. Мачетето разцепи въздуха. В следващия миг го усети като полъх на косъм от бузата си. Спъна се и падна. Старата вещица се надвеси над него. Вдигна оръжието си.

Прохленчвайки, Лендър затвори очи.

Но мачетето не го посече.

— Лендър!

Отвори очи. Рут беше застанала зад старицата. Държеше ръката й и я дърпаше назад.

Той скочи на крака. Заби коляното си в провисналия корем на съществото. Вонящият й дъх го лъхна в лицето. Веднага след това изви ръката й. Отне мачетето.

Замахна с него и, като внимаваше да не улучи ръката на Рут, която бе стегнала врата на старицата, заби острието в гърдите й. Ужасен, Видя как тялото с бледа и изсъхнала плът се свлича на земята.

Рут отпусна старицата, която падна на колене с ужасяващ писък. Още веднъж Лендър стовари мачетето право върху тялото й. Отнесе половината от скалпа й. Вряза се в рамото й. Нанесе още един удар, който разцепи черепа й.

С бързо движение той издърпа мачетето. Втурна се към мястото, където Бен и Корделия се бореха с тримата мъже. Единият беше хванал Корделия през кръста и се готвеше да я вдигне във въздуха. Тя го риташе и се извиваше. Лендър го заобиколи. Искаше да мине в гръб на мъжа. Но онзи се извъртя и постави Корделия помежду им. Лендър не намери по-добро решение, освен да блъсне дъщеря си. Мъжът се препъна и падна. Корделия мигом се освободи от обятията му. Лендър замахна. Острието се заби в протегнатата към него ръка. Мъжът изрева от болка. Претъркулна се встрани и вторият удар на Лендър не го улучи. Мъжът скочи на крака и побягна.

Лендър се обърна към мястото, където се намираше Бен. Момчето бе седнало върху гърдите на втория мъж и го налагаше с юмруци по лицето. Третият мъж се намираше зад Бен. Тъкмеше се да стовари върху него дебела тояга. Но Лендър го изпревари и заби мачетето в гърба му. Мъжът застина. Нададе силен вик. Изпусна тоягата. Чак тогава Лендър видя, че това беше човешка бедрена кост.

— Татко! — извика Корделия.

Той се опита да издърпа мачетето. Но то се оказа заседнало в гърба на мъжа.

— Татко! О, Боже!

Рут бе твърде далеч — на около петдесет-шестдесет метра, почти в края на поляната. Една висока бледа фигура я бе метнала на гръб и я отнасяше към гората.

— Бен, ставай! — извика Лендър.

Бен се изтърколи встрани. Мъжът, който допреди миг бе лежал замаян под него, понечи да надигне глава. Лендър с все сила го ритна и той застина неподвижен.

Лендър се обърна. Рут вече изчезваше в горския гъсталак.

— Тичайте след мен! — изкрещя той и хукна натам.

От дясната му страна трима души изскочиха измежду дърветата.

— Натам! Натам! — извика им той. — Онзи отнася жена ми!

Двете групички се срещнаха и заедно навлязоха в гъсталака.