В тъмните гори

Тридесет и осма глава

Легнала по корем между коловете с набучените глави, Корди дочу безумен рев. Същото изреваване чу и предишната нощ. Идваше отдалеч.

Но тя знаеше, че скоро ще го чуе наблизо.

И че този, който го издаваше, ще пристигне с нови глави.

И ще я намери.

Повдигна глава. Поляната оттатък коловете изглеждаше пуста. Явно крулите се бяха разбягали, когато са чули рева.

Това е моят шанс!

Всички ще се скрият!

Но ако ме хванат… По-добре е те да ме хванат.

В гората поне ми се открива известна възможност. Може би ще намеря мама и татко и ще избягаме заедно.

Погледна назад към къщичката.

Ще ме пуснат вътре при тях, ако ги помолеше.

Но не, там е възможно най-лошото място, дори по-лошо от това тук, между главите.

Залостената врата нямаше да спре постоянния обитател.

А пък и пушката вече не беше в тях. Едрото момиче, Шери, я отнесе със себе си. Видя как Робинс и Нийла се връщат в къщичката без оръжието. После чу далечен гърмеж.

Някой беше налетял на Шери.

Много добре.

Кучката я нарани болезнено с ръжена. Щеше да я убие, ако й се бе удало.

Но сега си получи онова, което заслужаваше.

Беше справедливо.

Кучките заслужават да бъдат наказвани. Ако се бяха съгласили да се предадат и излязат с нея, сега всички щяха да са на сигурно място.

Корди отново огледа осветената от луната поляна. Никаква следа от крулите. Но по-добре беше да не тръгва в тази посока. Именно от нея бе долетял ревът.

Тя свърна наляво и запълзя. Придвижваше се бавно, внимавайки да не докосва коловете. Когато стигна до два кола, намиращи се твърде близо един до друг, обърна се на една страна. Промъкна се помежду им ребром. Гърбът й се отърка в единия кол, а гърдите й погладиха другия.

Бяха толкова много! Като че ли нямаха край.

Но тя продължи напред. Не спря да пълзи или да влачи тялото си напред.

Докато някакво тихо шумолене не я накара да спре.

Изпука настъпена съчка.

Тя се обърна на една страна и погледна назад.

Беше той!

Крачеше към мястото, откъдето тя навлезе в полето с коловете толкова отдавна.

От колко ли време се беше появил?

Тя го наблюдаваше. Той вдигна високо една глава. Набучи я на близкия кол. Чу се премляскващ звук.

После навлезе сред полето от кръстове. Запромъква се тихо сред тях, без да докосне нито един кол.

Корди го гледаше, вцепенена от страх.

Как ли успяваше да се придвижва толкова бързо, без да блъсне някоя глава?

Това е Дяволът!

Изведнъж той се обърна към Корди.

Беше я видял!

Тя изскимтя. Почувства как топла течност се застича по бедрото й.

Той се извърна.

Тя изстена и проследи с поглед как той излиза от последните колове.

Ужасният му глас прогърмя:

— Крул!

С ритник продъни вратата на къщичката.