В тъмните гори

Четиридесет и първа глава

Джени чу ужасен вик. Мама? Не, този път беше мъжки глас. Вдигна глава.

Наоколо щъкаха множество крули. Силуетите им призрачно се мяркаха на фона на пламъците на огъня. Човекът гущер. Приведената жена. Някакво страховито нещо без крака. И други. Много, много други. Повечето се бяха събрали около голямата дупка.

Мъжът продължаваше да вика. Намираше се някъде между тях. Но тя не можеше да го види.

Погледна встрани. Майка й все така висеше там.

Но мъжът, който преди това беше до нея, го нямаше.

Навярно е викащият сега.

Виковете секнаха. Неколцина от крулите се отделиха от групата. Понесоха отрязани ръце и крака към високите пламъци на огъня. Един едър мъж — полицейският началник Мърдок — носеше тялото на жертвата. Малко преди да стигне до огъня, той го хвърли сред ръцете и краката. Главата липсваше.

Крулите отстъпиха от отвора. Но не отделяха погледите си от него. В процепа между две от съществата Джени се вгледа в открилата се част от дупката.

До самия ръб на отвора видя главата на мъжа. Главата се разклати за секунди. После някакъв тъмен крайник се появи от дупката и я сграбчи за косата. Вмъкна я вътре.

Всички крули гледаха втренчено.

Никой не издаде звук.

После се чу гласът на Мърдок:

— Да му дадем ли още една глава?

Той говореше на мама!

Обърна се към крулите и заговори на техния език. След това отново се извъртя към Пег. Извади ножа си и тръгна към нея.

В тишината прогърмя изстрел. Краката на Мърдок се подгънаха и той падна по очи.

Джени се извъртя настрани. Видя, че в полумрака, край една от близките колиби, стоят четирима новодошли.

— А сега Хейър, кажи им да не мърдат. На онези зад нас — също.

Възрастният мъж заговори на крулите на техния странен език. Нийла го чу в гората, когато той го използваше, за да предотврати атаките на съществата. Докато Хейър говореше, Джони премести поглед от Корделия към Нийла.

— Хайде — промърмори той. — Бързо!

Въпреки че бе останала без дъх и трепереше от страх, Нийла не се поколеба. Втурна се напред със сабята в ръка.

Стремеше се да не отделя поглед от увисналото под триножника момиче. Но в същото време не можеше да не поглежда и към крулите. Някои от тях, съвземайки се от изненадалата ги стрелба, вече се раздвижиха.

Хейър продължаваше да говори, но тя чуваше мънкане сред крулите.

— Бързо! — извика момичето.

С периферното си зрение Нийла видя, че Корделия се устреми към триножника, под който висеше жената. Забеляза също, че едно безного същество мъкнеше торса си сред тълпата. Онова същото, което видя на пътя преди толкова отдавна. Между зъбите си бе захапало нож.

Тя стигна до триножника.

Някой изкрещя.

Обърна глава. Едно копие прониза Корделия.

Нийла вдигна сабята и пресече въжето. Момичето падна на земята.

— Проклето копеле! — извика Робинс.

Тикна дулото в тила на Хейър и натисна спусъка.

После светкавично зареди отново. Обърна се и застреля най-близко стоящия крул.

След това накуцвайки, се спусна към Пег.

Към настъпващата тълпа.

Застанала на четири крака, Джени погледна към майка си. Дузина крули настъпваха към нея. Чичо й Джон крачеше бързо към тях, като не спираше да стреля. Но и зад него напираха още крули.

— Чичо Джон! — извика тя.

В същия миг забеляза, че жената, която беше прерязала въжето й, тича с вдигната сабя към чичо й.

Джени се изправи на крака и също се устреми натам.

Едно момче с нож на пояса изскочи зад гърба на Джони. Извади и малка секира. Замахна. Нийла с един удар отсече ръката му.

След това заби острието в лицето на някаква жена. Извърна се и разцепи надве главата на един пълзящ мъж.

В следващия миг острието на нож нарани хълбока й. Тя удари с лакът лицето на момичето, което се опита да я убие. То се просна по гръб. Острието на сабята тутакси потъна в корема му.

Някой успя да скочи върху гърба на Нийла. Тя падна върху тялото на момичето. Почувства как нож допря гърлото й.

Робинс тикна дулото на пушката в ухото на мъжа и стреля. Тялото му падна върху Нийла. Робинс го издърпа.

Погледна към Пег. Безкрако човешко подобие беше в краката й и тъкмо изваждаше ножа, който бе стиснало между зъбите си.

Робинс се прицели и натисна спусъка.

Щрак!

Пег с все сила ритна безногото чудовище в лицето. Бясно размахвайки ръчища, то падна назад.

Но наоколо се бяха струпали твърде много крули!

Тя се заизвива и обсипа с ритници най-близките до нея.

После погледът й попадна върху дъщеря й.

— Джени! — изкрещя Пег.

Неколцина от крулите също погледнаха натам. Отдръпнаха се от нея и нададоха тревожни крясъци.

Джени се затича.

Пълзящ по земята крул се опита да я хване за крака. Не успя.

И други се устремиха към нея. Но тя беше твърде бърза.

Едно копие засегна крака й, но не спря нейния устрем. Беше й направило само драскотина, която дори не я болеше. Нищо не я болеше, освен дланите й.

Сега вече само един крул стоеше пред нея.

Препречи й пътя.

Беше слузестата дебелана от дърветата. Изглеждаше изплашена. В последния момент се опита да отскочи встрани.

Джени тикна в лицето й голямата горяща главня, която носеше. Дебеланата изкрещя и изчезна в отвора на кладенеца.

Пламтящата главня последва полета й в тъмните дълбини.

Разнесе се проглушителен крясък.

Нийла извади сабята си от гърдите на поредния крул и рязко се обърна, готова да съсече следващия. Но всички крули се бяха заковали на място и гледаха към кладенеца.

Онези, които се намираха най-близо до него, търтиха да бягат. Тъмни извиващи се пипала изскочиха от дупката. Увиха се около краката на неколцина от крулите. Придърпаха ги и те на свой ред с отчаян писък потънаха надолу към земните недра.

После крулите се пръснаха на всички страни. Едни бягаха. Други се влачеха на ръце. Трети лазеха на четири крака като огромни тромави паяци.

Джени стъпи върху китката на едър безног крул, намиращ се до майка й. Той изрева от болка. Разтвори длан и изпусна ножа. Джени го грабна.

Дясната й ръка бе изгорена и не вършеше работа.

Сграбчи ножа с лявата ръка и го заби в окото на изрода.

Върху рамото си усети тежка длан.

Тя се изви, замахна, но не улучи.

— Чичо Джон!

— Дай ми това!

Той грабна ножа от ръката й. С рязко движение отсече въжето, на което висеше майка й.

И двамата паднаха.

Но дойде другата жена. Онази със сабята.

Нещо шибна крака на Джени. Тя с вик отскочи. Видя как тъмно гърчещо се пипало обхваща гърлото на мъртвия безног крул. Тялото се повлече към дупката.

Около гърлото на кладенеца се мятаха безброй живи въжета.

— Да бягаме, да бягаме! — извика Джони.

И те побягнаха.

Накрая на селището, преди да навлязат в гората, Джени се обърна назад.

— Вижте! — извика тя. — То излиза цялото!

— Господи! — изрече със заекване жената със сабята. — Какво е това?

И четиримата се загледаха втрещено към кладенеца.

— Какво направихме? — прошепна жената.

— Оцеляхме — отвърна Джони. — Да се махаме оттук!

Тичаха през гората. После преплуваха реката. По пътя минаха край много крули. Някои се криеха из храстите. Други се катереха по дърветата, сякаш търсеха сигурност сред клонака. Никой не ги нападна.

Минаха и край няколко трупа. Отначало Робинс не разбираше откъде се бяха взели. Надвеси се над един от тях. Оказа се жена с разрязано гърло, която още стискаше в дланта си окървавен нож.

— Самоубийство — изрече той.

Когато пресичаха поляната с дърветата на смъртта, Робинс погледна в тяхната посока. Забеляза някакво движение сред голите им клони.

Нийла се спря и посочи към дърветата.

— Виждам ги.

Три тъмни фигури внезапно се отрониха от дърветата. Полетяха с трясък през сухите клони и се разбиха на земята.

— Хайде! — каза Робинс. — Почти стигнахме.

Нийла огледа мрака около колата. Не видя никакви крули.

Нямаше ги и в колата.

Настани се на предната седалка до волана.

Пег и Джени седнаха на задната седалка.

Джони пъхна ключа в стартера — същия ключ, който Шери забрави да вземе. А и нямаше да може да го използва, защото… Завъртя и запали. Колата потегли.

По-късно, когато вече бяха излезли на шосето, Нийла изхвърли сабята през прозореца. Проследи с поглед как, описвайки дъга в мрака, изчезна сред крайпътните шубраци. После облегна глава на рамото на Джони. Той се усмихна и я притисна до себе си.