В тъмните гори

Седма глава

— Трябва да се измъкнем оттук — каза Нийла.

— И как смяташ да стане това?

— Не знам.

Гласът на Нийла я издаваше, че всеки миг ще избухне в плач. Заизвива китките си в безнадежден опит да се освободи и белезниците издрънчаха.

— Трябва бързо да измислим нещо — каза Шери. — Онова изсвирване беше сигнал.

— Може би ако подърпаме малко насам-натам, ще се освободим.

— Да опитаме.

Заизвиваха китките си, жулейки ги о безкория ствол на олисялото дърво.

— И двете ми ръце са здраво прикрепени — промълви след малко Шери.

— Моята дясна пък като че ли дава известни надежди…

— Исусе! — шепнешком възкликна Шери.

— Какво става?

— Има някой на дървото!

Нийла погледна надясно и повдигна глава.

— Гледай в другата посока и зад нас — допълни Шери.

Нийла обърна глава наляво. Вдигна очи към голите клони на изветрелия ствол. Първоначално видя само назъбени крайници, които изглеждаха на бледата лунна светлина като кости без плът. После единият от тях се раздвижи и тя разбра, че това всъщност е крак. До него се поклащаше втори. Тя погледна още по-нагоре и видя голо бедро, торс и глава с разрошени коси. Съществото може би имаше гърди, но тя не можеше да ги различи.

— Жив ли е? — прошепна Нийла.

— Не съм съвсем сигурна, но ми се струва, че е мъртъв.

Нийла продължи да се вглежда, фигурата сякаш бе яхнала един клон с отпуснати встрани ръце. Главата й бе клюмнала надолу, като че я наблюдаваше.

— Мисля, че единият крак помръдна — промълви тя. — Може и да е било от вятъра.

— Надявам се да е така.

— Би предпочела да е мъртъв ли? — попита Нийла.

— По дяволите, да. Нима е по-добре да слезе и да ни докопа?

— Господи, дори не го и казвай!

— Вероятно той е един от тях, каквито и, по дяволите, да са те. Искам да кажа, защо иначе ще виси там?

Нийла не отговори. Продължи мълчаливо да наблюдава неподвижната фигура, докато вниманието й не бе отклонено от приближаващото се бръмчене на автомобилен двигател. Оттатък поляната се появиха светлини от фарове.

— Те се връщат!

Докато светещите фарове се приближаваха, тя забеляза, че са по-високи от тези на пикапа.

— Някой друг е — каза тя. — Мисля, че е камион.

— Все тая — отвърна унило Шери.

Движейки се сред мрака, колата не спря на мястото, където преди бе спрял пикапът, а продължи към тях. Лъчите на фаровете му опипваха земята, сякаш търсеха Нийла. Осветиха я и замръзнаха на място. Двигателят замлъкна и светлините леко отслабнаха.

— Какво става? — попита Шери.

— Не виждам добре — отговори Нийла, опитвайки се да се взре оттатък светлините. — Някой слезе и май се запътва към задната част на колата.

— Последна спирка! — чу се мъжки глас с бодряшки тон. — Всеки пътник, който не е слязъл досега, да слиза!

Женски глас се изкиска.

— Мисля, че най-добре ще е да направим каквото казват — чу се изплашен мъжки глас.

— Татко!

— Дръж ръката на Бен.

— Какво искате от нас? — попита друг женски глас.

Последва ново изкискване.

— Знам само какво иска Розовото листенце — отвърна мъжът с бодряшкия глас. — И то е да ви разпръсне мозъците с чука. И ще я оставя да го направи, ако не се движите по-чевръсто.

— Копеле! — извика момичето и веднага изпищя от болка.

— Майната ви, не я пипайте!

— Нямаме цяла нощ за губене!

Няколко фигури изплуваха от тъмнината и заставайки пред фаровете, закрачиха напред. Нийла видя, че са четирима, свързани един към друг — жена, мъж, момиче и влачещо се безжизнено тяло помежду им.

— Я вижте! — възкликна жената.

— Здравейте — каза Нийла.

— Свърнете надясно — нареди жизнерадостният мъж.

Сега Нийла успя да огледа и него. Беше бузест и държеше пистолет в ръката си. Стара прегърбена жена ситнеше до него и размахваше чук над главата си.

— Здрасти, млада госпожице — каза мъжът с пистолета.

Заобиколи групата и пристъпи към Нийла. Заоглежда я, като се хилеше. После разтвори блузата й с дулото на пистолета и погали с него оголената гръд. Тя усети как зърното й се втвърдява при допира на студената стомана.

— Хубава си. Много хубава. Бас държа, че малкият Тими те е поопипал.

Остави ме на мира!

— Да, малкият Тими, крехкият Тими. Той знае кое къде е, ако мога така да се изразя. — Мъжът се засмя и пусна в ход свободната си ръка върху другата й гърда. Ту я стискаше, сякаш изпробваше твърдостта й, ту я попляскваше. — Хм… Понякога им завиждам на онези крули. Наистина им завиждам. Я да опитам как е на вкус. — Наведе се и заоблизва зърното й. Нийла го ритна. Той изръмжа и заподскача наоколо, държейки се за бедрото. — Ах, мръснице такава! Замалко да ме улучиш в ташаците!

— Не! — извика Нийла.

Видя го да вдига пистолета и да се прицелва в лицето й. Отекна изстрел. Куршумът се заби в дървото над главата й. Той се прицели по-ниско и пак натисна спусъка. Вторият куршум олиза панталоните й между чатала, без да я засегне.

Трети изстрел не последва. Неочаквано той се изсмя и се обърна към другите.

— Окей, представлението свърши. Наредете се в кръг около онова дърво!

Докато те изпълняваха нарежданията му, старицата се заклатушка към Нийла.

— Махни се! — изкрещя момичето.

Розовото листенце вдигна чука, сякаш да го покаже. Закиска се, клатейки глава наляво-надясно. После заобиколи дървото.

— Ако ме докоснеш — изпищя Шери, — ще те убия!

Тази заплаха изтръгна още по-силен смях от старицата.

— Махни се! Проклета да си! Ще те убия! Ти… АХ! Господ да те убие!

Белезниците се врязваха болезнено в китките на Нийла, докато Шери се извиваше и риташе от другата страна.

Старицата надаваше от удоволствие отривисти крясъци и Нийла я видя да отскача встрани, за да остане извън обсега на Шери. Нийла на свой ред се опита да я ритне, но не успя. Розовото листенце скочи напред и размаха чука. Стовари го върху рамото на Нийла.

Едно високо изсвирване я накара да се обърне настрани.

— Да драсваме, миличка! — извика бузестият мъж.

Един до друг те се забързаха към камиона. Качиха се и затръшнаха вратите. Двигателят забоботи. Камионът тръгна на заден ход. Все така, без да завива, пресече поляната и потъна сред дърветата.

— И сега какво? — попита момичето от другото дърво.

Четиримата стояха със завързани ръце около ствола, сякаш участваха в детска игра.

— Млади дами — извика мъжът, — имате ли представа къде сме и защо вършат това с нас?

Нийла поклати отрицателно глава.

— Те ни… отвлякоха! — продължи мъжът. — Направо от мотела.

— А нас от ресторанта — каза му Шери.

— Знаете ли защо ни доведоха тук? — попиша жената.

— За да ни поемат крулите — отвърна Шери.

— Кои?

— Крулите. И аз не знам какво точно означава, но май че е нещо като жертвоприношение.

— Та това е някаква лудост! — възкликна мъжът.

— Като че ли не го знам — измърмори унило Шери.

— Истинска лудост! — повтори мъжът.

— Съвсем сте прав — каза Шери. — Трябва да се измъкнем. Въпросните крули, каквито и да са те, ще дойдат за нас. А един от тях май е вече тук.

Тя с поглед посочи плешивата корона на дървото, за което бяха завързани новодокараните.

Нийла повдигна очи, както и всички останали, и видя една бяла фигура, хващайки се от клон за клон, да се спуска към земята.

— О, Господи!

Писъци и викове на паника се изтръгнаха от гърлата на стоящите долу. Фигурата се приближаваше към тях. Всеки един инстинктивно се дръпна напред в стремежа си да избяга. При този им опит се разнесе цял хор от вопли. Белезниците се впиха още по-силно в китките, им. Разтърсен от хаотичните им движения, младежът в безсъзнание надигна глава, но останалите сякаш не го забелязаха. Те още по-силно закрещяха. Голият мъж вече се бе приземил сред тях.

Той скочи върху гърба на жената и тежестта му я наклони напред. Но тя бе задържана от белезниците и се килна назад. Целият кръг изпопада.

Странният кокалест мъж се оказа притиснат под нея. Нийла видя как краката му обвиха бедрата й. Изотзад се появиха ръцете му и раздраха блузата й. Той я смъкна от раменете й. Тя продължаваше безпомощно да се мята. Устата му захапа лявото й рамо. Жената изрева.

След това той се измъкна изпод нея. Изпълзя към краката й. Хвана единия и го вдигна нагоре.

— Хей!

С отворена уста голият вдигна глава и погледна към гората зад него.

Нийла също погледна натам.

Към тях тичаше един мъж.

Голият се изправи. Развъртя разчорлената си глава наляво, после надясно. Търсеше помощ. В следващия миг с див крясък, от който кожата на Нийла настръхна, се устреми към новопоявилия се мъж.

Онзи се спря. Вдигна пушката си. Отекна гръм. Голият се просна по очи на земята.