Вътрешно разследване

19

Този тип беше същият, с когото Гълъбицата се беше срещнала пред катедралата. Гарет Дарси вече знаеше името му. Демарко. Беше го научил чрез регистрационния номер на колата му, а по-късно разбра, че се е срещал и с Големия гълъб. Но никой не можеше да разплете какво прави този тип. Едната вечер се среща с Големия гълъб, на следващия ден — с Гълъбицата; Фил и Тоби го виждат да влиза в Ръсъл Билдинг, където е офисът на Гълъба, а сега пък отново се среща с Гълъбицата на канала. Какво, по дяволите, целеше?

За него не знаеха друго, освен че е адвокат и че работи за Конгреса. Но това беше всичко. Посещенията му в къщата и офиса на Гълъба може би бяха законни, може би имаше някаква политическа работа с него. Да се среща с Гълъбицата обаче, и то на подобни закътани местенца, вече беше странно. Беше почти сигурен, че не спи с нея — езикът на тялото му бе достатъчно красноречив, — но за какво си говореха, нямаше представа.

Дарси извади мобилния си телефон и се обади на работодателя си.

— Човекът от катедралата пак се видя с Гълъбицата.

Нямаха кодово име за Демарко, но шефът му знаеше за кого става дума.

— Срещнаха се на канала „Чесапийк & Охайо“, а сега седят в една дупка на име „Нейтан“ в Джорджтаун. Тя пие както винаги. Онзи просто си седи и най-вече слуша, не говори много. Да го проследя ли този път, или да се лепна за нея?

Шефът му се поколеба, очевидно обмисляше нещата. Дарси остана с впечатлението, че се ядоса, защото не може да си позволи да проследи и двамата. Тази операция определено беше нискобюджетна.

— Да, проследи го — каза най-накрая той.

— Знаете ли, ако имах параболичен микрофон, можех да чуя за какво си говореха на канала.

— Знам! — сряза го той и затвори.

Ето това беше необичайно, шефът да си изпусне нервите. Положението трябва да бе доста напечено, за да се случи подобно нещо.