Вътрешно разследване

64

Ранният полет от Сиатъл пристигна в Ню Йорк в девет часа сутринта и четирийсет и пет минути по-късно Демарко влезе в офиса на Хари Фостър. Подмина русата секретарка, без да й каже и дума, и със замах влезе в кабинета. Кръстникът му говореше с двама мъже и видимо се подразни от прекъсването, но когато видя погледа в очите на Демарко, той помоли гостите си да го извинят.

— Какво правиш тук, Джо? — попита Хари.

Демарко подпря юмрук на бюрото.

— Пол Морели е свързан с Доминик Калвети, Хари. А Калвети по някакъв начин е свързан с Лидия Морели. А ти, дявол да те вземе, си свързан и с Морели, и с Калвети.

Демарко направи кратка пауза и добави:

— Ще ми кажеш всичко, което знаеш, Хари.

— Калвети? Божичко, Джо, не знам за какво, по дяволите, говориш.

— Не, Хари, не ме лъжи. Умират хора, Калвети и Морели вършат убийствата. Така че не смей да ме лъжеш!

— Умират ли? Кой умира?

Демарко си пое дълбоко въздух, мъчейки се да овладее емоциите си, за да не сграбчи Хари за гушата. След това му разказа защо и как е скроил номер на Пол Морели и как всички, замесени в историята, без него и Сам Мърфи, са или в болница, или мъртви. За Ема изобщо не спомена.

Хари не прекъсна Демарко, докато той говореше, но като че ли потъваше в стола си, все едно се опитваше да се изпари. Затвори очи, когато Демарко заговори за убийството на Лидия и за нейните обвинения срещу съпруга й.

Разказът свърши и Хари попита с дрезгав глас:

— Доведената му дъщеря ли, Джо? Сигурен ли си, синко? Абсолютно сигурен ли си?

— Да — каза Демарко. — Сигурен съм.

Хари се надигна от стола си и отиде до барчето. Движеше се бавно и колебливо, все едно за последните пет минути беше остарял с десет години.

— Имам нужда от нещо за пиене. Искаш ли едно?

Но преди Демарко да успее да му отговори, Хари възкликна:

— Господи, Джо. Какво си направил?

— Хари, не искам пиене. Престани да се правиш на ударен и да ми кажи каквото искам да знам.

Докато Хари пълнеше чашата си с натрошен лед и бърбън, Демарко, прекалено нервен, за да седи на едно място, отиде до прозореца и погледна към Сентръл Парк. От двайсетия етаж кънкьорите по езерото му заприличаха на механични фигурки върху капака на музикална кутия.

— Хлапе, поставяш ме в ужасно положение — каза Хари. — Не можеш да си представиш колко ужасно. Ако не беше баща ти…

— Хари, нямам време за…

— Джо, това, което искаш от мен… Могат да ме убият, синко.

— А мен със сигурност ще убият, ако не ми отговориш. И няма две мнения по въпроса.

Хари мълчеше.

— Хари. Моля те.

Хари се взираше в кръщелника си, опитвайки се да вземе решение, питайки се на кого дължи истинска вярност. Най-сетне той каза:

— Доминик Калвети е бащата на Лидия Морели.