Вътрешно разследване

49

— Майтапиш се! — възкликна Демарко.

— Никак — отговори Ема. — На мен ми изглежда съвсем очевидно.

— Ема, аз не съм проклетото ЦРУ. Нямам екип тренирани агенти, скрити в килера.

— В този офис няма килер.

Тя огледа тясното мрачно помещение и добави:

— Как изобщо работиш тук?

— Знаеш какво имам предвид — продължи Демарко. — Планът ти е просто… Има твърде много неизвестни. Прекалено сложен е.

— Не и ако разполагаш с добър план.

— Нямаше ли някаква военна поговорка, че започне ли битката, всички планове рухват?

— Не съм я чувала — отсече Ема.

Лъжеше, разбира се.

— А и ще бъде много скъпо. Откъде, по дяволите, ще намеря всичките тези пари?

Крайчетата на устните на Ема лекичко се повдигнаха и тогава отговори на въпроса му.

За момент Демарко остана зашеметен.

— Знаеш ли — най-сетне каза той, — току-виж, се оказал достатъчно луд, че да го направи.

— Никога няма да разбереш, преди да го попиташ.

После Ема се изправи, облече палтото си и се приготви да напусне офиса на Демарко. Вече на вратата, тя подхвърли:

— И между другото, казал го е онзи прусак, Фон Молтке. „Всеки план за действие е сигурен само до срещата с врага.“ Но Майк Тайсън го е казал по-добре.

— Тайсън? Боксьорът?

— Да. „Всеки си има план, докато не го фраснеш.“