Възходът на Атон

Дванадесета глава

Звучният глас на Мерире разнесе химна из стаята. Облечен в бяла дреха, той бе влязъл в ролята на жреца четец в присъствието на Царския кръг в Залата на съвета, която се намираше до Банкетната зала в самия център на двореца Малгата. Очакванията на всички бяха за церемониално събитие със свещен характер. Ехнатон се намираше на подиум, оформен като олтар. Бе облечен в тържествена роба, украсена с опашка на чакал. На шията му проблясваше пекторал във формата на богинята лешояд Нехбет; ръцете му бяха окичени с пръстени, указващи най-високия му ранг. Гледах как го гримираха и разкрасяваха преди сбирката на Царския кръг. Хотеп следеше всеки ритуал с безизразно лице, а от време на време хвърляше коси погледи към мен. Великата царица Тийи седеше отдясно на Ехнатон; отляво бе Нефертити с подчертано наедрял корем, напиращ под свободно пуснатата й тънка роба. До нея бе седнал Ай — пазител на Божествения печат. Аз бях заел мястото зад моя господар. Всеки от присъстващите бе потънал в собствените си мисли, привидно заслушан в напевния глас на Мерире.

През деветдесетте дни след смъртта на Тутмос нещата претърпяха стремителен обрат. Божествения, поразен от внезапната смърт на своя първороден син, бе изпаднал в дълбок унес и се въздържаше от всякакви удоволствия. Великата царица Тийи бе видимо поразена: лицето й бе посивяло, а раменете й бяха леко приведени, при все че обичният й по-малък син бе вече не само признат и приет от двореца, но и обявен за съвладетел на Великолепния, за Любимец на Амон и Хор.

Господарят ми също се промени. Събитията от храма на Амон Ра останаха забулени в догадки. Успях да разбера, че по време на богослужение Ехнатон започнал да осмива жреците и разгневен от подобно богохулство, Тутмос се разкрещял и се оттеглил.

— Той ме остави да се смея — обясняваше Ехнатон. — Маху, не можех да не се разсмея на статуята, поставена в свещен шкаф, на която жреците се кланяха и поднасяха дарове. Брат ми се ядоса и излезе, а после нахълтаха още бръснати глави и казаха, че той е много зле. Спрях да се смея. Помислих, че са се наговорили да ме измъкнат от там, и затова отказах да изляза — усмихна се, — преди ти да дойдеш. Ти как научи за станалото? Майка ми е пестелива на думи, както винаги впрочем.

Казах му за Майа. Но не посмях да изговоря на глас подозренията си. Времето не бе дошло, както се казва. Нямах никакви доказателства освен онова съмнително усещане в тъй еднаквите стаи на принцовете в храма на Амон Ра. Нещо липсваше и не съвпадаше нито по време, нито по място. Приличаше ми на опит да си спомня някакъв сън, чиито подробности се разбягваха, преди да успея да ги хвана. О, да: всички получиха похвали и благодарности. Хоремхеб и Рамзес бяха повишени и ги приеха в елитния царски корпус, известен като „Храбреците на царя“. Хюйи стана главен писар в Дома на дипломатическите пратеници; Пентжу се сдоби с титлата Царски лекар и с правото да носи кожа от пантера, Пръстена на светлината и Жезъла на живота. Мерире получи сан на Главен жрец на параклиса, Капелан на царското домакинство и Главен четец в Царския двор. Ай придоби всичко, което му се полагаше; между другото получи и следните титли: Близък приятел на фараона, Божи отец, Главен съветник, Началник на писарите и Пазител на печатите. Разбира се, Майа трябваше да почака. А Маху? О, да, Маху не получи нищо, с изключение на ковчеже със скъпоценни камъни и силна прегръдка от Ехнатон и от Нефертити. Освен това станах и Пазител на ключовете, тоест личен телохранител на Ехнатон.

Пренесоха трупа на престолонаследника Тутмос в Некропола, за да го подготвят, преди да влезе в царския мавзолей на баща си. Пазителят на тайните на Анубис очисти младото му тяло с природна сода, натъпка го с благоухания и го украси с великолепни скъпоценни камъни. После го увиха в най-фини ленени платна и го поставиха в златен ковчег. Египет потъна в траур, спазвайки седемдесетдневния ритуал, през който Ка на младия принц отпътува във Вечния запад. Царедворците и официалните лица разкъсаха робите си, посипаха главите и лицата си с пепел и занареждаха химни и вопли, както се полага при траур.

Все пак дойде и краят на погребалните обреди. Животът в града и в двореца продължи обичайния си ход. Господарят ми бе провъзгласен за съвладетел с името Аменофис. Нефертити го бе подготвила и той се представи чудесно на тържествената церемония. Позволи на жреците да го поръсят със светена вода, да го помажат със свещени масла и да го увият в царските одежди. Този път никой не си позволи да се подсмива или да имитира тромавите му движения. Жреците щедро го обсипваха с благословии, а когато голямата Двойна корона и украшението за глава с Уреуса бяха положени върху главата му, лично Шишнак произнесе следните думи от името на своя бог — великия Амон Ра:

— Аз наложих достойнството ти като Цар на Севера и Цар на Юга. О, сине Мой, Повелителю на Двете корони, заради теб привързах лотоса и папируса.

После въведоха тържествено принца в тронната зала, където той разчупи свещените печати на преносимия олтар и показа дължимото благоговение пред окичената с щраусови пера свещена статуя. Така Ехнатон стана господар на Египет. Той го долови, почувства го и се промени. От него преливаха спокойна увереност и дремещо величие. Не криеше, че всичко около него го забавлява, и го наблюдаваше с цинична усмивка, но остана тактичен и дискретен. Нефертити не се различаваше от него. Все още не бе обявена за царица, но времето бе дошло. Тя бе Великата съпруга — бъдеща майка на децата на фараона, Стопанка на дома и Господарка на двореца. Същото важеше и за Ай, единствената сериозна пречка за когото оттук насетне се оказа издигането на близкия му приятел Хотеп на поста първи министър. Всички въпроси трябваше да се решават заедно с Хотеп. Царица Тийи настоя пред сина си да търси пълното съдействие на този много силен царедворец, както и на другите сановници, генерали, жреци и благородници — приятелите на царя, които всъщност бяха реалната власт в Египет.

В средата на залата с подвити колене седяха писарите, готови да увековечат всяка дума на фараона. Членовете на Царския кръг имаха право на един подчинен. Аз бях едновременно слуга на Ехнатон и на Нефертити. Стана ми забавно, когато Хотеп избра Майа, който изглеждаше объркан.

Най-после досадното каканижене на Мерире заглъхна. Ехнатон веднага взе думата и така с един размах наложи пълния авторитет на придобитата си нова власт:

— Искам — напевно заяви той със сериозно изражение на лицето — да извадя камък в Силсила за строеж на храм на Атон, Бога Слънце: мъж с ястребова глава, коронована със Слънчевия диск и оградена с Уреуса — Шишнак се изкашля, за да изрази силното си неодобрение на току-що казаното, но Ехнатон изобщо не му обърна внимание. — Отецът мой — продължи той, като наблегна на двете думи — ми разкри ново проявление, което вече не се символизира от мъж с ястребова глава, а само от Слънчевия диск, ограден с Уреуса и с провесен анх като медальон, от който излизат лъчи светлина. Видях го в съня си. В края на всеки от тези лъчи имаше по една ръка, която благославяше мен и моето дело! Явно моят Отец е решил да бъде така. Разказах съня си на Надзирателя на строежите: необходимият каменен материал ще бъде изваден, а моят храм в чест на Слънчевия диск, на Славния Атон, ще бъде построен в Карнак. Такова е моето желание и всичко ще бъде направено по волята ми!

Лицето на Шишнак се изкриви от стаен гняв. Първото официално обявено начинание на Ехнатон бе признаването на друг, различен бог и настойчивото му искане за построяване на храм на този бог в Свещения район на Амон в Карнак.

— Господарю Шишнак — прозвуча меко гласът на Хотеп, — вече чу думите на Единствения.

— Да — Шишнак стисна ядно зъби, — и волята на Единствения ще бъде изпълнена. Но имам въпрос: кога Отецът е разкрил желанието си на Единствения?

— Нима сме се събрали — възрази веднага Ехнатон, — за да обсъждаме обичта между Отца и Сина? Самият аз представлявам желанията и волята на моя Отец. Онзи, който изпълнява исканото от мен, изпълнява волята и желанието на Отца ми, а това му се нрави.

Въпросът бе решен. Взрях се в тила на Нефертити; прекрасната й коса бе събрана и вдигната нагоре под накит за глава със скъпоценни камъни. Въпреки бременността си тя седеше с царствена стойка, печелейки симпатиите на Шишнак и на всички останали. Спомних си за собствената ми смелост в храма на Амон. Не получих официално признание, но усмивката й и милите й жестове бяха достатъчна награда и удовлетворение за мен. Срещнах дяволитата й усмивка дори когато царица Тийи се приведе леко встрани и прошепна на сина си:

— Обиди жестоко Шишнак. Ответният удар е неизбежен.

Царският кръг продължи работата си, обсъждайки проблеми от ежедневието. Мисълта ми скачаше от Собек към леля Изития и към какво ли още не, но накрая все се връщаше към косата на Нефертити. Усетих се, че дори редя стихове в нейна възхвала, когато стържещият глас на Шишнак ме извади от унес. Жрецът говореше за Тушрата — царя на Митани, а един от писарите разнасяше твърдите и излъскани глинени плочки с вести от митанийския двор. Шишнак наблегна на особената важност на съюза между Египет и Митани.

— Принцеса Тадухийа — огледа той целия Царски кръг — е голяма красавица. Както знаете, тя пристигна в Египет, за да се омъжи за престолонаследника Тутмос. Въпреки скоропостижната му смърт митанийците очакват от нас да зачетем договорните си задължения и принцесата да се бракосъчетае с египетския фараон — Шишнак стрелна с очи Нефертити.

— Аз си имам съпруга — грубо се отзова Ехнатон и посочи към Нефертити, която рязко поклати рамене: — Имам си съпруга. Тя е Любимката на Атон, Повелителката на Горен и Долен Египет и Великата съпруга на царя — отзвуча почти като вик и с открито предизвикателство гласът му. — Тя е Тази, която Той обича: Господарката на Двете земи, която да живее вечно и завинаги!

— Тъй, тъй — отговори Хотеп, кланяйки се на Нефертити. — Но сега, господарю, ти си съвладетел на Двете земи. Длъжни сме да угодим на нашите съюзници, да спазваме сключените с тях договори и да изпълняваме поетите задължения…

По-късно в двореца на Атон станах част от разгорещената разправия между Ехнатон, Нефертити и Ай заради брачното предложение, припомнено с посредничеството на Хотеп и Шишнак. Да, те бяха приели искането на Ехнатон и не засегнаха никого с нищо. Но не пропуснаха да отбележат, че харемът на Божествения е пълен с принцеси от всички краища на империята и отвъд нейните граници. Следователно Ехнатон трябваше да последва примера на баща си заради благото на Египет. Накрая думата взе царица Тийи и заяви с подчертано отегчен глас, че синът й е длъжен да помисли върху техния съвет и да даде отговор.

Така приключи срещата на Царския кръг. Ехнатон и Нефертити дори не изчакаха края на молитвеното бърборене на Мерире, а излязоха бързо от залата. Красавицата съумя да сдържи гнева си не толкова заради брачния съюз, колкото в отговор на наглостта на Шишнак. И сега, в полутъмната зала за аудиенции тя направо се разбесня.

— Ще му отрежа главата — закле се тя, — ще изтръгна отровните му оченца и ще ги пусна в саламура. После ще стисна устичката му и ще я зашия със здрав конец… — докато говореше, придържаше корема си, а после ме загледа с тържествуващо изражение и избухна в смях. — Така де — въздъхна накрая, — ще бъде сторено.

Ехнатон потвърди думите й, като кимна. Ай добави:

— И колкото по-скоро, толкова по-добре. Господарю, те се надяваха да откажеш, за да могат да поискат съгласието на баща ти. — Имам предвид Великолепния.

— Къде се намира сега тази митанийска принцеса? — попита Ехнатон.

— В белостенния град — обясни Ай. — В едно имение извън Мемфис.

— Трябва да бъде отведена на Юг — каза Ехнатон, наведе се, погали надутия корем на съпругата си и я целуна. — Всяка душа има своята любима песен — пошепна той — и ти си моята. Само ти ще износиш моето дете. Само потомството на нашите тела и души ще може да носи короните на Египет. Ти си моята принцеса и моят олтар.

Ай стисна ръката ми и ми кимна да излезем.

Решението на Ехнатон да се ожени за митанийската принцеса бе взето по-късно през деня. Ай бе леко объркан и разсеян, тъй като по-голямата част от вниманието му бе съсредоточена върху непрекъснато увеличаващия се брой необходими промени в двореца. Нахтмин бе повишен в длъжност — носител на щандарта на царското семейство, тоест командващ личната охрана на първите хора в империята. На Анон — друг родственик на Тийи, бе даден висок пост в жреческото съсловие на Амон. Погрижиха се и за онези, на които не бе гласувано доверие. Някои генерали бяха командировани на север в Делтата; главни писари получиха назначения в други градове по поречието на Нил или бяха изпратени за изпълнение на така наречените спешни дела в провинцията. Видни граждани на Тива, без да споменаваме за пазителите на тайните, бяха постоянно забавлявани и угощавани в Двореца на Атон. Ехнатон и Нефертити като че бяха държани далече от всичко това. Те бяха заети много повече да си шепнат потайно или да следят правилно ли се строи олтарът на Атон. Реалната власт се намираше в ръцете на Ай. Той се срещаше с видни личности и контролираше изграждането на още сгради, които бяха връзка между двореца на Ехнатон и някогашния Дом за обучение. Бяха построени нови складове, хранилища и хамбари, които приемаха потеклото наскоро богатство, свързано с промените на статута на Ехнатон — Пер Хагу, или Къща на храната, Пер Нубле, или Къща на златото, Пер Еху, или Къща на воловете, Пер Ашеу, или Къща на плодовете; най-важната обаче беше Пер Аху, или Къщата на войната, чиито оръжейни складове бяха вече пълни с копия, щитове, мечове и кинжали. Ай ми прехвърли отговорността за Къщата на войната, защото бе твърде зает с подбора на наемници, необходими за попълването на непрекъснато нарастващия личен състав на военната свита на самия Ехнатон, и с изграждането на допълнителни военни бараки. Господарят ми проявяваше интерес към тези нови сгради и строежи, но само в заключителния им етап, когато се стигнеше до боядисването и декорациите им. Тогава той изпадаше в трескав ентусиазъм и се включваше енергично с настоявания за още повече светлина в залите, за пъстро оцветяване на резбованите дървени колони и греди, за добавяне на шарени гирлянди и за оформянето на новите градини.

Дните минаваха. Ай получаваше сведения и доклади от Тива и от останалата част от двореца. Обсъждаше ги с мене, преди да ги внесе в съвета с Ехнатон и Нефертити. Една сутрин Снефру, вече капитан на личната ми охранителна гвардия, прекъсна заседанието със съобщение за току-що пристигнал посетител с вест. Не можах веднага да установя кой бе възрастният човек, облегнат на стената на вътрешния двор.

— Господарю Маху.

Разпознах обаче със сигурност гласа му:

— Апи, ти ли си! Какво те води насам?

— Почина леля ти Изития.

— Ама че нещастие!

— Помислих, че е редно да те уведомя. Една нощ тя падна… Просто е паднала. Беше на покривната тераса — запелтечи той, — когато чухме вика й. Сигурно не е била достатъчно внимателна и се е подхлъзнала…

— Да — съгласих се, — сигурно така е станало.

— Не бе пила много. Навярно се е надвесила повече.

Спомних си разположението на леглата и масите на терасата и преградната решетка. Изития с чаша вино. И тъмната сянка на Собек, пълзяща по външната стълба. Когато бе нужно, той можеше да се движи като котка.

— Смъртта се спуска от горе като сокол — казах тихо.

Апи ме загледа втренчено:

— Жалко, че не я видя, преди да…

— Жалкото е, че изобщо съм я виждал някога — изръмжах в отговор.

Апи се сви:

— Явно няма смисъл да изказвам съболез…

— В никакъв случай. Кой наследи къщата и всичко останало?

— Жреците на Амон. Всичко се прибира в Дома на среброто в Карнак.

— А ти?

— Нищо! След толкова години служба! Нищо!

Минах от другата му страна.

— И аз не мога да ти дам кой знае какво.

— Господарю, струва ми се, че ще можеш да сториш нещо. Скоро ще бъдеш началник на полицията в Тива.

— Какво? — сграбчих предницата на робата му и го изправих; не тежеше повече от средно голяма торба с кокали. — Какви ги разправяш? Откъде знаеш?

— Леля ти го каза малко преди нещастието. Смееше се: „Представи си — Маху, Павиана от Юга, става шеф на полицията.“ Господарю, аз си нямам нищо! — завайка се отново Апи, а аз си спомних как обикаляше около леля ми Изития като гладно псе. — Никога не съм бил лош към тебе — почти проплака той.

— Тя ли уби майка ми?

Апи заби поглед в земята.

— Тя ли уби майка ми? — повторих настойчиво и отпуснах малко предницата на робата му.

— Да, донякъде. Когато баща ти го нямаше, жестокостите на леля ти се трупаха една след друга. А когато ти се роди, майка ти се замъчи от силна треска…

— Прочутите плачи на леля ми Изития! — вдигнах очи към небето със силното желание да завия като чакал. — Стигнах дотук само благодарение на тази кучка. Къде е трупът й?

— В Некропола. В Дома на смъртта, собственост на Сдружението на Соколите. Жреците на Амон го пратиха там.

— Сигурен съм, че ще гушнат паричките й, а трупа й ще бутнат в най-близката яма. Тя не заслужава да бъде погребана редом с родителите ми. Колкото до теб… — Апи падна на колене с протегнати ръце. Снефру прекрачи през прага на близката врата с вдигната тояга, но му махнах да се върне. Отидох в покоите си и взех пет малки кюлчета, които правеха сравнително голяма мяра сребро, и три скъпоценни камъка. Върнах се и ги бутнах в ръцете на Апи. — Довиждане, Апи. Ти си щастлив човек — веждите му се вдигнаха въпросително. — Мина ми през ума, че си струва да ти светя маслото — казах съвсем тихо. Челюстта му увисна и той сякаш замръзна от страх и ужас. — Какви ги говоря? — засмях се. — Вече забравих всичко… Ти също, нали?

Загледах се след него, докато прекосяваше със залитане вътрешния двор, а после пратих веднага съобщение на Собек, че искам да го видя. Отговор не дойде следващите няколко дни, а мен ме завъртяха приготовленията за посрещане на принцеса Тадухийа в двореца на Атон. Тя пристигна в уговорения ден с малка свита от кикотещи се девици, натоварени догоре коли с богати дарове и група хетски пленници. Ехнатон ги посрещна във вътрешния двор. Принцесата се появи прикрита зад спуснат платнен навес. Ехнатон размени няколко шеги с висшите сановници, които ескортираха новата му съпруга, след което ги освободи. Нефертити, изправена в дреха от материя със златни нишки и накичена с великолепни диаманти и драгоценни камъни, приличаше на статуя. Ехнатон разгледа даровете, а после се взря в хетите — непривично изглеждащи люде с остри лица и странни татуировки по гърдите и лицата. Видът им го очарова, макар че будеха истинско съжаление. Заповяда им да изпеят някаква песен от родната им страна; когато започнаха, той отиде при съпругата си под слънчобрана и забарабани с крак, леко извърнал глава. Подхванатата от робите песен беше скръбна и приличаше повече на птичи кряк, отколкото на хорово изпълнение. Нефертити се закикоти. Ехнатон продължи огледа. Видях в края на групата двама мезаи — охраняващи съгледвачи, които имаха грижата да държат крадците по-далеч от колите с ценни дарове. Докато Ехнатон подпяваше тихо някаква песен и този път проучваше внимателно пълните с богатство коли, си спомних какво ми бе казал Апи. Наистина ли щях да стана началник на полицията в Тива? Как бе научила за това леля ми? Защо ли Ехнатон не бе ми казал нищо по въпроса?

Забелязах, че пристигането на принцесата бе прекъснало обичайния ход на мисълта на Ехнатон, така че запазих мълчание. Чувствах притеснение винаги когато се наложеше да разговарям с господаря си пред други хора, понеже имаше опасност от устата ми да се изплъзне името Ехнатон. Принцът ми нареди да се закълна с неотменима клетва и ръка върху Слънчевия диск, че свещеното му име ще остане тайна, докато неговият Отец не му даде знак да го оповести пред всички до краищата на земята и отвъд.

Ехнатон се отправи към Нефертити и застана до нея. Най-сетне потните носачи на паланкина получиха заповед да свалят на земята ценния си товар. Завесите бяха дръпнати и Тадухийа се появи. Беше дребна и мургава, на не повече от четиринайсет години; черната й коса бе прибрана и вдигната нагоре с доста чудновато украшение за глава. Носеше скъпи роби в крещящи цветове. Отправи се с бърза и лека крачка към Ехнатон, който хвана в длани ръцете й и я целуна по бузите, съзерцавайки я с нежен поглед. Контрастът между двете жени бе направо смайващ, или поне сепваше. Макар и дребна, митанийката имаше безупречно тяло; очите й бяха леко скосени; кожата на лицето й бе тъмна; устата й бе издадена напред, ушите й стърчаха леко, а пълничките й бузи блестяха от масло. Нефертити се отпусна, видимо успокоена: новата съпруга не можеше да й бъде съперница.

— Прилича на маймуна — прошепна ми тя. — И така ще й казваме.

Ето как новодошлата получи името Хийа. В него нямаше нищо обидно. Думата изразяваше привързаност и в нея нямаше нищо, което да засяга личността — точно както Ехнатон говореше за Нефертити като за Та Шепсес, или Фаворитката. Сега той я приветства с пристигането й в двореца със сведен към нея поглед и държеше ръцете й, а тя му отговаряше стеснително, освобождавайки едната си ръка, за да прикрие усмивката си; тя направи същото, когато я насочиха към Нефертити, за да се видят очи в очи. Тогава реших, че Хийа е глупава, и сбърках: тя попиваше бързо всякакви познания, решила твърдо да издържи и да спечели. Направи ми впечатление, че не се наложи свитата на моя господар да се представя, защото тя знаеше не само името и реномето на Ай, но и основните неща за останалите от домакинството ни, включително за моя милост. Хоремхеб и Рамзес бяха поздравени като прочути воини. Очевидно някой я бе запознал най-подробно с дома на новия й съпруг, както и със статута и мощта на благородниците и знатните граждани. Отделиха за нея собствени покои в новопостроените помещения; тя бързо пое ролята на първа почетна дама на Нефертити, а не на следваща по важност съпруга, и я следваше като любима маймунка, като бъбреше и я заливаше с порой от безобидни въпроси. Нефертити беше повече от доволна.

— Тя е приятна и доволно празноглава — довери ми Красавицата, докато се разхождахме в овощната градина.

Нефертити искаше да излизаме често и обсъждахме нещата от деня. Бременността й бе донесла известна пълнота и доволство, които подсилваха хубостта й и я изпълваха с допълнителна грация. Нямаше как да забравя за оня ден сред овошките с онова необичайно питие и още по-необикновения последвал го сън. Тя нито веднъж не намекна за това; държеше се с мен като с брат, търсеше съветите ми или ме разпитваше за първата ми среща със съпруга й. Хийа не ни придружаваше при тези разходки.

— Бива си я в приказките — сподели Нефертити. — Маху, тя бърбори като маймуна. Доверила ли ти е нещо?

Поклатих глава отрицателно. Не споделях никога и с никого какво знам или чувствам, поне докато не бях напълно сигурен за нещо или някого. Много бих искал да поговоря с Нефертити за странните думи на Апи, че ще бъда назначен за полицейски началник в Тива. Подобна висока чест бе сериозен повод за размисъл, макар че постът би могъл да ме извади от най-близкото царско обкръжение, а още по-важно — да ме лиши от присъствието на Нефертити.

— Маху, намираш ли Хийа за глупава?

— Никой не е глупав.

Нефертити плесна с ръце и се разсмя.

— Сега говори телохранителят — присви очи тя. — И шефът на полицията.

— Какъв шеф на полиция? — попитах с осезаем подтекст за последващо обяснение.

— Е, Маху, нима не си точно такъв? Не преследваш ли онези, които искат да сторят зло на моя любим? И не ни ли пазиш?

— Вие си имате Хоремхеб и Рамзес, да не споменавам чичо Нахтмин.

— Маху, не разчитай на мощта на фараона и не се надявай на египетските бойни колесници — потръпна и потри ръце тя. — Преди години една врачка в Ахмин ми каза, че смъртта ми ще дойде от ръцете на близък приятел.

— И леля ми беше врачка. Не вярвам на тези неща.

— Маху, ти не вярваш в нищо, нали? — пристъпи тя съвсем близо до мен. — Нито в Амон, нито в Атон?

— Трудно ми е да повярвам, че боговете се носят из небесата подобно на огромното множество от жреци тук. Ако слезе при гъмжащата от тълпи Тива, Единствения ще разбере, че никой Бог не се интересува от простолюдието…

Нефертити ме ощипа леко по бузата, стисна поривисто ръката ми и продължихме нататък.

— Бяхме почнали да говорим за Хийа, която е едно празноглаво дете. Но… — спря за миг Нефертити: — Маху, ти ме гледаш много внимателно понякога. Защо?

— Знаеш причината — отговорих тихо.

Отново последва смях, но леко смутен.

— С Хийа е друго. Тя ме следи, но като маймуна, която опознава движенията ми, за да ги повтаря.

— Тя се страхува от теб. Иска да ти се понрави.

— Като ученик, жаден за знания в изкуството на любовта, е — отбеляза дяволито тя. — Който винаги е много внимателен и изпълнен с желание. Наблюдавам я отблизо. Трябва да й обясня, че да стои все клекнала, не е подходяща поза за египетска принцеса. А и е твърде шумна. Но успя да събуди любопитството на Ехнатон.

Той наистина проявяваше към Хийа голям интерес, също като към току-що купена играчка. Тя често се хранеше с нас, а той неизменно я канеше да го съпровожда, когато се разхождаше вечер. Нефертити я гледаше като хищна птица, която следи следващата си плячка.

— Няма да остави потомство — споделяше разпалено тя. — Нейно дете не ще носи Двойната корона на Египет.

Седмиците се изнизваха една след друга и Хийа привикна с реда и обстановката в двора. От време на време Ай отсъстваше или се затваряше в покоите си, задълбочен над картите или над докладите на безчислените си агенти в Тива. Но не странеше от мен: виждахме се всеки ден за час време. Той бе определил грижливо моите задължения.

— Ти, Маху — казваше, — трябва да наблюдаваш и да пазиш Двореца на Атон. Аз поемам грижата за всичко извън стените му.

После се заемаше по същество с текущите въпроси и дела. Целта му бе всичко да бъде в ред и нищо да не нарушава желаната хармония.

— Нека дните се преливат един в друг — казваше. — Нека хората не си дават сметка — тук се усмихваше ехидно, — поне засега, че в Египет вече има нова сила.

Изкушаваше ме мисълта да попитам за поста на началник на полицията в Тива, но се сдържах. Самият Ай носеше и това бреме. В града имаше двама полицейски шефове — по един за източната и за западната част на града. Те се отчитаха директно на кмета Рахимере. Всяка промяна би нарушила хармонията и спокойствието, поддържани с фанатично усърдие от Ай.

— Наблюдавай отблизо Хийа — съветваше ме още той. — Тя е съвсем нов човек в двореца.

— Някой ден обаче господарят ни ще има собствен харем като свой Дом на любовта. Прав съм, нали? Няма как да следим всички.

— Някога, някой ден — възрази язвително Ай. — Това е без значение. Сега имаш заповеди, които си длъжен да изпълняваш.

Не ми се наложи да наблюдавам Хийа. Защото тя наблюдаваше мен. Така и не разбрах откъде извира очарованието й. Вече знаеше прякора си, който прие с обичайния си добродушен смях и чар. Може би причина беше сходното ми положение на Песоглавец от Юга или пък помогна това, че Ехнатон и Нефертити ми се доверяваха напълно и споделяха всичко с мен: явно бе решила, че онова, което бе редно за Великата царска съпруга, подхожда и на нея. Когато сядахме на трапезата, винаги ме избираше за поредния коментар или просто седеше до мен и ме наблюдаваше внимателно с любопитните си черни очи. И тъй като Нефертити оставаше все по-често и за по-дълго в покоите си, заобиколена от лекари начело с Пентжу, както и от немлъкващите и за миг акушерки, Хийа най-редовно ме съпровождаше. Разхождахме се навсякъде из земите на двореца, хванати за ръка като брат и сестра. Понякога, когато се озовавахме достатъчно далече от хорските погледи, тя сядаше в краката ми като ученик в Дома за обучение и вторачваше поглед в мен. Донякъде се държеше като Нефертити, засипвайки ме с въпроси за новия си съпруг и за годините на младостта му.

— Наистина е странно — замислено казваше, — че той се интересува от толкова много и незначителни неща. Вече ме разведе из Дома на рисунките и ми обясни, че изкуството трябва да казва истината. Маху, какво обаче е истина? С какво толкова го привлича Атон? В моята страна имаме много богове, които живеят по дърветата и сред скалите.

Отговарях й като учител или баща, който обяснява нещо на дъщеря си. Веднъж се бе загледала встрани, след което рязко отново ме погледна. Само за миг зърнах знаещия твърде много взор на човек, живял хиляди години, но спрял в очите на дете. О, колко много подцениха Хийа всички тук, включително моя милост! Да, имаше го обичайното усещане за известно смущение, но нищо обезпокоително и тревожно — само бегъл поглед и лека промяна на тона и височината на гласа. Колко често не сме обръщали достатъчно внимание на незначителните на пръв поглед знаци! Не обърнахме дължимото внимание на Хийа, ала цената, която се наложи да платим, се оказа ужасяваща. Самият Ай си призна, че тя се бе оказала неговата голяма и истинска грешка, а след като дори той, тази кобра с човешки образ, е бил измамен, защо и аз бях пропуснал да го забележа?

Обаче вниманието ни тогава бе съсредоточено върху по-важни и спешни дела и събития. Нефертити най-сетне роди. Пентжу се оттегли и акушерките се събраха накуп с гърнета с разни отвари. Жреците на Амон Ра изпратиха пет жрици, представляващи богинята Изида. Ехнатон ги отпрати доста грубо, но суеверията оставаха все още част от цялата програма. Погрижиха се за муски от рибена кост и бяха прочетени молитви за опазване от Крадеца от Отвъдното, който дебне под детската люлка, готов да изпие живота на новороденото. Ехнатон се помоли на своя странен бог за благословията му. И в края на краищата боговете или пък Случайността уредиха нещата. Нефертити роди здрави и жизнени момиченца близначки, и то в ден, който предсказваше добри бъднини. Господарят ми бе доволен и горд. В бляскавите зали с колони започна празник с шумна веселба; там бебетата бяха възхвалявани, а грижите около тях се оказаха повече от прекомерни. Изля се истински порой от подаръци — скъпоценни камъни и бижута, дрехи и храна. Ехнатон се перчеше, сравнявайки се с други фараони, въпреки че аз познавах много добре душата му, или поне мислех, че я познавам. Успях да доловя разочарованието му, че не му се бе родил син. Изведнъж празничните дни секнаха рязко за мен. Продължавах да мисля за странните думи на Апи; недоумявах и защо не бях получил отговор от Собек. Накрая дойде и отговорът. Около кухните се завъртя непознат амбулантен търговец и Снефру ми предаде съобщението, че някакъв приятел искал да се видим, защото се бил приготвил да ми подари много изискано бижу.