Замъкът на шапкаря

за всичко, освен за личните си нужди, закуцука към килера, върна се, седна и се

залови да пече донесената филия. — Може да си я надробя в супата — мърмореше тя

на себе си, като предъвкваше с празна уста. — Така ще ми е по-леко на стомаха. —

Когато отново погледна сина си от другата страна на камината, баба Броуди

най-сетне забеляза странния поглед в неговите очи, главата й възбудено се

заклати и тя възкликна:

— Нали не ми се сърдиш, Джеймс? Аз само искам да си препека едно

парченце мек хляб. Нали знаеш, че винаги съм го обичала. Ще ти препека и на

тебе, ако искаш — и тя му се закиска гузно, умилостивително, със старчески,

безсмислен смях, който наруши натежалата в стаята тишина. Но Броуди не й

отговори и продължи вцепенено да гледа през прозореца, където топлият летен

вятър леко повяваше всред редките листа на пръснатите тук-таме по края на

градината му храсти. Вятърът се усили, поигра си с вейките на френското грозде, после закръжи, докосна листата на трите високи, спокойни сребристи дървета, с

нежна ласка ги обсипа със светлини и сенки, внезапно налетя на къщата, смръзна

се за миг и бързо се понесе към красивите Уинтънски планини.

>

За автора

Арчибалд Джоузеф Кронин е роден на 19 юли 1893 г. в Кардрос,

Дъмбартъншир, Шотландия, като единствено дете на родителите си. Първоначалното

си образование е получил в училището на родното си село, а след това продължава

да учи в Хеленсбург, Глазгоу и Дъмбартъмската академия, където се проявява като

отличен ученик.

В 1914 г. Кронин се записва в Медицинския факултет на университета в

Глазгоу, но в 1915 г. прекъсва учението и постъпва като медицински младши

лейтенант във флотата. След демобилизирането си Кронин завършва с отличие

университетския курс в 1919 г. След едно пътуване до Индия в качеството на

корабен лекар той завежда амбулаторията в голяма болница в Глазгоу, а по-късно

става главен лекар на болницата в Шетълстън. От 1921 г. Кронин се занимава с

частна практика в Южен Уелс и в същото време работи и получава степените Доктор

на санитарията и обществената хигиена и Член на кралския терапевтичен колеж. В

1924 г. в качеството на здравен инспектор на мините той получава задачата да

извърши проучвания и да състави нов правилник за нещастните случаи и първата

помощ в мините. В течение на 14 месеца той слиза в 500 рудника, след което

докладът му се отпечатва от Придворната печатница. В 1925 г. Кронин написва

тезата си за званието Доктор на медицинските науки при университета в Глазгоу на

тема „История на аневризма“ и получава учената степен „С висока похвала“.

След взимането на учената степен Кронин се занимава с голям успех с

частна практика в Лондон, обаче в 1930 г. здравето му се разклаща от преумора.

Именно тогава д-р Кронин прави решителната стъпка и се впуска в полето на

литературата. Литературата го е интересувала дълбоко през целия му живот и той

често е бил спохождан от неудържим подтик да пише. Кронин напуска практиката си

в Лондон, отива в малко селище в любимата си Шотландия и там за три месеца

написва „Замъкът на шапкаря“. Още с излизането си романът донася слава на автора

си в Англия и САЩ. „Замъкът на шапкаря“ веднага се превежда на шест езика,

появява се драматизация от Едуард Ноблок и пиесата се поставя в Глазгоу и

Единбург, холивудската компания „Парамаунт“ го филмира. Успехът на романа стига

дори дотам, че на една от главните търговски улици на Лондон, Бонд Стрийт, се

открива шапкарски магазин, който до днешни дни носи фирмата „Замъкът на

шапкаря“.

След този неочакван успех д-р Кронин решава да се посвети изключително

на литературата. В 1932 г. се появява книгата „Трима в любовта“, а в 1933 г. —

„В Канарските острови“. Следващата книга, която затвърдява неговата слава, е

издаденият в 1935 г. роман „Звездите гледат отгоре“. В 1937 г. излиза и романът

„Цитаделата“, който се смята за негов шедьовър.

Д-р Кронин смята за най-голямо щастие, че може да работи в насоката на

естествените си наклонности и прекарва дълги часове в усилен труд на писмената

си маса. В свободните си часове писателят обича да спортува (любимите му

спортове са голф, тенис и риболов); той е също голям поклонник на театралното

изкуство и е чест гост на премиерните представления.

Много от произведенията на д-р Кронин са добре известни на българските

читатели, а както личи от библиографските данни, два от неговите романи са

претърпели и по две издания.

Страница 269

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

I>

$orig_title=Hatter's Castle

$year=1931

$translator=Михаил Антонов, Сидер Флорин

$trans_year=1991

$orig_lang=английски

$pub_year=1991

$type=novel

Сканирал и обработил: Сергей Дубина

Файлов източник: dubina.dir.bg

7 септември 2006

Сканиране, разпознаване и корекция: ckitnik, 2013

__Издание:__

Арчибалд Кронин. Замъкът на шапкаря

Художник: Андрей Перчемлиев

Техн. редактор: Савка Ганева

Коректор: Екатерина Тодорова

Формат 84/108/32. Печатни коли 13,50.

Издателски коли 11,34. Тираж 30 050.

Издателство „Калпазанов“ Габрово, 1991

ДФ „Абагар“ — печатница В. Търново

ISBN 954-8070-01-4

I$

Страница 270