Заплахата на патриота

15

Венеция

Ким се въртеше в леглото. Тежките златисти завеси бяха спуснати, но мозъкът му отказваше да се предаде на съня. Даваше си сметка, че е близо до целта, че истината няма да му убягва още дълго. Когато за пръв път се беше натъкнал на сайта на Хауъл, цялата идея му се бе сторила фантасмагорична. А първият му имейл до Хауъл бе останал без отговор. Не и вторият обаче. Отговорът гласеше:

Толкова ми е приятно да получа известие от един страдалец като мен. Съжалявам за ареста ви. Собствените ни страни се отнасят крайно несправедливо към нас. Бях съден и признат за виновен в мое отсъствие. Реших да напусна страната, преди да успеят да ме пипнат. Жалко е, че трябва да избираме между родината и свободата. Но борбата трябва да продължи, а тя не може да се води от затвора. Затова написах и книгата си, в нея е изложено всичко, в което вярвам. Моите изпитания започнаха отдавна, в едни различни времена, когато се случиха някои изумителни неща. Прочетете книгата и ми кажете дали ви е била от помощ.

За да получи отговор, той бе сменил тактиката, представяйки се за човек, обвинен в неплащане на данъци. Надяваше се, че това ще му отвори вратата към Хауъл.

Както и стана. След това му зададе още въпроси, пишейки като Питър от Европа, а Хауъл бе отговорил на всичките. Като студент Ким бе специализирал икономика и световна история. И двата предмета го интересуваха. Американската история обаче определено беше новост за него и той бе прекарал последните няколко месеца в четене, за да се подготви за този момент. Каквото и да си мислеше баща му за него, той не беше нито глупак, нито мързеливец. Хауъл беше прав. Преди години може би наистина се бяха случили исторически събития, а семената на конфликта бяха посети от човек на име Андрю Мелън. За когото той знаеше всичко.

Томас Мелън, потомък на шотландски преселници в Ълстър, на свой ред емигрирал от Ирландия в Америка през 1818 г. Още с пристигането си поставил високи цели и завършил първо колеж, после право в университета и накрая станал преуспяващ адвокат в Питсбърг. През 1859 г. бил избран за местен съдия — длъжност, която му донесла слава и пари. Впоследствие основал частната банка „Т. Мелън и синове“. Имал осем деца, шестото от които било момче на име Андрю — затворен в себе си, самоуверен, силен.

Едва двайсет и седем годишен, Андрю поел управлението на бащината си банка. През следващите две десетилетия придобил още много банки и застрахователни дружества. След това диверсифицирал активите си с добив на земен газ и алуминий и финансирал създаването на компанията „Алкоа“. По онова време енергетиката била нова и печеливша сфера за бизнес; той навлязъл и в тази област чрез корпорацията си „Гълф Ойл“. През 1910 г. семейното му богатство възлизало на над два трилиона долара в сегашни пари.

Като човек Мелън бил затворен и мълчалив. Онези, които го познавали отблизо, разправяли за понякога язвителния му хумор и заразителен смях, който се чувал извънредно рядко. Имал малцина приятели, но такива, които му останали верни до живот. Още от млад бил достатъчно проницателен, за да оцени стойността на политическото влияние, и станал огромен спонсор на Републиканската партия. През 1920 г. един от най-близките му приятели, Филандър Нокс, сенатор от Пенсилвания, убедил новоизбрания президент Уорън Хардинг да назначи Мелън за министър на финансите. Той останал на този пост от 1921 до 1932 г., при три президентски администрации. Откакто Калвин Кулидж обявил, че работата на Америка е да прави бизнес, страната определено процъфтявала. Държавните разходи и данъците били намалени, бюджетните излишъци ставали все по-големи. През 20-те години на века Америка се превърнала в световен банкер, а Мелън държал кормилото на националната финансова система. Всички го смятали за непогрешим. Борсовият срив от 1929 г. променил тази представа, а Голямата депресия сложила край на царуването му. Франклин Рузвелт със своя Нов курс ненавиждал всичко и всички, свързани с Мелън и неговата политика. Рузвелт бил до такава степен отвратен от него, че го обвинил в укриване на данъци, но в крайна сметка Мелън бил оневинен през 1937 г., три години след смъртта си.

През дългата си кариера Мелън успял да постигне изумителни неща. Като финансист отстъпвал само на Дж. П. Морган. Като индустриалец бил равен на Кар- неги, Форд и Рокфелер. Създал пет компании в списъка „Форчън 500“ и основал фондация, която до ден-дне- шен продължава да раздава милиони долари годишно във вид на дарения за всякакви каузи. Но най-голямото му постижение предстояло да бъде разкрито.

И това бе нещото, с което Хауъл бе подмамил Ким. Кореецът бе налапал стръвта и бе поискал още, след като бе научил от друг имейл, че тайното наследство на Мелън не може да бъде лесно намерено.

Достатъчно е да се каже, че Мелън е бил колкото безскрупулен, толкова и блестящ. Знаел е как се взема и държи власт. Но е бил и късметлия. Управлявал е икономиката във времена, когато нещата са вървели добре. Политиката му на ниски данъци и по-малка държавна намеса е проработила. Съчувствам ви за ситуацията, в която сте изпаднали, Питър от Европа. Аз самият от доста време не подавам данъчни декларации. Искрено вярвам, че законът не изисква това от мен. Не мисля също така, че американските компании са длъжни да плащат корпоративен данък. Жалко е, че държавата ги дои по този начин. Моят адвокат се опита да докаже на процеса срещу мен, че данъкът, който ми искат, е незаконен, но, за съжаление, доказателства за това може би вече не съществуват. Ето защо аз избягах, като съветвам и вас да се криете занапред. Това е най-безопасният курс на поведение. Така можем да продължим да търсим. Изучавам въпроса от доста време насам и съм убеден, че съм прав. Доказателства има. Останете нащрек и нека държим връзка. Един ден може и да открием онова, което търсим. Да благодарим на Бог, че има интернет.

Ким си каза, че Андрю Мелън му напомня донякъде собствения му баща. Студен, прагматичен, безчувствен, концентриран изцяло върху едно-единствено нещо. За Мелън това е било правенето на пари. А за баща му? Неограничената, неоспорена от когото и да било абсолютна власт — способността да контролира без съпротива живота на десетки милиони хора.

Длъжен бе да признае, че това е силен афродизиак. Както и възможността да докаже, че баща му не е прав. Той очакваше с наслада деня, когато полубрат му щеше да изпадне в немилост, когато лакеите с военни униформи щяха да го умоляват да ги поведе. Нямали доверие в него, така ли? Ами че той щеше да ги разстреля, до един. Защото един ден щеше да постигне онова, за което никой в Северна Корея не можеше да мечтае. Никой, включително баща му.

Той не беше книжен тигър. В планините на Северна Корея живееха много тигри, кафяви, на широки черни ивици. Според едно предание преди много години тигърът и мечката искали да се превърнат в хора. Бог им казал да живеят заедно в една пещера сто дни, като се хранят само с чесън и див пелин. Мечката прекарала там нужното време и станала жена, но тигърът не издържал на чакането и си тръгнал. Останал си диво животно. Впоследствие мечката, която се превърнала в жена, се омъжила за Божия син и на свой ред родила син, който основал Корея.

Тигрите са смели, безстрашни и царствени животни. Много севернокорейци украсяват вратите на къщите си с изображения на тигри. Някога по време на сватби каретата на булката била украсявана с тигрова кожа, за да запази младоженците от уроки. Жените носели декоративни брошки с тигрови нокти, за да гонят злите духове. Патриарсите на богати родове сядали върху възглавници, избродирани с тигрови мотиви. Тигърът винаги е бил символ на сила и храброст.

Ако говориш за тигъра, той ще ти се яви. А ако искаш да хванеш тигър, трябва да отидеш в пещерата му.

Майка му го беше научила на тези мъдрости. И той знаеше какво бе имала предвид.

Думата тигър означаваше и „противник“. Също и „предизвикателство“. Или пък нещо недостижимо. Каква прекрасна жена! Тя го обичаше такъв, какъвто е, за разлика от баща му, който искаше от него да излезе нещо друго. Той бе прекарал целия си живот, изграждайки се като светска личност. Стремеше се да изглежда така, сякаш не се вълнува от политика. Малцина знаеха какво мисли и кой е всъщност. За разлика от семейството си той нямаше да прегръща случайни каузи. Думите му нямаше да предизвикват присмех или да минават незабелязани. По пътя, по който бе тръгнала понастоящем, Северна Корея щеше да завърши зле — било с преврат, било с революция или просто с упадък от неефективност.

Той щеше да сложи край на тази поредица от провали и подигравки. И да стане нещо, от което светът с право ще се бои.