Заплахата на патриота

21

Венеция

Ким слезе по мостчето от кораба и последва Малоун в зоната за получаване на багажа. Хана беше напред, почти до жената с черната кожена чанта; и двете бяха вече отвън, под лазурното небе и златистите лъчи на утринното слънце, и си проправяха път по оживения бетонен пристан към водните таксита. Около тях бързаха хора, скачаха в лодките, подаваха си багаж, чуваха се отсечени команди, които се изпълняваха начаса. Преди да слезе от кораба, Ким се бе позабавил малко във фоайето и тогава бе видял Малоун да слиза по стълбището и да тръгва по мостчето. Очевидно планът им да го изоставят в каютата при Ларкс, докато го открие персоналът, не бе сработил.

Дали и той дебнеше жената с кожената чанта? За да разбере, Ким се смеси с тълпата и последва от разстояние американеца.

Преструвайки се на турист, Малоун очевидно наблюдаваше младата жена с чантата. Хана бе останала назад и малко вляво от него, на кея, който продължаваше още двайсет метра напред, после завиваше под прав ъгъл и продължаваше още трийсет метра към лагуната. Целият пристан с лодките и водните таксита се намираше в края на един изкуствен залив, в който бе хвърлил котва круизният кораб. Той знаеше, че Хана ще последва жената в лодката, която избереше, каквото и да ѝ струваше това. По протежение на пристана нямаше парапет; лодките бяха спрели близо една до друга по цялата му дължина.

Някаква жена се препъна и падна в морето. В суматохата Ким не видя как стана. Хората се засуетиха, но не можеше да се направи кой знае какво, понеже кеят се издигаше на два метра над повърхността на водата. Жената изплува между лодките, един от лодкарите ѝ се притече на помощ. Това кратко отклоняване на вниманието го накара да изпусне целта си от поглед.

Огледа тълпата. И изведнъж жената с чантата се появи пред очите му. Тя за малко не се блъсна в него, бързайки в обратната посока, към круизния терминал.

Малоун, който следеше неотлъчно младата жена и Изабела, видя как мъжът с бейзболна шапка и лилав пуловер се блъсна умишлено в Шефър и я събори във водата. Всичко стана за по-малко от секунда — достатъчно, за да извади Министерството на финансите от играта и да привлече вниманието му върху самоличността на нападателя. Анан Уейн Хауъл. Извън съмнение. Образът на мъжа се бе запечатал в съзнанието му. Макар да носеше шапка, за да скрива лицето си, Малоун бе видял достатъчно, за да е сигурен, че е той.

Шефър изплува от водата; изглеждаше невредима.

Без да губи време, жената с кожената чанта смени посоката и тръгна обратно към терминала. Да я последва? Или да тръгне след Хауъл? Инструкциите му бяха да открие Хауъл. Жената му се бе сторила средство за постигане на целта. Той претърси с поглед тълпата и откри Хауъл, който се провираше между пътниците от кораба; бейзболната шапка я нямаше, рядката черна коса беше сресана настрани.

Извинявайки се, Малоун си запробива път с лакти през хората, скупчени около водните таксита. За момент го забави купчина багаж, която се товареше на едно от тях. Хауъл се бе отдалечил на повече от петдесетина метра напред и се движеше по края на дългия пристан към лагуната. Една моторница се приближи към него и той скочи в нея. Лодката зави рязко наляво и пое навътре в морето.

Чу се изсвирване. После второ.

- Старче!

Той се извърна. Люк Даниълс му махаше от руля на същата лодка, с която бе дошъл и предишната вечер. Две водни таксита преграждаха пътя му към кея. Малоун скочи на носа на първото, после притича по ниския дъсчен покрив, предпазващ пътниците от слънцето и от водните пръски. От там скочи на второто и повтори процеса. Люк го чакаше до кърмата; Малоун се засили и се приземи до него.

- Тъкмо навреме — извика той. — Знаеш какво да правиш сега.

- И още как.

Люк измъкна моторницата от задръстването на заден ход, направи остър десен завой и даде газ.

Изабела беше едновременно гневна и засрамена. Бяха я блъснали нарочно в морето. И, което беше още по-лошо, жената с чантата сигурно отдавна се бе изпарила. Някакъв италианец я бе издърпал на лодката си. Бе поседяла на палубата, но бързо се бе съвзела и бе скочила обратно на кея.

По дяволите, по дяволите, по дяволите. Новобранска грешка. От желание да свърши по-бързо работата, бе спряла да мисли като федерален агент. Нещо по-лошо. Документите сигурно бяха изчезнали завинаги.

Ким остави жената с чантата да го подмине, без дори да поглежда към нея. Продължи да крачи напред и видя как падналата във водата жена бе издърпана на една от лодките. Спря се, погледна назад и забеляза Хана, вече по петите на обекта.

Той се смеси с тълпата и се запъти към спирката на автобусите и пиацата за сухоземни таксита, накъдето бяха тръгнали жената с чантата и Хана. Не бе видял какво се бе случило с онази, другата, за да падне във водата, но в инцидента нямаше нищо чудно. На кея нямаше парапет, а наоколо се мотаеха твърде много хора. Жената с кожената чанта продължаваше да крачи бързо напред. По тротоара нямаше много хора, затова проследяването ѝ можеше да се окаже проблематично.

И тогава видя Хана, застанала до група туристи.

- Къде отива? — прошепна на корейски той, без да откъсва очи от отдалечаващата се фигура.

Възможностите не бяха много. Най-вероятно се беше запътила към града. Веднага след круизния терминал започваше пешеходната зона, която съставляваше 99 % от площта на Венеция. В другата посока беше провлакът за сушата, така че не бе изключено наблизо да я чака кола. На половин километър северно пък беше железопътната гара. Жената пресече улицата и зави наляво.

И той разбра. Фериботите. Терминалът се виждаше на стотина метра по-нататък.

- Нямаме избор — каза той. — Не се отделяй от нея.

Хана се взря мълчаливо в него. Той често се питаше какво ли всъщност мисли. Говореше толкова рядко и така внимателно подбираше думите си, че човек трудно можеше да разбере какво точно ѝ е в главата.

Дали го мразеше? Или го обичаше? Или се боеше от него? Той никога не ѝ повишаваше тон, никога не се отнасяше грубо с нея. Цялото му държание, изражението на лицето му показваха единствено привързаност. И тя му се отплащаше, изпълнявайки безпогрешно и безпрекословно всичките му желания. Както подобава на една дъщеря.

Той ѝ кимна. И тя тръгна.