Заплахата на патриота

27

Адриатическо море

Малоун седеше до един от прозорците, гледащи към водата. Продълговатият ресторант беше пълен с хора, във въздуха се носеше миризма на бъркани яйца и горчиво кафе. Фериботът приличаше повече на презокеански лайнер, с над 300 каюти, салони, барове, фоайета, дори кино. На долните палуби имаше място за над сто камиона и леки автомобили. Отвън се виждаха сините води на Адриатика. Корабът се носеше плавно на изток, към бреговете на Хърватия. През цялото време той не се бе отделял от Хауъл — качил се бе веднага след него и оттогава не го изпускаше от очи. На борда имаше няколкостотин души, пръснати по многобройните палуби, но Хауъл бе дошъл направо в ресторанта и си бе напълнил чиния с храна от блок-масата.

Което не беше лоша идея. Малоун го бе последвал и сега закусваше сандвич, банан и портокалов сок. Не беше ял от предишния следобед. В което нямаше нищо необичайно. Навремето, докато беше на редовна служба като федерален агент, бе свикнал да не се храни с дни. Напрежението и стресът караха стомаха му да се свива. Същото беше и във военния съд, когато се явяваше на дела като обвинител. За щастие, с отминаването на кризата си възвръщаше и апетита. В момента обаче нещата около него отново се затягаха. Беше открил Хауъл, следователно жената с черната кожена чанта едва ли бе останала някъде далече. Във Венеция тя и Хауъл бяха тръгнали в различни посоки, явно за да объркат евентуалния преследвач. Разбира се, Малоун не вярваше Хауъл да подозира, че вече две различни организации — Министерството на правосъдието и това на финансите — се интересуват от него. И все пак номерът явно работеше, доколкото той и Хауъл бяха сега тук, а от финансите не се виждаше никой.

Сякаш по поръчка в този момент жената с черната кожена чанта се появи в далечния край на ресторанта, пресече го и седна до Хауъл. Двамата се целунаха. Малоун въздъхна облекчено сред тракането на прибори и човешка глъч, после продължи да се храни, видимо безразличен към всичко около себе си. Към шума от масите се добавяше монотонният тътен на дизеловите двигатели и той с мъка се сдържаше да не притвори очи.

Телефонът му избръмча. На екрана се появи надпис: НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР. Той реши все пак да отговори, както би направил всеки. Беше Стефани.

- Номерът ти не се изписа — учуди се той.

- Обаждам се от стационарен телефон — обясни тя.

- Виждам едновременно Хауъл и документите — прошепна той.

- Разказвай — подкани го тя.

Той я постави набързо в течение на случващото се.

- В един момент ще имаш компания — прекъсна го тя.

После му разказа за Ким Чен Ин, изпадналия в немилост някогашен наследник на севернокорейския режим, и за връзките му с Хауъл и Ларкс. Накрая му предаде и разговора с китайския посланик.

- Подозираме, че и китайците, и севернокорейците имат за цел да се доберат до Хауъл и до документите. Какво ще кажеш да прибереш и него, и чантата на сигурно място, преди да са те изпреварили?

- Като си помисля, че отначало ме бяхте наели за обикновена бавачка…

- Не се бой — обади се мъжки глас. — Ще се погрижа да ти увеличим хонорара.

Дани Даниълс.

- Вие двамата винаги ли сте заедно? — попита Малоун. — Поне така ми изглежда, когато говорим по телефона.

Дани се засмя.

- Искаме от теб да ни донесеш документите. Всъщност те са ни по-важни от Хауъл. Така че, ако се налага да избираш…

- Да се надяваме, че няма да се наложи.

- Не мисля, че има по-подходящ човек от теб за тази мисия.

- Само гледайте племенникът ви да не се обиди.

- Предимствата на опита пред младостта. Просто и ясно.

- Китайците ли стоят зад кражбата на парите? — попита Малоун.

- Не, това си беше работа на Ким — каза Даниълс. — Не е искал полубрат му да получи подарък за рождения си ден тази година. Но тия пари не са загуба за нас.

Инстинктът и този път не бе подвел Малоун. Нещата определено бяха свързани.

- Директен подход ли да използвам, за да прибера документите, или по-дискретен?

- Изборът е твой — отвърна Стефани. — Просто ги прибери, а също и Хауъл, ако можеш. Кажи му, че на китайците много по-малко им пука за физическата му безопасност, отколкото на нас. Държат го на мушка. А във федерален затвор поне ще остане жив.

- Нека му предложим сделка — обади се Даниълс. — Кажи на Хауъл, че ако слуша, лично президентът ще го помилва.

- Това си е сериозен стимул — отбеляза Малоун.

- Говедата отиват в кланицата с по-голяма готовност, когато им размахваш сено пред муцуните.

- Ще го имам предвид.

Малоун затвори и се върна към закуската си. На ферибота имаше безжичен интернет и той извади смартфона си, за да събере повече информация за Ким Чен Ин. В същото време хвърляше по едно око на Хауъл и жената.

Името му беше познато, но не си спомняше много подробности. Прочете, че в момента Ким е на петдесет и осем години. От една стара статия научи, че когато го хванали да влиза незаконно в Япония, установили, че е избрал твърде странна самоличност — представял се за доминикански монах на име Пан Сион. Което означавало Дебелата мечка. Доста подходящо с оглед на физиката му. От всички негови снимки, които намери в нета, се виждаше, че теглото винаги му бе създавало проблеми. Имаше още двама братя. Сегашният Любим вожд беше най-младият; имаше и един среден, който обаче никога не бе имал сериозни претенции към властта, понеже баща им винаги го бе смятал за твърде женствен. Единственият публичен коментар на Ким за сегашното севернокорейско ръководство датираше отпреди десет години и не беше никак ласкав: „Властовият елит, управлявал страната, ще запази контрола си. Аз обаче имам съмнения дали лице само с няколко години подготовка за лидер е годно да поеме властта “.

В друга, по-нова статия се описваха дългогодишните програми на Северна Корея за разработване на балистични ракети и ядрени бойни глави. Страната си оставаше обект на международни санкции и отвсякъде бе подложена на натиск да прекрати ядрените си опити, включително в последно време и от главния си съюзник — Китай.

След това откри забавен репортаж в „Ню Йорк Таймс“ от предишното лято, описващ сценично представление, предавано на живо по телевизията в цяла Северна Корея. Артисти с костюми на Тигъра, Мини Маус, Мики и други герои на „Дисни“ дефилирали пред Любимия вожд и свитата му от ръкопляскащи генерали с парадни униформи. Лично Мики Маус дирижирал оркестър от жени цигуларки с прилепнали черни рокли. На големи екрани зад изпълнителите се прожектирали сцени от филми на „Дисни“ със съответния музикален фон. Впоследствие говорител на „Дисни“ заявил, че целият този оригинален и защитен с авторски права материал бил използван без разрешение на киностудията. Говорело се, че оркестрантките на сцената били подбрани лично от Любимия вожд, който бил замислил грандиозен план за исторически прелом в областта на литературата и изкуствата.

Малоун се усмихна. Каква ирония.

Единият брат — порицан и лишен от власт заради интереса си към западната популярна култура; другият — възползващ се от същата тази култура в опит да укрепи популярността си. Стана му ясно защо Ким Чен Ин толкова презира своя полубрат. Но нищо от прочетеното не обясняваше какво точно се разиграва в момента около него. Виждаха се отделни парчета от мозайката, но не и цялостната картина.

Той доизяде закуската си и пресуши чашата с портокалов сок. Хауъл и жената си седяха на масата. Тъкмо се канеше да тръгне към тях и да приключи с тази история, когато в ресторанта влезе непознат мъж. Имаше заоблено чело и кръгла месеста глава, забита върху шишкаво, безформено тяло. Лицето му беше широко и лукаво, без врат и брадичка. Ако се махнеха дизайнерската риза, светлият панталон и спортното сако — които положително биха стояли по-добре на закачалките си, отколкото на този индивид — и се заменяха с безличната зелена униформа с куртка, закопчана догоре, щеше да се получи класически севернокорейски функционер.

Ким Чен Ин.