Заплахата на патриота

63

Хърватия

Малоун видя как мъжът от влака отиде при сънародника си на перона; вече и двамата знаеха, че Ким е въоръжен и се опитва да избяга.

- Всички долу! — изкрещя на английски той и също извади пистолета си.

Няколко души на перона, които явно разбираха английски, погледнаха към него, видяха пистолета и хукнаха към вратите на гарата. Ким също реагира на предупреждението, като заби дулото на своя пистолет в ребрата на Хауъл. Малоун реши да не го предизвиква, но на двамата корейци очевидно не им пукаше. Те бяха залегнали зад една от металните пейки и насочиха оръжията си. Дадените им указания не включваха залавянето на Ким и Хауъл живи. А сега им се разкриваше златна възможност да изпълнят задачата.

Изабела забеляза Ким и Хауъл на петнайсетина метра от тях; по слабо осветения перон бягаха хора. Но Ким бе насочил вниманието си към отсрещния му край. Към Малоун, който бе извадил пистолета си. Хана Сен обаче гледаше право към двама им с Люк.

Вляво от тях имаше подредени в редица багажни колички, които предлагаха известна защита. Тя се втурна към тях точно когато Хана вдигна пистолета си и стреля.

Малоун бе забелязал Изабела и Люк да слизат от влака; сега видя, че докато вниманието на бащата беше насочено към него, дъщерята откри огън по тях. Изстрелите следваха бързо един след друг. Чу се женски писък. После мъжки глас изкрещя нещо. На корейски.

Ким отклони вниманието си от Малоун към другите двама мъже. Размениха по още няколко думи на корейски. Изабела и Люк бяха залегнали зад редица колички. Ким подкара Хауъл пред себе си, като го използваше за жив щит. Всеки миг Люк и Изабела щяха да открият огън. Малоун се надяваше да разбират, че Хауъл е поставен на тясно.

- Люк! — извика той. — Още двама вляво от теб. Въоръжени.

В този момент корейците си дадоха сметка за присъствието му. Покрай него засвириха куршуми. Той успя да се скрие зад една от железните колони. Няколко куршума рикошираха с писък от нея, хвърляйки искри. Малоун стисна пистолета и се приготви да отвърне на огъня.

Сърцето на Ким щеше да изхвръкне от гърдите. Ушите му пламтяха от обзелата го паника. Американците и севернокорейците го бяха вкарали в капан. Трябваше да се спасява. Хана отвличаше вниманието на мъжа и жената от влака, а двамата корейци стреляха по някого вдясно от него. За нещастие, при бягството си щеше да пресече траекторията на куршумите им. Беше обвил лявата си ръка около шията на Хауъл, а с дясната държеше пистолета, опрян в ребрата му. Единият от корейците спря и се обърна към него.

Анан Уейн Хауъл вече не му бе нужен. Отначало го бе подвел във влака. Очевидно бе инструктиран да се прави, че не знае за смъртта на Йелена, но чувствата му бяха надделели. И все пак, макар и вече безполезен за целите му, младият мъж можеше да му свърши една последна услуга. Той се извъртя на една страна и изправи Хауъл като щит срещу надигащата се опасност. Проехтя изстрел и куршумът се заби в гръдния кош на американеца. Тялото му се разтресе от удара, дъхът излезе като хрип от гърлото му. Разнесе се нов изстрел и втори куршум удари Хауъл. Ким охлаби хватката и тялото на американеца се свлече на земята.

Малоун излезе иззад прикритието си, прицели се в корееца, който бе стрелял, и го повали с един изстрел. Вторият стрелец премина в настъпление и откри огън по Малоун, с което го накара да залегне на бетонния под. Няколко куршума профучаха покрай него и рикошираха със звън от вагоните. Докато се усети, Ким и Хана Сен побягнаха от перона и влязоха в гаровия салон. Останалият жив кореец ги последва.

Изабела беше приклекнала до Люк. Позицията им не беше най-добрата възможна. Прикритието им не беше достатъчно надеждно. Ако се надигнеха, за да стрелят, щяха да се изложат на опасност, но тя виждаше, че Люк е готов да рискува. Врагът беше изстрелял голяма част от патроните си. Погледите им се срещнаха и те си кимнаха. Когато се изправиха, перонът беше утихнал. Човешки труп лежеше на перона близо до влака; вляво, в сенките, се виждаше още един.

- Малоун! — подвикна Люк.

- Тук съм.

Тъмна фигура излезе иззад една колона. Държеше пистолет до хълбока си и се затича към поваления мъж до вагоните. Те направиха същото. Хауъл. Люк го обърна по гръб. Още дишаше, но с всяко движение на гръдния кош от устата му изтичаше кървава пяна. Кръв течеше и от раните на гърдите му.

— Чакай тук — каза Люк. — Ще потърсим помощ. Стискай зъби.

Сърцето на Изабела се сви.

- Ким го използва като щит — каза Малоун.

- Във влака имаше проблеми — обясни тя. — Преди да пристигнем на гарата, настана суматоха. В един от вагоните има още три трупа.

- Дъщерята носеше свитък документи — каза Малоун.

Изабела също ги бе забелязала.

- Тръгвам след тях — каза Малоун. — Вие двамата стойте тук. Не го оставяйте да умре.

Той се отдалечи тичешком.

Хана последва баща си и двамата излязоха отвън на улицата. Беше виждала много такива градчета в Китай и Северна Корея. Тихи, затънтени, с тесни улички, пресичащи се под произволни ъгли или неводещи за никъде.

Над тях се извисяваха двете кули на католическата църква, с остри шпилове, осветени от прожектори на фона на нощта; върховете им се губеха в лека мъгла.

- Да вървим натам — каза баща ѝ.

Той затича по хлъзгавия паваж към църквата, сви зад ъгъла и изчезна от погледа ѝ. Тя се огледа, но не забеляза някой да ги следва. Суматохата бе останала назад.

В далечината се чуха сирени. Тя знаеше какво означава това.

Малоун притича през гарата и стигна до изхода, водещ към улицата. Четиримата дежурни пазачи бяха изпаднали в паника и повече пречеха, отколкото помагаха. Той мушна пистолета, който още стискаше в ръка, под якето си. Отвън, в леката мъгла, забеляза Ким и дъщеря му да тичат нагоре към църквата. От втория кореец, когото бе видял на перона, нямаше и следа. Не вярваше да е избягал, затова си каза, че трябва да се оглежда за него. В далечината се чуха сирени, които бързо се приближаваха.

Той затича след Ким.

Изабела виждаше, че Хауъл умира. Два куршума в гръдния кош са способни да нанесат големи поражения. Люк крепеше главата му в скута си. Очите на Хауъл бяха отворени, дишаше с мъка, с всяко издишване от устата му бълбукаше кървава пяна. Очевидно имаше разкъсан бял дроб. Един от служителите бе повикал полиция и линейка. Отстрани се бяха събрали групичка пътници и наблюдаваха сцената. Тя се питаше дали сред тях няма лекар, но молбите ѝ за помощ на английски останаха без отговор.

- Дръж се, приятел — каза отново Люк на Хауъл. — Стискай зъби. Идва помощ.

Той вдигна поглед към нея; искаше да разбере дали казаното от него е вярно. Тя поклати глава.

- Не биваше да оставяме Малоун сам. Един от мъжете, които стреляха по нас, е някъде отвън.

- Съгласен съм — каза Люк. — Върви.

Не бе очаквала това.

- Аз ще остана тук, при Хауъл — добави той. — Ти върви. Помогни на Малоун.

Тя не дочака да я подканя повече. Излезе навън през главния вход и в мъглата, на петдесетина метра, зърна за момент Малоун, който тичаше нагоре по стръмната улица. Сирените бяха вече съвсем близо, в нощния въздух проблясваха сини и червени светлини. Тя хукна след Малоун.

Отдясно се появи още една фигура. Беше на трийсетина метра, стискаше в ръцете си пистолет и се приближаваше. Сигурно беше последният кореец, успял да избяга от перона по време на престрелката. Тя спря, измъкна оръжието си от джоба и извика:

- Стой! На място!

Мъжът се поколеба за миг, погледна към нея, после реши да рискува и хукна нагоре по улицата. Мъглата и нощта затрудняваха бягството му, стръмният наклон го забавяше. Тя го държа известно време на мушка, после дръпна спусъка. Куршумът се заби в гърба му и го накара да залитне напред. Той се обърна към нея с вдигнат пистолет.

Изабела стреля повторно. Мъжът рухна като подкосен на паважа.

Малоун чу изстрел зад гърба си и се обърна. На двайсетина метра зад него мъж с пистолет в ръка залитна напред, но не падна. Чу се втори изстрел и мъжът се строполи на земята.

Малоун видя Изабела пред главния вход на гарата, вдигнала оръжието си за стрелба. Тя свали пистолета. Зад гърба ѝ се появи полицейска кола, която завиваше към гарата. После още една. От колите слязоха униформени полицаи. Единият видя пистолета в ръката ѝ и извади своя. Малоун беше достатъчно далече, за да го забележат полицаите, и се скри обратно в мрака. Изабела обаче беше огряна от яркото сияние на прожекторите, осветяващи фасадата. Тя замръзна неподвижно, с насочен напред пистолет и с гръб към полицаите. Всички вече бяха извадили оръжията си и ѝ крещяха да се предаде.

- Върви — извика Изабела достатъчно силно, за да я чуе Малоун. — Махай се от тук.

Пистолетът ѝ изчатка на паважа; тя вдигна ръце и бавно се обърна към полицаите.

Никой друг не бе видял Малоун. Тя го бе прикрила и бе обезвредила и един от нападателите. Сега той имаше шанс да залови Ким.