Зодия убиец

Четвърта глава

— На колко години си, Кевин? — попита Фин.

— Кво те засяга?

Фин погледна към Козловски.

— Направо не е за вярване. — Поклати глава и отново се обърна към Макдугъл: — Зададох ти съвсем прост въпрос, лайненце такова. На колко си години?

Макдугъл изпъчи брадичка подобно на сърдито дете, но след миг отговори:

— На двайсет.

Козловски посочи към бармана:

— Ще трябва да кажа на Джими да не ти сервира алкохол вече.

— Прав ти път. Аз пък ще трябва да ти прережа гърлото — отвърна Макдугъл. — После ще си намеря друг бар.

— Май не си много умен, Кевин? — продължи Фин. — Е, добре, в моя бизнес се налага да работя с доста момчета, дето са тъпи като галоши, така че съм свикнал. Искам да знам с какъв човек си имам работа.

— Само на двайсет съм, но съм достатъчно умен, за да имам собствена банда — процеди през зъби Кевин. — Достатъчно умен да карам беемве седмица и да живея в мезонет. Ти ква кола караш бе, смотаняк?

Фин огледа двамата мъже, седнали в другия край на бара. Единият още притискаше кърпичката на Козловски към челото си, за да спира кървенето. Те гледаха някакъв анимационен филм на телевизора над бара и бяха изгубили всякакъв интерес към случващото се в сепарето.

— И ти викаш на това банда? — попита Фин. — Коз ги обезвреди за десет секунди, а получава помощ като безработен. На техния фон идиотите, с които се занимавам ежедневно, изглеждат като професори академици. Разбери го, Кевин, единствената причина никой досега да не ти е пресичал пътя е, че си синчето на Иймън Макдугъл и всички се страхуват от него достатъчно, че да те оставят на мира. Това не те прави умен, а по-скоро късметлия.

— Умен съм — отвърна Кевин, но с наведена глава.

— Не, не си. Хванали са те, като си продавал кокаин на полицай под прикритие в близост до някакво училище. Ако беше умен, щеше да знаеш, че ако пласираш дрога в радиус от двеста метра от училище, ще лежиш двойно повече време в затвора. И ето ти на, идвам тук и те намирам с тези загубеняци в бара, докато предстои да те съдят, а на всичкото отгоре гаранцията, под която са те пуснали, е да не припарваш до наркотици и алкохол, да не припарваш до никого, който има досие на престъпник. Ако беше умен, щеше да стоиш далеч от всякакви проблеми, докато си под гаранция. Нищо не би вбесило един съдия повече от това да разбере, че някой, когото е пуснал под гаранция, не спазва поставените условия. Това ги злепоставя в очите на другите, подронва авторитета им. Но не, ето те тук, с чифт юнаци, които несъмнено вече са излежали поне един срок. Обръщаш джинове и уискита едно след друго, търсиш си белята. Не е никак умно от твоя страна.

— Аз…

— Искаш да си умен? — прекъсна го Фин. — Тогава мълчи и ме слушай. Баща ти ме нае, защото съм добър в това, с което си изкарвам хляба. Познавам прокурорите и мога да ти издействам възможно най-добрата сделка с тях. Но това ще стане само ако ме слушаш внимателно.

— Каква сделка? — Младежът за пръв път прояви интерес.

Адвокатът сви рамене.

— Ще трябва да почакаме и да видим. В момента бюджетът е орязан, а затворите са препълнени. Търговията с наркотици не е приоритет на съдебната система още от времето, когато първа дама беше Нанси Рейгън, а след атентатите на единайсети септември никой не го е грижа, освен ако няма доказателства, уличаващи обвиняемия във финансиране на терористични организации. Предвид всичко това и факта, че ти е първо провинение, може да ти издействам шестмесечна присъда и пробация след това. Но само ако имаме късмет.

— Глупости! — изкрещя Макдугъл и тресна бирата си в масата. Двамата му приятели на бара откъснаха очи от анимацията и се обърнаха. Един гневен поглед на Козловски обаче беше достатъчен да ги накара отново да се загледат в телевизора. — Няма да вляза.

— В затвора ли? Напротив, ще влезеш. Единственият въпрос е за колко време. Ако ме послушаш, срокът ще е много по-кратък. Ако не ме послушаш… — Фин сви рамене.

— За първо провинение? Познавам доста хора, които ги хващат за първи път и се разминават само с пробация. Защо и при мен да не се получи?

— Поради две причини. Първо, теб са те хванали да продаваш крек на полицайка под прикритие, която се е представила за ученичка в осми клас. Подобно нещо страшно много вбесява служителите на реда и закона. Второ, понеже си син на Макдугъл.

— Кво общо има това?

— Ама наистина си тъпичък, а? Ченгетата и прокурорите са напълно наясно какво представлява бизнесът на баща ти и повечето от тях биха дали мило и драго да го извадят от играта. И след като те пипнаха, на практика го държат в шах. Ще упражнят голям натиск, за да те натикат в затвора за максимален срок. Което означава петнайсет до трийсет години, като извадят на масата всичките обвинения срещу теб. В тази ситуация да ги накараш да се държат цивилизовано и да се вразумят ще е доста трудна задача. Мога да го направя, но затворът няма да ти се размине. Ще трябва да полежиш известно време. Съжалявам, но такава е реалността.

Младежът вдигна бутилката с бира и понечи да отпие, но Фин хвана китката му и я върна на масата.

— Ако ще работим заедно, искам да бъдеш трезвен и да ме слушаш, ясно ли е?

Макдугъл остави бирата и се облегна назад.

— Няма да вляза в затвора. Щом се пишеш за толкова печен адвокат, защо да няма съдебен процес? Така ще можеш да ме отървеш.

— Защото ще изгубим делото в съда. Мога да издействам споразумение, защото поддържам добри отношения с окръжната прокуратура и защото достатъчно техни обвинения съм оборил, за да ме третират с подобаващо внимание. Но в крайна сметка ще разчитам на блъфиране. Ако се стигне до съда, ще загубим. Те разполагат с достатъчно доказателства, които няма как да се изключат от материалите по делото. Ако правиш каквото ти казвам, има шанс да се върнеш на свобода за отрицателно време.

— Глупости.

— Може би. Но са твои глупости, не мои. Аз съм тук само за да разчистя оплесканото от теб. Така че най-важният въпрос сега е умен ли си или не.

Макдугъл го изгледа продължително, след което отпи от бирата.

— Ще си помисля — отвърна.

Фин поклати глава.

— Добре, помисли. И без това, изглежда, мозъчните ти клетки се нуждаят от малко разгрявка. — Подкани Козловски да излезе от сепарето и двамата се изправиха. — Ако си съгласен с моя план, уведоми ме. Ако ли не, ти пожелавам късмет, защото ще ти трябва.

Фин и Козловски тръгнаха към вратата. Когато минаваха покрай двамата седящи на бара бодигардове на Макдугъл, Козловски се обърна към бармана:

— Какво става, Джими, преди като че клиентите ти бяха по-подбрани?

— Икономиката е в криза — отвърна той с бостънски акцент. — Задоволяваме се с това, което имаме.

Козловски се наведе и тихо каза на мъжа с допряната до челото кърпичка:

— Вие тук се дръжте прилично, момчета. Ако разбера, че сте създавали проблеми на Джими, ще ви открия и при следващото падане няма да ти помогнат хартиени кърпички. — Отдалечи се от бара и се върна при адвоката, който го чакаше на вратата. — Със здраве, Джими.

— Със здраве, Коз.

Фин отвори вратата и двамата излязоха на слънце.