Зодия убиец

Петдесет и първа глава

— И сега какво ще правиш?

Фин се беше подпрял на парапета на балкона, който заемаше значителна част от втория етаж на мезонета на Лиса и Козловски на Бийкън Стрийт. Гледката от балкона беше забележителна и изключително красива, поради което си заслужаваше да се изстрада вечерният октомврийски студ. Той беше престанал да чувства студа, беше претръпнал.

Въпросът му беше зададен от Сали. Тя, Лиса и Козловски тихо слушаха в хола, докато им разказа всичко — от началото до края. Никой не го прекъсна. Той имаше нужда да говори, да излее онова, което беше научил и което му беше трудно на самия него да проумее. Когато свърши, седя мълчаливо още няколко минути, след което се качи на балкона на втория етаж, за да погледне града. Те му дадоха малко време да остане насаме, след което отидоха при него. На балкона имаше маса и столове и те седнаха въпреки студа. Фин, застанал прав до парапета, ги чу, но не се обърна.

— Не знам — каза той.

— Тя е убила човек — обади се Козловски. Въпреки драстичната промяна, която бяха внесли Лиса и синът им, той продължаваше да гледа на света в черно-бели тонове.

— Така е — съгласи се той.

— Но тя ти е майка — намеси се Лиса.

— Така е.

— Какво значение има? — попита бившето ченге. — Законите са еднакви за всички.

— За всички ли? Ако Андрю, когато порасне, наруши закона, ти ще се обърнеш ли срещу него? — попита го жена му. — Ами аз? Мен ще предадеш ли?

— Това е различно — отвърна Козловски.

— С какво?

Той поклати глава.

— Просто е различно. Тук не става дума за човек, който го е отгледал, а за човек, който го е изоставил. Различно е.

— Може би. Въпреки това не ми се струва правилно.

— Няма правилно — тихо изрече Сали. — Тук няма правилно решение. Всяко действие е погрешно. Няма смисъл да го обсъждаме с категориите на правилно и неправилно. Единствено Фин може да реши как да постъпи. Каквото и да реши, то ще е правилното, защото няма по-добро решение.

Всички се умълчаха. Накрая Фин започна отново. Той продължаваше да гледа към синята шир на Чарлз Ривър и към потъналия в мрак кей. В далечината светеше куполът на една от сградите на Масачузетския технически университет. Сградите на другия бряг също излъчва мека топлина на фона на есенния студ.

— Знаете ли — рече той. — Някога мечтаех за родителите си. Измислях си какви ли не истории и причини защо са ме зарязали. Глупави, романтични, детски истории, заимствани от филмите на Уолт Дисни, приказките на Братя Грим, легендата за крал Артур и други.

— Не си бил далеч от истината — отвърна Сали. — Само малко по-мрачни.

Фин се изсмя саркастично.

— Убиец на мафията и жена — заплаха за обществото и семейството. Да, права си, малко по-мрачни.

— Те не са били такива, когато си се родил. Били са само две хлапета. Тя е била принцеса, попаднала в беда. Той е бил син на шофьор и не е могъл да я спаси. В известна степен е като в приказките.

— Само че без щастлив край.

— Мисля, че това зависи от теб. — Сали се приближи до парапета, застана до Фин и също се загледа към града. — Да вземем моите родители — кои са били, какво са правили, как са ме отгледали — би било закономерно сега да съм мъртва или в затвора. Но не съм. Аз не съм само късчета от техните провали. Нито ти.

Той кимна.

— Не съм. — Продължаваше да се взира напред. — Оттук гледката е много красива — каза.

— Преди година дори не знаех, че съществуват подобни гледки — съгласи се Сали.

— Е? — обади се зад тях Лиса. — Какъв е отговорът?

Фин се обърна към нея и Козловски:

— Не мога да я предам. Тя ми е майка. Няма да лъжа заради нея. Ако ченгетата дойдат и започнат да ми задават въпроси, няма да рискувам живота си заради нея. Но не мога да отида доброволно. — Замисли се. — Това е най-компромисният вариант, за който се сещам.

Козловски кимна.

— Момичето е право. Тук няма правилно и неправилно. Ченгетата могат и сами да се досетят. Ще започнат да ровят във връзките между Макдугъл и Бюканън, да задават въпроси рано или късно.

— Мислиш ли? — попита Фин.

— Може би.

— Ще й се обадиш ли? Може би ще е добре да поговориш със сестра си. Да възстановиш връзката със семейството си — каза Лиса.

Фин огледа тримата.

— Едва ли. Аз вече имам семейство.