Човек на живота

26Смутни времена за сър Томас

За човек, чиито намерения спрямо диамантената огърлица и нейните собственици бяха така невинни, Джими се оказа в изключително компрометираща позиция. Дори при много по-благоприятни обстоятелства щеше да му бъде извънредно трудно да даде задоволително обяснение за присъствието си в стаята на сър Томас. Всъщност ситуацията беше такава, защото последното отчаяно действие на Негова светлост преди да потърси надеждно убежище беше да се освободи от диамантения компромат колкото се може по-бързо. Той я пусна на земята сякаш беше наниз не от скъпоценни камъни, а от горещи въглени. За втори път в продължение на десет минути бижуто се разстла по килима като бисерна роса и сър Томас стана свидетел на заключителния етап от предприетите от Джими спасителни действия. Гледката беше впечатляваща — Джими, облян в светлина, стои насред собствената му стая с полюшваща се огърлица в ръка.

Заслужилият рицар на британската корона замръзна на прага, а лицето без никакви корекции би могло да послужи за модел на маска, изобразяваща Смайване. Изпъкналите му очи бяха залепнали за просветващата в разноцветни багри огърлица. Джими можеше да види титаничните усилия, които сър Томас полагаше, за да намери подходящите думи, които да паснат на тази толкова нестандартна ситуация и дори му стана жал за стареца. Вълнения от този калибър бяха противопоказни за късоврат мъж като сър Томас.

Джими се опита да му помогне да започне разговора с едно любезно „Добър вечер“ и сър Томас беше на път да проговори. Но засега все още се препъваше в началното „Какво“.

— Какво… какво… какво — пелтечеше пряснопроизведеният аристократ.

— Преди време в Южна Дакота се запознах с мъж, който заекваше — намеси се загрижено Джими. — Имаше навика да дъвче кучешки бисквити, докато говори. И това се оказа идеален лек. Друг начин е да броиш до десет, докато измислиш какво да кажеш, а след това да го изскороговориш на един дъх.

— Ах ти мерзавец!

Джими внимателно постави огърлицата на тоалетната масичка. После се обърна към сър Томас с ръце в джобовете. Над главата му можеше да види слабото полюшване на диплите на завесата, галени сякаш от нежния полъх на летен ветрец. Очевидно драматизмът на ситуацията не беше убегнал и от вниманието на Хилдебрант Спенсър, дванайсти граф Дрийвър въпреки липсата на пряка видимост.

Съвсем наясно с него беше и Джими. Но той имаше готов план за отбрана. Знаеше, че е напълно безполезно да изложи пред своя домакин истинските факти по случая. У сър Томас се усещаше недостиг както на доверие в ближния така и на нормандска кръв.

От всичките му сценични превъплъщения, това щеше да се окаже най-трудното, но Джими вече беше влязъл в ролята. А най-куриозното на ситуацията беше това, че напълно се покриваше с Трето действие от „Скъпа, крадецът иде“, в което Артър Мифлин изигра така виртуозно вежливия касоразбивач.

Сега Джими имаше намерение да даде своя интерпретация на типажа. Артър Мифлин беше запалил цигара и беше започнал да пуща кръгчета дим и остроумни забележки. Цигарата щеше да бъде от огромна полза и на Джими, но той реши да даде най-доброто от себе си без помощни средства.

— Значи това си ти? — възвърнал говорните си умения ревна насреща му сър Томас.

— Кой знае!

— Крадец! Долен крадец!

— Хайде пък сега и долен — протестира Джими. — Защо трябва да ме обиждате само защото не ме познавате? Откъде да знаете дали в Америка не съм някоя от големите акули? Може да съм Уили Бостънеца или Сакраменто Сам? Нека да се придържаме към рамките на благоприличието в предстоящия дебат.

— Аз те подозирах. Заподозрях те от момента, в който разбрах, че този идиот, моят племенник, е довлякъл в къщата човек, с който се познава от няколко часа. Ето какъв си бил! Крадец, който…

— Лично аз не възразявам срещу обръщението — прекъсна го Джими, — но ви съветвам, ако някога попаднете сред касоразбивачи да не ги наричане крадци. Те са изключително чувствителни хора. Разбирате ли, между двата клона на занаята съществува огромна пропаст, както и непримирими кастови предразсъдъци. Представете си, че сте играещ ръководител на театрална трупа. Как ще реагирате, ако ви нарекат прост статист? Сега разбирате ли разликата? Ще нараните чувствата им. Един обикновен крадец в случай подобен на този сигурно би употребил насилие, а насилието, с изключение на извънредните обстоятелства — аз се надявам сегашните да не са такива — противоречи на кодекса на касоразбивачите. От друга страна, сър Томас, принуден съм да добавя, че сте под моя прицел.

В джоба на сакото си Джими беше пуснал лулата си. Той притисна мундщука й настрани така че окръглеността му да изпъкне. Сър Томас забеляза издутината и леко побледня. Джими си придаде свирепо изражение. Но мислено си призна, че не може да достигне върховото постижение на Артър Мифлин в Трето действие.

— Пистолетът ми — продължи да се мръщи Джими — както виждате, е в джоба ми. Аз винаги стрелям оттам, независимо от големите разходи, които правя по шивачи. Малкият ми приятел е зареден и готов за действие. Пръстът ми е на спусъка, затова ви препоръчвам да не докосвате звънеца, към който гледате. Има и други причини, поради които не е препоръчителна допълнителна публика, но тях ще ги изложа малко по-късно.

Сър Томас протегна ръка.

— Направете го, щом искате — каза помирително Джими. — Вие сте си вкъщи, но на ваше място не бих го сторил. От метър и половина изстрелите ми са винаги точни. Просто няма как да пропусна. Всъщност нямам намерение да стрелям, за да ви убия. Нека да бъдем хуманни на това прекрасно празненство. Просто ще ви прострелям в коляното — доста боли, но не е фатално.

И той заплашително размърда лулата си. Цветът по лицето на сър Томас съвсем излиня, а ръката му се отпусна безсилна.

— Страхотно! — похвали го Джими. — В края на краищата защо да бързаме да прекъсваме тази наша приятна малка среща? Нека си побъбрим, щом сме се събрали. Как върви представлението? Хареса ли ви началото? О, почакайте да видите нашето шоу. Трима от нас казаха думите си без грешка на генералната репетиция.

Сър Томас се беше отдалечил от звънеца, но това беше само временно отстъпление с цел изчакване на подходящия момент. Той разбираше, че ще е неразумно да натисне бутона на звънеца точно сега, но беше възвърнал самообладанието си и след като прецени обстановката си каза, че в крайна сметка той ще спечели играта.

Джими беше в капан.

Затова лицето на сър Томас постепенно си възвърна патладжанения оттенък. Ръцете му автоматично сграбчиха полите на фрака, а краката му увеличиха разстоянието помежду си. Джими с усмивка забеляза тези очевидни признаци на възстановеното самодоволство на пера и си каза, че скоро на сър Томас ще се наложи отново да снижи котата на най-изпъкналата част от физиономията си.

Сър Томас пожела да разясни на натрапника безнадеждността на положението му.

— И как, ако смея да запитам — проговори ехидно той, — смяташ да напуснеш замъка?

— Няма ли да ми предоставите автомобил? — попита невинно Джими. — Но в момента все още не възнамерявам да напущам това прелестно местенце.

— Няма как да си плюеш на петите — изсмя се Сър Томас.

— Нали аз съм тук.

— Страхотно — възхити се Джими. — Няма да се учудя, ако се окаже, че мислим еднакво по всички въпроси. Припомнете си само как веднага приехте моите възгледи по повод звъненето със звънеца. Светкавично. Но кое ви кара да мислите, че аз имам намерение да напускам замъка?

— Предполагам, че едва ли ще имаш желание да останеш.

— Напротив. Това е единственото място — а аз съм обиколил доста — през последните две години, където съм се чувствал добре. Обикновено след една седмица вече ме е стегнала шапката и аз отново грабвам куфара. А тук мога да остана завинаги.

— Страхувам се, господин Пит… всъщност предполагам, че това е фалшиво име?

— А аз се страхувам, че предположенията ви са погрешни — разочарова го Джими. — Ако трябваше да си избирам някое друго име, щеше да е от рода на Тресилян или Тревилян или нещо от тоя род. Бих казал, че „Пит“ не блести особено като име.

Сър Томас се върна отново на въпроса, който го мъчеше.

— Ти май не осъзнаваш, господинчо, че си хлътнал и с двата крака.

— Така ли смятате? — попита Джими заинтригуван.

— Аз те заварих точно в момента, в който крадеше огърлицата на жена ми…

— Има ли някаква полза, ако ви кажа, че аз не я крадях, а я поставях обратно?

Сър Томас мълчаливо изви вежди.

— Не? — с разочарован тон продължи Джими. — И аз имах подобни опасения. Та вие казвахте…

— Че те заварих точно, когато крадеше най-нагло огърлицата на жена ми — взе отново думата сър Томас. — А сега се опитваш да забавиш момента на ареста си, като ме заплашваш с пистолет…

Върху лицето на Джими се изписа вълнение.

— Велики Боже! — викна той. Бързо пъхна ръка в джоба си. — Да, точно от това ме беше страх. Дължа ви извинение, сър Томас — продължи Джими със себеотрицание, изваждайки лулата. — Аз съм виновен за всичко. Не знам как съм могъл да направя такава грешка, но в края на краищата отрих истината преди да е станало нещо сериозно.

Страните на сър Томас прибавиха няколко тъмни тона към медената си окраска. Той гледаше лулата със зяпнала уста.

— Предполагам, че се дължи на напрежението… — започна пак да се оправдава Джими.

Сър Томас го прекъсна. Припомнянето на ненужната му паника взриви отново равновесието му.

— Ти, ти, ти…

— Бройте до десет!

— Ти… какво смяташ, че ще постигнеш с тези палячовщини…

— Как може да говорите такива обидни неща — запротестира Джими. — Никакви палячовщини! Закачка, да! Остроумие, да! Но палячовщини…

Сър Томас вбесен се хвърли към звънеца. С пръст върху бутона той се обърна за заключителното слово.

— Мисля, че си абсолютно побъркан — кресна той. — Но аз повече няма да търпя безвкусните ти шеги. Ще…

— Момент — прекъсна го Джими. — Преди малко казах, че има и други причини, освен писто…, лулата, поради които няма да имате желание да натиснете този звънец. Ще искате ли да ги чуете преди да сте се заели със звъненето?

— Разбирам дребните ти игрички. Но и за момент не си помисляй, че ще ме изиграеш. Искаш с приказки да ме объркаш и да измислиш как да избягаш.

— Но аз не искам да бягам. Не разбирате ли, че след десет минути ще трябва да изиграя ролята си в една велика пиеса? Изслушайте ме и след това ако искате, строшете звънеца от звънене.

— Е? — реши да направи още един компромис сър Томас.

— Постепенно ли да ви подготвя за неприятната новина, която трябва да ви съобщя или…

Перът погледна часовника си.

— Давам ви една минута.

— Много добре — каза Джими. — Исках да ви кажа само, че огърлицата е фалшификат, менте. Диамантите не са истински, фалшиви са! Направени са от стъкло!