Човек на живота

27Декларация за независимост

Ако Джими бе хранил някакви съмнения относно коефициента на полезно действие на своето последно изявление, то те биха се изпарили като капки вода върху гореща ламарина при вида на сгърчените лицеви части на събеседника си. Също както огнените краски на залеза постепенно изсветляват до бледа резеда, така и наситеният кармин върху бузите на сър Томас се промени поетапно в бледочервено, розово и накрая закова на откровено сиво. Долната му челюст висна в свободно положение. Самоувереността и нападателността, характеризиращи поведението му до преди секунда изведнъж се сгромолясаха и се разсипаха на хиляди малки парченца като скъпа китайска ваза, пусната от балкона от любознателен малчуган. По дрехите му пропъплиха странни гънки и чупки.

В първия момент Джими се стъписа от мощта на тевтоничните сили, които разбудиха думите му у сър Томас. Той искаше да постресне врага си, да го вразуми, но не и да го смачка в прахта. Явно зад фактите се криеше някаква мистерия, за която той не се досещаше. Когато Шилото, макар и с огромна неохота, му връчи огърлицата, неговото тренирано око мигновено забеляза разликата, а един прост тест потвърди подозренията му. Неочакваното откритие му подсказа печелившата отбранителна стратегия. Дори и да го хванат с бижуто, каза си Джими, той притежава оръжие, което ще му послужи за добра защита в схватката със сър Томас. Опирайки се на психологията на индивида, той беше достигнал до категоричния извод, че лейди Джулия не е от онзи тип Лейди, които ще посрещнат с хладнокръвно махване на ръка съобщението, че скъпата й диамантена огърлица е обикновена дрънкулка, с която простолюдието се кичи. Тя щеше да настоява до посиняване за друга, този път истинска огърлица и нямаше да се откаже, докато не я получи, а сър Томас не беше от онези щедри и импулсивни съпрузи, готови всеки момент да извадят няколко десетки хиляди лири и да ги метнат небрежно на тезгяха.

Тази увереност поддържаше духа му в иначе доста драматичното интервю с рицаря на Нейно величество. Джими ясно съзнаваше, че сър Томас в никакъв случай няма да повярва в невинността на подбудите му. Затова пък беше убеден, че домакинът му ще се съгласи на всякакви отстъпки, за да купи мълчанието му за фалшивата огърлица. Предвижданията му включваха взрив на гняв, яростни обвинения, категорично отхвърляне на твърденията му и около дузина още емоции все в тази гама, но не и подобно грандиозно сгромолясване.

— Мога да кажа, че това е доста добра имитация — прекъсна неловката пауза Джими. — Дори не подозирах, че е такава, докато не я взех в ръце.

Сър Томас преглътна шумно.

— Как разбра? — изхриптя той.

Джими отново беше изненадан. Той очакваше сър Томас да влезе в разгорещен спор с него и да изиска доказателства, развълнувано повтаряйки, че диамантите му струват десетки хиляди лири.

— Как разбрах ли? Ако искате да разберете какво ме наведе на подозренията, не бих могъл да кажа. Един опитен бижутер може да усети фалшивите камъни, дори да ги подуши. Някога работех при един бижутер и оттам научих доста за скъпоценните камъни. Но ако имате предвид, дали мога да докажа думите си, никак няма да ми е трудно. Вижте тук. Тези камъни би трябвало да са диаманти. А диамантът е най-твърдото вещество в природата — с нищо не може да се нарани. Аз извадих един малък рубин от иглата си, за който съм сигурен, че е истински. Той не би трябвало да остави никаква следа по диаманта. Но не стана така. Рубинът остави драскотини и по двата камъка, които изпробвах. Мога да продължа и с останалите, ако желаете, но не е нужно. Мога да ви кажа точно от какъв материал са „диамантите“. Казах, че са от стъкло, но не бях съвсем точен. Материалът е бял цирконий. Много е лесен за обработка. Предполагам, че не искате техническо описание на обработката. Само ще спомена, че две минути в пламъка на спиртника са като две седмици на морския бряг за белия цирконий. Успях ли да ви убедя или ще искате и тест с поляризирана светлина?

Сър Томас посегна към най-близкия стол.

— Значи така си ги разпознал?

— Това беше… — започна скромно Джими, когато внезапно хрумване го накара да спре насред изречението. Той внимателно се вгледа във варовия разтвор, който в момента представляваше лицето на сър Томас.

— Вие сте знаел? — възкликна Джими, удивен, че подобна възможност не му е минавала през ум досега. — За бога, знаел сте! Вие сте я поръчал. Досещам се как е станало. Затова не бяхте шокиран, когато ви казах, че знам за огърлицата.

— Господин Пит!

— Да?

— Трябва да ви кажа нещо.

— Слушам ви.

Сър Томас се опита да възвърне предишната си надъханост. Когато заговори, в тона му се долавяха отблясъци от доскорошната му помпозна риторичност.

— Господин Пит, аз ви заварих в изключително дискредитиращо ви положение…

— Вие не се грижете за моето положение — хладно го прекъсна Джими. — По-добре съсредоточете цялото си внимание върху вашето собствено. Нека бъдем откровени един с друг. Вие сте здраво накиснат в смрадливата каша. Какво предлагате да предприемем?

— Не разбирам за какво говорите?

— Така ли? — изви вежди Джими. — Ще се опитам да изясня думите си. Поправяйте ме, ако греша. Когато сте се оженил за лейди Джулия, предполагам, ви е дошло нанагорно в определена степен. Знаейки, че сте милионер, хората са очаквали от вас нещо много специално като подарък. Все пак сте били младоженец. А вие, като практичен и пестелив по природа човек, сте се запитали дали няма някакъв начин без да загубите репутацията си на щедър жених, да не се бъркате толкова надълбоко в джоба. Прав ли съм?

Сър Томас запази каменно изражение.

— Прав съм — сам си отговори Джими. — Хрумнало ви е, че едно подходящо подбрано бижу би могло да свърши работа. Маневрата е изисквала естествено известно напрежение. Но в крайна сметка, поднасяйки й щедрия си подарък, лейди Джулия едва ли е щяла да пожелае проверка чрез поляризирана светлина и рефракторна течност. Сигурно сте изчислили на 99 процента вероятността тя да го приеме на доверие. По тази причина вие сте посетили някой известен с дискретността си бижутер и сте му доверили своето желание. Предполагам, че сте предложил стъкло, но бидейки хитър човек, бижутерът е изтъкнал, че стъклото е рискован материал. Красиво е, когато е ново, но дори при най-внимателно отношение полировката на стените и остротата на ръбовете бързо се повреждат. Освен това много лесно се драска. Чувайки това и отчитайки факта, че лейди Джулия едва ли ще държи огърлицата под стъклен похлупак, вие сте отказал този вариант. Тогава гениалният ювелир ви предлага белия цирконий, отбелязвайки, както аз направих преди малко, че след подходяща обработка с огън и собствената му майка няма да го познае. А ако си е падал и малко любител антиквар може и да е добавил, че през миналия век белият цирконий наистина се е смятал за диамант от нисък клас. Какво би могло да бъде по-подходящо? „Действай, драги!“ — сте викнал вие весело и всичко е било тип-топ. Прав ли съм? Забелязах, че не ме поправихте нито веднъж.

Затова дали сър Томас щеше да отговори утвърдително, би могло да се поспори. Той тъкмо беше отворил уста, когато завесата в дъното на стаята подскочи като оживяла и на сцената с глухия плясък на гюлле, метнато от някой юначага, изскочи лорд Дрийвър. Ефектната му поява беше съпроводена и от възмутен кряк.

— Гръм и мълнии!

Нито сър Томас, нито Джими изглежда сметнаха забележката за неуместна. Коментари липсваха.

— Дърт мошеник! — продължи необезпокояван Негова светлост, обръщайки се към сър Томас. — И ти имаше нахалството мен да наречеш „измамник“!

В очите на рицаря на Нейно величество блеснаха някакви искрици живот, но мигновено угаснаха.

— Горкият аз — завайка се самосъжалително Негова светлост. — През всичките тия години ти ме печеше на бавен огън, показа ми какво е Адът приживе, а през цялото това вре ме… О, ако знаех по-рано!

Той се обърна към Джими.

— Пит, братче… аз… по дяволите… не знам какво да кажа. Ако не беше ти… Винаги съм харесвал американците. Ако нямаше такива пичове като тебе и досега нямаше да я има оная Декларация за независимост. Е — Негова светлост се запъти към вратата, — ще отида да видя какво ще каже леля Джулия за цялата тая смехория.

Сър Томас се разтресе като ударен от ток и скочи на крака.

— Спенсър — викна той, — забранявам ти да казваш и дума за това на леля си.

— О! — отвърна му в същата октава лорд Дрийвър — Забраняваш ми?

Сър Томас изпадна в конвулсии.

— Тя винаги ше ми го натяква.

— Обзалагам се, че така ще стане. Но можем да проверим на място.

— Спри!

— Е?

Сър Томас попи потта от челото си и би се учудил, ако поглеждайки я, не откриеше, че е кървава. Той дори не смееше да си представи грандиозната олелия, която би могла да завихри лейди Джулия, въоръжена с истината. В началото страхът тя да не открие безобидната му малка заблуда имаше навика да го държи буден до късно през нощта, но постепенно, убеждавайки се в съвършенството на имитацията, която никой така и не разпозна, неговите кошмари почти изчезнаха. Но не напълно. Дори и в добро разположение на духа съпругата му често имаше върху му хипнотичното въздействие на звероукротител. Затова въображението му изключваше и звука, и картината, пришпорено да си представи дълбините на аристократичното негодувание и презрение, които лейди Джулия щеше да ливне отгоре му в случай като този.

— Спенсър — събра отново сили да изграчи сър Томас, — настоявам да не информираш леля си за случката!

— Какво? Искаш да си затворя устата? Искаш да стана съучастник в тази долна, безобразна измама?

— Я, виж ти, чак тук може да се чуе как ври кръвта на Дрийвърови — подхвърли Джими, придавайки страхопочитание на гласа си.

Лорд Дрийвър направи още една крачка към вратата.

— Спри! — ревна сър Томас с щръкнала от ужас коса.

— Е?

— Спенсър, момчето ми, струва ми се, че не винаги съм се държал добре с теб.

— Струва ми се? Не винаги? Мили Боже! Ако всеки път, когато си се държал с мене като с непослушно хлапе, ми беше давал по една петарка, досега щях да съм най-богатият човек на света. Най-пресният случай е от тази вечер, когато те помолих за няколко скапани лири.

— Сега, като премислих — отреагира веднага сър Томас — щом толкова ти трябват… Колко бяха? Петдесет?

— Бяха двайсет — изрече високопарно Негова светлост, — но повече не ми трябват. Задръж си ги. Ще трябва да спестяваш за нова огърлица.

Пръстите на лорд Дрийвър стиснаха дръжката на вратата.

— Спенсър! Спри!

— Слушам.

— Трябва да поговорим. Не трябва да бързаме.

Сър Томас отново вдигна кърпичката към челото си.

— В миналото навярно — подхвана отново изповедта си той — нашите отношения не са били на нужното ниво… Грешката беше моя. За мен беше трудна задача да се грижа за млад човек на твоята възраст…

Съзнанието за понесените неправди изкара пяна на устата на Негова светлост.

— По дяволите грижите ти! — ревна той. — Кой е искал от теб да се грижиш за мен? През всичките тези години ти ме следеше като хрътка. Ти ми отряза издръжката точно когато най-много се нуждаех от нея и аз трябваше да идвам да ти се моля за пари дори за да си купя една едничка цигарка. И в очите на всичките си приятели съм изглеждал като най-тъпият задник, който някога е съществувал. Всички ми се подиграваха. Трябваше непрекъснато да крънкам пари от кой ли не, за да преживявам. И на теб дължа петарка, Пит, нали стари друже?

Дългът възлизаше на десет лири, ако трябваше да е прецизен в сметката, но Джими не го сподели гласно. Той реши, че сигурно споменът за онези пет лири, които му зае в „Савой“, се е изличил от паметта на графа.

— Забрави — измърмори той.

— Не, няма да ги забравя — запротестира Негова светлост. Това само доказва моите думи. Ако имах прилична издръжка, това нямаше да се случи. И още нещо. Не ми позволи да се запиша в Дипломатическата служба. Защо не ми позволи?

Сър Томас се съвзе.

— Защото смятах, че ти липсва нужната квалификация, момчето ми.

— Знам, знам! — замята се лорд Дрийвър като обсебен от зъл дух. — Знам, че ме мислиш за ужасен глупак. И ми е дошло до гуша от това. И винаги се опитваше да ме ожениш за пари! Ако не беше толкова разумно момиче, ти щеше да съсипеш живота и на госпожица Макикърн, и моя. Казах ти, че ми писна. Аз съм влюбен в най-прекрасното момиче в Англия и ако тя все още ме иска, ще се оженя за нея!

При тези думи ужасът, изписан на всеки сантиметър от фасадата на сър Томас, увеличи интензитета си. Въпреки пренебрежението, с което се отнасяше към настоящия носител на титлата като към празноглав младеж, той питаеше огромен респект към името на рода Дрийвър.

— Но, Спенсър — почти изви сър Томас, — помисли за положението си! Не можеш…

— Не мога ли! Стига тя да ме иска и по дяволите положението ми! Какво ми е на положението? Кати е дъщеря на генерал, ако толкова държиш да знаеш. А брат й беше заедно с мен в колежа. Ако имах поне едно пени, което да нарека свое, щях отдавна да съм й предложил женитба. Хич и не се грижи за моето положение.

Сър Томас само изгъргори в отговор.

— А сега ме изслушай — каза Негова светлост с неподозирана решителност в гласа. — Предлагам ти нещо много просто. Ако искаш да забравя за твоята гнусна измама с фалшивите диаманти, престани да се опъваш и започни да действаш. Ще ме уредиш към някое посолство като начало. Няма да е никак трудно. Има дузини от старите дружки на баща ми, които ще скачат като млади козички при възможността да ми дадат шанс да вляза в правия път. Знам, че в някои отношения не съм мозъчен гигант, но всъщност какво толкова се очаква от дипломатите в кариерата. Трябва само да можеш да носиш вечерни дрехи, все едно че си го правил цял живот и да бъдеш като пеперудка на дансинга, а аз удовлетворявам и двете условия. А после ще дадеш благословията си на Кати и на мен — ако тя ме поиска. Ето това е всичко, което ми хрумва в момента. Съгласен ли си?

— Това е изнудване — започна сър Томас.

Лорд Дрийвър натисна дръжката на вратата.

— Разбирам, че не е лесно да се решите на такава важна стъпка — реши да внесе успокоение и разум Джими. — И никак не ми се иска да се бъркам в семейни работи, но ако искате съвета ми, би било добре да приемете преди да е започнала стрелбата. Защото срещу вас няма да бъде насочена една безобидна лула, както сега. А що се отнася до мен, не се притеснявайте. Предлагам ви мълчанието си безплатно. Само ми дайте една хубава усмивка и устните ми ще са запечатани завинаги.

Сър Томас рязко се извърна към него.

— Колкото до вас… — викна той.

— Недей да обиждаш Пит — прекъсна го Негова светлост. — Той е дяволски добър момък. Искаше ми се да има повече като него. И той въобще не е имал намерение да краде проклетата огърлица. Само ако го беше послушал, когато се опитваше да ти обясни защо е тук, нямаше сега да газиш тая рядка кал. Връщаше я обратно. Знам всичко за тази история. Е, чакам отговора ти?

За момент сър Томас изглеждаше така все едно щеше да откаже. Но в този миг Негова светлост отвори вратата и той рухна.

— Ще го направя! — викна той — Ще го направя!

— Превъзходно — одобри мъдрото решение на чичо си лорд Дрийвър. — Ето това е сделка. Идваш ли, Пит? Ще ни викнат на сцената след половин минута.

— Като антидот срещу сценична треска — изкоментира Джими, докато двамата бързаха по коридора — малка дискусия като току-що завършилата е изключително препоръчителна. Бих се обзаложил, че сега си в страхотна форма и си готов на всичко.

— Чувствам се като двегодишен — потвърди Негова светлост ентусиазирано. — Забравих си всички реплики, но не ми пука.