Човекът сянка

25

Всички изглеждат изтощени и някак си неглиже. Косите им са сресани, но не както трябва. Избръснати са, но не и гладко. Всички освен Кали, разбира се. Тя е красива и перфектна.

— Как е Бони? — пита тя.

Свивам рамене.

— Трудно е да се каже. Засега изглежда добре. Но… — отново свивам рамене.

Никой не казва нищо относно това. Може да се оправи, може и никога да не се оправи… Колкото и да го мериш, пак не можеш да го отрежеш правилно.

Звучно зън-зън изпълва помещението.

— Какво, по дяволите, е това? — питам аз стресната.

— Получих имейл, сладкишче. Имам програма, която проверява на половин час и ме уведомява, ако съм получила нещо.

Поглеждам Кали в недоумение.

— Наистина? — Подобни неща са ужасяващи за мен. Виждам толерантните погледи на колегите си. Чувствам се като жена от миналия век.

Кали отива до лаптопа на бюрото си и натиска няколко клавиша на клавиатурата му. Намръщва се и ме поглежда.

— Имам психарски имейл — съобщава тя.

Чувството за летаргия, което беше завзело офиса, се изпарява за стотна от секундата. Всички се събираме около бюрото ѝ. Входящата кутия на електронната ѝ поща показва, че има едно ново съобщение. Темата му е: Писмо от Ада, а изпращач: Ти Знаеш Кой. Кали кликва два пъти върху имейла, за да го отвори.

Здравей, агент Торн! Здравей и ти, агент Барет — сигурен съм, че и двете четете писмото ми.

Вече се върнахте в гнезденцето си, където да се подготвите за лова. Трябва да си призная, че съм развълнуван какво ще се случи в следващите няколко дни. Ловният сезон е открит, а аз не бих си и мечтал за по-добри опоненти от вас.

Имам специална задача за теб, агент Торн, но преди да стигнем дотам, трябва малко да се отклоня. Надявам се двете да ми простите.

Сигурен съм, че всички се чудите защо ви предизвиквам толкова открито? Вероятно вече сте събрали екип от профайлъри, които разнищват мотивацията ми и се опитват да намерят причините, стоящи зад действията ми.

— Ще ти се — измърморва Кали.

Това не е напразен коментар от нейна страна. „Те“ ни показват нещо важно тук, нещо, което ги кара да вършат деянията си. Мисълта, че инвестираме време и ресурси, за да ги разберем, гъделичка егото им. Надървя ги.

Отговорът, от своя страна, не е сложен. Както и самият аз. Мотивацията ми не е тайна, агент Торн и компания, не е и голяма мистерия. Мотивацията ми е ясна и открита като острието на стерилен и лъскав скалпел.

Предизвиквам ви, защото ме заслужавате. Вие преследвате преследвачите и сигурен съм, доста години сте се тупали доволно по гърбовете. Хвалели сте се един на друг и сте се опиянявали от уменията си, с които сте затваряли в клетки онези, които убиват.

Наистина ме заслужавате. Защото, ако преследваните от вас са били сенките, аз съм мракът. Ако те са били чакалите, аз съм лъвът. Смятате се за много кадърни? Тогава ме преследвайте, агенти. Преследвайте ме.

Копнея за опоненти, които са ми равни, агент Барет. Чети внимателно писмата ми. Търси миризмата ми. Вероятно ще уловиш мириса на смърт. В следващите няколко дни той ще те напътства.

Научете се да живеете с мисълта, че сте под обсада. Сега нямате представа какво имам предвид, но скоро ще разберете. Научете се, приемете съвета ми сериозно. След което го използвайте, за да ме преследвате. Защото ви обещавам, че оставите ли ме на свобода, ще живеете в постоянна опасност.

Последните му думи ме карат неволно да потръпна.

Но да се върнем отново към теб, агент Торн. Да направим нещата лични, какво ще кажеш? Макар агент Барет да е тази, която е основното предизвикателство, осъзнавам, че всяка хвърлена към нея ръкавица е хвърлена и към всички вас. И тъй като имаме цял ден, преди пратката ми да пристигне при вас, да използваме времето си разумно.

Агент Барет загуби най-добрата си приятелка. Да видим дали можем да изравним резултата, да направим така, че и ти да изгубиш нещо също толкова важно.

След като прочитам последното изречение, в главата ми зазвучават аларми. Все още не познавам плячката си по начина, по който познавах всички убийци, които преследвах. Все още не съм ги разчела. Но едно нещо съм разбрала пределно ясно и заради него последното изречение ме кара да изтръпвам: тези двамата не се шегуват.

Ето ти линк към един уебсайт, агент Торн. Посети го и всичко ще ти стане ясно, ако се вгледаш достатъчно внимателно. Мисля, че ще оцениш иронията.

От Ада,

Джак-младши

В имейла има хиперлинк, който гласи: Кликни тук.

— Е? — пита Кали.

Кимам.

— Давай.

Тя кликва върху линка и веднага се отваря нов прозорец. Чакаме, докато се свързваме с уебсайта, и той започва да изпълва екрана. Фонът е бял. Появява се червено лого. ЧЕРВЕНАТА РОЗА, гласи то, а под него с малки букви пише: ИСТИНСКА ЧЕРВЕНОКОСА АМАТЬОРКА.

Страницата зарежда и останалата част от изображението и онова, което виждам, ме кара да премигам.

Алън се намръщва.

— Какво, по дяволите?… Какво е това…?

Снимката на екрана е на висока, красива червенокоса жена в началото на двадесетте си години, облечена единствено с червени прашки и нищо друго. Гледа право във фотоапарата, усмихва се съблазнително, така че виждаме доста добре лицето ѝ. Обръщам се към Кали. Тя е побеляла като платно. Кръвта е изтекла от лицето ѝ. Очите ѝ се изпълнени с непосилен страх.

— Кали… какво означава това?

Всички сме насочили погледи към нея. Защото младата жена, която се нарича Червената Роза, прилича толкова много на нея, че може да ѝ е сестра.

— Кали? — гласът на Алън е разтревожен, той отива при нея. Тя бута стола назад от бюрото си и се удря в стената зад себе си. Запушва с юмрук устата си. Очите ѝ са ококорени. Цялото ѝ тяло се тресе. Алън протяга ръка към нея.

Кали експлодира. Имам чувството, че гледам появата на невероятно силен ураган посред бял ден. Страхът се изпарява от погледа ѝ и е заместен от такава ярост, че потръпвам. Обръща се към Лио и му изръмжава така, че той се стряска и се дръпва назад. Думите ѝ са като тътен:

— Намери ѝ шибания адрес веднага! Веднага веднага веднага веднага веднага!

Лио се опулва насреща ѝ само за стотна от секундата и се заема със задачата. Сяда на най-близкия компютър. Кали се надвесва над бюрото си. Стиснала го е толкова силно, че пръстите на ръцете ѝ побеляват. Усеща се електричеството около нея. Имаме чувството, че всеки момент нещо ще експлодира.

Джеймс е достатъчно смел, за да я попита:

— Кали — започва той с тих глас, — коя е тя?

Приятелката ми го поглежда. Очите ѝ сипят светкавици.

— Дъщеря ми.

След което изпищява и преобръща бюрото си заедно с лаптопа и всичко върху него.

Всички се отдръпваме назад със зяпнали усти. Шокирани сме, но не от изблика ѝ на ярост, а от откровението.

— Мъртъв, мъртъв, мъртъв е, мамка му! — Обръща се към мен: — Чуваш ли ме, Смоуки? — Това не е въпрос, това е рев от агония.

В главата ми изниква онзи спомен, в който преди няколко месеца насочих оръжието си към нея и натиснах спусъка, но пълнителят беше празен. Да, чувам я.

— Намери адреса, Лио — казвам аз, без да отлепям очи от Кали. — И то бързо.