Деветдесет дни в Червено море

С измерително въже и подводна камера

Лодките ни пак са закотвени пред външния риф. По време на една предварителна обиколка се спряхме на една рифова колона и сега трябва да я измерим, екипираме, фотографираме, да установим кои коралови видове се срещат на нея, как се разпределят, както и да извадим образци за научната сбирка. За да не губим време, спираме се на колони на дълбочина не повече от 5 метра. Да се спускаме по-дълбоко би било нерационално. Престоят ни под вода е ограничен от запасите въздух. На плитко той стига за 90 минути, но с увеличаване на дълбочината и налягането, особено при по-интензивна работа, изразходването на въздух значително нараства. Като се вземат предвид честите спускания, става ясно, че нямаме време за губене. Затова никакво размотаване и на работа!

Не би могло да се каже, че сме фотогенични. Защитното ни облекло от лен не е красиво, но затова пък много практично. То ни предпазва от кожни наранявания и е поносимо въпреки горещината. Оставихме ефектните неопренови костюми на кораба, защото при тези температури сърцата ни биха спрели още щом ги облечем. И тъй като няма да изнасяме шоу, а ще вършим сериозна научна работа, все едно ни е как изглеждаме.

Герхард и Карл-Хайнц предприемат първите изследвания. Въоръжени с измерително въже, маркировъчни жетони и бели плочки за писане, те се спускат чак до основата на рифовата колона. С Хорст направляваме измерителното въже от повърхността, поемаме предназначените за научно идентифициране корали и животински проби и ги предаваме по-нататък в лодката на Едвард, който ги подрежда с вещина. В това време йохен прави снимки в едър план на кожестите корали върху съседната рифова колона.

Пред нас е неизбродният океан. Тъй като вдигаме доста шум под водата, не са изключени и непредвидени срещи с акули. Един от нас стои винаги на пост горе на повърхността, за да сигнализира навреме за опасността. Може би тази предпазливост е прекалена, но сигурността си е сигурност. Измерителното въже с маркировъчните жетони и червения буй се поклаща декоративно върху рифовата колона. Решаваме най-напред да проверим дали сме свикнали приблизително точно да определяме обемите и разстоянията под водата. Така бихме си спестили неудобствата и загубата на време при измерванията. Засега проверките показват, че все още не можем да бъдем обективни. Следователно подробните измервания са неизбежни. Това съвсем не е толкова просто. Въжето постоянно се заплита в клонака на каменните корали. Тъкмо сме го освободили от единия храсталак и то вече се омотало в друг. Дори ръцете и краката ни се оказват пречки, макар и лесно преодолими. Не мога да сдържа усмивката си, когато виждам как Герхард и Карл-Хайнц жестикулират, сякаш призовават духове. Те не могат да обсъдят хода на работата, нито да си кажат, провиквайки се, резултатите. Затова се налага да се разбират с жестове и мимики, при което, естествено, се получават и недоразумения. Герхард седи на 10 м дълбочина върху един коралов блок и съвършено спокоен, сякаш е в кабинета си, скицира предадените му от Карл-Хайнц данни. Изобщо не го интересува какво става наоколо. А точно зад гърба му се прокрадва еднометрова баракуда. Йохен ми я показва от съседната рифова колона. Тъкмо се каня да предупредя Герхард, когато йохен ми дава знак, че сам ще направи това. Той познава още от Куба тези елегантни морски обитатели, от които в някои райони се страхуват повече, отколкото от акулите. Той знае и какво е поведението им спрямо водолазите. Без колебание се отправя към баракудата и гледай ти — тя наистина го заобикаля, като не го допуска на повече от 4 — 5 метра до себе си. Още няколко пъти ще видим как тези разбойници се приближават, когато вдигаме шум под водата. Вероятно любопитството им е по-силно от страха, макар и да поддържат респектираща дистанция. Герхард не се смущава от срещата с нахалния посетител и невъзмутимо продължава да скицира големината, формата и контурите на колоната. Попълва данни за находищата на коралите и другите рифови обитатели. Всичко това трудно може да се запечата само с една снимка. Дори при относително добрата видимост в Червено море детайлни снимки на повече от 5 м са възможни само с изключително добра техника. Ние комбинираме методите и обхващаме онези части от рифа, които ни интересуват, както с научни скици, така и с фотографски снимки отблизо. С последните литри въздух в бутилките Герхард и Карл-Хайнц успяват да завършат първия работен етап. А сега — нагоре, кратка почивка, уговаряне на следващите задачи, смяна на аквалангите и отново на работа.

Въз основа на скиците набелязваме онези места, които трябва да се изследват и фотографират систематично. На много от коралите закрепяме табелки с номера. Сега започва работата на Йохен. За да могат да се обхванат етапите на развитие, той прави снимки с различен ракурс. След това се заема с фотодокументирането на обозначените от нас коралови храсти. Всеки отделен корал трябва да се заснеме многократно: веднъж сред околната среда, после сам и на края в едър план няколко снимки на повърхностни детайли. Всичко се заснема на цветен филм 6×6 см. За съжаление цветните филми „Орво“ са само с 12 кадъра и това ужасно ядосва Йохен. Непрекъснатото редуване на трите процеса: изплуване, сменяне на филма и пак гмуркане отнема много време. Номерираните корали се отсичат с чук и длето и се занасят в лодката. Кораловите проби са ни необходими, за да можем при обработката точно да определим видовете. Нашият метод на работа е да колекционираме експонати с точни данни за находищата, присъщата им фауна, вида им в живо състояние, така че по-късно по всяко време да знаем кои екземпляри от кой риф, от коя колона и на каква дълбочина са взети, каква е фауната около тях и на кои снимки са заснети. Така събраният материал има висока научна стойност. При тази деликатна и трудна работа часовете се изнизват неусетно. Едва ни остава време да хвърлим по едно око на разнообразните видове риби, които се суетят наоколо. Недалеч от нас една морска костенурка загребва водата с бавни и силни движения. Карл-Хайнц не издържа и се спуска след нея. Кой не би се поблазнил от мисълта да бъде „повлачен“ от това първобитно животно из лабиринта на кораловия риф, да си представи за малко, че е самият Кусто… Но нищо не може да се направи, рифовите колони ни „зоват“. Още повече че трябва да изследваме няколко от тях, за да можем по пътя на сравнението да получим данните, необходими ни за диорамата.

Още половин час се гмуркаме над рифовия покрив само с шнорхел и маска. Чак сега всеки може да се спусне там, накъдето го влече. Тук не е нужно да следим постоянно за сигурността си, но въпреки това се задържаме в ограничен район, за да се виждаме един друг. На практика това съвсем не се оказва толкова лесно. Изкушението е голямо. Ето тук ято риби-носорози, там — още едно, по-нататък — пещера. Само миг и може да се изгубим в разклонения риф. Наистина опасностите, които ни грозят, не са големи, но може да се случи някой от нас да се загнезди в дупка или да загуби съзнание в момент на слабост. Това няма да бъде трагично, ако колегата го забележи. А ако не го забележи?

Оставаме в близост до залива. Едвард събира миди и охлюви, Хорст наблюдава поведението на рифовите костури в отделни райони, Карл-Хайнц се опитва да улови няколко риби-ястреби. Герхард търси в дупките и пещерите морски таралежи и звезди, а Йохен извъртява цял филм за огромните актинии, от които и аз се интересувам. Близо до рифовия ръб виждам една обитаема анемония. Разположените плътно едно до друго пипала на това половинметрово каменно цвете се люлеят като дълги тънки пръсти в ритъма на водата. Горко на рибите, които попаднат в тази гора от тентакли! Веднага от всички страни ги обгръща и парализира актиниевата отрова, а торбообразният стомах ги поглъща. Подобна „интервенция“ явно не заплашва двете риби под мене, оцветени в кафяво и бяло. Те плуват спокойно между пипалата и се сгушват в рифовата анемония, като че ли са си у дома. Това е двойка анемониеви риби. Предпазни вещества в кожата им пречат на пипалата да влязат в действие. Тези риби са много забавни. Също като при някои семейства те са в постоянен конфликт. Обикновено далеч по-дребната мъжка риба претърпява поражение. Но когато съперник заплашва да се настани в жилището им, те с общи усилия го защищават. Изобщо всяка риба, която доближава анемонията, бива атакувана от тези дребни, пет-десетсантиметрови приятели така яростно и ожесточено, че неприятелят много скоро се вижда принуден да напусне полесражението. Със закрилящата ги в гръб гора от пипала анемониевите риби храбро отбраняват дома си. С бягство се спасява даже един четиридесетсантиметров костур, когато двамата го нападат изневиделица. Двойка риби-пеперуди, най-злите врагове на неохраняваните коралови актинии, бродят наоколо. Очевидно те имат вече лош опит с агресивните обитатели на моята актиния, защото я заобикалят отдалече.

Я да видим как ще ме приемат анемониевите риби! Спускам се бавно надолу. Едва съм се приближил на метър разстояние и те се нахвърлят така внезапно върху ми, че инстинктивно се дръпвам. Погалвам с ръка месестите пипала на огромната актиния, но по-голямата риба здраво ухапва пръста ми. Истинска жена! Слисан от толкова голямата безочливост, преглъщам обидата, изплувам и напускам района на анемониевите риби. Болезнена и поучителна среща.

като приключим с подводните работи, за нас започва втора смяна. Колкото и да сме уморени, допълнителната работа също трябва да се свърши. Едвард и Карл-Хайнц се грижат за екипировката и аквалангите, Йохен — за подводните камери, а аз — за извънбордовите двигатели. Всички уреди, преди всичко Чувствителните дихателни автомати, се измиват основно със сладка вода. В противен случай морската вода може да ни изиграе лош номер. Герхард и Хорст поставят всичко на мястото му: рибите — в аквариума на задната палуба, а материала, който подлежи на бързо разваляне — в хладилника. След много часове под вода ни струва не малко усилия да работим на палубата под безмилостните тропически лъчи. Това са най-напрегнатите и неприятни моменти през целия ден. И така — прибираме уредите и току-що набраните морски плодове, вземаме по един душ и сядаме на масата. Обикновено сме толкова уморени, че нямаме никакъв апетит. Жалко за вълшебните ястия! Утешавам се със старата истина, че колкото по-малко се храниш, толкова по-здрав ще бъдеш.

След кратка почивка дългът отново ни зове. Каменните корали трябва да се разтоварят и обработят, кожестите корали, морските краставици, морските звезди, раците и другите морски обитатели, които се разлагат — да се консервират в алкохол и формалин, рибите да се подредят в хладилника, да се поставят в ред лодките. Аквалангите също трябва да се напълнят. Отдавна вече е тъмно, а нашият компресор продължава да боботи на палубата, пълни бавно със сгъстен въздух бутилка след бутилка. Дори машината не може да достигне капацитета си при тези високи температури. Самите бутилки така се нагорещяват, че се налага да ги охлаждаме с мокри кърпи.

След такъв ден остават малко сили и време да попълваме дневниците, да стъкмяваме риболовното имущество и да класифицираме улова. Уморено махвам с ръка, когато капитанът подава глава в рамката на вратата и пита:

— Ей, биолог, какво ще кажеш за един класически скат?

— Утре пак ще ставаме в 4.30 часа.

Протягам се с наслада, мислейки с благодарност за откривателя на леглото. Силното хъркане от съседната каюта не е в състояние да ми попречи. Вече не страдаме от безсъние.