Деветдесет дни в Червено море

През Суецкия канал

Вахтеният чука на вратата още по тъмно: „Ставайте, тръгваме!“ Точно в 4.00 часа навлизаме в Суецкия канал. Движим се като по улица. Под светлината на силните прожектори на носа блестящият като огледало канал прилича на пътно платно, а боядисаните със сигнални бои буйове — на маркировъчни стълбове. Водният път, дълъг 161 км, постепенно се изтегля на юг от нас.

На мостика цари оживление. Капитанът лично поема командуването, а старпомът заедно с дежурния втори помощник и пилота от канала следят курса. И от тях се изисква голямо умение.

Използването на Суецкия канал струва скъпо. За един 10000-тонен кораб се плаща такса от около 40 000 марки. При това се спестява двойно и тройно по-голяма сума, защото каналът значително съкращава пътя между Европа и Източна Африка или Източна Азия.

Денят настъпва. Слънцето се изкачва като огнена точка над пустинята и огрява широката равнинна и песъчлива земя. Пред нас „Баяк“ навлиза в един завой на канала, сякаш си проправя път из пясъка на безкрайна пустиня. От Ел Кап, на тридесет и петия километър, пейзажът се променя. Сладководният канал, изграден едновременно със Суецкия, е превърнал някои области на западния бряг в плодородна зона. Екзотични са както горичките от финикови палми, така и мургавите египтяни в бели одежди, тръстиковите и глинени колиби на селяните и не на последно място едногърбите камили. След зеления оазис идва безутешна пустиня. Появяват се селца, солни езера и отново и отново пясъчни дюни с рядка растителност. Наблюдаваме с бинокъл необичайния птичи свят от дъждосвирци и бели чапли. Вниманието ни привлича и една пустинна лисица, която се прокрадва по наклонената стена на канала. Не мога да се наситя на тази красота, макар че наред с нея последиците от войната действуват потискащо: разрушени селища, изоставени укрепителни съоръжения, огради от бодлив тел, полузарити в пясъка останки от танкове и оръдия. Видяното възбужда духовете. Започва гореща дискусия, разпалено осъждаме изменниците на мира и прогреса в този район на света.

Малко след 11.00 часа керванът навлиза в Голямото горчиво езеро. Двадесет и шест кораба, нашият на седмо място. Съдовете в канала са най-малко на пет минути разстояние един от друг и затова минава известно време, докато колоната хвърля котва и се разминава с идващия от юг срещуположен керван.

Междувременно се опитваме да обогатим колекцията си, като хвърляме въдици в глинестомътната вода на Горчивото езеро. Но рибите определено нямат апетит в обедната жега и ние се смесваме с амбулантните търговци. Малко преди тръгването от Порт Саид качихме задължителните египетски придружвачи. При евентуално спиране в канала те ще привържат кораба. Лодките им са разхвърляни на носа и на кърмата. Оборудвани са със специални затварящи се сандъци и представляват един вид плаващ склад със стоки. Корабът заприличва на пазар. На левия борд, на десния борд, на кърмата — едва можеш да си пробиеш път. Навсякъде разтворени сергии с изкусно изковани и гравирани чинии и плотове за маса от мед и месинг, предмети, инкрустирани със седеф, кожени чанти и кесии с ориенталски мотиви, табуретки, украсени с дърворезба, камили от дърво, кожа и плат, излети от калай фигури — има хубави неща, но и много кич. Който си мисли, че може просто ей така да погледа и да отмине, познава зле тези търговци. Те те задържат, карат те да вземеш стоката в ръка, да изслушаш търпеливо от какво чудесно качество е, че никъде не можеш да я купиш толкова евтино и не само това, ами изобщо не можеш втори път да срещнеш такова нещо, че търговецът не припечелва от сделката и пукната пара. Като потенциален купувач ти си винаги „приятел“ на търговеца. Често чуваш: „Само защото си ми приятел, ще ти продам по-евтино.“ А който няма пари в брой, може да замени чорапите, ризите, панталоните, пижамите, обувките си и изобщо всичко, което притежава.

Размяната, първоначалната форма на търговията, е нещо съвсем обичайно в южните пристанищни градове. Така от английското change моряците изковаха жаргона schinchen — сменям, разменям, обменям. Изкушението да си купя някакъв хубав предмет е голямо, но после решавам, че по пътя ще намерим и по-евтини сувенири от Африка.

Пресичаме южната част на Суецкия канал. И тук, както навсякъде, отстраняват последиците от войната. Събарят руини, строят нови къщи, прочистват затлачените места на канала — скоро ще влезе в експлоатация разширението на този воден път. По протежение на брега се редуват станове с палатките на хилядите египтяни, които работят тук. Те пренасят огромни земни маси — с модерна техника, с колички, но и с кошници от лико, както фелахите по времето на фараоните. В строителните участъци, където няма техника, човешкото гъмжило е като мравуняк. По пътеките между канала и насипа потокът на работниците непрекъснато тече, а слънцето безмилостно изпраща от небето палещите си лъчи.