Деветдесет дни в Червено море

Марсилия

До Марсилия духа влажен и топъл Южен вятър. Това е сироко, горещо и сухо въздушно течение, което идва от Сахара и по пътя си над Средиземно море поема толкова много влага, че през целия ден времето е неприятно задушно и потискащо. Изглежда най-сетне наближаваме брега. Появяват се първите чайки, мирисът на въздуха се променя. Да, ние вече се научихме да подушваме сушата.

Пейзажът ме изненадва. Направо от морето се издига живописна планина. Малките селца с червени покриви ми приличат на цветни петна върху каменни стени. Много мостове, издълбани в брега, над тях извива железопътна линия. Очаквах низина, а се натъквам на заоблената планина Естак. Чак до върховете й се простира вторият по големина град на Франция. Той има чудесно разположение и разнообразна архитектура. През 1853/54 година на хълма, 146 м над морското равнище, била построена Notre Dame de la garde — днес символ на Марсилия. Гледката от 45-метровата й кула с голямата позлатена статуя на дева Мария е прекрасна. Любувам се на морето и пръснатите наоколо острови. Някъде сред тях е запокитен и малкият остров Иф, чиято внушителна крепост се е прочула чрез литературния герой на Дюма. Нали именно тук остави той своя граф Монте Кристо да линее в тъмния зандан.

Като от птичи поглед се вижда старото пристанище, оградено от романтични фортове. Възникнала около пристанищния басейн, сега Марсилия расте навътре в планината. Нашата цел е старото пристанище не защото в него са акостирали елегантни океански яхти, а защото тук е рибарският стан. Тръгваме по „Кея на белгийците“, последния широк кей на пристанището. Тук спират рибарските корабчета. Още с приближаването им се изваждат сгъваемите маси, кантари и столове, пренасят се първите каси риба. И докато пред кораба се продава, на палубата продължават да освобождават улова от очите на рибарските мрежи. Какво ли не продават: миди и охлюви, морски таралежи и морски звезди, скариди, лангусти и криви раци, октоподи и калмари, а най-много — морски лястовици, барбуня, морски змиорки, светипетрова риба, кефал, дракон, морски дявол, морски лисици и акули. Купувачите се тълпят около това изобилие, опипват, помирисват, избират. И всичко става с неповторимия темперамент на французите от юга. Много неща са необичайни за нас. Жената на капитана плясва с ръце, когато забелязва, че се продават асцидии, напомнящи буци кал, а голямата риба-тон се нарязва на парчета направо върху тротоара.

Връщаме се на кораба привечер. Отново направихме преход от около 30 км. Отдавна не съм вървял толкова много пеш. Мнозина от моряците клатят озадачено глави над сухопътните ни маршове, капитанът даже подхвърля: „Май ви има нещо!“