700 метра под земята

29.

Мърсър и Букър трябваше да прекарат още три часа върху тясната седалка на джета преди да бъдат спасени от един вертолет „Сий Кинг“, пратен от борда на „Америка“. Експлозията бе засечена от множество сеизмични станции на планетата и в началото бе определена дори като ядрен взрив. В отговор на това американският флот бе пратил най-близкия си боен кораб да разследва случая. Капитан Татъл и неговият екипаж бяха огледали района в търсене на причини за странния катаклизъм. Ала не откриха никакви следи от радиоактивно замърсяване, въпреки атомните реактори на борда на руския кораб. Сякаш в тази част на океана бе паднал гигантски метеор.

Въпреки това щяха да минат няколко месеца преди който и да било от изследователските кораби да дръзне да доближи епицентъра на взрива. Щяха да използват роботи, за да претърсят океанското дъно. От специален интерес бяха изолиращите камери на реакторното ядро на „Жуковски“, които в края на краищата бяха открити цели и невредими и бяха извадени от дълбочина почти пет километра.

През онази нощ Мърсър и Бук бяха откарани на борда на „Америка“, а по-късно отлетяха за Тарауа, където се качиха на пътнически самолет. Сайкс се отправи на запад, у дома в Северна Каролина. Мърсър имаше една спирка преди да си позволи лукса да се прибере вкъщи. Той отлетя за Хонконг, за да се прекачи на полета до окончателната си цел — международно летище „Шарл дьо Гол“, северно от Париж.

В света на потайните сделки, каквото представляваше политиката във Вашингтон, истинската история за случилото се в Тихия океан започна да се разпространява още докато магнитната буря се разсейваше. Айра Ласко бе похвален от мнозина за това, че е помогнал да се предотврати една от най-големите катастрофи, заплашвали човечеството, откакто предците му са слезли от дърветата. Никой все още не знаеше кого да посочи с обвинителен пръст, но следователите вече се бяха ориентирали към „Академик Николай Жуковски“ и неговите притежатели и към последния работодател на един наемник от Южна Африка на име Никлас, фамилия — неизвестна.

Мърсър остави на Айра да получи лъвския пай от овациите и се постара да не бъде въвличан в разследването, подхванато от ФБР. Единственото, което го интересуваше, бе името, което наемникът бе изплюл заедно с последните капки потъмняла кръв, преди да издъхне на пода на контролната зала.

От борда на „Америка“ Мърсър бе позвънил на Айра и му бе казал името. След няколко часа Ласко го потърси и двамата сглобиха цялостната картина.

— Ролан Д’Авежан и „Юродайн“… познавам го — каза Айра. — Но този тип е страшно богат… защо му е да се забърква с нещо подобно?

— Неговият главен учен на борда на „Жуковски“ обрисува основните насоки на експеримента им и нещата постепенно си заеха местата — отвърна Мърсър. — До съвсем скоро в Европа доминираха всякакви проекти за зелена енергия. Вятърни централи и слънчеви панели растяха по бреговете на Испания и източните граници на Германия и правителствата финансираха всичките тези строежи с пари на данъкоплатците — милиарди долари на месец.

— Всичко това е заради глобалното затопляне и спасяването на планетата.

— За някои — да. Но за бизнеса това си е дойна крава. Хората са толкова вманиачени на тази тема, че са готови да се разделят с огромни суми. Компании като „Юродайн“ съществуваха на гребена на вълната, като строяха вятърни електроцентрали и слънчеви електростанции с пари от субсидиите. Ала след няколко години, когато настъпи финансовата криза, изведнъж дори богатите държави вече не можеха да си позволят лукса от зелена енергия и обществената канелка бе затворена. Това съвпадна с времето, когато започна да става ясно, че глобалното покачване на температурата не е толкова бързо, колкото се предполагаше. Изведнъж истерията с промяната на климата остана на заден план за всички, освен за тези, които бяха финансово заинтересувани: екоорганизациите, нуждаещи се от финансиране, медиите, които винаги са си падали по жълтите истории, и шепа компании, вложили доста пари и усилия в зелени технологии. Някои от последните просто пуснаха кепенците, като „Солиндра“ и „А 123 Солар“, но Д’Авежан не е искал същата участ да постигне „Юродайн“. И е измислил план, за да спаси компанията.

— Като предизвика глобално затопляне?

— Да. Д’Авежан е смятал да използва кристалите, за да отрази малка част от космическата радиация, която попада на повърхността на планетата, което на свой ред ще разреди облачния слой в атмосферата. А изгуби ли планетата част от сенника си, температурата ще започне да се покачва.

— Разбрах — каза Айра — Той се е опитал да върне глобалното затопляне, за да предизвика паника сред хората и да накара правителствата отново да го засипят с милиарди.

— Него и „Юродайн“ — потвърди Мърсър.

— Предполагам, че не прехвърляш всичко на моите плещи само от добрина.

— Ни най-малко — увери го Мърсър. — Можеш да разкажеш на шефовете как е станало… защото аз нямам подобно намерение. Но искам едно нещо от теб. Една последна задача преди да се прибера у дома.

В девет сутринта в деня, когато пристигна в Париж, Мърсър прие посетител в хотелската си стая. Мъжът носеше пакет и адрес на един водопроводчик недалече от сградата, където се помещаваше централният офис на „Юродайн“. Мъжът и Мърсър излязоха и след петнайсет минути влязоха в скромната работилница на местния водопроводчик. Френският майстор, мустакат мъж, който пушеше сякаш министерството на здравеопазването никога не е предупреждавало за опасността от това, прие с достолепен жест своя хонорар от петстотин евро и предаде в замяна униформата си и кутията с инструменти.

Точно в десет Мърсър и агентът от ЦРУ, с когото се бе срещнал, влязоха в кабинета на секретарката на Д’Авежан. Агентът ѝ обясни, че е получил спешно повикване от управителя на сградата и че от пода на техния етаж се стича вода. Тя отвърна, че мосю Д’Авежан не бива да бъде обезпокояван, след което на свой ред агентът заяви, че ще повика управителя и ще го накара да ѝ прочете правилника за работа на ремонтната бригада, според който има право на достъп по всяко време и до всяка точка на сградата в случай на авария. Денем и нощем, а мосю Д’Авежан може да си го начука.

Младата жена се сепна, позвъни на Д’Авежан и обясни проблема.

— Добре — чу се приглушен глас от интеркома.

Красивата секретарка отвори вратата към вътрешността на офиса и се отдръпна, за да могат водопроводчиците да внесат кутиите с инструменти.

Ролан Д’Авежан дори не вдигна глава от бюрото. Мърсър не смееше да го погледне, за да не усети той омразата му. Последва агента на ЦРУ в банята и затвори вратата. Агентът повдигна въпросително вежди, сякаш го подканяше да направи това, за което са дошли. Мърсър отвори тежката кутия за инструменти, сложи си хирургични ръкавици, които бе приготвил предварително, а върху тях нахлузи гумени. Едва тогава извади пакета, чието съдържание бе подготвил за него един пенсиониран химик, който от време на време изпълняваше специални поръчки на ЦРУ, както и на френските тайни служби. Мърсър свали сапуна от подставката до душа и го смени с подобен, който извади от пакета. Цветовете бяха доста сходни, но този на Мърсър бе малко по-голям и той го поостърга с джобното си ножче.

Прибра дебелите ръкавици в кутията и смъкна и хирургическите.

— C’est tout? Fini?

— Oui.

— D’accord.

Излязоха от банята и агентът подхвърли с безразличие:

— Извинете, мосю, но изглежда, течът не е от вашата баня. Прощавайте за неудобството.

Д’Авежан дори не вдигна глава. Те излязоха, усмихнаха се на красивата секретарка и напуснаха сградата.

Новината стигна до медиите чак след девет часа, докато Мърсър се изтягаше на седалката на просторния Боинг 777 някъде над Атлантика. Ролан Д’Авежан, богатият президент на една от най-уважаваните посветени на опазване на околната среда компании в Европа, бе скочил гол от прозореца на своя офис и бе загинал. Върху тялото му имало следи от тежки химични изгаряния. Според слуховете трупът на Д’Авежан продължавал да се разпада дори на аутопсионната маса. Започналото разследване щеше да установи, че пострадалият е използвал силно абразивни дезинфекционни средства, може би с мазохистична цел, и че това очевидно е излязло от контрол. Изглежда, последният му опит да прогони греховете, които е смятал, че тези специални сапуни са в състояние да пречистят, се е оказал фатален. Полицаите бяха открили сапуна в банята и проведените анализи показали, че активните му съставки стават още по-разяждащи при контакт с вода. Експеримент, проведен върху свинска кожа, демонстрирал, че когато Д’Авежан се опитал да отмие сапуна, кожата му е започнала да дими и после да се разпада. Общоприетото мнение бе, че единственият начин да се отърве от страшните мъки за Д’Авежан е бил да скочи от прозореца. Смърт като избавление. Случаят е приключен.

Мърсър се прибра у дома рано вечерта и завари Хари и специален агент Кели до бара. Кели бе вдигнала крака на масата, патериците ѝ бяха подпрени на стената. Драг се бе изтегнал до нея и опашката му тропаше като метроном, докато тя го чешеше зад ушите.

— Здравейте — каза Мърсър, след като огледа сцената.

— Здравей и на теб — отвърна Кели с топла усмивка. — Мърсър, не ми се сърди, че ще го кажа, но изглеждаш като парцал. Къде изчезна? Да не си гонил терористи по широкия свят?

— Ще изведа Драг на разходка — заяви Хари и когато мина покрай Мърсър, го тупна любящо по рамото.

— Тази седмица прекарах доста време с Хари — каза Кели. — Той е приятен събеседник. Имаш страхотен приятел.

— Е, във всеки случай не е срамежлив… нито пък винаги трезвен — отвърна Мърсър. — Как е кракът? Хари погрижи ли се добре за теб?

Кели се засмя.

— Развличаше ме с истории за твоите подвизи, Мърсър. Бях запалена слушателка.

— Никога не вярвай на всичко, което ти говорят. А в случая с Хари никога не вярвай на всичко, което ти казва.

— Добре, ето какво ще се уговорим. — Кели се надигна и се подпря на облегалката. — Сигурно умираш за сън, така че ще си тръгна и ще те оставя да поспиш. Но смятам да се върна веднага щом си починеш.

— В никакъв случай — възрази Мърсър. — Ще трябва да се извиня за предишните си грешки и да изведа дамата на истинска среща. Дай ми петнайсет минути и ще направя за теб всичко, което поискаш. — Мърсър тръгна към банята, но на вратата спря и се обърна. — Спомена френска и тайландска кухня. Известно време смятам да се въздържам от всичко френско, така че нека е тайландска.

След вечеря специален агент Кели Хепбърн се прибра с Мърсър. Въпреки предишното ѝ предупреждение нямаше нужда от ножица за гипс, а само внимателно подложена възглавница и изгарящото желание да потърсиш утеха в прегръдките на другия.