СЪДЪРЖАНИЕ. Като вървят покрай брега наляво, поетите виждат безброй много грешници, които се стараят да поизлязат малко от смолата. Те са ония, които са търгували с милости и служби. Един от тях, като не успява да се скрие овреме при пристигането на дяволите, пада им в ръцете и те го разкъсват с вилите си. Той е някой си Чамполо от Навара, който по искане от Виргилия именува някои свои другари. После прибягва до хитрост, за да се изкопчи от ноктите на дяволите, и двама дяволи, които се спущат да го уловят, падат сами в смолата.
Видял съм конници да се движат;
видял съм цели войски в сражение
една насрещу друга да летят
или да търсят в срамен бяг спасенье;
видял съм и поля, и градове,
предадени на плам и разоренье;
видял съм рицарски аз боеве
при екот звънки от камбани,
при светли факели, при звукове
юнашки от тръби и барабани;
но ни кораб, кога съзре звезди,
ил надалек брежищата желани,
изтръгва вик от радостни гърди
такъв, какъв чух тука, с страх в душата,
и целий бряг накара да ехти,
кога потегли взвода из тъмата.
Как беше той ужасен! Но с светии
във църква, с пияници в механата.
Така по стръмний бряг вървяхме ний
и аз в смолата взирах си очите,
да видя там какъв народ се крий.
Както делфини скачат над вълните
и с буря плашат дерзкия моряк,
тъй грешните тук гърбове превити
показваха и скриваха ги пак,
а други долу бяха се подали
кат жаби край. блато, на мръсний брег,
на своите мъки отдих да би дали;
но дявол щом съзряха отдалек,
наскачаха веднага в вира .вряли.
Един не бе тъй бръз в своя бег
и дявол един скоро се завтече
към него, от стрела по-бръз и лек,
и с вилата кат видра го извлече;
при туй захвана да го бие той
така, че цяла кожата му свлече,
а дяволите с див ревяха вой:
„Бий хубаво, така му се и пада!“
Обзет от страх, казах на вожда свой:
„Тоз кой е, над когото без пощада
тез хищници изливат своя бяс,
и тук за грях какъв той страда?“
До него вожда приближи тогаз
и моите думи милно му повтори.
„В Наварската земя роден съм аз —
при господар слуга ме даде тя;
Тибалдо добрий ме прие с довере,
но неговата царска доброта,
коя на вси царе до днес пример е,
от криви пътища не ме отби:
продажност тук хвърли ме и невере.“
И дявол един, у кого зъби
стърчеха като на свиня в устата,
в нещастния жестоко ги заби;
захвана с плач и сълзи да се мята,
но отърва го дяволския вожд,
като каза: „Мен дай го на ръката,
той трябва да изпита мойта мощ.“
А после към поета се обърна:
„Запитай го, дорде говори йощ,
защо на късове в смолата чърна
ще иде безутешно да ридай.“
И вожда мой над него кат назърна
„Кажи ми от италианский край
тук грешни няма ли на теб познати?“
И грешника отвърна му, че знай.
„В смолата винаги до мен се клати;
защо при него там не съм остал?
Глава ми нямаше да си изпати
от тез джелати, кои нямат жал.“
„Я млъквай! — дяволите изреваха. —
От нас да се оплаква е седнал!“
И с вилата един тогаз замахна,
ръгна в ръката горкий мъченик
и по острилата меса виснаха.
Друг дявол пък нададе грозен вик
и с вилата в главата го замери,
а после всички. Грешния клетник
кат мишка между котки се намери,
вика, писка, а после, цял покрит
със рани, на земята се разпери.
Когато го видяха тъй пребит,
гневът на дяволите поомекна;
и вожда с глас попита жаловит:
„А кой е този, за кого намекна?“
„Отец Гомита от Галура190 е — с глас слаб
отвърна грешника, като подклекна, —
съсъд на подлост, на лъжата раб,
комуто господ са били парите;
на господаря си дълбал е трап,
еднакъв грях е тях съединил.
Все заедно са и Сардиния красна
на приказки е тям предмет най-мил
но пак уви! Грози ме бран ужасна,
ще млъкна. Онзи дявол там ръмжи
и виж как в мен се е вгледал с злост бясна.“
Рогатий вожд успя да задържи
злий дявол, кой почнал бе да се кани,
и грешника злочести продължи:
„Тук пълно е с ломбардци и тоскани
и мога да ви доведа цял рой,
ако таквоз е вашето желане.
Но нека тези с бесния си. вой
се отстранят, та грешните да знаят,
че тук ще ги оставят на покой,
а аз ще свирна на езика с краят —
зовем се тъй из черната смола —
и грешници отвред ще пожелаят
да дойдат тука.“ — „С хитрост виж каква
намислил да избегне от ръцете ни“ —
веднага дявол един изрева.
„Туй хитрост ли е — грешний без смущене
отвърна, — че които дойдат тук,
от вас ще си изпатят като мене!“
По-глуп и лековерен дявол друг
извика с глас: „Нек бяга, но в смолата
с криле си ще го стигна, бръз кат звук.
Ще слезем ние тамо зад скалата,
ще видим кой от нази ще надвий;
посмей да ни излъжеш!“ Мълчешката
дружината отиде да се скрий,
де беше й показал той. Веднага
навареца се дига, дето бяхме ний,
ръце във въздуха напред протяга
и в черний ров се хвърля в един миг.
Кога видяха, че от тях избяга,
дигна се зад скалата шум и вик,
а онзи, който беше дал съвета,
скокна, като извика с яд велик:
„Не ще избегнеш, о душа проклета!“
И полетя към грешний да го спре,
но отиде заканата му в щета:
надваря страх и дяволски криле!
Както в вода се патка потопява,
кога сокол над себе си съзре,
а празен той нагоре отлетява,
тъй грешний в бездната изчезна цял
и не видя се веч в нощта мъглява.
В въздуха дявола се беше спрял
и с глуха злоба махаше крилете;
в туй време друг, от ярост възкипял,
стигна го с бесен вой, заби ноктете
в месата му, но другий не стърпя:
сблъснаха се, сграбиха се в ръцете
и паднаха в кипящата смола;
там те се раздвоиха, но напразно
подигаха натегнали крила
и всячески напрягаха се бясно,
мощ нямаха да си пробият път.
Видя ги, че са схванати опасно,
и вождът им изпрати на часът
четирма дяволи, които с бързи криле
отсреща отлетяха на брегът
и там протегнаха им дълги вили.
Дор всички в тях, през гъстите тъми,
всецяло поглед бяха устремили,
с поета в път потеглихме сами.