Божествена комедия — Ад

Видял съм конници да се движат;

видял съм цели войски в сражение

една насрещу друга да летят

или да търсят в срамен бяг спасенье;

видял съм и поля, и градове,

предадени на плам и разоренье;

видял съм рицарски аз боеве

при екот звънки от камбани,

при светли факели, при звукове

юнашки от тръби и барабани;

но ни кораб, кога съзре звезди,

ил надалек брежищата желани,

изтръгва вик от радостни гърди

такъв, какъв чух тука, с страх в душата,

и целий бряг накара да ехти,

кога потегли взвода из тъмата.

Как беше той ужасен! Но с светии

във църква, с пияници в механата.

Така по стръмний бряг вървяхме ний

и аз в смолата взирах си очите,

да видя там какъв народ се крий.

Както делфини скачат над вълните

и с буря плашат дерзкия моряк,

тъй грешните тук гърбове превити

показваха и скриваха ги пак,

а други долу бяха се подали

кат жаби край. блато, на мръсний брег,

на своите мъки отдих да би дали;

но дявол щом съзряха отдалек,

наскачаха веднага в вира .вряли.

Един не бе тъй бръз в своя бег

и дявол един скоро се завтече

към него, от стрела по-бръз и лек,

и с вилата кат видра го извлече;

при туй захвана да го бие той

така, че цяла кожата му свлече,

а дяволите с див ревяха вой:

„Бий хубаво, така му се и пада!“

Обзет от страх, казах на вожда свой:

„Тоз кой е, над когото без пощада

тез хищници изливат своя бяс,

и тук за грях какъв той страда?“

До него вожда приближи тогаз

и моите думи милно му повтори.

„В Наварската земя роден съм аз —

веднага мъченика189 отговори. —

Доведе майка ми до нищета

разсипник мъж и път да ми отвори,

при господар слуга ме даде тя;

Тибалдо добрий ме прие с довере,

но неговата царска доброта,

коя на вси царе до днес пример е,

от криви пътища не ме отби:

продажност тук хвърли ме и невере.“

И дявол един, у кого зъби

стърчеха като на свиня в устата,

в нещастния жестоко ги заби;

захвана с плач и сълзи да се мята,

но отърва го дяволския вожд,

като каза: „Мен дай го на ръката,

той трябва да изпита мойта мощ.“

А после към поета се обърна:

„Запитай го, дорде говори йощ,

защо на късове в смолата чърна

ще иде безутешно да ридай.“

И вожда мой над него кат назърна

„Кажи ми от италианский край

тук грешни няма ли на теб познати?“

И грешника отвърна му, че знай.

„В смолата винаги до мен се клати;

защо при него там не съм остал?

Глава ми нямаше да си изпати

от тез джелати, кои нямат жал.“

„Я млъквай! — дяволите изреваха. —

От нас да се оплаква е седнал!“

И с вилата един тогаз замахна,

ръгна в ръката горкий мъченик

и по острилата меса виснаха.

Друг дявол пък нададе грозен вик

и с вилата в главата го замери,

а после всички. Грешния клетник

кат мишка между котки се намери,

вика, писка, а после, цял покрит

със рани, на земята се разпери.

Когато го видяха тъй пребит,

гневът на дяволите поомекна;

и вожда с глас попита жаловит:

„А кой е този, за кого намекна?“

„Отец Гомита от Галура190 е — с глас слаб

отвърна грешника, като подклекна, —

съсъд на подлост, на лъжата раб,

комуто господ са били парите;

на господаря си дълбал е трап,

като изпуснат тихичко вразите,

кои за казън той предал му бил.

И Микел Занке191 тука е.-В тъмите

еднакъв грях е тях съединил.

Все заедно са и Сардиния красна

на приказки е тям предмет най-мил

но пак уви! Грози ме бран ужасна,

ще млъкна. Онзи дявол там ръмжи

и виж как в мен се е вгледал с злост бясна.“

Рогатий вожд успя да задържи

злий дявол, кой почнал бе да се кани,

и грешника злочести продължи:

„Тук пълно е с ломбардци и тоскани

и мога да ви доведа цял рой,

ако таквоз е вашето желане.

Но нека тези с бесния си. вой

се отстранят, та грешните да знаят,

че тук ще ги оставят на покой,

а аз ще свирна на езика с краят —

зовем се тъй из черната смола —

и грешници отвред ще пожелаят

да дойдат тука.“ — „С хитрост виж каква

намислил да избегне от ръцете ни“ —

веднага дявол един изрева.

„Туй хитрост ли е — грешний без смущене

отвърна, — че които дойдат тук,

от вас ще си изпатят като мене!“

По-глуп и лековерен дявол друг

извика с глас: „Нек бяга, но в смолата

с криле си ще го стигна, бръз кат звук.

Ще слезем ние тамо зад скалата,

ще видим кой от нази ще надвий;

посмей да ни излъжеш!“ Мълчешката

дружината отиде да се скрий,

де беше й показал той. Веднага

навареца се дига, дето бяхме ний,

ръце във въздуха напред протяга

и в черний ров се хвърля в един миг.

Кога видяха, че от тях избяга,

дигна се зад скалата шум и вик,

а онзи, който беше дал съвета,

скокна, като извика с яд велик:

„Не ще избегнеш, о душа проклета!“

И полетя към грешний да го спре,

но отиде заканата му в щета:

надваря страх и дяволски криле!

Както в вода се патка потопява,

кога сокол над себе си съзре,

а празен той нагоре отлетява,

тъй грешний в бездната изчезна цял

и не видя се веч в нощта мъглява.

В въздуха дявола се беше спрял

и с глуха злоба махаше крилете;

в туй време друг, от ярост възкипял,

стигна го с бесен вой, заби ноктете

в месата му, но другий не стърпя:

сблъснаха се, сграбиха се в ръцете

и паднаха в кипящата смола;

там те се раздвоиха, но напразно

подигаха натегнали крила

и всячески напрягаха се бясно,

мощ нямаха да си пробият път.

Видя ги, че са схванати опасно,

и вождът им изпрати на часът

четирма дяволи, които с бързи криле

отсреща отлетяха на брегът

и там протегнаха им дълги вили.

Дор всички в тях, през гъстите тъми,

всецяло поглед бяха устремили,

с поета в път потеглихме сами.